Решение по дело №224/2016 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 259

Гр. Видин, 01.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

четвърти октомври

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

М.И.

и в присъствието

на прокурора

Христина Гугуманова

като разгледа докладваното

от съдия

Николай Витков

Касационно АНД №

224

по описа за

2016

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Ц.Й.Ц. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Г.П. ***, против решение № 295/04.07.2016 г., постановено по АНД № 733/2016 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 105/13.05.2016 г., издадено от началник Митница-Лом, с което на касатора Ц.Й.Ц. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10737.54 лева, на основание чл.126 от ЗАДС и е постановено отнемането в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – общо 974 литра етилов алкохол с различен алкохолен градус - от 45.5% vol до 61.3% vol, без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, подробно описани в АУАН и НП, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се то, както и потвърденото с него НП да бъдат отменени.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин заявява, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съставът на ВРС е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена, се базира на тях.

По делото е установено следното от фактическа страна: на 24.08.2015 г. от служители на ответника била извършена проверка от служители на Митница Лом, в специализиран малък обект за дестилиране, с адрес: гр. Дунавци, ул.”Марин Киров” № 12, обл. Видин, стопанисван от касатора. При проверката били открити общо 974 литра етилов алкохол, в различни съдове (голям брой бутилки и бидони), с различен алкохолен градус. Алкохолът бил предаден доброволно от собственика на митническите служители. Първоначално Ц. заявил, че няма документи за заплатен акциз, но впоследствие представил общо 49 броя документи, удостоверяващи заплащането на акциз през периода от 2006 до 2014 г., за алкохол с алкохолен градус 40% и 50% vol.

Прието било, че намерените стоки попадат в категория етилов алкохол, които подлежат на облагане с акциз, който обаче не е бил заплатен от касатора, тъй като липсва съответствие между представените акцизни данъчни декларации и открития при проверката алкохол.

За установеното нарушение бил съставен АУАН № 223/14.12.2015 г. за извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС, за който нарушителят бил уведомен и подписал лично. Същият не направил възражения при съставянето на акта. Впоследствие депозирал писмено възражение от 18.12.2015 г., с което оспорил констатациите по акта.

Въз основа на посоченият АУАН било издадено процесното НП, като не били уважени направените възражения от уличеното лице.

Пред първоинстационния съд били разпитани свидетелите на наказващия орган Борисов (актосъставител), както и на защитата Стойков и Терзийска. Актосъставителят заявил, че „първо са мерили алкохолния градус от всеки един съд, където е намерен алкохолния продукт”, а след това е направена смесена проба, съгласно приложената документация. Св. Стойков заявява, че намереният „силен” и „слаб” алкохол бил смесван в бидони. Св. Терзийска установява, че 90 литра от открития при проверката алкохол бил нейна собственост.

При тази фактическа обстановка ВРС приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, обвинението е обосновано и доказано, правилно е приложен материалния закон, а наказанието е определено в законоустановения минимум. Съдът кредитирал показанията на актосъставителя по отношение изнесените от него и описани в АУАН факти и обстоятелства.

Правни съображения: Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна зависимост, и като извърши преценка на съдебния акт в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: оспореното решение се явява валидно, като постановено от местно и родово компетентен съд, и допустимо, като издадено при наличие на процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки. Същото е съответно на материалноправните разпоредби. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт не се споделят от касационната инстанция по следните доводи. Правно релевантните факти са правилно установени от съда и въз основа на тях той е изградил своя решаващ извод за потвърждаване на процесното НП. Правилно ВРС е приел, че при съставяне на НП не са допуснати съществени нарушения на императивни материални или процесуално правни норми, които биха обусловили отмяната на същото.

Наложеното наказание е справедливо определено по вид и размер от административно наказващия орган, в законоустановения размер, като е съобразена степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Според настоящия съдебен състав не е приложима специалната разпоредба, дефинираща понятието маловажен случай – чл.126б, ал.2 от ЗАДС, съгласно която маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 50.00 лева. Видно от административната преписка, двойният размер на дължимия акциз в случая възлиза на 10737.54 лева, което изключва приложението на посочената разпоредба.

Не са налице посочените касационни отменителни основания в жалбата. Процесното деяние е описано достатъчно конкретно и ясно в АУАН и НП – държане на акцизни стоки без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Нарушението е доказано от събраните в производството писмени и гласни доказателства, а материалния закон е приложен правилно от наказващия орган. Всичко това е обсъдено от въззивния съд в атакуваното решение. Правилно ВРС е дал вяра на показанията на актосъставителя Борисов, който е установил описаните в акта факти в качеството си на служител на Митница Лом, за когото липсват данни за наличие на частен интерес от изхода на производството. Същият по безспорен и категоричен начин установява, че алкохолният градус на всеки отделен съд с алкохол е бил проверяван поотделно, а едва след това, предвид огромното количество съдове, е бил смесван в бидони. Поради това липсва съмнение в изводите на наказващия орган, че не е налице идентичност между открития при проверката етилов алкохол и описаният такъв в представените от нарушителя документи за заплатен акциз.

С оглед горните съображения неоснователни са оплакванията в касационната жалба.

Административен съд Видин в настоящия си състав намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Решението на Районен съд Видин следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295/04.07.2016 г., постановено по АНД № 733/2016 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 105/13.05.2016 г., издадено от началник Митница Лом.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                2.