ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. Ямбол , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Николай Енч. Иванов
Петранка П. Кирова
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно частно
наказателно дело № 20212300600146 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалбата на П. Д. П. от гр. *****, в качеството му на
пострадал от деянието, за което се води наказателното производство,
подадена чрез редовно упълномощен адвокат, срещу Определение № 63 от
08.04.2021 г., постановено по ЧНД № 283/2021 г. по описа на ЯРС.
С обжалваното определение, на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, е
потвърдено постановлението на ЯРП от **.**.**** г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № ***/****г. по описа на РУ - Ямбол,
водено срещу М. И. И. от гр. ***** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт. Оспорват се изводите на районния съд относно липсата на
извършено престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1
от НК и по чл.323, ал.1 от НК, като се изразява несъгласие както с приетите за
установени факти, така и с направените изводи, включително и тези относно
собствеността върху таванското помещение, в което жалбоподателят
1
съхранявал вещите си. Твърди се интерпретиране на фактите до степен на
неузнаваемост, без да се конкретизират неправилно възприетите
фактическите положения. Наведено е и оплакване, че съдът е разгледал и се е
произнесъл по вещноправен спор в нарушение на диспозитивното начало,
като се счита, че собствеността върху изграденото таванско помещение и
съответствието на строежа с нормативните изисквания са без правно значение
за съставомерността на деянието по чл.194, ал.1 от НК. В тази връзка изрично
се настоява тези въпроси да не се вземат под внимание от проверяващата
инстанция и в същото време се развиват пространни съображения в тази
насока. Изразява се несъгласие и с изводите на районния съд, че таванското
помещение не може да бъде предмет на престъпление по чл.195, ал.1 и чл.323,
ал.1 от НК. В заключение се счита, че изхвърляйки вещите на пострадалия от
процесното таванско помещение, обвиняемият е извършил престъпление по
чл.195, ал.1 и по чл.323, ал.1 от НК, поради което се иска отмяна на
обжалваното определение и връщане делото на прокурора със задължителни
указания по прилагането на закона.
ЯОС, след като обсъди доводите в жалбата и прецени атакувания
съдебен акт в светлината на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.243, ал.4 от НПК и от
лице, което има право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство под № ***/****г. по описа на РУ – Ямбол е
образувано с постановление на ЯРП от **.**.**** г. за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
С постановление на водещия разследването от **.**.****г. в качеството
на обвиняем е привлечен М. И. И., като му е предявено обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, изразяващо се в това,
че за времето от **.**.****г. до 16:30 часа на **.**.****г. в гр.*****, от
таванско помещение № *, находящо се в ж.к. „**********“ бл.**, вх.*, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – взломяване
ключалка на входна врата, е отнел чужди движими вещи – бял дървен бюфет
за 25 лева, сервиз от 6 стъклени водни чаши за 6 лева, сервиз обикновени
2
стъклени чаши за 6 лева, сервиз от високи стъклени чаши за 6 лева,
порцеланов сервиз за кафе за 6 лева, два дюшека за единични легла, тип
русенски, по 10 лева всеки, на стойност 20 лева, единично русенско легло за
35 лева, легло с метални табли за 30 лева, детска кошара за 20 лева, комплект
камуфлажни военни дрехи за 60 лева, комплект ватенка и панталон за 20
лева, биеща дрелка за 30 лева, чамов шкаф СКШ с размери 1/60/30 см. за 20
лева, еленски рога за 20 лева, килим за 60 лева и 10 литра домашна ракия за
80 лева, или вещи на обща стойност 450 лева, от владението на собственика
им П. Д. П. от гр. *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
С Постановление от **.**.****г., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, ЯРП е прекратила наказателното производство, като е
приела, че деянието не покрива субективните признаци на престъплението по
чл.194, ал.1 от НК.
С обжалваното определение ЯРС е потвърдил постановлението за
прекратяване на наказателното производство, като е счел, че по делото
липсват доказателства относно вида и количеството на държаните в
таванското помещение вещи. Същевременно, поради изключително ниската
стойност на вещите, за наличието на които са събрани доказателства, а
именно, бюфет за 25 лева и легло за 35 лева, е счел, че е налице хипотезата на
чл.9, ал.2 от НК, изключваща обществената опасност, респ. и престъпния
характер на извършеното. В отговор на оплакванията на жалбоподателя пред
първата инстанция за наличието на данни за извършено престъпление по
чл.170, ал.1 от НК, районният съд е изследвал и въпроса относно
собствеността върху таванското помещение. Приел е, че същото е
собственост на обвиняемия и е заключил, че извършеното от него не покрива
обективните признаци и на този състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО.
Възприетите от районния съд фактически положения са в пълно
съответствие със събраните доказателства, поради което ЯОС счита, че
фактите по делото са правилно установени.
Оплакванията в жалбата, свързани с фактическите установявания, са
твърде общи и неконкретни, и затова е невъзможно да бъдат обсъдени.
3
Независимо от това, настоящият съста извърши самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, при което намери за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят и съпругата му били съсобственици на апартамент от
89,79 кв. м, находящ се в триетажна жилищна кооперация в гр. *****, ж.к.
„**********“ бл.**, вх. *, ет.*, ведно с прилежащите към него мазе № * от
2,76 кв. м. и гараж № * от 23,21 кв. м. При изграждане на кооперацията в
подпокривното пространство били обособени отделни тавански помещения
към всеки от апартаментите, които съкооператорите определили чрез жребий,
като на жалбоподателя било отредено таванско помещение № *. За тези
помещения собствениците на апартаменти, включително и жалбоподателят,
не разполагали с документ за собственост.
Свидетелката К. К. живеела във вх. * на същия адрес, познавала
жалбоподателя като съсед, знаела, че таванските помещения не фигурират в
актовете за собственост и била запозната и с причините за това. През **** г.
К. видяла обява, че жилището на П.и, ведно с мазето, гаража и таванското
помещение, се продава. Със св. Й., с когото живеела на семейни начала,
отишли на оглед, при което П.и им показали апартамента и гаража, а за
таванското помещение отклонили въпроса.
На **.**.****г. К. и Й. сключили с жалбоподателя предварителен
договор за продажба на горепосочения апартамент, ведно с прилежащите му
мазе и гараж, както и ведно с 13,9 идеални части от общите части на сградата
(каквото е и подпокривното пространство), а впоследствие, с нотариален акт
№ ***, том *, рег. № ****, дело № ***/****г. на нотариус № 322 с район на
действие съдебния район на ЯРС, сключили и окончателен договор за
продажбата на имота. Около месец след продажбата П. освободил жилището
и им предал ключовете. На купувачите им направило впечатление, че
ключовете са с един по-малко и установили, че сред тях липсва ключ за
таванското помещение. По този повод св. Й. разговарял с П., при което
последният обяснил, че таванското помещение не е включено в цената и не
им разрешил да го ползват. Така, докато живеели в апартамента, К. и Й. не
ползвали таванското помещение, тъй като нямали и необходимост от това, а
две години след покупката, или през **** година, се преместили да живеят в
4
гр. ********.
Дванайсет години по-късно - на **.**.****г., К. и Й. продали на обв. И.
апартамента, ведно с прилежащите към него мазе, гараж и 13,9 идеални части
от общите части на сградата. От агенцията посредник на сделката обяснили на
обвиняемия, че към жилището има и прилежащо таванско помещение от 14
кв. м, което не е узаконено и затова не фигурира в нотариалния акт. В
последователност, след като разбрал от съседи кое от таванските помещения
е към неговия апартамент, обвиняемият и съпругата му св. И.а решили да го
почистят. Тъй като не разполагали с ключ, И. счупил ключалката и двамата
влезли в помещението. Там намерили стари дрехи, счупени тухли, паяжини,
пепел, отпадъци, старо разглобено легло и стар бюфет, които започнали да
изхвърлят от тавана. След това обвиняемият слязъл долу, събрал
изхвърлените вещи и ги отнесъл до казаните за смет, а прозореца на
таванското помещение оставил отворен, за да се проветрява. На **.**.****г.
жалбоподателят забелязал отворения прозорец и отишъл до таванското
помещение. Установил, че вещите му ги няма и сигнализирал органите на
полицията.
При тези факти, които са безспорно установени от показанията на всички
разпитани по делото свидетели и от писмените доказателства,
първоинстанционният съд правилно е заключил, че извършеното от
обвиняемия не покрива обективните и субективни признаци на престъпление
от общ характер, включително и тези на престъпленията кражба и
противозаконно влизане в чуждо жилище, визирани в чл.194, ал.1 и в чл.170,
ал.1 от НК, и макар да не е обсъдил въпроса относно съставомерността на
извършеното по смисъла на чл.323, ал.1 от НК, правилно и законосъобразно е
потвърдил прекратителното постановление. Този извод се основава на
следните съображения:
Кражбата е резултатно престъпление, чиито признаци са очертани в
разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК. Текстът дефинира престъплението като
отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на
владелеца и с намерението тази вещ да бъде противозаконно присвоена от
дееца. Изпълнителното деяние „отнемане“ се изразява в това деецът да
извърши както действия по прекратяване владението на собственика върху
вещта, така и действия по установяване своя фактическа власт върху нея, като
5
престъпният резултат се свежда до противозанонна (без съгласието на
собственика) промяна във фактическата власт върху предмета на
посегателството. За да покрива и субективните признаци на престъплението,
деянието следва да е извършено с пряк умисъл, като деецът следва не само да
съзнава, че лишава от фактическа власт владелеца на вещта, но и предвижда
преминаването й в своя фактическа власт, както и да цели да установи своя
власт върху предмета на посегателството. Други форми на вина не са
възможни.
В случая от показанията на свидетеля - очевидец Д. Х. Д., който познава
и жалбоподателя, и обвиняемия, и същевременно е незаинтересован от изхода
на делото, както и от показанията на св. И.а и от обясненията на самия
обвиняем, по делото е безспорно установено, че с изхвръляне вещите на П. от
таванското помещение И. е извършил първата част на изпълнителното деяние,
тъй като оттам нататък собственикът не е разполагал с възможност за
фактическо разпореджане с вещите. Не е осъществена обаче втората част от
изпълнителното деяние, защото въпреки възможността за установяване на
своя фактическа власт върху вещите (било чрез отнасянето им в апартамента
или в мазето, било чрез продажбата им на трети лица и др.), липсват каквито
и да било доказателства обвиняемият да е реализирал действия в тази насока.
Последващото му поведение, изразяващо се в отнасяне и оставяне на вещите
в казаните за смет, налага извод за несъставомерност на извършеното от
субективна страна, тъй като ясно говори за неговото намерение, като сочи, че
същият не е целял да установи своя фактическа власт върху тях, а е действал
единствено с цел да реализира в пълен обем правото си на собственост върху
закупения имот, част от който е и таванското помещение, в което са се
намирали чуждите вещи. При това положение, след като извършеното не
покрива обективните и субективни признаци на престъплението кражба, е
безпредметно да се обсъждат въпросите, свързани с приложението на чл.9,
ал.2 от НК и с доказателствената обезпеченост на обвинението.
Извършеното от обвиняемия не покрива и обективните признаци на
престъплението самоуправство по смисъла на чл.323, ал.1 от НК. За
обективната съставомерност на това престъпление е необходимо деецът да е
осъществил едно свое право, оспорвано от друго лице, като деецът и
оспорващият следва да са страни по имуществено правоотношение, което още
6
не е разрешено от компетентните органи. Т.е., от обективна страна се изисква
наличие на имуществен спор между пострадалия и дееца, какъвто несъмнено
е и спорът за собственост. От доказателствата по делото, в т. ч. и показанията
на самия жалбоподател, се установява, че към момента на извършване на
деянието същият изобщо не е разговарял с обвиняемия по въпроса относно
собствеността на таванското помещение и между тях не е съществувал
имуществен спор, поради което не може да се приеме, че е налице и
самоуправство по смисъла на чл.323, ал.1 от НК.
Решаващият съд прецизно е аргументирал извода за несъставомерност на
извършеното и по смисъла на чл.170, ал.1 от НК, в която връзка правилно е
приел, че процесното таванско помещение е собственост на обвиняемия.
Поради това, а и с оглед обстоятелството, че в жалбата не се изразява
несъгласие с тази част от изводите на районния съд, настоящият състав
намира за ненужно да ги повтаря.
Конкретно по останалите доводи в жалбата ЯОС намери следното:
Оплакването за нарушаване принципа на диспозитивното начало е
лишено от основание, тъй като настоящото производството е наказателно и
по силата на чл.13, ал.1 от НПК, в изпълнение на служебните си задължения
съдът е длъжен по свой почин, дори въпреки волята на страните, да вземе
всички мерки, необходими за разкриване на обективната истина. Не може да
бъде споделено и разбирането, че е налице произнасяне по вещноправен спор.
Касае се за обсъждане на правно значими обстоятелства, каквото е правото на
собственост върху помещението за престъплението по чл.170, ал.1 от НК,
доколкото за неговата съставомерност от обективна страна е необходимо
жилището да е чуждо (да не принадлежи на дееца). В тази връзка, а и в
контекста на развитите пред него доводи, решаващият съд е дал мотивиран и
правилен отговор и на този въпрос, и правилно и законосъобразно е
потвърдил прекрателното постановление в хипотезата на чл.243, ал.6, т.1 от
НПК. Т.е., постановил е правилен и законосъобразен акт, който следва да се
потвърди.
Поради изложеното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 63/08.04.2021 г., постановено по ЧНД
№ 283/2021 г. на ЯРС, с което на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, е
потвърдено постановление на ЯРП от **.**.**** г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № ***/****г. по описа на РУ - Ямбол,
водено срещу М. И. И. от гр. ***** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8