О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 10.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито
заседание на десети април две хидяли и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 3482 по описа за 2016 година на Софийски градски
съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Сдружение „М.“ срещу „Л.Б.“
ООД. В исковата молба се твърди, че ищецът е регистриран като организация за
колективно управление на авторски и някои продуцентски права по чл. 40 ЗАПСП.
Ответникът стапонисва обект за хранене, находящ се в гр. София, ул. „*******,
където на 29.05.2016 г. са изпълнени публично звукозаписи без да са му
отстъпени права да използва произведенията. Твърди, че авторите са членове на
чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, с които
ищецът има сключени договори за представителство и го осъществява на
територията на Република България. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати
сумата 8 000 лв. и за своя сметка да разгласи диспозитива на съдебното
решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие.
С разпореждане от 02.02.2018 г. на ищеца
е указана необходимостта да докаже твърдяния статут на посочените организации и
членство на лицата, чиито права упражнява в производството. От доказателствата
по делото, а и след служебна справка в деловодната система не се установява
това указание да е било изпълнено в указания срок, изтекъл на 15.03.2018 г., а
и до момента на постановяване на настоящия акт. Не се установява и страната да
е срещнала затруднение за изпълнение, налагащо съдействие от страна на съда.
С определение №
1102/29.03.2018 г. по ч.гр.д. 1471/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, е
отменено определение № 1247/02.03.2018 г. по настоящото дело по съображения, че
към датата на постановяване на обжалвания акт срокът не е изтекъл. По силата на
чл. 278 ал. 3 ГПК настоящият състав е обвързан от изследвания и разрешен в
случая процесуален въпрос. Липсва произнасяне по съществото на съображенията,
обусловили и постановяване на обжалвания акт. Допълнително изтеклият времеви
период е ново обстоятелство, неизследвано от въззивния съд, а настоящият състав
не намира основание да преосмисля представената вече гледна точка за смисъла на
закона. Предявените искове за недопустими по следните съображения:
Съгласно чл. 26
ал. 1 ГПК страни в граждански спор са лицата, от чието име и срещу които се
води делото, а предмет на съдебното производство, по аргумент от следващиата
алинея, по принцип е принадлежащо на страната право – в този смисъл и чл. 2 ГПК. Правото от своя страна следва да се разбира като гарантирана от правния
ред възможност да бъде наложено конкретно поведение или да бъде утвърдено
конкретно по съдържанието си правно положение, обезпечаващо реализацията на
конкретен, зачетен от правния ред интерес за страната в процеса. Наведените в
исковата молба твърдения еднозначно сочат, че ищецът предявява в процеса чужди
права. Ето защо и с оглед нормата на чл. 26 ал. 2 ГПК дължи да докаже
обстоятелствата, от които специалният закон извлича тази възможност.
Според чл. 95в
ал. 2 изр. първо ЗАПСП организация за колективно управление на права могат да
предявяват искове само по повод на права,
които са им поверени за управление,
съответно за защита. Текстът на
изречение второ от чл. 95в ал. 2 ЗАПСП изключва нуждата в рамките на особеното
производство да бъдат изследвани индивидуални
права на управление, но същевременно изрично ги квалифицира като поверени.
В тази насока изрично е изключена единствено принципно утвърденото правило, че
защитата на чуждо право предполага непосредствено участие в процеса и на
неговия титуляр – чл. 26 ал. 4 ГПК. В случая ищецът свързва правото си да търси
защита на чужди права с твърдяно членство
на авторите в сродна организация. При положение, че надлежното
упражняване на правото на иск при принципно утвърденото изключение с чл. 26 ал.
2 ГПК предпоставя поверени права,
настоящият състав счита, че ищецът дължи да докаже и обема на поверените права
(в този смисъл Определение № 3397/18.10.2017 г. по ч.гр.д. №5102/17 г. по описа
на САС, 8 гр.с-в).
Настоящият
състав не споделя извлечения смисъл на нормата в цитираното с частната жалба
решение 473/11.03.2015 г. по в.т.д. № 4476/2014 г. на САС, 6 с-в, ограничаващо
процесуалната легитимация до регистрация по реда на чл. 40б ЗАПСП. Както е
възприел изрично и решаващият състав смисълът на нормата е да изключи
необходимостта от доказване на права за управление върху конкретните произведения, обект на защита. Обхватът на
представителството е предопределен от вида на правата, за чието управление е
извършена регистрацията. Този законоутвърден обем на представителство определя
като необходимо, но и достатъчно установено членствено правоотношение,
съответно особен статут на нарушените права, легитимиращи организацията за
колективно управление като единствено легитимирана да ги управлява. Наведените
в исковата молба обстоятелства изключват хипотезата на законоустановено
представителство. Ето защо и в настоящото производство следва да бъде доказано,
че отстояваните в случая права – публично изпълнение на звукозаписи, са
поверени на организации, овластени според закона по регистрацията им да
управляват чужди авторски права, съответно тези права са им поверени.
От приложения
документ по л. 100 от делото се налага извод, че идентична по съдържанието си
информация за част от процесните произведения е поискана от ищеца още на
08.06.2016 г. от Министерство на културата. Фактът, че за специализирания държавен
орган, ангажиран да осъществява контрол върху законосъобразността на начина, по
който се извършва колективно управление на авторски права тази информация е
неизвестна, изключва възможността за придаване качеството общоизвестност на
това обстоятелство. Още повече, че в случая са предявени права на автори, за
които се твърди да членуват в организации от чужбина. Дори хипотетично да се
приеме, че на електронните страници на съответните организации тези данни са
обявени, с оглед правилото на чл. 185 ГПК приобщаването им в съдебно
производство е невъзможно. Изявленията на представителя на ищеца при
обсъждането на законодателната промяна – М.А., налага еднозначен извод, че на
страната е известна местонахождението на релевантната в случая информация.
Настоящият
състав не споделя и довода, че изследването на тези въпроси касае спорът по
същество, който е ограничен до нарушението и следващото се обезщетение – арг.
от чл. 95 ЗАПСП. В контекста на диспозитивното начало обаче съдът дължи да се
увери, че защитата се търси от правен субект с призната възможност да предявява
чужди права. Като изключение от принципа нормата на чл. 95в ал. 2 ЗАПСП не
подлежи на разширително тълкуване, а доколкото правото на иск се обуславя от
конкретни обстоятелства, то те следва да бъдат доказани именно в рамките на
процеса относно процеса.
Ангажираните по
делото договори не позволяват яснота за статута на организациите. Като частни
документи договорите не са в състояние да удостоверят овластяването им да
управляват чужди авторски права, а и ищецът не твърди да съществува обективна
пречка да докаже това обстоятелство при изрично указаното му средство. Липсват
и доказателства, подкрепящи твърдяното членство на посочените автори в всяка
една от посочените организации. За процесуалната легитимация съдът следи
служебно като за наличието на обуславящите я обстоятелства дължи да се увери
непосредствено. При положение, че дори и специализираният държавен орган –
Министерство на културата, не е в състояние да стори това въпреки вмененото му
задължение и привлечен експертен ресурс, настоящият състав не намира основание
да предполага процесуалната легитимация на ищеца. Ето защо и правото на иск се
явява ненадлежно упражнено.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3482/17 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-13 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщението.
При
упражняване на тази процесуална възможност следващата се държавна такса е в
размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – гр.
София, а доказателство за това да бъде приложено към жалбата. Неизпълнението на
това задължение е основание за връщане на частната жалба.
СЪДИЯ :