№ 313
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501303 по описа за 2021 година
Производство по чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от В. ХР. Д., ЕГН:**********,
със съдебен адрес:град Пловдив ,бул.“Шести септември“№187, ет.5, оф.11,
чрез пълномощника адв.С.М. , против разпореждане № 8041 на
Пловдивския районен съд от 29.04.2021 г. постановено по гр. д. №
4244/2021 г. , ХІІ гр., с което е върната исковата му молба и прекратено
производството по делото поради неотстраняване в срок на допуснатите
нередовности-невнесена държавна такса.В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане и се
настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, поради следното:
Производството пред Пловдивския районния съд е образувано по
предявени от ищците Н.Д. и В.Д. активно субективно съединени искове по
чл.439 от ГПК за признае за установено по отношение на ответника "Финанс
Инфо Асистанс " ЕООД , ЕИК ********* , че всеки един от ищците, и
поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на ответника
сума от 7373.07 лева по запис на заповед , издаден на 15.11.2007г.
Към исковата молба е представен документ за внесена държавна такса
в размер на 295 лева само от ищеца Н.Д.. Двукратно с разпореждания от
08.03.2021г. и 14.04.2021г. първоинстанционният съд е оставил исковата
молба без движение с указания, че по делото следва да се представят
доказателства за внесена държавна такса и от ищеца В.Д. в размер от 295
лева. Разяснил е на страната,че двамата ищци не са необходими другари в
1
това производство , тъй като изтичането на давност не е общ за двамата факт.
Солидарната им отговорност означава единствено , че кредиторът може да
насочи изпълнение против всеки от тях за цялото вземане по свое усмотрение,
но не - и че за двамата тече обща давност, доколкото те имат отделен
патримониум, а давността по своя характер е бездействие на кредитора по
отношение на точно определен длъжник. Затова и в това производство всеки
от ищците защитава отделен свои интерес и нормата на чл. 72 ал. 1 от ГПК е
неприложима. Всеки от ищците дължи по смисъла на чл. 72,ал.2 от ГПК
отделно държавна такса съобразно цената на иска, като таксите са еднакви по
размера си.
Ищецът В.Д. е отказал да внесе определената му от съда държавна
такса , която според него е една, оглед претендираното по делото общо
благо и след като другият ищец е внесъл дължимата държавна такса в размер
от 295 лева, то неоснователно се претендира заплащане на такава и от него.
Така поради неизпълнение на горното задължение,
първоинстанционния съд е постановил на 29.04.2021г. обжалваното
разпореждане , с което на основание чл.129,ал.4 от ГПК е върнал исковата
молба на подателя В.Д. и прекратил производството по делото.
При тази фактическа установеност обосновано районният съд е върнал
исковата молба на ищеца В.Д. и прекратил производството по делото, тъй
като указанията за внос на дължимата по делото държавна такса не са били
изпълнени в определения му от съда срок.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателят,че не дължи
заплащане по делото на държавна такса, след като такава е била заплатена от
другия ищец с оглед претендираното по делото общо благо.
Ищците В.Д. и Н.Д. имат качеството на обикновени другари/чл.216, ал.1
от ГПК/, защитават различни свои интереси и решението спрямо тях може да
бъде различно като резултат. Това е така, тъй като давността тече,спира и
може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно. Прекъсването и
спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма
действие спрямо останалите съдлъжници. Затова по отношение на дължимата
държавна такса е приложима разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК, в който
смисъл е определение №8 от 08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4838 / 2019 г. на ВКС,
ІІІ гр.отд. Според тази норма за предявените в една молба искове за защита на
различни интереси минималната такса се събира от всички интереси, което
обуславя и задължение за обикновените другари за внасяне на държавна такса
от всеки един от тях при обща въззивна или обща касационна жалба.
Следователно и двамата ищци дължат по 295 лв. държавна такса, както
правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.
Горното обосновава извод, че причина за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото се дължи на проявеното
процесуално бездействие от ищеца В.Д. да охрани интересите си , като
изпълни указанията на съда за внасяне на указаната му от съда държавна
такса в размер от 295 лева. Като не е сторил това, първоинстанционния съд
правилно е приложил разпоредбата на 129,ал.4 от ГПК и върнал исковата
молба на подателя й.
По изложените съображения ,настоящата частна жалба е неоснователна
2
и определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8041 на Пловдивския районен
съд от 29.04.2021 г. постановено по гр. д. № 4244/2021 г. , ХІІ гр.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3