№ 147
гр. Велико Търново, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело №
20254000500133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 307/29.05.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по описа на ОС –
Велико Търново е осъден Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725,
район на действие Окръжен съд - Велико Търново, да заплати на „СПРИНК“
ЕООД - в несъстоятелност, сумата от общо 310 814,14лв., представляваща
обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди под формата
на претърпени загуби, в това число: 305 207,53 лв. - недължимо събрана
законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху
главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист №
1486/15.08.2016г. с левова равностойност 2 989 373,22лв. по централния курс
на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5
606,61лв., ведно със съответната на сумата 310 814,14лв. мораторна лихва за
забава в размер на 157 479,16лв. за периода от 06.02.2018г. до 03.02.2023г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 03.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Със същото решение са присъдени разноски, както следва:
Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие
Окръжен съд - Велико Търново, е осъден да заплати на „Адвокатско
дружество Т. и К.“ направените по делото разноски в размер на 25 400 лв.
Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие
1
Окръжен съд - Велико Търново, е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд
гр. Велико Търново сумата 18 731,73лв. - държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Юробанк България“ АД,
Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД и „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД, като трети лица -
помагачи на страната на ответника.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЧСИ В. Г. Г. против горепосоченото
решение, като неправилно, поради противоречие с материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че исковите претенции били погасени по давност на 22.03.2022г., а
окръжният съд не се бил произнесъл по така заявеното възражение. Твърдят се
и допуснати процесуални нарушения от съда по произнасянето и събирането
на доказателства. Излагат се подробни съображения за липсата на
предпоставките на чл. 441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЧСИ във връзка с
чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на частния съдебен
изпълнител, както следва: не било извършено незаконосъобразно действие
(разпределението на ЧСИ от 16.03.2017г. било изцяло отменено от ОС –
Велико Търново с решение от 04.01.2018г.), нямало вреда (не била събрана
сума в по – висок размер от този, посочен в изпълнителния лист), липсвала
причинно – следствена връзка между незаконосъобразно действие и вреда
(всички действия на ЧСИ били в изпълнение на решението на ОС - Велико
Търново), нямало и вина (ЧСИ действал в изпълнение на решението на
окръжния съд, което било задължително за него и това изключвало всякаква
вина). Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна -
„СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с
който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се
възражението за изтекла погасителна давност. Твърди се, че ЧСИ В. Г. бил
„прекрачил“ обективните предели на изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г.
(въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
20177250400024), като се разпоредил с имущество на „СПРИНК“ ЕООД за
погасяване на вземане на „Банка Пиреос България“ АД, което не съществувало
в изпълнителния лист, а именно законна лихва за периода от 15.04.2015 г. до
15.04.2016 г.. Отделно от това, недължима била и начислената и събрана
пропорционална такса по т. 26, буква „е“ от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ. Следователно била нанесена вреда на „СПРИНК“ ЕООД, налице
била причинно-следствена връзка (която не се изключвала и ако деянието да
не било единствената причина за резултата), а вината в гражданското право се
изразявала в неполагане на дължимата грижа. Моли се въззивната жалба да
бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от третото лице -
2
помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство –
„Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му представител, против
горепосоченото решение. Твърди се, че правото на иск било погасено по
давност, а първоинстанционният съд не се бил произнесъл по това
възражение, поради което се отправя искане до въззивния съд за обезсилване
на обжалваното решение. При условията на евентуалност, се моли решението
да бъде отменено като неправилно. Излагат се подробни съображения за
липсата на деликт, извършен от ЧСИ Г.. Твърди се, че на ищеца не била
нанесена никаква вреда, тъй като вземането по изпълнителния лист не било
събрано изцяло, като останалото неудовлетворено вземане било включено от
синдика на ищцовото дружество в списъка на приети вземания. Следователно
имуществото на „СПРИНК“ ЕООД не било намаляло, а банката не била
получила суми, които да надвишават вземането й. Пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧИ се изчислявала върху събрана сума, независимо дали била за
главница или законна лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна -
„СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с
който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по
фактически и правни съображения, идентични с изложените в подадения от
дружеството отговор на въззивната жалба на ЧСИ Г.. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от третото лице -
помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство –
Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, против
горепосоченото решение, като неправилно. Твърди се, че
първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението, че искът бил погасен
по давност, като се излагат съображения за изтекла погасителна давност на
22.03.2022 г. Твърди се още, че първоинстанционният съд не бил обсъдил и
съществения са спора факт, че с решение на ВТОС разпределението от
16.03.2017 г. било отменено изцяло и не било произвело никакво действие. С
решението на ВТОС от 04.01.2018 г. по дело № 20174100500458 било
изготвено ново разпределение и всички отбелязвания върху изпълнителния
лист и възлагането на недвижим имот на обявения за купувач взискател, не
били правени въз основа на отмененото разпределение, а въз основа на
решението на ВТОС. Излагат се съображения за липса на извършен от ЧСИ Г.
деликт. Искането до въззивния съд е за обезсилване на обжалваното решение
поради погасено по давност право на иск, респ. за неговата отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна -
„СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с
който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба с
идентични доводи, като предходните два такива. Претендират се разноски.
С определение № 1681/12.12.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по описа на ОС
3
– Велико Търново са отхвърлени исканията на ЧСИ В. Г. Г., на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и на „Юробанк България “ АД за изменение
на решение № 307/ 29.05.2024г., в частта за разноските, като неоснователни.
Срещу горепосоченото определение и в законоустановения срок, е
постъпила частна жалба от ЧСИ В. Г., в частта, с която искането му по чл. 248,
ал.1 ГПК е отхвърлено. Твърди се пълна липса на мотиви в обжалваното
определение. Твърди се, че до приключване на последното заседание по
делото ищецът не бил представил доказателства за заплатено адвокатското
възнаграждение, а такива били представени на следващия ден. Договорът за
правна помощ и плащането били с дата 2 години преди завеждане на иска и по
никакъв начин не можело да се направи връзка между конкретния иск и
плащането. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и в полза на
ищеца да не бъдат присъждани разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от „СПРИНК“ ЕООД - в
несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва
същата. Твърди се, че доказателствата били представени в последното по
делото съдебно заседание и същите удостоверявали заплащането на
адвокатското възнаграждение по конкретното дело, като възражението по чл.
78, ал.5 ГПК е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Определението по чл. 248 ГПК е обжалвано и от „Юробанк България“ АД
с частна жалба, в частта, с която искането на Банката е отхвърлено, като
неоснователно. Твърди се, че към датата на последното съдебно заседание не
били представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 24
000 лева. Отделно от това, се твърди, че с определение № 42/31.01.2023 г. п по
т.д. № 83/2017 г. по описа на ВТОС, съдът бил разрешил на синдика да
упълномощи адвокат, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Не се дължал
адвокатски хонорар и поради това, че не можело адв. К. да представлявал
едновременно синдика, ищец в производството, от чието име бил завел иска,
за да бъде освободен от държавна такса и да претендирал платен адвокатски
хонорар, като представял договор за правна помощ и съдействие с длъжника,
който следвало да бъде привлечен като ответник по делото. При условията на
евентуалност, се прави искане за намаляване на размера на адвокатския
хонорар.
Подаден е отговор на частната жалба от „СПРИНК“ ЕООД - в
несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва
същата, като се преповтарят доводите, наведени в отговора на дружеството по
частната жалба на ЧСИ Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
4
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на
правилността на решението съобразно правомощията си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от СПРИНК“ ЕООД - в
несъстоятелност, представлявано от В. С. – синдик, против Частен съдебен
изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие Окръжен съд - Велико
Търново, за заплащане на сумата в общ размер на 310 814,14 лева,
представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени
вреди /претърпени загуби/, в това число: 305 207,53 лв. - недължимо събрана
законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху
главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист №
1486/15.08.2016г., с левова равностойност 2 989 373,22 лв. по централния курс
на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5
606,61 лева, както и за заплащане на сумата в размер на 157 479,16лв. –
мораторна лихва върху главницата от 310 814,14 лева за периода от
06.02.2018г. до 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.02.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с решение № 312/19.07.2018г.,
постановено по т.д. № 83/2017г. по описа на ВТОС било открито производство
по несъстоятелност на „Спринк“ ЕООД, а с решение от 09.03.2022г. по същото
дело дружеството било обявено в несъстоятелност. Твърди се още, че „Банка
Пиреос България“ АД (с универсален правоприемник „Юробанк България“
АД) било кредитор на „СПРИНК“ ЕООД по договори за кредит. Така по
ч.гр.д. № 1933/2016 г. по описа на Районен съд - Велико Търново били
издадени заповед № 1103/12.08.2016 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г., по силата на които „Спринк“ ЕООД
било осъдено да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 1 528
442,26 евро (2 989 373,22 лв. - левова равностойност на главницата по листа по
централния курс на БНБ от 1,95583 лв. за 1 EUR) главница, ведно със
законната лихва, считано от 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на
Банката, било образувано изпълнително дело № 20177250400024 по описа на
ЧСИ В. Г.. Вземанията по този изпълнителния лист били присъединени по
изпълнително дело № 20147250400485 по описа на ЧСИ В. Г., по което отново
банката била взискател, а „Спринк“ ЕООД - длъжник. В издаденото от
съдебния изпълнител удостоверение, изх. № 03648/21.02.2017 г. същият
описал неправилно задължението за законна лихва по изпълнителния лист №
5
1486/15.08.2016 г., като посочил погрешна начална дата на същата -
15.04.2015г., вместо вярната 15.04.2016 г., както е по изпълнителния лист. По
този начин ЧСИ Г. изчислил по – висок размер на законната лихва за по –
дълъг период 15.04.2015 г. - 21.02.2017 г. /с цяла година повече/. При тези
условия, без основание, съдебният изпълнител се разпоредил с парични
средства в полза на „Банка Пиреос България“ АД за погасяване на законна
лихва върху сумата от 2 989 373,22 лв., за периода от 15.04.2015 г. до
15.04.2016 г., каквото вземане не съществувало. Това било сторено с Протокол
за извършено разпределение от 16.03.2017 г., влязъл в сила на 06.02.2018 г..
Така недължимо събраната по принудителен път сума за законна лихва за
погрешния период за 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г. възлизала на 305 207,53
лева и представлявала вреда, под формата на претърпяна загуба за „Спринк“
ЕООД, която дружеството претърпяло само и единствено поради виновното
поведение на ЧСИ В. Г., който поради своята професионална немарливост не
бил спазил обективните предели на изпълнителния лист. Вреда за
дружеството съставлявала и начислената и събрана недължима
пропорционална такса по т. 26, буква „е“ от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ над сумата от 8 768,21 лв. или сума в размер на 5 606,61 лв.,
предвид това, че същата била изчислена върху по – висок размер на вземането
на законна лихва. Налице била и причинно – следствена връзка между
незаконосъобразните действия на ЧСИ и вредите, а вината в гражданското
право се изразявала в неполагане на дължимата грижа. Поради което ищецът
счита, че били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ЧСИ по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, като излага подробни съображения в тази насока.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
ответника ЧСИ В. Г. Г., с който се оспорва изцяло предявения иск. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност, поради изтичане на петгодишен
давностен срок от предявяване на Протокола за разпределение 16.03.2017 г.,
от което действие ищецът твърдял, че бил увреден. Излагат се и подробни
съображения за неоснователност на иска, поради липса на вреда, причинно –
следствена връзка и вина. Твърди се обективна невъзможност ищецът да
бъдел увреден от разпределението от 16.03.2017г., тъй като същото било
отменено с решение на Окръжен съд – Велико Търново от 04.01.2018 г., влязло
в сила на 06.02.2018 г., по гр. дело № 458/2017г. на ВТОС, като окръжният съд
се бил произнесъл по същество, изготвяйки ново разпределение. Възлагането
на недвижимия имот на взискателя, обявен за купувач, било именно въз
основа на разпределението, изготвено от ВТОС, в което не било посочено
дали се погасява лихва, разноски или главница. Нямало такова отразяване и
върху изпълнителните листове или в постановлението за възлагане на
недвижим имот. Отделно от това, не било налице намаляване на имуществото
на длъжника, тъй като и към настоящия момент все още съществувал
неплатен остатък от дълга, което било видно и от извършеното от синдика
разпределение с посочено вземане на „Ленд агро продъкшън“ ЕООД като
правоприемник на „Юробанк България“ АД в размер на 4 671 181,33 лв.
6
Следователно нямало надсъбрана сума, за да се говорило за вреда. Такава не
представлявала и сумата за такса по т.26, тъй като, нито законът, нито
Тарифата, правели разлика дали таксата за изпълнение на парично вземане
била за лихви, разноски или главница. Изпълнително дело 20147250400485 и
всички присъединени към него дела с взискател „Банка Пиреос България“ АД
– „Юробанк България“ АД – „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД, по искане на
последния правоприемник, били прекратени пред ЧСИ В. Г. и прехвърлени за
продължаване на изпълнението пред ЧСИ С. К.. Както последващият съдебен
изпълнител, така и синдикът сами имали отговорност по изчисляване дълга и
съобразяване на действията си с това. Последното официално издадено по ИД
20147250400485 удостоверение за размер на дълга, изх. № 6385/19.02.2020 г.,
било получено от адвокат Р. Т. в качеството му на пълномощник на „Спринк“
ЕООД. В него посоченият общ размер на задълженията на длъжника по
всички изпълнителни титули, присъединени в производството, бил 4 501
425.40 лв. Две години по-късно през март 2022 г. синдикът В. С. изготвила
разпределение, с което приела, че същото задължение е 4 671 181,33 лв.
/колкото и в списък на приетите вземания при откриване на производството по
несъстоятелност от 2018 г./. Доколкото изпълнителните дела били прекратени
пред ЧСИ В. Г., вреда не би могла да бъдела нанесена и с някакви бъдещи
действия. Ето защо счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността му.
Конституираните от първоинстанционния съд трети лица – помагачи на
страната на ответника - Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД и „Юробанк България“ АД оспорват
изцяло подадена искова молба, с възражения и аргументи, аналогични на
направените от ответника по делото.
Конституираното от първоинстанционния съд трето лице - помагач на
страната на ответника - „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД не изразява
становище по предявения иск.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, а и от събраните от първоинстанционния съд
писмени доказателства, се установява, че по молба на „Банка Пиреос
България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ до ЧСИ В. Г., на
13.01.2017г. е образувано изпълнително дело № 20177250400024, въз основа
на изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 1933/2016 г.
по описа на Районен съд - Велико Търново, с който „Спринк“ ЕООД е осъдено
да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 1 528 442,26 евро
главница, 305 634,89 евро – възнаградителна лихва за периода от 30.09.2012г.
до 30.04.2014г., 745 598,14 евро – наказателна лихва за периода от 02.01.2013г.
до 14.04.2016г., 10 671,98 евро – административни такси по договори за
кредит и анекси към тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 101 925, 57
7
лева – разноски по заповедното производство. Върху изпълнителния лист са
отразени от ЧСИ следните изплатени на взискателя суми: на 15.04.2017г.
сумата от 25 875,86 лева; на 20.04.2017 г. сумата от 246 218р26 лева; на
06.02.2018 г. сумата от 2 815 234,09 лева; на 11.10.2018 г. сумата от 92 078,13
лева, на 18.12.2018 г. сумата от 34 841,62 лева, на 14.03.2019 г. сумата от 131
923.73 лева.
С разпореждане от 22.02.2017г. ЧСИ В. Г., по молба на „Банка Пиреос
България“ АД, е присъединил вземането по горепосоченото изпълнително
дело по изпълнително дело № 20147250400485 по описа на ЧСИ В. Г., с
взискател „Банка Пиреос България“ АД и с длъжник „Спринк“ ЕООД. Видно
от издаденото от ЧСИ В. Г. удостоверение от 21.02.2017г. по изпълнително
дело № 20177250400024, същият е посочил, че дългът към дата - 21.02.2017г.
възлиза на: главница в размер на 2 989 373,22 лева, ведно със законна лихва в
размер на 563 519,25 лева за периода от 15.04.2015г. до 21.02.2017г.,
неохливяеми вземания – 2 076 905,68 лева, разноски по гр.д. – 20 158,30 лева;
разноски по изп.дело – 73 597,10 лева; такси по ТТРЗЧСИ, без т.26 - 435,60
лева.
Видно от Протокол за извършено разпределение от 16.03.2017г. на ЧСИ Г.
по изпълнително дело № 20147250400485, в него е отразено, че със сума в
размер на 4 595 806 лева, по възлагане на недвижим имот на взискателя
„Банка Пиреос България“ АД, се погасяват вземания, подробно описани по
вид и изпълнително основание, в т.ч. е посочена и законна лихва в размер на
582 618,06 лева за периода от 15.04.2015г. до 16.03.2017г. по изпълнително
дело № 20177250400024 /ч.гр.д. 1966/2016г./. По жалба на другия взискател
Община Велико Търново, това разпределение е отменено с влязло в законна
сила на 06.02.2018г. решение от 04.01.2018г. по в.гр.д. № 458/2017г. по описа
на ОС – Велико Търново, и е извършено ново разпределение, като са
разпределени суми в полза на частния съдебен изпълнител за такси и
разноски, сума в полза на Община Велико Търново и сумата от 4 494 637,61
лева в полза на „Банка Пиреос България“ АД – „привилегировано вземане по
изпълнителни листи на основание чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД.“
По делото е прието като писмено доказателство и издадено от ЧСИ Г.
удостоверение за размер на дълга, изх. № 6385/19.02.2020 г., в което е
посочено, че по всички изпълнителни титули, присъединени по изпълнително
дело № 20147250400485, неплатеният остатък от дълга възлиза на сумата от 4
501 425,40 лева, като за дълга по процесния изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1933/2017г., са посочени като неплатени: сума от 2 509 288,24 лева –
главница и сума от 360 013,46 лева – лихви, както и суми за разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
По делото не е спорно, че с решение № 312/19.07.2018г. по търг. дело №
83/2017г. на Окръжен съд - Велико Търново, потвърдено с решение №
68/08.04.2019г. по възз. търг. дело № 371/2018г. на Апелативен съд – Велико
Търново е открито производство по несъстоятелност на „Спринк“ ЕООД, а с
8
решение от 09.03.2022г. по същото дело дружеството е обявено в
несъстоятелност.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Списък на
приети вземания в производството по несъстоятелност на „Спринк“ ЕООД,
предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, съставен от синдика С., обявен в
търговския регистър на 19.09.2018г., приетото вземане на „Банка Пиреос
България“ АД е в размер на 4 671 181,33 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването му, като е посочена сумата от 1
528 442, 26 евро за събиране по изпълнително дело № 20177250400024,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1933/2017г.
на РС – Велико Търново. От представената по делото Частична сметка за
разпределение № 1, изготвена на 10.03.2022г. от синдика на ищцовото
дружество, се установява, че в полза на „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД
/дружеството придобило вземанията на „Банка Пиреос България“ АД по
силата на договор за цесия от 16.10.2020г. /непредставен по делото// е
изплатена сумата от 1 589 513,45 лева от общ размер на прието вземане 4 671
181,33 лева. На основание чл.155 ГПК, въззивният съд е обявил за
общоизвестни и ненуждаещи се от доказване фактите, че са изготвени и
обявени в търговския регистър Частични сметки за разпределение от синдика
на „Спринк“ ЕООД - в несъстоятелност от 26.07.2023 г., от 02.02.2024 г. и от
14.03.2024 г., от които е видно, че дългът по процесния изпълнителен лист не е
погасен.
По делото не е спорно, а и видно от съобщение от 02.02.2021г. по молба
на цесионера на „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД изпълнително дело №
20177250400024 по описа на ЧСИ В. Г. е изпратено на ЧСИ С. К., за
продължаване на принудителното изпълнение.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е
допуснал изслушване на съдебно-икономическа експертиза и на допълнителна
съдебно – икономическа експертиза. Видно от заключението по основната
експертиза общо погасените по процесния изпълнителен лист суми са в
размер на 3 346 171,69 лева, както следва: на 15.04.2017г. сумата от 25 875,86
лева; на 20.04.2017 г. сумата от 246 218.26 лева; на 06.02.2018 г. сумата от 2
815 234,09 лева; на 11.10.2018 г. сумата от 92 078,13 лева, на 18.12.2018 г.
сумата от 34 841,62 лева, на 14.03.2019 г. сумата от 131 923.73 лева. Вещото
лице в табличен вид е представило изчисление на неплатения остатък от дълга
към датите на погасяване на суми, като е изчислявало законната лихва от
правилната дата – 15.04.2016г., и е посочило, че към дата 09.07.2019г.
неплатената главница е 2 624 067,56 лева, а законната лихва е 118 730,68 лева,
считано от 15.04.2016г., а към дата на 02.02.2021г., когато изпълнителното
дело е изпратено на ЧСИ Косева, неплатеният остатък за главница е 2 624
067,56 лева и 537 123,65 лева – законна лихва, считано от 15.04.2016г. и
отделно разноски /л.235 от първоинстанционно дело/. Вещото лице е
посочило, че нито върху изпълнителния лист, нито в удостоверение, изх. №
6385/19.02.2020 г. на ЧСИ Г. е посочено със сумата от 2 815 234,09 лева кои
9
задължения са погасени по вид, но ако се вземели предвид погашенията по
таблица по т.2, които били съгласно данни от счетоводна програма на ЧСИ, то
реално погасената сума за главница била по – малка от посочената в
удостоверението, а реално погасената сума за лихва по – голяма от посочената
в удостоверението.
Вещото лице е изчислило, че законната лихва върху сумата от 2 989
373,22 лева възлиза на 305 207,53 лева за периода от 15.04.2015г. до
15.04.2016г., законната лихва върху сумата от 305 207,53 лева за периода от
06.02.2018г. до 03.02.2023г., че е 155 047,83 лева, а законната лихва върху
сумата от 9329,09 лева /такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ върху сумата от 305 207,53 лева/ за периода от 06.02.2018г. до
03.02.2023г., че е 4756,27 лева.
В допълнителното заключение на СИЕ вещото лице е изготвило в
табличен вид два варианта на погасяване на сумите по процесния
изпълнителен лист, единият – погашенията са съобразно посоченото в
изготвени от ЧСИ В. Г. протоколи за разпределение, включително по
отменения Протокол от 16.03.2017г. (л. 303 от делото), като след отмяната му с
решението от 04.01.2018г. на ОС – Велико Търново, нов протокол за
разпределение от ЧСИ не е изготвян, а вторият вариант – сумите са
разпределяни по данни от счетоводната програма на съдебния изпълнител. В
първия вариант на изчисление общата сума за разпределение е по – голяма с 5
541, 12 лева, тъй като не е взето предвид решението на ОС – Велико Търново,
според което сумата за банката следва да е в по – малък размер. Вещото лице е
изчислило още, че към дата 06.02.2018г. по протоколите за извършени
разпределения начислената и разпределена лихва е 602 911,91 лева, а според
изчисленията на вещото лице тя е 550 606,84 лева, считано от 15.04.2016г. до
06.02.2018г., като разликата е 52 305,07 лева. Вещото лице е дало заключение
за дълга към цесионера „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД съгласно Сметките за
разпределение на синдика, които са посочени подробно по – горе, при
обсъждането на писмените доказателства по делото, като в съдебно заседание
е уточнило, че данните са взети от търговския регистър, който е публичен.
Въззивният съд кредитира обсъдените по – горе заключения на съдебно-
икономическите експертизи /неоспорени от страните/, като пълни, ясни и
съответни на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на частния съдебен изпълнител по чл.
441, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ следва да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно:
претърпени вреди, противоправно и виновно поведение на съдебния
изпълнител, причинна връзка между вредите и поведението /решение № 93 от
13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2022 г., IV г. о., ГК решение № 264 от
08.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 474/2009 г. на IV г.о., решение № 139 от
10
31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о./.
По този деликтен иск противоправността се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния
изпълнител, без разглеждащият го съд да е обвързан от това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на присъдено
нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови
отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност,
което е преюдициален въпрос за настоящия спор. Тази противоправност не е
резултатна от решението по жалбата, чиито последици са конститутивни,
освен това следва да се има предвид, че проявата на тези конститутивни
последици спрямо по - нататъшното развитие на изпълнителния процес
изключват противоправността. В този смисъл решение № 184 от 21.09.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III г. о., решение от 04.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., решение от 31.05. 2011 г. на ВКС по гр. д. №
1445/2009 г., IV г. о и др..
Преки вреди означава директно въздействие върху имуществената сфера
на увредения, който не би претърпял вредите, ако не е било налице
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител. Касае се за вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица /следствие/ от вредоносния резултат и които вече са
настъпили. В този смисъл са и решение № 120 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д.
№ 1123/2010г., II т.о., решение № 281 от 2014г. на ВКС по гр.д. № 3219/2014г.,
III г.о. и др..
Подвеждайки установените по делото факти, подробно възпроизведени
при изложението на фактическата обстановка, под горепосочените
приложими правни норми и изхождайки от правните разрешения, възприети в
горецитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.
От извършеното на 16.03.2017г. разпределение от ЧСИ Г., обективирано в
Протокол за извършено разпределение от същата дата, обективно няма как да
настъпи имуществена вреда за ищеца под формата на претърпяна загуба, по
описания в исковата молба начин, защото:
Първо, процесното разпределение е било обжалвано и отменено с
влязло в законна сила на 06.02.2018г. решение от 04.01.2018г. по в.гр.д. №
458/2017г. по описа на ОС – Велико Търново, като окръжният съд е извършил
ново разпределение. Разпределение на суми по Протокола от 16.03.2017г. не е
било извършено /арг. чл.463, ал.1 ГПК – жалбата има суспензивен ефект
спрямо цялото разпределение и сумата се счита заделена до разрешаването на
спора/, и както бе отбелязано по – горе, при отмяна на разпределението от
съда, на практика се изключва противоправността спрямо по - нататъшното
развитие на изпълнителния процес, защото разпределението се извършва
съобразно постановеното от съда. Извършеното от съда разпределение е
11
задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК
/Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г.,
ОСГТК/. Оттук следва и неоснователността на довода на процесуалния
представител на ищеца, че разпределението, изготвено на 16.03.2017г. от ЧСИ
Г., било влязло в законна сила на 06.02.2018г.. Точно обратното – същото като
отменено, вследствие съдебния контрол, не е произвело действие. Отделен е
въпросът, че при това ново разпределение, окръжният съд е посочил само
сумите като общ размер, полагащи се на двамата взискатели и сумата за такси
и разноски по принудителното изпълнение.
Второ, в случая по категоричен начин се доказва по делото, че вследствие
на соченото като „увреждащо“ действие на ЧСИ /Протокол за разпределение
от 16.03.2017г./ не е настъпила имуществена вреда за длъжника. Претърпяната
загуба е вид имуществена вреда, която се изразява в намаляване на
имущественото състояние на лицето в резултат на незаконосъобразното
действие и размерът й е равен на разликата между имуществото, което лицето
би имало, ако липсваше увреждащото действие и имотното му състояние
вследствие него. Безспорно ЧСИ Г. погрешно е посочил, както в издаденото от
него удостоверение от 21.02.2017г., така и в Протокола за извършено
разпределение от 16.03.2017г., че законната лихва върху главницата е, считано
от 15.04.2015г., вместо вярната дата – 15.04.2016г. съгласно изпълнителен лист
№ 1486/15.08.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 1933/2016 г. по описа на Районен
съд - Велико Търново и това е довело до неправилно изчисление и посочване
на размера на законната лихва в тези два документа, а именно сумата от 582
618,06 лева за периода от 15.04.2015г. до 16.03.2017г.. От това обаче не е
произтекло имуществено ощетяване на дружеството – длъжник, защото, както
към датата на откриване на производството по несъстоятелност на
дружеството – длъжник, така и към датата на прекратяване на
изпълнителното дело пред този ЧСИ и изпращането му на ЧСИ Косева,
несъбраният дълг, предмет на принудителното изпълнение многократно е
надхвърлял сумата от 305 207,53 лева – законна лихва за периода от
15.04.2015г. до 15.04.2016г., претендирана от ищеца като претърпяна загуба.
Това е видно и от Списъка на приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Спринк“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ,
съставен от синдика С. – приетото вземане е в размер на 4 671 181,33 лева,
като синдикът е отразил сумата от 1 528 442,26 евро /левова равностойност 2
989 373,23 лева/ за събиране по изпълнително дело № 20177250400024, и от
изготвените Частични сметки за разпределение в производството по
несъстоятелност, така и от допълнителното заключение на СИЕ, съгласно
което към дата на 02.02.2021г., когато изпълнителното дело е изпратено на
ЧСИ Косева, неплатеният остатък за главница е 2 624 067,56 лева и 537 123,65
лева – законна лихва, считано от 15.04.2016г. и отделно разноските.
Следователно, противно на изложените аргументи на процесуалния
представител на ищцовото дружество, последното не е било увредено със
сумата от 305 207,53 лева – законна лихва за периода от 15.04.2015г. до
12
15.04.2016г. по изпълнително дело № 20177250400024 по описа на ЧСИ В. Г.,
вземането по което е било присъединено по изпълнително дело №
20147250400485 по описа на същия съдебен изпълнител. След като не е
погасен изцяло дълга и съответно не е установено събиране на сума в повече
от реално дължимото, то не е налице претърпяна загуба. Отделно от това, по
настоящото дело, ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154,
ал.1 ГПК, не проведе главно и пълно доказване, което означава да създаде
сигурно убеждение у съдебния състав, че съдебният изпълнител изобщо е
събрал сумата от 305 207,53 лева – недължима законна лихва за периода от
15.04.2015г. до 15.04.2016г., защото видно от основното заключение на СИЕ
такъв извод не може да бъде направен, че това е било сторено с погасяването
на дълга със сумата от 2 815 234,09 лева на 06.02.2018г., както твърди ищецът.
Нещо повече, това се опровергава от изчисленията на вещото лице по
допълнителното СИЕ, че законната лихва към тази дата 06.02.2018г., считано
от 15.04.2016г. /вярната дата/ е 550 606,84 лева, а съгласно протоколите за
разпределение била 602 911,91 лева, като разликата е 52 305,07 лева, а
същевременно с това законната лихва върху сумата от 2 989 373,22 лева
възлиза на 305 207,53 лева за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. Видно
пък от издаденото ЧСИ Г. удостоверение, изх. № 6385/19.02.2020 г. за размера
на дълга, в него е посочено, че неплатените суми по процесния лист са 2 509
288,24 лева – главница и 360 013,46 лева – лихви, както и суми за разноски по
т. 26 ТТРЗЧСИ, което прави вземане в по – нисък размер от приетото от
синдика вземане в производството по несъстоятелност. Следователно липсва
каквато и да е имуществена вреда, претърпяна от ищеца, не само от
посоченото като увреждащо от него действие на ЧСИ по разпределение, но и
от последващите такива по причина, че няма намаляване на имуществото му в
този размер предвид несъбрания остатък от дълга. Така че настоящият
съдебен състав намира за основателни възраженията на ответника в тази
насока и не възприема доводите на процесуалния представител на ищеца, че
това било ирелевантно за отговорността на съдебния изпълнител. Напротив,
след като неправилно посочения начален момент на законната лихва от ЧСИ
не е довело до имуществена вреда за ищеца под формата на претърпяна
загуба, това изключва отговорността му. При прекратено изпълнително дело
при този ЧСИ и несъбран дълг над 2 000 000 лева по конкретния
изпълнителен лист, обективно няма как да е нанесена имуществена вреда в
размер на 305 207,53 лева под формата на претърпяна загуба, защото няма
ощетяване на имуществото на длъжника по изпълнителното дело в този
размер. Изчислителните или фактическите грешки могат да бъдат поправяни
по всяко време, както и да бъде преизчисляван дълга в хода на
изпълнителното дело. Както новият съдебен изпълнител, така и синдикът
имат задължение да изчислят дълга наново. Така че дори да се приеме, че
ЧСИ Г. неправилно е разпределял суми за погасяване на дълга по пера /по
делото не са изискани и приложени изпълнителните дела, а както бе посочено
по – горе тежестта на доказване е на ищеца/, то след като това не е довело до
13
намаляване на имуществото на длъжника или до увеличаване на имуществото
на кредитора, вреда не е нанесена. Обективно няма как да бъде претърпяна и
вреда, изразяваща се в допълнително начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
тъй като тази такса не е различна според това дали със събраната сума е
погасена лихва, разноски, главница или друго вид вземане. Тя се изчислява
върху събрана сума или изпълнено вземане. Тази такса би могла да бъде
неправилно изчислена в по-голям и недължим размер, само ако към този
момент дълга е бил изцяло погасен и на взискателите е разпределена по-
голяма от дължимата сума, какъвто не е настоящият случай.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че имуществена вреда
на ищцовото дружество не е причинена от разпределението на ЧСИ от
16.03.2017 г., което е отменено от съда с влязло в законна сила на 06.02.2018г.
решение от 04.01.2018г. по в.гр.д. № 458/2017г. по описа на ОС – Велико
Търново.
Следователно не са налице предпоставките на чл. 441, ал.1 ГПК, във
връзка с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ за ангажиране на отговорността на ЧСИ Г..
Предвид гореизложеното за недължимост на обезщетението за вреди, то в
настоящото производство съдът не следва да се произнася по възражението за
погасяване на вземането по давност. Доколкото обаче това бе другият основен
спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, то настоящият съдебен
състав намира за нужно да отбележи, че въпросът досежно началния момент,
от който тече давностния срок в хипотеза на съставен протокол на
разпределение е подробно разгледан в определение № 50099/27.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2955/2022 г., III г. о..
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено изцяло и предявените искове с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК,
във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Относно определение № 1681/12.12.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по описа
на ОС – Велико Търново:
С оглед изхода на делото, не се следват разноски на ищеца в
първоинстанционното производство, чиито искове са отхвърлени, респ. на
неговия процесуален представител. И доколкото определението по чл. 248
ГПК, обжалвано с частни жалби, също предмет на разглеждане в настоящото
производство, има характеристика на част от първоинстанционното решение,
то това налага и отмяна на определението за разноски /в този смисъл
определение № 770/15.12.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2563/2017 г., II т.о./. Само
с оглед правна прецизност, настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи следното по отношение на разноските, представляващи адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружество,
присъдени му, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА - право на безплатна адвокатска
помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА имат, единствено и само, физически лица, които
14
са материално затруднени, не и юридически лица /л.325 от делото/. Отделно
от това, видно от преводното нареждане, представено в последното съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, адвокатският хонорар на
процесуалния представител на ищеца е заплатен и то от цесионера „Ленд Агро
Продъкшън“ ЕООД - трето лице - помагач на насрещната страна, а окръжният
съд е осъдил ответникът да заплати на адвоката на ищеца вече заплатеното му
адвокатско възнаграждение. Нещо повече, в полза на адвоката на ищеца, са
присъдени и разноски за възнаграждение за вещото по СИЕ, вместо да бъдат
присъдени в полза на страната, която представлява. А на третите лица -
помагачи не се дължат разноски - чл. 78, ал.10 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на делото - основателност на въззивната жалба и на
частната жалба, подадени от ответника, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от последния разноски, както следва:
сумата в размер на 9 365,86 лева – държавна такса за въззивното производство
и сумата в размер на 15 лева – държавна такса за частната жалба, сумата в общ
размер на 532,40 лева - разноски в първоинстанционното производство.
По аргумент от чл. 620, ал.5 ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на АС – Велико Търново дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 18 731,73 лева.
На основание чл. 38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 ЗА е направено искане за
определяне и присъждане на адв. Коева – процесуален представител на
въззивника ЧСИ В. Г. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство. Съобразявайки
наднационалната съдебна практика - решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело
С - 438/22 г. и разрешенията, дадени в определение от 15.02.2024г. по т.д.
№1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на
ВКС и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. не следва да бъде
прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея
размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир
на съда, настоящият съдебен състав, преценявайки фактическата и правна
сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия във
въззивното производство (явяване в открито съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства и депозиране на писмена защита), намира, че в полза
на адв. Коева следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 3000 лева за въззивното производство, което да бъде заплатено от
въззиваемата страна.
На горепосочените основания и по горепосочените съображения следва
да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева на
адв. В. Г. - процесуален представител на ответника ЧСИ В. Г. за осъществено
безплатно процесуално представителство в първоинстанционното
производство, което да бъде заплатено от въззиваемата страна. По – високото
по размер адвокатско възнаграждение за първа инстанция е обусловено от
15
това, че в хода на това производство са събрани доказателствата по делото,
изслушани са две експертизи и са проведени четири открити съдебни
заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 307/29.05.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по описа
на ОС – Велико Търново изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Велико
Търново, с. Беляковец 5031, Стопански двор, представлявано от В. С. –
синдик, против Частен съдебен изпълнител В. Г. Г. , с рег. № 725, район на
действие Окръжен съд - Велико Търново, адрес: гр. Велико Търново,
**********, иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, във връзка с чл.74,
ал.1 ЗЧСИ за заплащане на сумата в общ размер на 310 814,14 лева,
представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени
вреди /претърпени загуби/, в това число: 305 207,53 лева - недължимо събрана
законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху
главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист №
1486/15.08.2016г., с левова равностойност 2 989 373,22 лева по централния
курс на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5
606,61 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 03.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 157 479,16 лева – мораторна лихва върху
главницата от 310 814,14 лева за периода от 06.02.2018г. до 03.02.2023г., както,
като неоснователни.
ОТМЕНЯ определение № 1681 / 12.12.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по
описа на ОС – Велико Търново.
ОСЪЖДА „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: община Велико Търново, с. Беляковец
5031, Стопански двор, представлявано от В. С. – синдик, да заплати на
Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие
Окръжен съд - Велико Търново, адрес: гр. Велико Търново, **********,
сумата в общ размер на 9 380,86 лева – разноски във въззивното
производство и сумата в общ размер на 532,40 лева - разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: община Велико Търново, с. Беляковец
5031, Стопански двор, представлявано от В. С. – синдик, да заплати по
сметка на Апелативен съд – Велико Търново, сумата в размер на 18
731,73 лева – дължимата държавна такса за първоинстанционното
16
производство.
ОСЪЖДА „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: община Велико Търново, с. Беляковец
5031, Стопански двор, представлявано от В. С. – синдик, да заплати, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адв. Веселка Илиева Коева, АК – Велико
Търново, адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева за
осъществено безплатно процесуално представителство на ЧСИ В. Г. във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: община Велико Търново, с. Беляковец
5031, Стопански двор, представлявано от В. С. – синдик, да заплати, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адв. В. Н. Г., АК – Велико Търново, с личен
номер: **********, адвокатско възнаграждение в размер на 10000 лева за
осъществено безплатно процесуално представителство на ЧСИ В. Г. в
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 и „Ленд Агро
Продъкшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ № 19, като трети лица -
помагачи на страната на ответника - Частен съдебен изпълнител В. Г. Г..
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17