№ 10386
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107726 по описа за 2025 година
Ищецът твърди, че на 17.3.2023г. сключил със „Сити Кеш” ООД договор за заем, по
силата на който да му се отпусне сумата 1000 лева, сума за връщане – 1050,06 лева, като е
посочено, че ГПР възлиза на 48,62 %, фиксиран ГЛП 40,05 %, и срок на кредита – 1 месец, с
падеж на вноската 1.5.2023г., както и че в договора е предвидено заплащането на такса за
експресно разглеждане от 512,94 лева. Оспорва се, като недействителен, сключеният
договор, при твърдения, че предвидената в него такса за експресно разглеждане е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави, при заобикаляне на разпоредбата на чл.19,4 ЗПК, и в
нарушение на чл.11,ал1,т.10 и чл.10а, ал.2 ЗПК, нищожен, поради неверност на посочения
ГПР, което съставлява заблуждаваща търговска практика. Предявява се главен
установителен иск за недействителност на договора, съединен при условие на евентуалност,
с установителен иск за признаване на разпоредбата на чл.3,10 от договора, за нищожна, и
глаузата на чл.3,5.
Ответното дружество, в срока за отговор, е подал два идентични отговора на
исковата молба, в които сочи, че липсва правен интерес от предявяването му, защото
предсрочно, на 29.4.2023г., цялото задължение е платено, поради което и съгласно чл.5,3 ,
поради предвидения гратисен период, клаузата не е породила действие. Твърди се, че на
сочената дата, ищецът е върнал единствено главницата, както и че клаузата, съгласно която
потребителят е задължен да плати такса за допълнително избрана услуга, не е породила
действие. С оглед изложеното, счита, че липсва интерес от установителен иск/ интересът на
ищеца се извлича от твърдението, че все още се търсят суми и искането ответникът да бъде
обвързан от силата на пресъдено нещо относно твърдението за нищожността на договора По
същество, счита, че още преди сключването на договора, ищецът е бил наясно с условията
по договора, разполагал е с право на отказ, като е можел да откаже ползването на услугата.
1
Таксата не е задължително условие за сключването му, като същият договор е можело да се
сключи и без нея, както и избраната услуга е получена, защото искането е разгледано за по –
малко от 1 час.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е установителен иск
с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави,
заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.т.5, чл.146,ал.1 ЗЗП .
С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 17.3.2023г. страните сключили, чрез използване на средства от
разстояние, ДПК, при главница 1000лева , посочена фиксирана лихва 40,05 %, ГПР 48,62 %,
посочена в договора такса експресно разглеждане 512,94 лева, падеж на задължението -
1.5.2023г., като съдът намира, че страните не спорят, че ако аритметично, сумата 512,94 лева
се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %, като е съобщил на страните ,че му е служебно
известно, че към датата на сключване на договора, мораторната лихва възлиза на 10 %.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ищеца е отпуснат заем от 1000
лева, при ГПР 48,62 %, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, при краен падеж на
договора 01.5.2023г., обща сума за връщане 1050,06 лева, посочена в договора такса
експресно разглеждане 512,94 лева, и уговорено връщане на заема на 1 погасителна вноска
от 1563 лева .
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересие им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
2
съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че таксата за експресно разглеждане се включва
както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла
на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Съгласно дефинициите на ОУ , приложени към исковата молба, тази такса се сочи да
се дължи за допълнителна, но незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя,
която гарантира експресното обслужване – обработка на искането, тоест, приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, и изплащането на сумата преди искания на
други клиенти. Услугата се предоставя преди сключването на договора, поради което и с
оглед нейния характер, то същата услуга е непосредствено обвързана със самия кредит –
уговаря се поведение на заемодателя / разглеждане на документи/ преди сключване на
договора и поведение на заемателя по усвояване на кредита – приоритетно превеждане на
сумата. Едновременно с това, таксата се дължи за част от задълженията на кредитора,
съответни на самото отпускане на кредита – оценката на платежоспособността на длъжника,
което следва да се извърши „експресно“. Същата е във фиксиран размер, не се доказа
потребителят да може да влияе на размера й .
Ответникът, в отговора, е изложил твърдение, че в рамките на преддоговорните отношения
на страните, ищецът е избрал услугата, като е бил наясно, че ще дължи такса за нея, за което
съдът указа на ответното дружество , че не сочи доказателства. Процесуални действия
вследствие на тези указания не бяха предприети. Следователно, следва да се приеме
твърдението на ищеца, че е узнал за размера на таксата едва при подписване на договора, на
собствено основание, не се представиха доказателства, че действително е имал възможност
да направи информиран избор. Соченото от ответника, че ищецът е можел да избере кредит
без тази услуга, ведно с разглеждането на документи за срок от поне 7 дни, принуждава
потребителя да избере кредит с такса за експресно обслужване/ като научава размера й едва
с подписване на договора/. Следователно, при липса на предвидени насрещни задължения на
кредитора, за които да се дължи тази такса / по твърдения на ответника, таксата се дължи за
действия преди сключване на договора/, разпоредбата се явява неравноправна, нищожна,
като противоречаща на чл.10а ЗПК, едновременно с това, с нея се цели заобикаляне на
3
закона – без да се извършва услуга от кредитора, от длъжника се търси заплащане, като
законът се заобикаля, като се вписва, че сумата се дължи за услуга, която е извършена.
На собствено основание, таксата не е включена в ГПР, въпреки че същата е в рамките
на общ разход по кредита, които следва да включват всички разходи, които законът допуска
да се възлагат на длъжника, които са свързани и са зависими от договора и са направени във
връзка със сключването му.
Посоченият в договора ГПР от 48,62% не е действителен, тъй като в него не е
отчетена тази такса, която съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал.
1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната
стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В
случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да
бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се
счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това
обстоятелство е достатъчно за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит.
Ето защо, СРС намира,че договорът е недействителен и главния иск следва да се
уважи, а евентуалният – да се остави без разглеждане.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски има само
ищеца.
Ищецът претендира сумата 80 лева заплатена държавна такса, както и присъждането
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв.
Възраженията на ответното дружество по присъждането на възнаграждение,
направени в отговора, са, както следва: ищецът не е материално – затруднено лице, защото
е заплатил държавна такса; присъждането на адвокатско възнаграждение не следва да
обогатява адвоката; не следва да се присъжда ДДС; СРС следва да слезе под минимума по
Наредба.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения са в доста по – висок размер
от дължимата държавна такса , поради което първото възражение е неоснователно.. Относно
твърдението за неоснователно обогатяване на адвоката, СРС намира, че такова би имало, ако
по образувани още дела от същата ищца, със същия процесуален представител, ищецът да
е заплатил адвокатско възнаграждение. С определението по чл.140 ГПК, съдът указа на
ответника, че не сочи доказателства затова си твърдение, като не бяха предприети никакви
процесуални действия от него.
4
При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че защитата е една и съща по главен и евентуални искове, спорният
въпрос, разгледан от съда е относно ГПР, в която посока е и защитата на ищеца, същата
защита не изисква множество процесуални действия, защита по доводи, поради което и при
условие, че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание / без
присъствие на страните/, по един спорен и то правен въпрос, следва да се определи
възнаграждение от общо 400 лева. СРС намира, че по този начин се спазва Решение по
съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ Електро България и Решение по дело C‑438/22 , че
съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, а възнаграждението се определя с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, договор за потребителски кредит № * / сключен на
17.3.2023г. между П. С. Г. ЕГН ********** с адрес * и „Сити Кеш” ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, етаж 5 , е
нищожен.
ОСТАВЯ БЕЗРАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П. С. Г. ЕГН ********** с адрес *
против „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* евентуален иск за признаване, че разпоредбите на
чл.3,ал.10 и чл.3, 5 и чл.8 от договор за потребителски кредит № * / сключен на 17.3.2023г.
, са нищожни.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7 да заплати, на П. С. Г. ЕГН ********** с адрес
* сторените по делото разноски от 80 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на П. С. Г. ЕГН ********** с адрес * по делото, от 400 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7 да заплати на адвокат адвокат М. Д. Д. , САК,
с личен номер ********** с адрес * сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5