Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БОРЯНА П.А
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 9623 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 ГПК (отм.) – чл.206 ГПК (отм.) вр. § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение № 5302/25.04.2016 г., постановено по гр. д.
№ 21075/2007 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е поставен в дял и изключителна собственост
на И.В.В. следните имоти: ПЪРВИ ЕТАЖ от четириетажна жилищна сграда, който етаж
се състои от жилищно помещение с коридор, баня-тоалетна, кухня с бокс, стая,
преходна дневна с две стаи, със застроена площ от 109 кв. м., ведно с ИЗБЕНИ
ПОМЕЩЕНИЯ, преустроени в коридор, самостоятелна североизточна стая, апартамент
в югозападната част на сутерена, както и две самостоятелни стаи в югоизточната
част на сутерена и санитарен възел, разположени на 109 кв. м. застроена площ,
ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата и което е с
административен адрес – гр. София, ул. „*******№ 17, между следните лица: С.М.М.
и И.В.В.. Последният е осъден на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за
уравняване на дял, да заплати на С.М. М.сумата от 51 617, 03 лв. На основание
чл. 293а ГПК (отм.) страните са осъдени
да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса за извършване на
делбата, както следва: С.М.М. - сумата
от 2 064, 68 лв., а И.В.В. - сумата от 2 064, 68 лв. С.М.М. е осъдена да
заплати на И.В.В., на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 2 860, 37 лв., ведно
със законната лихва, считано от 27.10.2015 г. , до окончателното изплащане на
сумата, като искът е отхвърлен, като погасен по давност, в останалата част до
пълния предявен размер от 45 000 лв. С.М.М.
е осъдена да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от 114, 41
лв. - деловодни разноски. И.В.В. е осъден да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от 1685, 59 лв. - деловодни
разноски. И.В.В. е осъден да заплати на С.М.М., на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 19 346, 25 лв., ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 48 000
лв. С.М.М. е осъдена да заплати на СРС,
на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от 1 146, 15 лв. - деловодни разноски, а И.В.В.
е осъден да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от 773, 85
лв. - деловодни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта относно
способа за извършване на делбата, срещу половината от присъдената сума по
чл.31, ал.2 ЗС над 9 673, 12 лв. до уважения размер от 19 346, 25 лв.,
както и в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл.30, ал.3 ЗС за
сумата над 2 860, 37 лв. до 18 240,
91 лв., е депозирана въззивна жалба от съделителя И.В.В.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон.
Неправилно съдът е определил правната квалификация на способа за извършване на
делбата като чл.288, ал.2 ГПК (отм.). Счита, че вярната правна квалификация е
чл.292 ГПК (отм.) вр. чл.287 ГПК (отм.). Предмет на делата не е неподеляем
имот, а са два отделни недвижими имота, като съделителите също са двама. От
съдебно – техническата експертиза е установено, че делбеният имот е делим и се
състои от два самостоятелслни обекта – първи етаж от 109 кв. м. и сутерен, също
от 109 кв. м. Тези два дяла са равностойни. Неправилно съдът е приел, че
искането за поставяне в дял, направено в първото редовно съдебно заседание се
отнася и за двата недвижими имота. Към този момент не е имало заключение на
вещо лице, което да е установило съобразно строителните правила и норми дали
имотът е поделяем и на колко дяла. Едва след изслушване на заключението на
вещото лице е конкретизирал претенцията си. В първия етаж на делбения имот е
направил значителни подобрения, което е установено по делото. Счита, че при извършване на делбата съдът е
следвало по реда на чл.292 ГПК (отм.) да разпредели двата самостоятелни отделни
имота на двамата съделители, като постави в негов дял само единия от двата
имота – първия етаж, в който живее, винаги е живял и е подобрявал от 1975 г. до
днес. Съгласно последователната съдебна практика нормата на чл.288 ГПК (отм.)
намира приложение само в случаите, когато делбеният имот е реално неподеляем,
какъвто не е настоящият. Същевременно
съдът не може да постави в дял на съделител имот, който той не е искал. При
възлагане на имот уравняването на дяловете се прави натурално, без оглед
несъгласдието на някои от съделителите, когато има имоти за всички. Претендира
да му се постави в дял само първия етаж от делбения имот и 1/4 ид. ч. от
дворното място. Излага съображения, че неправилно съдът му е присъдил
направените от него подобрения само в размер на 2 860, 37 лв., като не е
присъдил действителните разходи в размер на още 15 380, 54 лв. или общо
18 240, 91 лв. Съдът не е съобразил заключението на вещото лице, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът не е присъдил всички
извършени подобрения през последните 5 години. Неправилно не са присъдени и направените
от него необходими и полезни разноски за запазване и поддържане на имота в
размер на платените данъци и такси от 1 923, 66 лв., които са установени с
писмени доказателства. Счита, че неправилно е определен размера на дължимото
обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 ЗС, като съдът не е съобразил
обстоятелството, че е ползвал само първия етаж, а сутерени етаж е отдаван под
наем за определени периоди от време. Разглежданото обезщетение се отнася само
до случаите, когато съделителят лично ползва имота, в който смисъл е и
задължителната съдебна практика – ТР № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г. Сита, че неправилно съдът е отхвърлил направеното от него възражение
за прихващане, както и неправилно съдът не е постановил право на задържане на имота в негова полза до
изплащане на дължимите му суми от ищцата. По делото е установено, че ищцата
живее в Австралия, не пребивава в имота, знае за извършените подобрения и
преустройства в имота, не се е противопоставила на извършването им, насърчавала
го е да ги прави. С оглед на това счита, че той се явява добросъвестен
подобрител и в това си качество има право на задържане, в какъвто смисъл е и
трайната съдебна практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, да
извърши делбата, като постави в негов дял собствеността само върху първия етаж,
заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място, да уважи претенцията му по сметки в
обжалваната част и да осъди ищцата да заплати обезщетение за направените
подобрения в имота и/или увеличената стойност на имота, в размера съгласно
съдебно – техническата експертиза, да постанови право на задържане в негова
полза, както и да отмени присъденото обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за
сутеренния етаж и за сумата над 9 673, 12 лв. до уважения размер от
19 346, 25 лв., като му присъди сторените в настоящото производство
разноски
В срока по чл.201, ал.1 ГПК (отм.) са постъпили писмени
възражения от другата страна – С.М.М.. Излага съображения, че решението в
обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. В първото редовно
съдебно заседание от втората фаза на съдебната делба ответникът е направил
искане за възлагане на всички недвижими имоти. Изрично е заявила, че не
възразява на това искане и да получи парично уравнение. В последното съдебно
заседание е отправила искане за изнасяне на имота на публична продан. Счита, че
делбеният имот е неподеляем, тъй като преустроеният сутеренен етаж не отговаря
на строителните правила и норми. Правилно е определено обезщетението по чл.31,
ал.2 ЗС, тъй като личното ползване е извършено чрез действия на трето лице по
отношение на сутеренния етаж. Разпитаните по делото свидетели не са установили
точно кога и какви конкретно подобрени са извършени, поради което не е налице
основание за завишаване на присъденото от СРС обезщетение. Съгласно ТР № 85/1968 г. държателият на
недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от
разпоредбите на чл.71 ЗС и чл.72 ЗС Неговите отношения със собственика на
добивите, получени от имота и извършените подобрения се уреждат в съответствие
с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилото на чл.93 ЗС
за добивите и неоснователното обогатяване – за подобренията. Тъй като е налице
съгласие от другия съсобственик, отношенията им се уреждат от чл.30, ал.3 ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 ГПК (отм.) ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен от С.М.М. срещу И.В.В. относно първи етаж от четириетажна жилищна сграда, който етаж се състои от жилищно помещение с коридор, баня-тоалетна, кухня с бокс, стая, преходна дневна с две стаи, със застроена площ от 109 кв. м., ведно с избени помещения, преустроени в коридор, самостоятелна североизточна стая, апартамент в югозападната част на сутерена, както и две самостоятелни стаи в югоизточната част на сутерена и санитарен възел, разположени на 109 кв. м. застроена площ, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място , в което е построена сградата и което е с административен адрес – гр. София, ул. „*******№ 17, като съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване по завещание.С решение от 14.11.2008 г., постановено по гр. д. № 21075/2007 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е допусната на основание чл.69 ЗН вр. с чл.34 ЗС да бъде извършена делба между страните на горепосочения недвижим имот, при равни квоти.
Преди провеждане на първото редовно открито съдебно
заседание във втората фаза на съдебната делба ищцата е предявила претенции по
сметки към ответника в размер на 48 000 лв., представляващи обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот за периода 28.09.2007 г. – 21.09.2015 г.
по 500 лв. месечно за общо 96 месеца.
В първото редовно открито съдебно заседание във
втората фаза на съдебната делба ответникът е предявил претенция по сметки срещу
насрещната страна за заплащане на увеличението на стойността на имота поради
направените от него подобрения, вложени материали и труд, които увеличават
стойността на имота, а в условията на евентуалност – стойността на извършените
разходи за подобрения в имота, който е владял с цел придобиването му по
давност. Твърди, че всички подобрения са извършени със знанието и без
противопоставянето на ищцата. Претендира също така и половината от платените
данъци и такси за периода 1998 г. – 2015 г. С молба – уточнение от 02.11.2015
г. съделителят И.В.В. е уточнил извършените подобрения по имуществени пера,
както и момента, когато са направени.
Съделителката С.М.М. е направила възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на подобренията, които са извършени преди
повече от 5 години от момента на предявяване на претенцията по сметки.
От заключението на вещото лице инж. А.П.по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че дворното място е
неподеляемо съгласно чл.201, ал.2 ЗУТ вр. с чл.19, ал.1 ЗУТ. Вещото лице
приема, че допусната до делба жилищна сграда – първи и сутеренен етаж, е
поделяема, съгласно чл.203, ал.1 ЗУТ вр. с чл.40, ал.1 ЗУТ. Делбените дялове
приема, че са както следва: дял І – първи етаж от жилищната сграда, който се
състои от жилищно помещение с коридор, баня, тоалетна, кухня с бокс, стая,
преходна дневна с две стаи със застроена площ от 109 кв. м. заедно с общите
части и дял ІІ – сутерен от жилищната сграда, състоящ се от избени помещения,
преустроени в коридор, самостоятелна североизточна стая, апартамент в
югозападната част на сутерена и две самостоятелни стаи в югоизточната част на
сутерена и санитарен възел, разположен на площ 109 кв. м., заедно с общите
части. Всеки от двата дяла е на стойност от по 14 425, 63 лв. по отношение на дворното място, а по отношение
на етажите от жилищната сграда възлизат съответно на: първи дял – 40 763,
47 лв. и втори дял – 33 619, 33 лв. За уравнение – 3 572, 07 лв.
Средният пазарен наем за сутерена и първия етаж на жилищната сграда възлиза на
466, 06 лв. за исковия период.
От допълнителното експертно заключение на вещото лице
инж. А.П. по изслушаната пред СРС допълнителна съдебно – техническа експертиза
се установява, че общият размер на платените данъци и такси за периода 1998 г.
– 2007 г. възлиза на 1 512, 36 лв. Платените данъци и такси за периода
2007 г. – 2015 г. възлизат на 1 923, 66 лв. Извършените подобрения в двора
и входа, извън сградата при квота 1/4 възлизат на 22 113, 06 лв., а
извършените подобрения в сутерена и първия етаж при квота 1/2 възлиза на
40 799, 75 лв. Общата стойност за страна по делото възлиза на 27 646,
15 лв.
Пред СРС е допуснато изслушването на тричленна съдебно
– техническа експертиза. От заключението на вещите лиза инж. А.П., инж. В.Ш.и
инж. Е.Ц.се установява, че за периода 28.09.2007 г. – 28.09.2015 г. – 96
месеца, средната пазарна цена на наема за първи и сутеренен етаж от жилищната
сграда възлиза на 61 908 лв.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка М.Ц.Г.
се установява, че познава страните по делото, тъй като от 1986 г. живеела в
процесния имот като наемател на таванския етаж, а преди 10 години го закупила и
продължавала да живее там. Ответникът винаги е живеел на първия етаж, където
живеел и понастоящем. През 1981 г. –
1982 г. ответникът е направил основен ремонт на първия етаж над сутерена, като
е положил дюшеме, сменил интериорните врати, направил основен ремонт на кухнята
и обзавеждането й, ремонт на банята с полагане на плочки и санитария, направил
парна инсталация на етажа. През 1998 г. ответникът е направил шпакловки на стени
на етажа, боядисал стени, сложил тапети, боядисал дюшемето. През 1984 г. – 1985
г. ответникът направил парапет на стълбището, мозайка, цокли, измазал и
боядисал стълбището. Свидетелката знаела за тези ремонти, тъй като нейната
сестра живеела като наемател на таванския етаж от 1980 г. и свидетелката често
я посещавала. През 2013 г. – 2014 г. ответникът направил нова източна и северна
ограда на двора, наредил и плочи по пътеките, като ги пренаредил и сменил
счупените. До 2004 г. сутеренът бил мазе, където се складирали дърва и въглища
върху земята. През 2004 г. ответникът направил циментова настилка в сутерена и
сложил отгоре дървени плоскости. Същата година направил хидро и топлоизолация
на западната стена на помещенията на сутерена. През 2009 г. – 2010 г.
ответникът направил източната стена на сутерена, където направил и нова баня и
тоалетна. През 2005 г. – 2006 г. направил северната баня и тоалетна на сутерена
с плочки и санитария. През 1994 г. и 2013 г. ответникът и баща му правили
ремонти на покрива. Свидетелката участвала във финансирането на ремонта на
покрива от 2013 г. Свидетелката е виждала ищцата през 2000 г. – 2001 г., както
и през 2005 г. Тя не участвала в извършването на ремонти. Свидетелката е чувала
ищцата да казва, че тази къща не й трябва, а само отсяда в нея, когато дойде в
България. Знаела е за ремонтите в къщата, не се е противопоставяла на тях, а е
насърчавала ответника да ги извършва.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.С.Т.
се установява, че познава страните по делото, тъй като са съседи. Свидетелят,
след прочитане на показанията на свидетелката Г. е заявил, че потвърждава
фактите относно извършените ремонти и периодите, когато са извършени.
Свидетелят лично е направил източната баня в сутерена около 2011 г.
Пред СРС е разпитана свидетелката Ц.Х.В.– братовчедка
на страните. От показанията й се установява, че ищцата живее в Австралия, а
ответникът – в кв. “Редута“. Когато ищцата идвала в България, отсядала в
процесния имот – имала стая на втория етаж. През зимата на 2001 г. ищцата
последно е отсядала в имота. През 2005 г. тя дошла със съпруга си. От нея
разбрала, че не е могла да ползва стаята си, а е отседнала на етажа на
родителите на ответника. От нея разбрала, че ответникът я възпрепятствал да
ползва стаята си. След 2005 г. ищцата идвала всяка година или през една година
и всеки път отсядала при роднини. Тя обяснила на свидетелката, че отсяда при
роднини, тъй като е отказан достъп до стаята й.
В проведеното на 14.04.2016 г. открито съдебно
заседание ответникът е направил възражение за прихващане между претендираните
от страните суми по сметки, както и е направил възражение за право на задържане
относно дължимите суми за направените от него подобрения.
Във въззивното производство е допуснато изслушването
на съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. П.Я. се
установява, че първият етаж от жилищната сграда представлява самостоятелен
жилищен обект. Сутеренът на сградата се състои от 5 броя мазета, така, както са
допуснати до делбата. Съгласно проекта е предвидено светла височина на мазетата
2, 20 м. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че светлата
височина на помещенията, измерено с ръчна рулетка, варира между 2, 45 м. до 2,
53 м., като помещенията са пригодени за живеене. В мазе 4 е изведена мивка и е
обособено като кухня. Също така са изградени два санитарни възела, като в единия
от тях се влиза от общия за стаите коридор, а вторият е развит под балкона. При
измерване от вътрешна страна на мазе 2, при страничния вътрешен прозорец
височината от пода до долния вътрешен ръб на прозореца е 1, 25 м. или под
нивото на прилежащия терен е около 90
см. Същото измерване е направено на прозореца в мазе 1, където нивото на пода е
с около 86 см. Под нивото на прилежащия терен. С оглед на това вещото лице
приема, че сутеренът е с характеристиките на полуприземен етаж, като нивото на
пода е под нивото на прилежащия терен. Светлата височина, измерена от вещото
лице на място, е под 2. 60 м., което е в противоречие с чл.72, ал.3 от Наредба
№ 7 за височината на жилищните помещения. Предвид изложеното вещото лице
приема, че сутеренът, който е обособен за живеене, не отговаря на изискванията
за самостоятелен обект. Общата средна пазарна стойност на имота е 144 230
лв.
В проведеното на 12.05.2017 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че представеното по делото удостоверение за
търпимост касае градоустройствени параметри и се отнася за търпимост на цялата
сграда и височината й, съобразно градоустройствените показатели към момента на
изграждането. При извършване на оценката на процесния имот вещото лице е
съобразило, че първият етаж е жилищен, а вторият етаж е сутеренен.
Представеното по делото удостоверение за търпимост няма отношение при
определяне оценката на имота.
Експертното заключение е оспорено от жалбоподателя,
поради което съдът е допуснал изслушването на нова съдебно – техническа
експертиза, на основание чл.157, ал.1 ГПК (отм.), доколкото не е налице
сложност на предмета на експертизата, която да налага назначаването на тричленна
експертиза по реда на чл.157, ал.2 ГПК (отм.).
От заключението на вещото лице инж Д.М. се установява,
че предвид големината и разпределението на жилището, разположено на първия етаж
от жилищната сграда, същото е реално неподеляемо, съгласно правила и норми за
устройство на територията. При извършения оглед на място вещото лице е
установило, че помещенията, разположени в сутерена на сградата са с прозорци и
са пригодени за ползване като жилищни помещения. След извършване на подробни
измервания на място в сутерена, вещото лице е установило, че отделни помещения в
сутерена са с различна височина. Двете южни помещения откъм улицата са със
светла височина от 2, 42 м., а североизточната стая е със светла височина от 2, 50 м. Към
източното помещение, обособено като кухня, у изградена малка баня, като подът е
на две стъпала над нивото на сутерена. Кухнята е със светла височина от 2, 06
м. В двете южни помещения откъм улицата, след направени измервания, вещото лице
е установило, че долният ръб на прозорците отстоят от пода на височина от 1, 25
м., а същият ръб, измерен отвън, пред фасадата, отстои на 0, 22 м. от
прилежащия терен, разположен на нивото на тротоара на улицата. Подът на
сутерена е разположена на около 1 м. под нивото на прилежащия терен към
улицата, а таванът му е разположен на 1, 42 м. над същия прилежащ терен. С
оглед на това вещото лице е приело, че макар помещенията в сутерена да са
пригодени за жилищни помещения, от същите не е възможно да бъде обособен
самостоятелен жилищен обект, съгласно съществуващите законови норми. Вещото
лице е определило пазарната стойност на процесния имот на 136 690 лв.
В проведеното на 10.11.2017 г. открито съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че е съобразило действащата нормативна уредба
при извършване на преценка за необходимата светла височина на помещенията в
сутерена.
Експертното заключение е оспорено от жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197, ал.1 ГПК (отм.), изхожда от легитимирани страни – ищците по делото, като същата е процесуално
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършена служебна проверка въззивнят установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
На основание § 2,
ал.1 ГПК (отм.) депозираната жалба следва да се разгледа по реда на ГПК от 1952
г. (отм.). Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2011 г. на ВКС, ОСГК,
т.19, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата
инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за
предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване
решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата
инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите
фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по
отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би
следвало да извърши първоинстанционния съд. Въззивната
инстанция трябва да изготви собствени мотиви. Дори тогава, когато е възприела
мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на
фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия
обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава
собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не
контролна дейност.
В нормата на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) е регламентирано,
че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване
на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то
да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР
№ 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, както и формираната
практика по приложението на разглежданата норма, основното
законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е
неподеляем. Недвижимият имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по
своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на
изискванията на чл.40 ЗУТ и т.30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002 г.), както и от
същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост, при
спазване изискванията на чл.203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго
жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е
живял в жилището на наследодателя. От обхвата на този способ за извършване на
делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в
резултат на наследяване. За да е изпълнено изискването сънаследникът да е живял
в съсобственото жилище, следва да е налице трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Искането за възлагане на делбения имот е
своевременно направено от жалбоподателя – ответник, в първото редовно открито
съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата,
предвид чл.288, ал.5 ГПК. От ангажираните по делото доказателства се установи,
че допуснатият до делба имот е жилище. Съсобствеността между страните е
възникнала в резултат на наследяване – юридическият факт, който е основание за
възникване на съсобственост е смъртта на общия наследодател, която е довела до
наследствено правоприемство. При смесена съсобственост съсобствеността възниква
на основание различни юридически факти. От ангажираните пред СРС гласни
доказателства се установи, че ответникът трайно е живяла в делбения имот, ползвала е същия по предназначение – за
задоволяване на жилищните му нужди. Страните не спорят, че при откриване на
наследството ответникът е живял в
жилището на наследодателя, както и относно обстоятелството, че ответникът не
притежава друго жилище. Такъв спор не е съществувал между страните както в
първоинстанционното производство, така и в настоящото производство, предвид
поддържаните от страните доводи в жалбата и писмения отговор. Ищцата не е
заявила възлагателна претенция.
Жалбоподателят релевира довод, че
допуснатото до делба жилище е поделяемо, като могат да се обособят два дяла –
първи и сутеренен етаж, поради което делбата следва да се извърши по реда на
чл.292 ГПК (отм.) – чрез разпределяне на наследстевните имоти между
съделителите. Във връзка с поделяемостта на жилището за изслушани три експертни
заключения. Вещото лице инж. А.П.приема, че допуснатото до делба дворно място е
неподеляемо, а допуснатият до делба първи етаж, ведно с избени помещения е
поделяем, като първият и сутеренният етажи съставляват самосотятелни обекти.
Изслушаните в настоящото производство съдебно – технически експертизи,
изготвени съответно от вещите лице инж. П.Я. и инж. Д.М. дават заключение, че
делбеният имот е неподеляем. Съдът, като съобрази изложените от вещите лица
съображения, въз основа на които са обосновали крайните си изводи относно
обстоятелството дали делбеният имот е поделяем или не, възприема заключенията
на вещите лица инж. П.Я. и инж. Д.М.. Същите са извършили оглед на място, като
са направили необходимите измервания, с оглед извършване на обоснована преценка
дали сутеренният етаж може да се обособи като самостоятелно жилище, предвид
действащите правила и норми за устройство на територията. Вещото лице инж. А.П.не
е извършил оглед на място, както и не е изложил конкретни съображения, въз
основа на които е достигнал до извода, че делбеното жилище е поделяемо.
В нормата на § 5, т.49 от ДР на ЗУТ
понятието полуподземен етеж е дефинирано като етаж, подът на който е разположен
под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към
улицата), а таванът – на повече от 0, 3 м. над тази кота и до 1, 5 м. над нея.
Предвид направените измервания на вещите лица инж. П.Я. и инж. Д.М., сутеренния
етаж следва да се определи като полуподземен етаж.
В чл.72, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони е регламентирано, че светлата височина на жилищните помещения
в нови жилищни сгради трябва да бъде най – малко 2, 60 м. Макар жилищната
сграда да не е нова, тази норма също следва да се съобрази, доколкото е
действаща към момента на обособяване на дяловете и съответно е релевантна за
извършването на преценка дали жилището е поделяемо или не. В случая сутеренният
етаж не отговаря на това изискване.
Също така в чл.40, ал.1 ЗУТ е
регламентирано, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня – тоалетна, както и
складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е
помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани –
тоалетни. По делото се установи, че кухнята в сутерена е преходна към банята,
което е в нарушение на посочената норма. Също така складовите помещения са три,
които обслужват трите етажа, но не е налице складово помещение за сутеренния
етаж.
По изложените съображения, въззивният съд
счита, че допуснатото до делба жилище е неподеляемо, предвид действащите към
момента на извършване на делбата строителни правила и норми.
Жалбоподателят релевира довод, че
неправилно съдът е приел, че възлагателната му претенция се отнася до двата отделни
делбени имота, като същата се отнася само за първия етаж. Поддържаният довод в
тази насока обуславя наличието на правен интерес от обжалване на съдебното
решение в частта относно способа за извършване на делбата, който е избран въз
основа на възлагателнатапретенция на ответника - жалбоподател. В първото
редовно открито съдебно заседание във втората фаза на съдебната делба
ответникът е направил възлагателна претенция по отношение на допуснатия до
делба имот, а не само по отношение на първия етаж. В последващ момент други
възлагателни претенции не могат да се правят от съделителите. След като
своевременно съдът е сезиран с такова искане, същият е длъжен да се произнесе
по съществото на това искане, което е сторил и решаващия съд с обжалваното
решение. Отделно от това по делото се установи, че делбеното жилище е
неподеляемо, поради което на жалбоподателя не може да се възложи само първия
етаж. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че с депозираната
въззивна жалба ответникът не е оттеглил искането си за възлагане на делбения
имот, поради което съдът е надлежно сезиран с него.
По изложените съображения съдът счита, че
с обжалваното решение първоинстанционният съд законосъобразно е избрал способа
за извършване на съделбната делба, като е възложил делбения имот на ответника,
съобразно заявената от него възлагателна претенция.
При възлагане на допуснатия до делба имот
следва дяловете на останалите съделители да се уравнят с пари, доколкото не са
допуснати до делба други имоти. Пред първата и настоящата инстанция са
изслушани съдебно – технически експертизи. Вещите лица са дали обосновани,
обективни и компетентни заключения. За уравняване дела на другия съделители
въззивният съд възпирема експертното заключение на вещото лице инж. Д.м., тъй
като същото отразява актуалната пазарна цена на имота и съответно отразява
движението на пазарните цени. Също така следва да се съобразят и разясненията,
дадени с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.
д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.12, съгласно което възлагането на делбения имот
следва да се извърши по действителната пазарна цена, а това е цената,
определена към момента на извършване на делбата.
Тъй като пазарната стойност на допуснатя
до делба имот възлиза на 136 692 лв., предвид актуалното заключение на вещото
лице инж. Д. М., на другия съделител следва да се присъди за уравняване на дела
му сумата от 68 346 лв., съобразно участието му в съсобствеността.
По изложените съображения решението в
частта, с която допуснатия до делба имот е поставен в дял на жалбоподателя,
като на другия съделител е присъдена сумата от 51 617, 03 лв., следва да
се остави в сила, като на другия съделител – ищцата по делото, съделители
следва да присъди сумата от още 16728, 97 лв. за уравняване на дела му.
Върху тази сума следва да се присъди
законната лихва. Тъй като вземането за уравнение на дела на съделител в
производството по извършване на делбата е в корелативна зависимост от способа
поставяне в дял на единия съсобственик на неподеляем имот, същото възниква от
момента на влизане в сила на решението за извършване на делбата по реда на чл.288,
ал.3 ГПК (отм.). С оглед на това от този момент вземането за уравнение е
определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл.84 ЗЗД от него
възниква и задължението за лихва за забава. В този смисъл е решение №
174/07.04.2011 г. по гр. д. № 482/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение №
683/06.01.2011 г. по гр. д. № 1367/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК и др. Ето защо върху допълнително определените суми за
уравнение дела на другия съделител следва да се присъди законната лихва,
считано от влизане в сила на решението за възлагане.
Искането на жалбоподателя за сметки е
своевременно направено, в рамките на установения в чл.286 ГПК (отм.) срок – в
първото заседание след допускане на делбата. Жалбоподателят претендира
заплащане на направените от него разноски във връзка извършени ремонти на имота
със знанието и без противопоставянето на ищцата, както и платените от него
данъци и такси за имота. В нормата на чл.30, ал.3 ЗС е регламентирано, че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта
си. Жалбоподателят поддържа, че следва да получи увеличената стойност на имота,
а не само реално вложените средства за ремонт, съобразно дела на ищцата. Такова
право е признато на добросъвестния владелец в нормата на чл.72, ал.1 ЗС. В
случая обаче жалбоподателят няма това качество, доколкото е съсобственик на
делбения имот и е бил владелец на своята част и държател на частта на ищцата.
Отношенията му с другия съсобственик се уреждат по правилата на чл.30, ал.3 ЗС.
С депозираната на 02.11.2015 г. молба
ответникът – жалбоподател е уточнил момента, в който са направени разходите за
ремонт. Насрещната страна е направила възражение за изтекла погасителна
давност. По отношение на претендираните от ответника вземания намира приложение
общият давностен срок, установен в нормата на чл.110 ЗЗД – 5 години. Тъй като
претенцията по сметки е предявена в проведеното на 27.10.2015 г. открито
съдебно заседание, не са погасени по давност вземанията на ответника за сторени
от него разноски за ремонтни дейности за периода от 27.10.2010 г. до 27.10.2015
г. Съгласно приложенията към експертното заключение на инж. А.П.в този период
са извършени следните строително – монтажни дейности: изграждане на ограда през
2012 г. на обща стойност от 8 092, 78 лв.; изграждане на тухлена ограда от
северната страна през 2013 г. на обща стойност от 1 551, 88 лв.; доставка
и монтаж на етажна входна врата на сутеренния етаж – 258, 74 лв., както и
доставка и монтаж на интериорни врати за сутеренния етаж с единична стойност от
184, 92 лв. или общо за 4 врати – 739, 68 лв., за които ответникът твърди, че
са поставени през 2013 г. и което не се оспорва от насрещната страна. С оглед
на това на ответника следва да се присъдят тези разноски, съразмерно с частта й
от съсобствеността, а именно: 1/2 ид. ч. от жилищната сграда и 1/4 ид. ч. от
дворното място. Ето защо общият размер на сторените от жалбоподателя разноски,
които следва да се възложат на ищцата, възлиза на 2 910, 38 лв., от които:
2 023, 20 лв. – да изградената през 2012 г. ограда; 387, 97 лв. – за
изградената пред 2013 г. ограда; 129, 37 лв. – за входната врата на сутерена и
369, 84 лв. – за интериорните врати в сутерена.
Ответникът претендира половината от
платения от него данък за имота за периода 1998 г. – 2007 г., за което е
ангажирал по делото доказателства. Претенцията му е предявена на 27.10.2015 г.
Същевременно насрещната страна е направила възражение за изтекла погасителна
давност. Тъй като към момента на предявяване на претенцията са изминали повече
от 5 години от последното плащане, разглежданото вземане на ответника е изцяло
погасено по давност.
По изложените съображения и доколкото с обжалваното
решение съдът е възложил на ищцата сумата от 2 860, 37 лв., а задължението
на ищцата възлиза на 2 910, 38 лв., обжалваното решение в частта, с която
е отхвърлен иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата над 2 860, 37
лв. до 2 910, 38 лв. следва да се отмени, като на жалбоподателя следва да
се присъди сумата от още 50, 01 лв. В останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен разглежданият иск за сумата над 2 910, 38 лв. до 18 240, 91 лв., решението следва да се остави в сила.
Ищцата е отправила претенция за сметки към
ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот.
Вътрешните отношения между
съсобствениците, които възникват по повод използването на общата вещ, са
регламентирани в нормата на чл.31 ЗС. Същата установява правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. В случай, че общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. С оглед на това основателността на предявеното искане за сметки се
предпоставя от наличието на следните елементи от правопораждащия фактически
състав, които следва да участват в условията на кумулативност: наличието на
съсобственост; използване на съсобствената вещ само от останалите съделители;
изпращане на писмено искане да си служи с вещта.
Наличието на съсобственост между страните е установено
с влязлото в сила съдебно решение, постановено в първата фаза на съдебната
делба, по допускането й. Също така ищцата е отправила покана до ответника с
депозираната на 28.09.2007 г. искова молба за заплащане на месечно обезщетение
в размер на 500 лв., за притежаваната от нея идеална част от процесния имот.
Жалбоподателят релевира довод, че не ползва целия
делбен имот, а само първия етаж. Относно личното ползване на имота е формирана
задължителна съдебна практика. Съгласно ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на
чл.31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Неоснователен е поддържаният от
жалбоподателя довод, че е ползвал единствено първия етаж от жилищната сграда,
както и че периодично сутеренният етаж е отдаван под наем. Свидетелката М.Г.
дава показания, че ищецът е живеел на първия етаж, над сутерена. Самият
ответник обаче твърди, че е извършвал редица ремонтни дейности в сутеренния
етаж, включително и през заявения период на претенцията. Това налага извода, че
същият фактически си е служил с вещта за задоволяване на нужди, съвместими с
нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда
субстанцията й, както и без да накърнява нейните свойства. От показанията на
свидетелката Ц. В. се установи, че считано от 2005 г. ищцата отсяда при роднини, когато идва в България, тъй като
ответникът не й осигурява достъп до процесното жилище. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за отдаване на сутерения етаж под наем.
Свидетелката М.Г. е била наемател на таванския, а не на сутеренния етаж.
По изложените съображения съдът счита, че е осъществен
фактическият състав на чл.31, ал.2 ЗС, поради което предявената претенции по
сметки е основателна. Тази претенция обхваща периода 28.09.2007 г. – 28.09.2015
г., като същата е предявена на 21.10.2015 г. Ответникът своевременно е направил
възражение за изтекла погасителна давност. Разглежданото вземане, макар да се
съизмерява с месечния наем, няма характера на такъв, а обезщетението се дължи
като глобална сума. Ето защо за него намира приложение общата 5 – годишна
давност, установена в нормата на чл.110 ЗЗД. С оглед на това вземанията от
28.09.2007 г. до 21.10.2010 г. са погасени по давност. За останалата част от периода
от 21.10.2010 г. до 28.09.2015 г.
размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на средния пазарен
наем, определен от вещите лица по изслушаната тричленна съдебно – техническа
експертиза. Съдът възприема това експертно заключение, тъй като то е обосновано
и компетентно дадено, като вещите лица са съобразили промените в наемите през
разглеждания период. Размерът на наема за процесния имот за горепосочения
период, който не е покрит от изтеклия давностен срок, изчислен въз основа на
приложение № 1 към експертното заключение, възлиза на 34 382 лв. С оглед
участието на ищцата в съсобствеността, дължимото от жалбоподателя обезщетение
възлиза на**191 лв. Същевременно съдът е възложил на жалбоподателя сумата от
19, 346, 25 лв. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата сумата над 17 191 лв.
до 19 346, 25 лв., като искът в тази му част следва да се отхвърли. В
останалата обжалвана част относно разглежданата претенция решението по
отношение на разглежданата претенция следва да се остави в сила.
Жалбоподателят е направил възражение за право на
задържане във връзка с претенцията си по чл.30, ал.3 ЗС, което поддържа и с
деподираната въззивна жалба. Съгласно трайната съдебна практика съсобственик,
който е извършил подобрения в съсобствен имот, със съгласието на останалите
съсобственици, не може да упражни право на задържане на имота до заплащане на
подобренията. Такова право е признато с нормата на чл.72, ал.3 ЗС на
добросъвестния владелец, извършил подобренията, а в случая жалбоподателят няма
такова качество, доколкото е държател на частите на съсобствениците си. Ето
защо същият не разполага с право на задържане.
Предвид обстоятелството, че възражението за
прихващане, направено от ответника в последното съдебно заседание, проведено
пред СРС, не е конкретизирано, като не са заявени конкретни размери на двете
насрещни вземания, за които същото се отнася, съдът не следва да се произнася
по него. Такова уточнение не е направено и с депозираната въззивна жалба.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК
(отм.) ответницата по жалбата следва да заплатят на жалбоподателя сумата от 44,
11 лв. – заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбата.
В тежест на ответницата по иска с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС следва да се възложи сумата от 2 лв. – държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска. Решението в частта, с която в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е възложена държавна такса в
размер над 687, 64 до 1 146, 15 лв. следва да се отмени.
На основание чл.293а ГПК съделителите следва да
заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на още по 649,
16 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 5302/25.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 21075/2007
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, В
ЧАСТТА, с която е поставен в дял и изключителна собственост на И.В.В., **********,
с адрес ***, следните имоти: ПЪРВИ ЕТАЖ
от четириетажна жилищна сграда, който етаж се състои от жилищно помещение с
коридор, баня - тоалетна, кухня с бокс, стая, преходна дневна с две стаи, със
застроена площ от 109 кв. м., ведно с ИЗБЕНИ
ПОМЕЩЕНИЯ, преустроени в коридор,
самостоятелна североизточна стая, апартамент в югозападната част на сутерена,
както и две самостоятелни стаи в югоизточната част на сутерена и санитарен
възел, разположени на 109 кв. м. застроена площ, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата и което е с административен адрес – гр.
София, ул. „*******№**; И.В.В., **********, с адрес ***, е осъден на основание
чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), за уравняване на дял, да заплати на С.М. М.сумата от
51 617, 03 (петдесет и една хиляди
шестстотин и седемнадесет лева и три стотинки) лв.; И.В.В., **********, с адрес
***, както и С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, са осъдени да заплатят на основание
чл. 293а ГПК (отм.), по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД държавна такса за извършване на делбата, както следва: С.М.М. в размер по 2 064, 68 (две хиляди
и шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки) лв., всеки от тях; отхвърлен е предявеният от И.В.В., **********,
с адрес ***, срещу С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание
чл.30, ал.3 ЗС, за сумата над
2 910, 38 (две хиляди деветстотин и десет лева и тридесет и осем
стотинки) лв. до 18 240, 91
(осемнадесет хиляди двеста и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки) лв.; С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, е
осъдена да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от 114, 41 (сто и четиринадесет лева и
четиридесет и една стотинки) лв. - деловодни разноски; И.В.В., **********, с
адрес ***, е осъден да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от
1 685, 59 (хиляда шестстотин
осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки) лв. - деловодни разноски; И.В.В., **********, с
адрес ***, е осъден да заплати на С.М.М., на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата над 9 673, 12 (девет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и
дванадесет стотинки) лв. до 17 191 (седемнадесет
хиляди сто деветдесет и един) лв., ведно със законната лихва, считано от
27.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; С.М.М., ЕГН **********, с
адрес *** е осъдена да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от
687, 64 (шестстотин осемдесет и
седем лева и шестдесет и четири стотинки) лв. - деловодни разноски; И.В.В., **********,
с адрес *** осъден да заплати на СРС, на основание чл.60 ГПК (отм.), сумата от 773, 85 (седемстотин седемдесет и три
лева и осемдесет и пет стотинки) лв. - деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.В.В., **********, с адрес ***, да заплати на С.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от още
16 728, 97 (шестнадесет
хиляди седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) лв., за
уравняване на дела й, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 5302/25.04.2016 г., постановено по гр. д. №
21075/2007 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 78 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от И.В.В., **********, с адрес ***, срещу С.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата над 2 860, 37 (две хиляди
осемстотин и шестдесет лева и тридесет и седем стотинки) лв. до 2 910, 38
(две хиляди деветстотин и десет лева и
тридесет и осем стотинки) лв.; В ЧАСТТА,
с която И.В.В., **********, с адрес ***, е осъден да заплати на С.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата над
17 191 (седемнадесет хиляди сто деветдесет и един) лв. до 19 346, 25 (деветнадесет хиляди
триста четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лв., както и В ЧАСТТА, с
която С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата над 687, 64
(шестстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) до 1 146, 15 (хиляда сто четиридесет
и шест лева и петнадесет стотинки) лв. като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.В.В.,
**********, с адрес ***, сумата от 50,
01 (петдесет лева и една стотинка) лв., на основание чл.30, ал.3 ЗС, ведно
със законната лихва, считано от 27.10.2015 г. до окончателното изплащане, както
и да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от още 2 (два) лв., представляваща държавна такса, по този иск.
ОТХВРЛЯ иска, предявен
от С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.В.В., **********, с адрес ***,
с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, за сумата над 17 191 (седемнадесет хиляди сто деветдесет и един) лв. до 19 346, 25 (деветнадесет хиляди
триста четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.В., **********, с адрес ***, както и С.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на основание чл. 293а ГПК (отм.), по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
държавна такса за извършване на делбата в размер на още по 649, 16 (шестстотин четиридесет и девет лева и шестнадесет
стотинки) лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.В.В.,
**********, с адрес ***, на основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.), сумата от 44, 11 (четиридесет и четири лева и
единадесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението в останалата част е влязло в сила като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: