Р Е Ш Е Н И Е
№…..…../20.04.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12360 по описа за 2020 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова
молба от Р.С.П., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител С.П.
срещу З. „А.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** за сумата от 15000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки и страдания,
в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 23.01.2018г., ведно
със за законната лихва от 13.09.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Твърди се в исковата молба, че на 23.01.2018 г. в района на гр.Ловеч при движение по републикански
път I-4, км водачът на л.а Киа, Сийд рег. № А837МС Йоана Иванова П. поради
неспазване на правилата за движение, загубва контрол върху управлявания от нея
автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в движещ се товарен
автомобил. В управлявания от Йоана П. автомобил е пътувала и ищцата Р.П.. В
резултат на удара ищцата е получила множество телесни увреждания. Детето е
транспортирано в Спешно отделение на МБАЛ гр. Ловеч, а няколко часа по-късно и
до УМБАЛ „Д-р Г. Странски" АД гр. Плевен, където е била приета по спешност
в отделение по неврохирургия в тежко общо състояние. Установени са следните
травми: фрактура на черепа в ляво; разкъсно контузна рана на челната област;
счупване на черепните кости; контузия на мозъка. По отношение на Р.С.П. е
предприета животоспасяваща операция, която оперативна намеса касае травмата на главата. Вследствие
посттравматичното стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се
преживяване на случилото се, Р.С.П. изпитва постоянен страх, особено когато се
налага да се придвижва с лек автомобил. Възникнали са и допълнителни неудобста,
тъй като белезите от операцията причиняват на Р. естетически дискомфорт.
Описаните увреждания са
в резултат на транспортното произшествие Виновен за неговото причиняване е
водачът на л.а Киа, Сийд рег. № А837МС. Твърди се, че автомобилът е застрахован
при ответния застраховател по валидна
към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност”, обективана в
застрахователна полица №BG/01/117002615827. До ответника е отправен застрахивателна претенция, по която е образувана
щета № 1000/19/217/500098. С писмо, с
изх. № 310-01 -9109/13.09.2019г., ответникът е уведомил пострадалия, че
одобрява претенцията за сумата от 15 000 лева, която сума е преведена по
представената на застрахователя банкова сметка, *** Р.С.П.. Ищцата намира
заплатеното обезщетение за несъразмерно на вида и интензитета на претърпените
болки и страдания, както и на икономическата конюктура за релевантния период. Въз
основа на изложеното се претендира допълнително обезщетение в размер на 15000
лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя.
Ответникът –
депозира писмен отговор, в срока по
чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Не
оспорва факта относно наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" съгласно застрахователна полица №BG/01/117002615827 от 29.09.2017г. между
дружеството и собственика на лек
автомобил марка KIA,
модел CEED и
рег.№А8137МС, към датата на инцидента - 23.01.2018г. Не оспорва, че прекият причинител на вредата, управлявал застрахования автомобил е
Йоана Иванова П.. Не оспорва обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП,
както и че в резултат на събитието на ищеца са причинени увреждания: разкъсно - контузна рана на кожата на челото над лявото око (свода на
черепа), което обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота,
оперативно лечение в клиниката за период от три дни и сваляне на конните след
десет дни. Не оспорва още, че застрахователят е уведомен за събитието с писмо,
като е образувана щета
№ 1000/19/217/500098, както и че
на пострадалата е изплатено обезщетентие в размер на 15 000.00 лева.
Ответникът оспорва
действително претърпените неимуществени вреди и справедливия размер на тяхното
обезщетяване по следните съображения: при първоначалния преглед след инцидента
пострадалата имала нормален неврологичен статус и нормално дишане, констатирана е само контузията на глава. Детето е пролежало три дни в клиниката, назначени са изследвания и
медикаментозна терапия и е предписано сваляне на конните след десет дни. Заключението
от лекуващите ищцата специалисти е, че липсва необходимост от болнично лечение. От
изложеното се обосновава извод, че интензитета на болките и страданията не е
продължителен и обхваща период от около две седмици, а общото времетраене на
възстановителния период е около месец. Няма прогноза за трайни последици от
инцидента. Според ответника няма данни и за допълнително влошаване на
здравословното състояние на ищцата, вкл. за осакатяване или загрозяване, както
и за назначена специализирана терапия. Липсват данни според ответника ищцата да
е ползвала чужда помощ след инцидента при битовото си обслужване. Освен това
към датата на инцидента ищцата е била на осем години в добро физическо и
психическо състояние, без хронични заболявания, което предполага отлични
възможности за възстановяване. Оспорва наличието на посттравматично стресово
разстройство. Твърди, че с оглед липсата на съществени физически наранявания,
психическото състояние вследствие на стреса е преодолимо. Поддържа, че
определеното от застрахователя обезщетение съответства на икономическата
конюктура в страната, както и на вида и интезитета на уврежданията. Оспорва
претенцията за мораторна лихва както по
съображения за неоснователност на главния иск, така и по съображения, че лихва
е дължима от изтичнане на срок за представяне на всички доказателства от страна
на пострадалия.
Въз основа на изложеното, се настоява за отхвърляне
на исковата претенция.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. И двете страни са ангажирали подроби писмени бележки,
в които са доразвили правните си доводи по спора.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
Предявеният иск намира правното
си основание в нормата на чл.
432, ал.1 КЗ. За основателното
провеждане на иска в тежест на
ищеца е да установи по пътя
на пълното и главно доказване, наличието на валидно
застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
По делото са безспорни
следните факти: 1наличието на валидна облигационна връзка съгласно
застрахователна
полица №BG/01/117002615827 от
29.09.2017г. между дружеството
и собственика на лек автомобил марка KIA, модел CEED и рег.№А8137МС, към
датата
на
инцидента
- 23.01.2018г.; 2/ че вина за произшествието носи
застрахования при ответника водач на лек
автомобил марка KIA, модел CEED и рег.№А8137МС;3/ че в резултат на произшествието ищцата е получила
следните травматични увреждания: разкъсно - контузна
рана на кожата
на челото над лявото око
(свода на черепа), което обусловило разстройство на здравето временно,
опасно за живота, оперативно лечение в клиниката;
4/ че до застрахователя е отправена застрахователна претенция, по която е
образувана щета № 1000/19/217/500098; 5/
че застрахователят е изплатил в полза на ищцата обезщетение в размер на
15 000 лева. Следователно единственият спорен въпрос е относно паричния
еквивалент на понесените болки и страдания.
Видно от екиприза на л. 45 и сл., издадена от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД, гр.Плевен след инцидента Р.П. постъпила в болница на
23.01.2018г. с фрактура на черепа. Извършена е оперативна намеса под обща
анестезия. Изписана е на 05.02.2018г. с добри прогнози за заболяването.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинската експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните
се установява, че в резултат на произшествието ищцата Р.П. е получила следните
травматични увреждания- счупване на череп с контузия на мозъка, обусловило
временно разстройство на здравето опасно за живота, контузия на главата с
разкъсно-контузна рана и контузия на тялото, белег, останал от
разкъсно-контузната рана на челото, който обуславя загрозяване. В съдебно
заседание вещото лице Р.М. уточнява, че ищцата е била напълно възстановена след
25 дни, с изключение на белега на челото. Самият белег има звездовидна форма,
заема около една четвърт от челото на детето и в действителост наяве е по –изразителен отколкото изглежда на
приложената към заключението снимка.
От показанията на
свидетеля Костадин П.- дядо на ищцата, чиито показания съдът кредитира като
обективни и непосредствени и коресподниращи с останалия доказателствен материал
се установява следното: след инцидента Р. имала голяма рана на главата си,
стъкла по краката и ръцете. След произшествието тя не могла да спи, престанала да
се храни. И понастоящем детето живее с мислите и страховете, свързани с
инцидента. Лечението й продължава и сега. Р. посещава психолог и психиатър. И сега според свидетеля „ трябва
да има човек покрай нея“. Дядо й / свидетеятелят/ я посреща от училище и винаги
пресичат заедно. И сега детето бълнува и
скача на сън, реве, задава странни въпроси. Когато си прави прическа, Р. опитва
да скрие белезите си, има комплекси свързани с тях.
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка
на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания
и последиците от тях за пострадалото
лице. Наред с това съдът счита,
че като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да
се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне
на обезщетенията, момент.
Детето Р.П.
е пострадало в малка възраст и очевидно претърпения шок непосредствено след ПТП, съпроводен с неспокоен сън и страх от
преживяното не са отшумяли и към настоящия момент. Въпреки, че практически не
може да се раздели емоционалното страдание от загубата на родител в резултат на
същото произшествие от стреса и травмите, получени от собственото на детето
страдание, съдът намира, че инцидентът е оставил трайна следа и с оглед
собствените на детето увреждания. Р. е
преживяла силен стрес в резултат на самото събитие, получила е застрашаваща
живота травма, била е оперирана. При това положение съвсем логична последица от
инцидента е персистиращия страх при пътуване с МПС и притеснението при
пресичане на пътното платно. Същевременно в резултат на ПТП е получена рана, която след оперативната
намеса е оставила траен белег, който
води според експертизата до загрозяване.
Белегът притеснява детето, което се опитва всячески, включително чрез
прическата си да го прикрие. Загрозяването по лицето несъмнено се отразява на
битието и социалното общуване на момичето, във възраст, в която външният вид
придобива голямо значение за самочувствието и самооценката на подрастващото
дете.
Предвид гореизложеното и след като претърпените неимуществени вреди се обезщетяват чрез адекватна парична престация, и като се имат
предвид лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ посочени в КЗ, търсеното обезщетение от 15 000 лева, заедно с изплатеното вече в същия резмер
в съвкупност представляват адекватна репарация за понесените болки и страдания.
Ето защо искът следва да се уважи в цялост.
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията
на ал. 3. Отговорността на застрахователя за изтеклите
мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща периода от уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
В случая ответният застраховател не се е позовал на конкретни обстоятелства,
изключващи забавата му. Видно от доказателствата по делото пострадалото лице е
отправило до застрахователя претенция на 13.09.2019г., поради което
застрахователят е изпадал в забава от деня следващ изпращането на покана, тоест
от 14.09.2019г., от която дата ищеца има право на обезщетение за забава.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертиза в общ размер на сумата от 1640 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.П., ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител С.К.П., ЕГН *********** сумата
от 15000
лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди - болки и страдания,
в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 23.01.2018г., ведно
със за законната лихва от 14.09.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ и сумата от 1640 лева, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: