РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. ХАСКОВО, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500339 по описа за 2024 година
С Решение №138/23.02.2024г., постановено по гр.д.№393/2023г. Районен съд-
Хасково:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.***,
чрез адв.Д. М. М., против „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, представляван от управителя Н.П.П., иск с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 10лв. /частичен от 970лв./, представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит №***г., като неоснователен; ОСЪЖДА Е. С. М. с
ЕГН:********** с постоянен адрес гр.***, да заплати на „Сити кеш” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от управителя Н.П.П,
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. С. М., който
чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност. Твърди, че ответното дружество е направило признание на иска още
с отговора на исковата молба, поради което съдът е следвало да постанови решението си при
условията на чл.237 от ГПК. Поддържа, че е допуснал техническа грешка при описание на
приложенията на исковата молба, че представя процесния договор за потребителски кредит
и съдът уважил искането по чл.190 от ГПК. При това положение е следвало съдът да
1
санкционира ответното дружество с последиците на чл161 от ГПК и да приеме, че
процесният договор има посоченото съдържание в исковата молба. Счита също , че поради
направено признание от ответното дружество съдът следвало да приеме за безспорно
обстоятелство сключването на договор за потребителски кредит, съгласно посоченото в
исковата молба. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи
изцяло предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Претендира и присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемото дружество „Сити Кеш“ООД-гр.***, чрез
пълномощника си е депозирал писмен отговор на подадената въззивна жалба, с който
същата са оспорва и се излагат доводи за нейната неоснователност.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД,
предявен от ищеца Е. С. М., чрез адв.Д. М. М., против ответника „Сити кеш” ООД.
Ищецът е твърдял, че на 30.07.2022г. сключил в качеството на заемополучател с
ответника „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател договор за потребителски кредит
№***с размер на заема от 1700лв. и задължение да бъде погасен чрез 23 седмични вноски.
Посоченият годишен процент на разходите в този договор бил малко под 50%, като по този
начин привидно били спазени императивните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК. Към момента
на депозиране на исковата молба кредитът бил погасен предсрочно. В договора било
описано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчители, като били поставени множество условия за това. Така поставените изисквания
били изначално неизпълними от длъжника, което било начин за автоматичното задействане
на прекомерно високата неустоечна клауза – над 100% от размера на главницата , което
противоречало на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна
на основание чл.26 от ЗЗД. Претендирал е постановяването на решение, с което ответникът
да бъде осъден на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 10лв.
/частичен иск от 970лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендирал е и присъждане на
направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК ответникът е признал
наличието на нищожна неустоечна клауза , като е поддържал,че съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор. Поради
признанието на иска, моли на основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ответното дружество
да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не било дало повод
за завеждане на делото. Твърдял е също, че дружеството не е претендирало от ищеца
заплащане на процесната неустойка, не е изпращало покани, уведомления и други
2
съобщения до ищеца с искане да заплати процесната неустойка.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,от
активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящият случай ищецът е твърдял наличието на облигационна връзка между
него и ответното дружество, по силата на която същият е изплатил изцяло определена и
посочена в исковата молба заемна сума от 1 700лв. Твърдения в исковата молба договор за
потребителски кредит № ***, сключен между страните на 30.07.2022г. не е бил представен
по делото от нито от ищеца, нито от ответника, независимо от дадените указания от съда в
тази насока. Не са били представени и твърдените от ищеца погасителен план по договор за
потребителски кредит № ***; Общи условия и СЕФ. Не са били представени каквито и да
било доказателства от ищеца за извършено плащане по този твърдян договор “погасен
предсрочно“ преди подаване на исковата молба. Ответното дружество в отговора на
исковата молба е направило признание, че клаузата за неустойка по твърдения договор е
нищожна, но не е признал предявения осъдителен иск. При тези данни по делото правилно
и в съответствие с установените факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел,
че предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан,
поради което го е отхвърлил, ведно с всички законни последици.В тази връзка следва да се
отбележи следното:
Пред РС-Хасково е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, като в исковата молба е обективирано искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца недължимо платени суми по описания в исковата молба договор за потребителски
кредит-/10лв./частичен иск от 970лв./. Ищецът не е предявил установителен иск за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит или само на клаузата за
неустойка от такъв договор. Доколкото нищожността на един договор или отделни негови
клаузи действително може да бъде претендираната, както чрез предявяване на иск, така и
чрез възражение, то не съществува процесуална пречка съдът да се произнесе по така
направеното с исковата молба възражение, след което да разгледа и предявения осъдителен
иск за връщане на недължимо платени суми въз основа на нищожни договорки между
страните. По делото липсват обаче каквито и да било доказателства, от които да се направи
извод за сключен договор за потребителски кредит между страните, поради което и
правилно е прието от РС-Хасково липса на доказана облигационна връзка. Твърдения от
ищеца договор за потребителски кредит не е представен, както и не са представени каквито
и да било доказателства за наличието на договорни отношения между страните които могат
освен с твърдения договор да бъдат установени и с представянето на други доказателства
предвидени в ГПК и потвърждаващи възникналите между страните договорни отношения.
Доколкото в доклада по чл.146 от ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че не
сочи доказателства за наличие на твърдените в исковата молба договорни отношения с
ответника и заплатените въз основа на тези отношения суми, то следва извода, че липсват
данни за възникнали отношения между страните, така както са описани в исковата молба.
3
В този ред на мисли са неоснователни доводите на пълномощника на въззивника, че
съдът е следвало да постанови решение при условията на чл237 от ГПК -при признание на
иска от ответното дружество. Ответното дружество не прави признание на предявения
осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, а признава отделни факти и
обстоятелства, свързани с фактическите твърдения на ищеца за нищожност на неустоечна
клауза,като през цялото време поддържа, че не е претендирал от ищеца заплащането на
неустойка по договор за потребителски кредит. При това положение съдът нито е имал
задължението, нито са били налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на исковата претенция от ответника.
Неоснователен е и довода за допуснато процесуално нарушение относно
задължението на ответното дружество да представи процесния договор за потребителски
кредит и санкциониране с последиците по чл.161 от ГПК. В случая още в доклада по
чл.146 от ГПК съдът е указал на ищеца, в чиято тежест е да докаже при условията на пълно
и главно доказване предявената осъдителна претенция, че не сочи доказателства за
наличието на облигационна връзка между страните, свързана с твърдения договор за
потребителски кредит. По този доклад липсват възражения, поради което е настъпила и
преклузията по смисъла на ГПК. Независимо от тези указания, които не са били изпълнени
от ищеца съдът е дал такива /въпреки, че не е бил длъжен/ и на ответното дружество, но
същото не е представило доказателства в посочения смисъл.
За неоснователен въззивната инстанция намира и довода, че съдът е следвало да
приеме за безспорно установено наличието на облигационна връзка между страните и от там
да не следва да се ангажират доказателства в тази връзка. Този довод е несъстоятелен
предвид обстоятелството,че липсват каквито и да било данни по делото както за размер на
потребителски кредит, така и за неговите условия, падежи на вноски, какво включват,
срокове и пр.,поради което и дори да се приеме наличието на такава връзка ищецът не е
доказал каквото и да е плащане по какъвто и да било договор за потребителски кредит , за
де се приеме основателност на претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Като е направил правни изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният
съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което ще следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба в полза на въззиваемата страна
ще следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.-
юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №138/23.02.2024г.,постановено по гр.д.№393/2023г.
на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.***, да заплати на
„Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, направените
4
пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5