РЕШЕНИЕ
№ 638
гр.Плевен, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №260 по описа на
Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
В Административен съд
–Плевен е образувано административно дело №254 по описа на съда за 2020
год., по жалба на Г.Й.Й.,*** чрез адв Д.
П., съдебен адрес:*** ,оф. 7 срещу:
1.
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0257-000011/12.02.2020г.
на началник РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.171,
т.2А, б.”б” от ЗДП е прекратена регистрацията на ППС „Форд Фиеста” с рег.№ЕН
6765ВМ и
2.
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0257-000012/12.02.2020г.
на началник РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДП временно е отнето СУМПС на Й. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съдията-докладчик по адм.дело №254/2020 год. e отделил за разглеждане в друго съдебно производство
жалба на Й. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0257-000012/12.02.2020г. на началник РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен,
по повод на което е образувано настоящото съдебно производство.
Следователно, предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0257-000012/12.02.2020г. на началник РУ
Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДП временно е отнето СУМПС на Й. до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
В
жалбата се разказва подробно за обстоятелствата във връзка с проверката от
полицейските органи, като по същество се навеждат доводи, че във времевия
интервал, посочен в АУАН, Й. не е управлявал собственото си МПС на посоченото в
акта място. Твърди, че по-рано е пазарувал в магазин в гр.Долни Дъбник, като се
е прибрал с автомобила си, но в много по-ранен час от вписания в акта и е
паркирал собствения си автомобил пред дома си. Моли за отмяна на заповедта.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.П. с пълномощно на л.10 от делото, който поддържа жалбата
на заявените в нея основания . Твърди, че заповедта е издадена затова, че Й. на 12.02.2020 г. в 20,04 ч. е отказал
извършването на проверка за алкохол, след като е бил спрян от полицейски
служители по време на движение с неговия автомобил. Счита, че от всички събрани по делото доказателства се
установява, че в 20,04 часа Й. въобще не е бил водач на МПС. В този момент,
дори в свидетелските показания се установява, че той е бил пред дома си, където
е дошъл и актосъставителя, респ. датата на неговото идване и часа, в който той
е съставил съответния акт, но към този момент той не е бил водач на МПС. На
второ място, във връзка с откритото производство по оспорване, твърди, че актосъставителят
М.М. е заявил, че същият е бил дежурен по КАТ, съответно в 19,30 часа на тази
дата е уведомен, че се изисква неговото съдействие. От протокола от съдебно
заседание пред РС във връзка с оспорване на издаденото НП, се установява според
жалбоподателя, че на актосъставителя е
било необходимо време да отреагира, т.к. живее в гр.Плевен и е пристигнал в
гр.Долни Дъбник около осем часа. Прави извод, че. документът, който е
представен от страна на ответника, че актосъставителят е извършвал действия по
установяване на нарушения от 19,30 ч. до 21,30 часа няма как да бъде вярно. Счита,
че е налице липса на пряко възприятие досежно това в посочения час дали
жалбоподателят е бил водач, и от друга страна, няма как той да бъде в този
момент, в който е посочено в съответната заповед. Счита, че така издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи още, че дневник за проверка състоянието на
техническите средства, а именно АИС „ВПК“ е редовно воден до дата 21.09.2019
г., след което няма данни същия да е воден редовно, респективно няма и
доказателства дали същите са работили или не. В горния смисъл счита, че
административният орган не е положил достатъчно усилия да установи
действителната фактическа обстановка, респективно причините за редовно водене
на този дневник и ако са били налични, да ги изиска с цел установяване
достоверността или не на твърдяното от жалбоподателя и едва тогава да извърши
преценка следва или не да издава заповед. Моли съда да отмени заповедта и да
присъди на Й. направените разноски– адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 300 лв. и 10 лв. държавна такса за образуване на административното дело.
Ответникът по жалбата- Началникът РУ-Долни Дъбник при
ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание по
съществото на спора не се представлява, в становище вх.№4283/21.08.2020 год. моли съда да
потвърди оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като излага подробни
съображения за нейната законосъобразност Допълнителни аргументи излага в
становище вх.№5015/30.09.2020 год. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от акт за установяване на административно
нарушение серия АА, бл.№467290/12.02.2020 год. на л.13 от делото е, че Й., на 12.02.2020
год. около 20:04 часа в гр.Долни Дъбник, ул „Васил Априлов до №18, посока ул
„Димчо Дебелянов”, управлява лек автомобил „Форд Фиеста” с рег.№ *****, като
отказва проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен №0171,
водачът е видимо пиян и лъха на алкохол. Деянието е квалифицирано като
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДП-отказва проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта. АУАН е предявен за запознаване на Й., но той е отказал
да го подпише, както и е отказал да получи екземпляр от същия, като и двата
отказа- за запознаване със съдържанието му и подписване и за получаване на
препис от акта, са удостоверени от Г. К. Ф., трите имена на който са посочени в
разписката за отказ и който е положил саморъчно подписа си.
Издаден е и талон за медицинско изследване №0036057,
приложен на л.14 от делото, който талон Й. също е отказал да подпише и получи, и този
отказ е удостоверен с подписа на Б.П.В., в съответствие с изискването на чл.6,
ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За настъпилите обстоятелства е изготвена Докладна
записка рег.№257р-1601/13.02.2020 год.
от МИ Б.В., както и са приобщени по делото три броя сведения, снети от
полицейските служители М.М., Б.В. и А.М..
Приобщено е и сведение от жалбоподателя Г.Й. на л.22 от делото.
На л.40 от делото е приложено подаденото от Й.
възражение вх.№257000-605/14.02.2020 год.срещу съставения АУАН.
Впоследствие е издадено приложеното на л.38 от делото
Наказателно постановление №20-0257-000136/10.03.2020 год. от Началник РУ-Долни
Дъбник, с което на Й., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца затова, че на 12.02.2020 год. в 20:04
часа в гр.Долни Дъбник, на ул.“Васил Априлов“ управлява лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег.№ ******, като отказва проба
с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер 0171,
водачът е видимо пиян и лъха на алкохол. Описано е още в НП, че е издаден талон за медицинско изследване №0036057, че
е подадено възражение вх.№257000-605/14.02.2020 год. Описано е, че в хода на
извършена проверка е установено, че нарушението е извършено от водача Й. около
19.15 часа, като актосъставителят М. е допуснал техническа грешка в АУАН и е
посочил 20,04 часа, което е часът на съставяне на АУАН на водача. Описано е в
НП, че за резултата от проверката е изготвена справка рег.№257р-2108/27.02.2020
год., в която по безспорен начин е установено извършеното на 12.02.2020 год.
около 19,15 часа в гр.Долни Дъбник нарушение от водача Й., самоличността на
нарушителя и неговата вина. С оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е
издадено и НП.
По делото на л.41 е приложена и цитираната в НП
справка рег.№257р-2108/27.02.2020 год., в която са
обективирани резултатите от извършената проверка във връзка с подаденото от Й.
възражение вх.№257000-605/14.02.2020 год.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0257-000012/12.02.2020г.
на началник РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен, с която на основание чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДП временно е отнето СУМПС на Й. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорената заповед е издадена затова,
че на 12.02.2020 год. около 20:04 часа в гр.Долни Дъбник, ул „Васил Априлов до
№18, посока ул „Димчо Дебелянов”, управлява лек автомобил „Форд Фиеста” с рег.№
******, като отказва проба с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
фабричен №0171, водачът е видимо пиян и лъха на алкохол, издаден талон за
медицинско изследване №0036057. В заповедта се съдържа и позоваване на
издадения АУАН серия АА, бл.№467290/12.02.2020 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена на Й. на 13.02.2020,
видно от отбелязването върху същата на гърба на л.17 от делото, а жалбата
против нея до съда е подадена чрез административния орган на 25.02.2020 год., т.е. в предвидения в
чл.149 от АПК 14 – дневен срок за оспорване. Следователно, като подадена в
срок, от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, имаща право и интерес от
оспорване, жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Началникът на РУ-Долни
Дъбник към ОД на МВР-Плевен, издал оспорената заповед, е оправомощен със
Заповед №316з-27/3.01.2018 год. Последната е приложена на л.23-24 от настоящото
дело, издадена е от Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени
правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1
от ЗДвП на изрично посочени длъжностни
лица, в т. ч. и на Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен-за нарушения на ЗДП,
извършени на територията на обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Плевен, какъвто е издателят на
процесния административен акт. От своя страна и видно от мотивите на
оправомощителната заповед № 316з-27/3.01.2018 год., тя е издадена на основание
Заповед № 8121з-1524/9.12.2016. на министъра на вътрешните работи, приложена
на л. 70 от делото. С тази последно
цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по
смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Действително, в оправомощителната заповед № 315з-27/3.01.2018
год. на Директора на ОД на МВР-Плевен не е посочен какъв е срокът на действие
на същата, но такова посочване не е необходимо, тъй като действието на
заповедта се прекратява при настъпване на факти и обстоятелства, в т.ч.
нормативни, обуславящи отмяна или изменение на заповедта за
оправомощаване-например законодателна промяна, предвиждаща различни от
посочените в заповедта компетентни органи за прилагане на съответните ПАМ, или
промяна относно службите за контрол и т.н. По делото няма данни и не се твърди
да са настъпили такива факти и обстоятелства, поради което издадената Заповед №
316з-27/3.01.2018 год. е била валиден акт, годен да възложи описаните в нея
правомощия на оправомощените длъжностни лица.
При постановяването на заповедта са спазени изискванията
за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно е
описана нарушената от жалбоподателя разпоредба като водач на МПС, не само
текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана
чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното в
мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правните разпоредби на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. От
друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения
административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както
заповедта, така и АУАН са надлежно връчени на жалбоподателя, АУАН-при условията
на отказ на Й. да получи акта. С неговото съдържание обаче той е запознат
предвид депозираното от Й. възражение срещу съставения АУАН само два дни
по-късно след изготвяне на акта, в което възражение е изложил оплаквания ,
свързани с констатациите , вписани в акта.
Срокът на действие на временната мярка е дефиниран
изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата
не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата
на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца на водач,
за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. В случая фактическото основание за прилагане на мярката
е отказът на Й. да бъде проверен с техническо средство , с оглед установяване концентрация на алкохол в кръвта.
Следователно, от граматическото и логическо тълкуване
на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално
правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството
водач на МПС и да е отказал изпробването с техническо средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. За целите на настоящото производство,
достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за
установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да
изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и отказал
ли е проба за алкохол. Този въпрос
следва да бъде решен в рамките на административно наказателното производство,
което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на
съставения АУАН, разбира се, ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с
оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса
за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за
отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му
деяние с АУАН , се решава в друго , не и в настоящото производство. При наличие
на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение,
компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той
има право да приложи или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът
на РУ-Долни Дъбник е преценил, че целта
на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не
подлежи на съдебен контрол.
Независимо от изложеното, настоящият състав на съда
приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН,
поради което съдът намира, че са налице
предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят Й. е имал качеството водач на МПС. В настоящото
производство основното и най-съществено оплакване на жалбоподателя е не че Й.
въобще не е управлявал автомобила си в процесния ден, а че не го е управлявал
по време на вписания в съставения акт часови интервал-20:04 часа на 12.02.2020
год., както и че не е установен от самия актосъставител да управлява МПС,
поради което не е имал качеството „водач“ в този час. Настоящият състав на съда
намира, че тълкуването на жалбоподателя, на обстоятелствата във връзка с
констатираното нарушение, е стеснително и изолирано и не съответства на съдържанието и
смисъла на нормата, за нарушение на която е привлечен Й. към отговорност. За да
направи извод, че Й. е имал качеството водач, управлявал е МПС и
законосъобразно е изискано от него в
този смисъл да даде проба за наличие на алкохол в кръвта, съдът съобрази
следното:
В проведеното на 9.07.2020 год. съдебно заседание беше
извършен оглед от съда в присъствие на жалбоподателя, неговия пълномощник и
пълномощника на ответника, на приложеното по делото копие на CD с видеозаписа от охранителните камери на магазин
„Брих“ в гр.Долни Дъбник за времеви отрязък, обхващащ момент на посещение на
жалбоподателя в магазина и насетне на 12.02.2020 год. Установеното при огледа
на конкретни видеофайлове е отразено в протокола от проведеното съдебно
заседание на 9.07.2020 год. От записа се установява, че Й. е влязъл в магазин
„Брих“ малко след 19,04 часа, като самият жалбоподателя се разпознава , че
влиза в магазина, разпознава се също, че малко след 19,11 часа се намира на
касата на магазина и малко след 19,12 часа излиза извън магазина. Установено е
при огледа на файл ch20200212191209, че в часовия
интервал около 19:12:11/12 часа, след като е излязъл от магазин „Брих“, се
качва на шофьорското място във „Форд Фиеста“, който е паркиран пред магазина,
първо извършва маневра назад и от този момент излиза от кадър. От огледа на
файл ch20200212191245 се установява, че в 19:12:48/49 часа жалбоподателят,
след като, управлявайки автомобила, е
потеглил назад, тръгва по улицата,
обръща и продължава по същата улица, само че в обратен ход. Малко по-късно-в
19:13:15/16 часа, т.е. за време, по-кратко от една минута, излиза от перпендикулярната улица полицейска
кола и тръгва след жалбоподателя.
Разпитаните в съдебно заседание полицейски служители съобщават следното: Д.И. И. съобщава, че на 12.02.2020
год. около 19,00 часа е бил в магазин „Брих“, където по същото време се е
намирал и жалбоподателят и след като са пазарували, са се наредили на касата за
плащане, където е усетил, при разговор на Й. с касиерката, че Й. лъха на
алкохол и е уведомил колегите си В. и М.
След като Й. е излязъл от магазина, качил се е в автомобила си и е потеглил,
патрулният автомобил го е последвал, Й. е спрял на около 300-400 метра, пред дома си,
полицейският екип е спрял след Й.. Същественото е, че свидетелят И. е видял как
Й. се качва в автомобила си и че управлява същия.
Свидетелят Б.П.В.
съобщава, че на 12.02.2020 год. в часовия интервал около и след 19,10 часа е получил обаждане от колегата си Иванов
относно управлението на автомобил от Й., който лъха на алкохол и тъй като с
колегата си е бил наблизо до мястото, е видял как автомобилът, тръгнал по улица
„Васил Левски“ посока „Никола Петков“ и „Васил Априлов“. След това на
кръстовището на Й. бил подаден светлинен и звуков сигнал, той продължил
движението си по посока ул „Димчо
Дебелянов“ и срещу дом №11 спрял. Полицейският екип се е движил непосредствено
след автомобила, управляван от Й. и полицейският служител В. е възприел, че
именно Й. е управлявал МПС. Малко след спирането на Й. е пристигнал и
полицейският автомобил.
Свидетелят М.В.М.,
който е съставил акта за нарушение съобщава, че на 12.02.2020 год. и около
19,30 часа е получил обаждане от патрула, който обслужва района на РУ-Долни
Дъбник затова, че е спрян водач, който видимо е употребил алкохол. Пристигнал
на място и помолил водача да бъде изпробван с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, той отказал, поради което му
бил съставен АУАН. Самият М. не е установил Й. да управлява автомобила,
управлението на автомобила е било установено от колегите, които са го спрели.
По делото е разпитана като свидетел и съпругата на
жалбоподателя, която съобщава, че вечерта на 12 февруари към
18,30 часа се обадила на съпруга си да дойде да я вземе от училище, където
работи като директор и носи два служебни лаптопа, които прибира Слезли до
близкия магазин – Брих. Съпругът й влязъл в магазина, тя останала в автомобила.
Той напазарувал и се прибрали вкъщи, където спрели от дясната страна на
улицата. Съобщава, че съпругът й влязъл за малко, отворил малката портичка, не
знае колко време се бавил, свидетелката през това време си приготвяла нещата за
сваляне. Й. се върнал да помогне при разтоварването. През това време зад тях
спрял полицейския автомобил, може би
след около пет минути дошъл автомобила, не е сигурна. Тя влязла вкъщи, а
полицаите останали да разговарят със съпруга й. След доста време извикали втори автомобил – към осем без нещо. Съставили
акт на съпруга й.
Свидетелят В.П. е съсед на жалбоподателя и съобщава, че
на процесната дата минал покрай дома на Й., прибирайки се от работа, жалбоподателя
бил срещу входната си врата, от лявата страна на платното. След 7 часа било –
7,15 ч. и повече. Подал звуков сигнал, поздравили се. Й. се намирал извън
колата, на платното, от лявата страна. Колата
на Й. била паркирана там, тя си седяла там паркирана.
От
дадените от жалбоподателя
Й. сведения, приложени на л.22 от делото се установява, че Й. не е отрекъл, че на 12.02.2020 год. е посетил магазин „Брих” в гр.Долни Дъбник
със собствения си лек автомобил с цел да си напазарува. Съобщава, че след като
е платил на касата, се е качил в автомобила си , върнал назад, след което
потеглил по ул „Васил Априлов”, стигнал
до дома си и паркирал от дясната страна по посока на движението на ул „Васил
Априлов” №18, тъй като дома му е срещу него. Започнал да сваля лични вещи, покупки и документи Изрично
заявява, че не е влизал в дома си. Говорил
с един приятел, започнал да издирва ключовете на дома си и в този момент спрял
патрулен автомобил на МВР зад неговия и от този момент насетне започнала
комуникацията, при която се стигнало до съставяне на акта за нарушение.
Изводът, който съдът прави от така приобщените по
делото доказателства e, че действително, в конкретно
посочения в съставения АУАН час-20:04 на 12.02.2020 год. Й. не е установен да
управлява описаното в акта МПС. Той безспорно обаче е управлявал МПС в часовия
интервал от около 19,04 часа на 12.02.2020 год. до около 19,12/13 часа, когато
е потеглил с автомобила си от магазин „Брих“ към дома си , както и няколко
минути след това, докато е пристигнал пред дома си, за продължителността на коeто последно време няма категорични доказателства. През
това време той е имал качеството водач, управлявал е МПС, бил е възприет и от
полицейските органи, беше възприет и от съда при огледа на приложения по делото
диск с видеофайлове, а и Й. не отрича през този часови интервал да е управлявал
МПС, напротив, при огледа на диска той се разпозна. Съпругата му също е била с Й.
в автомобила , като пътник, от училището, от където твърди, че я е взел
съпругът й, до магазин „Брих“, и от магазина, до дома им и тя също съобщава, че
именно Й. я е взел с автомобила от училище и я е закарал до магазина и
впоследствие-до дома им. Същественото според съда в случая е, че от момента на
спиране на автомобила пред дома на Й., до пристигане на полицейските органи,
които са го възприели като водач и са карали след Й. до дома му, както и до
по-късен час-на съставяне на акта от повикания полицейски служител, Й. не е
влизал в дома си и не се е отклонявал на друго място, бил е единствено пред
дома си, в или до паркирания от него автомобил. Че не е влизал в дома си и не
се е отклонявал от мястото на спиране на автомобила пред дома му, свидетелства
самият Й. в дадените от него сведения, приложени на л.22 от делото, в които Й.
съобщава, че след като е платил на касата в магазина, се е качил в автомобила
си , върнал назад, след което потеглил
по ул „Васил Априлов”, стигнал до дома си и паркирал от дясната страна
по посока на движението на ул „Васил Априлов” №18, тъй като дома му е срещу
него. Започнал да сваля лични вещи, покупки и документи Изрично заявява, че
не е влизал в дома си. Говорил с един приятел, започнал да издирва ключовете на
дома си и в този момент спрял патрулен автомобил на МВР зад неговия и от този
момент насетне започнала комуникацията, при която се стигнало до съставяне на
акта за нарушение. Следователно,
релевантен за отговорността на Й. факт е на първо място, че не е в.лизал в дома
си и не се е отклонявал от мястото на спиране на автомобила, защото, ако
например се е отклонил или е влязъл в дома си, би могъл хипотетично да употреби
алкохол, което би се явило пречка да даде съгласие за извършване на проба за
алкохол и съответно-извинително основание да не даде проба, защото е пил след
като е престанал да шофира. И на второ място съществено е обстоятелството, че
самият Й. съобщава, че докато е издирвал ключоветте си, след като е спрял, “в този момент“ е спрял патрулният полицейски
автомобил. Т.е. полицейският екип е пристигнал на мястото по време, когато Й.,
след управление на автомобила е спрял и слязъл от колата си, без да е извършвал
други действия като отклоняване от мястото на спиране. Ето защо и при липса на
данни Й. да е имал обективната възможност да
употреби алкохол след като е спрял да шофира и след като вече не е бил
водач на автомобила, не е имало причина той да откаже да бъде изпробван за
алкохол. Затова и отказът му да даде проба за алкохол при тези обстоятелства,
макар и отказът да е направен след 19,15 часа, или дори в 20,04 часа, или в
който и да е последващ момент, се явява съставомерен. Тук е мястото да се
посочат две обстоятелства: На първо място съдът не кредитира показанията на
свидетелката Й.-съпруга на жалбоподателя в частта, в която твърди, че съпругът й, след спиране на автомобила пред
дома им, влязъл за малко в дома им, отворил малката портичка, не знае колко
време се бавил, свидетелката през това
време си приготвяла нещата за сваляне, след което Й. се върнал да помогне при
разтоварването. Съдът не ги кредитира с доверие, защото противоречат на
обясненията, дадените от самия жалбоподател само няколко дни след случилото се (л.22 от
делото), когато е имал много по-ясни и конкретни спомени за случилото се. Съдът
не кредитира показанията на тази свидетелка и поради факта, че като съпруга на
жалбоподателя, Й.е пристрастна, заинтересована съпругът й да не понесе
съответния вид отговорност. Освен това поради съобщените от нея действия ,
които е извършила след спирането-влизане и излизане от къщата с оглед
разтоварване на носения от нея багаж, тя не е възприела изцяло и непосредствено
разговорите между съпруга й и полицейските органи по повод поканата и отказа за
изпробване с дрегер. Впрочем, следва да
се посочи, че жалбоподателят не е отрекъл на нито един етап от
административното и съдебното производства, че е отказал да бъде изпробван с
дрегер, възраженията му основно са свързани с факта, че отказът е даден поради
причината, че в часа на проверка от
полицейските органи той не е имал качеството водач, защото вече е бил извън
автомобила. В тази насока съдът изложи аргументи защо счита, че Й. е имал
качеството водач в часовия интервал от
около 19,04 часа на 12.02.2020 год. до около 19,12/13 часа, когато е потеглил с
автомобила си от магазин „Брих“ към дома си , както и няколко минути след това,
докато е пристигнал пред дома си. На второ място, във връзка с констатацията на
съда за часовия интервал на управление на автомобила, съдът намира, че
вписаният в тази връзка некоректен час на извършване на нарушението – 20:04
часа в съставения АУАН, не съставлява съществено процесуално нарушение, на две
основания. На първо място, защото фактическият състав на вмененото нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДП изисква освен установяване качеството на субекта на
нарушение на „водач“ на МПС, което е станало в по-ранен от 20:04 час, още и
обективиране и възприемане от полицейските служители на отказа на водача да
бъде изпробван за установяване наличието на алкохол в кръвта. А видно е от
приобщените доказателства, и по-конкретно от свидетелските показания на
разпитаните свидетели, че чак след 19,15 часа, когато Й. е спрял пред дома си и
след него-полицейският автомобил, е пристигнал и друг полицейски служител с
правомощия да съставя актове по ЗДП, проведени са разговори, Й. е канен да даде
проба, същият е отказвал, т.е. изминал е период от време, в който период е
осъществен отказа на водача да бъде изпробван за алкохол. Дори обаче да не може
да се установи точния час на отказа, то , видно от издаденото НП на л.38 от
делото е, че в същото е вписано, че в хода на извършена проверка е установено,
че нарушението е извършено от водача Й. около 19.15 часа, като актосъставителят
М. е допуснал техническа грешка в АУАН и е посочил 20,04 часа, което е часът на
съставяне на АУАН на водача. Описано е в НП, че за резултата от проверката е изготвена
справка рег.№257р-2108/27.02.2020 год., в която по безспорен начин е установено
извършеното на 12.02.2020 год. около 19,15 часа в гр.Долни Дъбник нарушение от
водача Й., самоличността на нарушителя и неговата вина. С оглед разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН е издадено и НП. По
всички тези изложени съображения съдът намира, че в конкретния случай
вписаният в АУН час на извършване на деянието, с оглед на конкретните
констатирани от съда обстоятелства, сочещи на съставомерност на отказа на
водача, нямат такова съществено правно значение, което да обуслови отмяна на
оспорената заповед на това основание. Все в тази връзка неотносимо към
отговорността на Й. за конкретното деяние е откритото производство по
оспорване верността на приложената по делото
книга за записване на държавните служители, които работят на смени, полагат
дежурства, труд по време на разположение и труд извън редовното работно време,
в частта на ред 416 относно отбелязването в частта, в която е описано „19,30-21,30“ – „съставяне на АУАН
за отказ за алкохол“. Безспорно е, че съставянето на АУАН е осъществено именно
в този отбелязан в книгата часови интервал от една страна. От друга страна, по
данните от делото актосъставителят в процесния ден е бил „на разположение“,
физически се е намирал в дома си в гр.Плевен, откъдето, след получаване на
сигнала, е отпътувал за гр.Долни Дъбник, за да посети мястото по сигнала. Т.е.
изминалото технологично време от
началото на пътуването също е било във връзка с действията по
установяване на нарушението и съставяне на акта, поради което вписаните часове
съдът приема като такива, съответстващи на технологичното време, използвано от
служителя по цялостно обследване на случая-от момента на тръгване от дома му в
гр.Плевен, до момента на документално приключване на всички извършени действия,
в т.ч. не съставяне на акта и цялостно
оформяне на всички документи във връзка със случая. Ето защо и оспорването на
съдържанието на тази книга първо се явява недоказано за целите на настоящото
производство и второ- не налага някакви други изводи относно отговорността на Й. за конкретното
деяние, различни от отразените в акта.
Следва да се има предвид още, че действително
актосъставителят не е констатирал първата част от фактическия състав на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП-управлението на МПС от Й., но отразената в
акта констатация за този елемент от деянието-управлението на МПС, е направена
от актосъставителя на база събраните доказателства за извършителството на
деянието. Вярно е, че началото на административнонаказателното производство се
поставя със съставянето на АУАН и че именно той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административнонаказателното производство. До съставянето на акта обаче, се
стига чрез извършване на предварителна
дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на
деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено
виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред
на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в
съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на
източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се
подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват
първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по
административнонаказателното производство. Такива първоначални данни в
конкретния случай са обясненията, дадени от полицейските служители, които
непосредствено са възприели управлението на МПС от Й. от магазин „Брих“ до дома
му. Тези първоначално съобщени на актосъставителя сведения впоследствие са
обективирани и писмено и приложени като доказателства по преписката във връзка
с допълнително извършената проверка за установяване на действителните факти от
значение за отговорността на Й.. Тези събрани по надлежния ред доказателства за
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, са основание за съставяне
на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация
за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го
установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на
акта. В този смисъл фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е
процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да
разследва нарушението, да събира доказателства и да създава процесуално условие
за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление, т.е. да
установи по безспорен начин въз основа на доказателства извършеното нарушение,
без да е безусловно необходимо актосъставителят също да е очевидец на
нарушението. В този смисъл фактът, че актосъставителят не е възприел
непосредствено момента на управление на процесния автомобил от Й., не
съставлява изобщо нарушение и не се отразява на отговорността на привлеченото
лице.
Ето защо от всички съвкупно
събрани и анализирани доказателства се налага извод, че Й.
действително е управлявал собственото си МПС, спрял е
същото, от слизането от
автомобила си до пристигането на полицейския патрул Й. не е влизал в дома си,
при което би могъл хипотетично да употреби алкохол, поради което не е имало пречка да даде съгласие за
извършване на проба за алкохол. Ето защо елементът „водач” на МПС е установен в
рамките на административното производство, както беше казано. Не се спори и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че е налице и вторият елемент, необходим за прилагане на
мярката-установен по надлежния ред отказ на водача да бъде изпробван за
употреба наличието на алкохол в кръвта посредством техническо средство.
Ето защо Началникът на РУ-Долни Дъбник при ОД на
МВР-Плевен е доказал по несъмнен начин
наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва
настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС.
В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б
"б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината; чрез нея
се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание
(арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има
временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната
административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно
развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши
въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно
нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и
процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване
на Й. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане
на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че
спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. В
случая актът за нарушение е редовно връчен при условията на отказ на водача да
получи препис от същия. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са
оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си
на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален
административен акт се явява законосъобразен и правилен.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона- осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране
целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно
поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението. Ето
защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от ответника в Молба №4283/21.08.2020 год. и молба №5015/30.09.2020 год., на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът
намира, че в полза на ОД на МВР гр. Плевен следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по
преценка на съда - съобразно фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.Й.,***
чрез адв Д. П., съдебен адрес:*** ,оф. 7 срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0257-000012/12.02.2020г. на началник РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен, с
която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДП временно е отнето СУМПС на Й. до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на верността на
съдържанието на книгата за записване на държавните служители, които работят на
смени, полагат дежурства, труд по време на разположение и труд извън редовното
работно време на основание чл.20, в частта на ред 416 относно отбелязването в
частта, в която полицейските служители са съставили АУАН за отказ от алкохол в
часовия интервал от 19,30 ч. до 21,30 ч.
– л.115 от делото.
ОСЪЖДА Г.Й.Й.,***, с ЕГН ********** да заплати в полза
на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/