РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
….
Град Пловдив, 20 ноември 2014 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в
състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2296 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.Я. ***
против заповед за полицейско задържане на лице с рег.№ 85 от 08.07.2014 г.,
издадена от Стоян Ангелов З., полицай в сектор „Противодействие на общата престъпност“,
отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която е заповядано да се
задържи за срок от 24 часа П.Я.П., ЕГН **********,***.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочено пред кой орган и в
какъв срок същата може да бъде обжалвана, кое е основанието за задържането,
липсва индивидуализация на престъплението, в което жалбоподателят е заподозрян.
Твърди се, че няма никакви основания, за да бъде ограничено правото на
жалбоподателя на свободно придвижване, няма данни той да е извършил
престъпление. В този смисъл се позовава на Конвенцията за защита правата на
човека и на практиката на Върховния административен съд. Иска да бъде отменена
оспорената заповед и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Административният орган оспорва
жалбата и твърде, че има достатъчно данни за извършени престъпления от страна
на жалбоподателя и за образувано досъдебно производство.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни
интереси са били пряко засегнати от оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна поради
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за това, че П.Я.П. е заподозрян в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1 НК и предвид необходимостта от извършване на
действия по разследването с негово участие, с цел да не попречи на изясняването
на обстоятелствата по случая. Към заповедта не са приложени други
доказателства, установяващи наличието на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за задържане на лицето, въпреки че на административния орган са дадени
изрични указания (л.17 от делото) за доказателствената тежест, която носи в
съдебното производство.
От представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства – искания на Районна прокуратура Пловдив и
протоколни определения по ч.н.д № 4336/2014 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с.,
ч.н.д. № 4147/2014 г. по описа на ПРС, ХVІІІ н.с., в.ч.н.д. № 1070/2014 г. по
описа на ПОС, н.о. – може да се направи извод, че по отношение на жалбоподателя
са били образувани две досъдебни производства № 99 и № 102 от 2014 г. по описа
на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пловдив, по които е бил привлечен като
обвиняем за извършване на престъпления по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с
чл.194, ал.1 НК, извършени на 05.06.2014 г. и на 17.06.2014 г. Събраните доказателства обаче не са достатъчни, за да се направи
обоснован извод за наличие на фактическите основания за налагане на
принудителната административна мярка на 08.07.2014 г., доколкото всички тези
писмени доказателства са издадени след датата на издаване на оспорената заповед
и при липсата на други доказателства за това с какви данни е разполагал
полицейският орган към момента на задържането, не може да се направи обоснован
и еднозначен извод, че са били налице основанията на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
При тези факти съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, защото макар и издадена от компетентен
орган, при спазване на изискуемата от закона форма на мотивирана заповед и на
процесуалните правила, заповедта не е съобразена с материалноправната норма. Съгласно
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, посочен като правно основание за издаване на оспорената
заповед, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. От съдържанието на самата заповед е видно, че е неправилно
и некоректно възражението на жалбоподателя, че в заповедта не е посочено
основанието за задържането, но е основателно възражението, че не е доказано
наличието на фактическите предпоставки за подобно задържане. Вярно е, че за
прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да
са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК и в този смисъл има съществена разлика
между понятията данни и достатъчно данни, с които боравят ЗМВР и НК. Вярно е
също, че за прилагането на процесната принудителна административна мярка е достатъчно
само наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да
е извършител на престъпление или да е съпричастен с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката, като е без правно значение за законосъобразността на заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка факта, че в нея не е
индивидуализирано в достатъчна степен престъплението и направеното в този
смисъл възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно. От редакцията на нормата чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е видно, че следва да се
имат предвид всякакви престъпления по смисъла на НК, като данните може да не са
достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни, за да
се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление.
Съдът обаче счита, че в конкретния
случай не е установено, че спрямо жалбоподателя са били налице материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за налагане на принудителната
административна мярка задържане за 24
часа. При доказателствена тежест за административния орган да установи, че към
08.07.2014 г. е имал данни, че жалбоподателят е извършил престъпление, такива
доказателства не се съдържат нито в административната преписка, нито се
представиха в хода на съдебното производство. Липсва информация кога са
образувани досъдебните производства и кога жалбоподателят е привлечен като
обвиняем по тях, какви доказателства са събрани в хода на тези производства,
бил ли е призован и препятствал ли е по някакъв начин извършването на
процесуални действия, което прави невъзможен съдебният контрол върху оспорената
заповед и невъзможна преценката по какъв начин е формиран изводът на
полицейския орган, че за жалбоподателя съществуват данни, че е извършил
престъпление. След като не е доказано наличието на материално-правните
предпоставки за издаване на оспорената заповед, същата се явява
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, което налага нейната
отмяна.
За пълнота следва да се отбележи, че
е неоснователно и невярно твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед
не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок същата може се обжалва.
Необходимите и задължителни елементи от съдържанието на заповед за полицейско
задържане са изчерпателно изброени в нормата на чл.74, ал.2 ЗМВР и те са: 1. името, длъжността и местоработата
на служителя, издал заповедта; 2.
основанията за задържането; 3. данни,
индивидуализиращи задържаното лице; 4.
датата и часът на задържането; 5.
ограничаването на правата на лицето по чл.73; 6. правото му: а)
да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане; д)
да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е
български гражданин; е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език. В заповедта – предмет
на настоящото съдебно производство – изрично е записано, че задържаното лице е
уведомено за правата по чл.74, ал.2, т.6 ЗМВР, включващи и правото да обжалва
пред съд законността на задържането. Но дори и да се приеме, че заповедта не
съдържа това указание, съдът намира, че това нарушение не може да се
квалифицира като съществено, което води до незаконосъобразност на оспорената
заповед. Това е така, защото с оглед нормите на чл.140 и чл.145 АПК принципът в
съдебно-административното производство е, че всички административни актове
подлежат на съдебен контрол, като сроковете за обжалване се удължават при
нередовно съобщаване.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и
направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноските по делото същото като основателно и доказано в размер
на 410 лева (10 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение
– л.23 от делото) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната дирекция
да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Я.П.,
ЕГН **********,***, заповед за
полицейско задържане на лице с рег.№ 85 от 08.07.2014 г., издадена от Стоян
Ангелов З., полицай в сектор „Противодействие на общата престъпност“, отдел
„Криминална полиция“ при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция Пловдив на МВР да
заплати на П.Я.П., ЕГН **********,***, сумата 410 (четиристотин и десет) лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: