№133
гр.Силистра, 11.09.2019г.
Силистренски окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. АНА
АВРАМОВА
2. мл.съдия ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
като разгледа докладваното от съдия Аврамова ВЧН дело № 196 по описа на СсОС за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК.
С Определение №17/24.06.2019г.,
постановено по ЧНД№81/2019г., състав на РС-Дулово е отменил като необосновано и
незаконосъобразно Постановление от 24.04.2019г. за прекратяване на
наказателното производство на РП-Дулово.
Срещу постановеният съдебен
акт е депозиран протест от Прокуратурата, в който е изразено несъгласие с
изводите на съда. Заявена е позиция за наличие на възможност за привръзка на
разпоредбата на чл.243 ал.1 т.1 НПК с тази по чл.24 ал.5 НПК, която е
игнорирана от съда. Предлага се определението да бъде отменено.
Недоволен от
първоинстанционният акт е останал и защитника на обвиняемите И.М., Н.Д. и С.Д..
В жалбата се сочи, че за двама от пострадалите няма данни за спазване на срока
по чл.243 ал.4 НПК. Поддържа се становище за извършен задълбочен анализ на
доказателствата в постановлението на прокуратурата, както и за липса на годни
доказателства обосноваващи наличието на квалификация по чл.131 ал.1 т.12 НК. Твърди се, че органът по
разследване се позовава на материали от Фейсбук, нямащи доказателствена стойност
и връзка с предмета на доказване. Изложени са доводи за приложимост на
реторсията от страна на ръководещия разследването орган, както и че не е налице
„тотално объркване“, констатирано от съда. Моли се за отмяна на обжалваният
съдебен акт.
Постъпило е становище от
повереника на пострадалите лица Г.Х., Г.З.Х., Е.В. и И.Г., в което е изразено
мнение за неоснователност на жалбата и протеста, тъй като няма неяснота в
мотивите на съда, жалбата не е просрочена, а прокуратурата се е произнесла
частично, половинчато и непълно. Моли се определението да бъде потвърдено.
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
обсъди становищата на страните и се запозна с доказателствата по делото,
установи следното:
Достигайки до извод за
наличност на данни за престъпление от общ характер, състав на ДРС е прекратил
производството по НЧХД№7/2018г. и изпратил материалите на прокуратурата.
С Постановление от
11.05.2018г., ДРП е образувала ДП за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130
ал.1 НК.
В хода на същото са били повдигнати
обвинения по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК на лицата:
-И.Д.М., за това, че в
съучастие като извършител с Н.Д. и С.Д.
е причинил по хулигански подбуди телесни повреди на Е.В., Г.Х., И.Г. и Г.Х.
-С.И.Д., за това, че в
съучастие като извършител с Н.Д. и И.М.,
е причинил по хулигански подбуди телесни повреди на Е.В., Г.Х. и Г.Х.
-Н.И.Д., за това, че в
съучастие като извършител с И.М. и С.Д.
е причинил по хулигански подбуди телесни повреди на Е.В. и И.Г.
Конфликтът е възникнал на
31.12.2017г., в с.Раздел, общ.Дулово и това е единственият безпротиворечиво
установен факт в процесното постановление.
За да извърши преценката си
за обоснованост, съдът следва да установи, дали изложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. Тази преценка,
обаче не може да бъде извършена. В постановлението на прокурора са изложени
само част от фактите по делото, касаещи нанесените увреди по телата на
пострадалите Е.В. и И. Гюлеш, но представени от гледна точка на показанията на
свидетелите. По-нататък прокурора бегло отбелязва, че видно от обясненията на
тримата обвиняеми, те също били бити, без да е изяснено от кого, как, и какви
увреждания са причинени. Противоречивите доказателствени източници не са
обсъдени, и в крайна сметка не е ясно прокурора какво приема за установено, въз
основа на кои доказателства и доказателствени средства. Фактическата празнота
по отношение уврежданията на останалите пострадали не може да бъде запълнена с
единственото изречение, че са им причинени леки телесни повреди.
Съгласно разпоредбата на
чл.219 ал.1 НПК, определено лице се привлича в качеството на обвиняем, когато
се съберат достатъчно доказателства за виновността му. След като по делото има привлечени лица в
качеството на обвиняеми, акцентът се пренася върху съставомерността на
обвиненията, и не е вече върху постановлението за образуване на ДП. Ето защо,
изложението на фактите следва да е неразривно свързано със самите обвинения,
което в случая не е сторено.
Макар да не е аргументиран
по никакъв начин изводът на първостепенният съд за необоснованост на
постановлението, то същият е правилен, по изложените по-горе съображения.
Правилен е и изводът за
незаконъобразност, обяснен с израза „объркването е тотално“. Прокурорът приема,
че няма доказателства за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК и същевременно
прилага чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.1 НПК. Няма нужда от изрично тълкуване
на нормата по чл.243 ал.1 т.1 НПК, след като в същата изрично е разписано, че
по този ред се прекратява НП единствено в случаите на чл.24 ал.1 и ал.6 НПК,
следователно направената от прокурора привръзка с чл.24 ал.5 т.1 НПК е
незаконосъобразно действие.
Незаконосъобразността на
постановлението не се изчерпва само с този аргумент.
Неправилен е изводът за
несъставомерност поради това, че макар, деянията да са извършени на обществено
място, но предвид времевия диапазон и инцидентния характер, не са станали
публично достояние. Извън преценката на прокурора са останали свидетелите,
които не са участвали в конфликта и не са били вътре в помещенията. Мотивите и
подбудите за извършване на деянията не са установени. Изводът, че се касае за
междуличностни отношения не е подкрепен фактически. Ако е имало някакво лично
отношение или вражда с В., то със същата цел ли са нанесените увредите на Г.Х.,
и със същата цел, подбуди и мотиви ли са нанесени повредите на Г.Х. и на И.Г.?
По делото не е изяснено дали нанесените телесни повреди са с цел да се засегнат
определи лица или са с цел да се демонстрира пренебрежение към обществените
ценности чрез извършените посегателства. Единствено съвкупният анализ на тези
обстоятелства е в състояние да даде отговор дали деянията са извършени по
хулигански подбуди, какъвто липсва по делото.
Незаконосъобразното
основание за прекратяване на наказателното производство е свързано и с
неспазване на предвиденият нов ред за това, с измененията в НПК, въведени с ДВ
бр.7/2019г.
След като установи, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, както в случая е приел
прокурора, то той е бил длъжен на основание чл.25 ал.1 т.6 НПК да спре
наказателното производство и да уведоми за това пострадалите лица, за които
тече шестмесечен срок от уведомяването за подаване на тъжба. Едва след изтичане
на този срок производството може да бъде прекратено на основание чл.243 ал.1
т.1 вр. чл.24 ал.6 вр. с ал.5 т.1 НПК или на основание чл.245 ал.4 НПК.
Гореизложеното аргументира
становището на настоящият въззивен състав за необоснованост и
незаконосъобразност на постановлението на РП-Дулово за прекратяване на
наказателното производство, поради което първостепенният съд правилно е
постановил неговата отмяна.
По направените в жалбата
възражения:
Неоснователни са
възраженията за неспазване на срока по чл.243 ал.4 НПК за двама от
пострадалите. Приложени са разписки, от които е видно, че на 08.05.2019г.
постановленията са били връчени. Жалбата пред РС-Дулово е входирана ден
по-късно, така, че седмодневният срок е спазен. Мнението на разследващия орган
е ирелевантно за съдебното производство, така, че доводите в тази насока не
следва да бъдат обсъждани. Не следва да получат отговор и изложените възражения
за процесуалната стойност на мнението на страните и на друг съдебен състав по
НЧХД за наличност на доказателства за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК.
Съдът действително е описал предходни действия и крайното определение по НЧХД
№7/18г., но с оглед процесуалната хронология на производството, като никъде в
мотивите се не е отбелязал, че изводът по това дело има някаква процесуална
задължителна сила за процеса. Упрекът е голословен и произволен. По отношение на реторсията, законът изрично е
разписал кой орган следва да я прилага, и това е съда. Реторсията е институт
приложим в случая за престъпления по чл.13 НК, а не за тези по чл.131,
разследвани по общия ред. Отделен е въпросът, че пострадалият и дееца следва да
са конкретно установени, а не разглеждани под общ знаменател и
неиндивидуализирани за всяко отделно деяние, както е сторила прокуратурата.
По изложените съображения и
на основание чл.243 ал.8 НПК, Силистренски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №17/24.06.2019г.
постановено от РС-Дулово по ЧНД
№81/2019г.
Определението
е окончателно.