Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шест април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА-ЯНЕВА
при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6365 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г.С.З.
твърди, че на 07.08.2018г. сключил с ответницата С.Г.Ч. договор за правна помощ
по силата на който се задължил да окаже правна защита и съдействие на ответникацата по заведеното срещу нея производство за делба
на жилище с идентификатор 10135.2560.247.2.42, находящо се в ****, ведно с
прилежащото избено помещение № 42 и 1.4060% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, притежавано в съсобственост при права ¼
ид.ч. за Ю. Ч. и ¾ ид.ч. за С.Ч.. Излага, че страните са уговорили
възнаграждение в размер на 1800 лева, платимо депозиране на отговора на
исковата молба, както и 3% от стойността на получения дял в 3-дневен срок от
влизане в сила на решението или от постигане на споразумение между страните за
извънсъдебно разрешаване на спора. Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията
си по договора, като депозирал отговор на исковата молба и осъществявал процесуално
представителство по гр.д. № 12574/2018г., по описа на ВРС, 10-ти състав. На
23.01.2020г. между съсобствениците било постигнато споразумение, като С.Ч.
получила процесния имот. За уравняване на дяловете и уреждане на въпросите за
поделяне на придобитите през време на брака движими и лични вещи, останали във
владение на ответницата, както и за дължимия наем Ч. заплатила сума в размер на
30000 евро. Твърди, че стойността на получения от ответницата в дял недвижим
имот със сключеното извънсъдебно споразумение възлиза на 120000 евро, респ.
дължимото възнаграждение по договора за правна помощ в размер на 3600 евро.
Ответницата заплатила на ищеца възнаграждение в размер на 1800 евро и отказвала
да заплати разликата до дължимия размер. Поради това и ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 1715/2020г., по описа на ВРС, 16-ти състав. Тъй
като ответницата възразила срещу издадената заповед за изпълнение сезира съда с
искане за установяване същуствуване на вземането му
за сумата от 1800 евро, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
правна помощ от 07.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна С.Г.Ч. депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за правна помощ от 07.02.2018г. с посочените в исковата молба
параметри. Оспорва обаче да дължи претендираната сума, по следните съображения:
Действително между страните в делбеното производство
е сключено споразумение, което обаче поддържа, че освен ликвидиране на
съсобствеността върху процесния имот, включва и уреждане имещуствените
отношения между бившите съпрузи относно движими вещи. Поддържа, че реално
получения дял е ¼ ид.ч. от имота, като
стойността на дела е 20000 евро (след приспадане на уговорената цена за
движимите вещи), съответно реалната стойност на жилището е 80000 евро.
Поддържа, че при сключване на договора е заплатила на ищеца сумата от 1800
лева, а след това и сумата от 900 евро, която представлява 3% върху придобитата
от нея ¼ ид.ч. от имота. Оспорва страните да
се уговаряли възнаграждение по договора за правна помощ възнаграждение върху
цялата стойност на недвижимия имот. С оглед изложеното моли за отхвърляне на
иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1715/2020г. по описа на ВРС, 16-ти състав, се
установява, че по заявление на Г.С.З. против
С.Г.Ч. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
720/11.02.2020г., с която е разпоредено длъжникът Ч.
да заплати на заявителя сумата от 1800 евро, което вземане е посочено, че
произтича от договор за правна помощ от 07.02.2018г. за заплащане на
възнаграждение в размер на 3% от стойността на получения дал от Ч. в 3-дневен
срок от влизане в законна сила на съдебно решение или от постигнато
споразумение между страните за извънсъдебно разрешаване на спора. В срока по
чл. 414 ГПК, длъжникът С.Г.Ч. е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение.
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно
заседание на 16.11.2020г., между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че на 07.02.2018г. са сключили договор за правна
помощ, по силата на който ищецът се е задължил да представлява и защити
интересите на ответницата по инициирано срещу нея производство за делба на недвижим
имот, което се установява и от приложеното на л. 6 от делото заверено от
страната копие от договор за правна помощ.
В чл. 3 от договора, страните са уговорили, че доверителят ще заплати на
довереника възнаграждение в размер на 1800 лева при завеждане на отговор на
исковата молба и при приключване на производството по делото във всички
инстанции – възнаграждение в размер на 3% от стойността на получения дял,
платимо в 3-дневен срок от влизане в законна сила на съдебното решение или от
постигане на споразумение между страните за извънсъдебно разрешаване на спора.
За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните е
прието, че при сключване на договора Ч. е заплатила на ищеца сума в размер на
1800 лева. Видно от приложеното на л. 11 от делото извлечение от банкова сметка
***, че същата е кредитирана със сумата от 1760.25 лева въз основа на извършен
от ответницата превод на 04.02.2020г., с основание „3% процента адвокатска
такса за закупена ¼ ид.ч. на стойност 58674.90
лева за ап. на ул. Морска сирена 25“. На 07.02.2020г. ответницата Ч. е предела
по сметка на ищеца сумата от 1760.25 лева, с идентично на горното основание.
От материалите по приобщеното гр.д. № 12574/2018г., по описа на ВРС, 10-ти
състав, се установява следното:
Същото е образувано по молба на Ю. Й. Ч. срещу С.Г.Ч. за делба на недвижим
имот, представляващ апартамент 42, находящ се в ****, при права ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч.
за ответницата. В исковата молба е обективирана и
покана към Ч. за заплащане на обезщетение, равняващо се на свободния наем – по
100 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда.
На 14.11.2018г., адв. Г.З., в качеството му на процесуален представител на С.Ч.,
е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за
основателност на иска за делба, оспорвайки претенцията за заплащане на
обезщетение.
С влязло в законна сила решение № 2039 от 13.05.2019г., съдът е допуснал до
делба горния недвижим имот между Ю. Ч., притежаващ ¼ ид.ч.
от съсобствеността и С.Ч., притежаваща ¾ ид.ч.
от съсобствеността.
В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата за съвместно
разглеждане е приета предявената от Ю. Ч. срещу С.Ч. претенция по сметки за
осъждане на последната да заплати на Чорбаджиев сумата от 1300 лева, педставляваща сбор от дължимото обезщетение за еднолично
ползване на имота от Ч. за периода от 20.08.2018г. до 17.10.2019г., при заявен
месечен размер от 100 лева. В хода на производството е изслушано и прието
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
според което средната пазарна цена на делбения имот
възлиза в размер на 188 495 лева.
На 05.02.2020г. адв. Д. Белчева, в качеството й на пълномощник на ищеца Ю.
Ч., е депозирала молба с искане за прекратяване производството по делото. Към
молбата е приложено подписано между Ю. Ч. и С.Ч. споразумение, в което страните
са се съгласили, че в дял на Ч. се поставя делбения
имот, като за уравняване на дяловете и уреждане на въпроси за поделяне на
придобитите по време на брака движими и лични вещи, останали във владение на С.Ч.,
както и дължимия от нея наем, предмет на делото, Ю. Ч. ще получи сумата от
30 000 евро.
С договор за покупко-продажба от 31.01.2020г., обективиран
в нотариален акт № 66, том І, рег. № 919, дело № 60/2020г. на нотариус В. Г., Ю.
Ч. е продал на С.Ч. собствената си ¼ ид.ч. от
ап. 42, находящ се в ****, за сумата от 30 000 евро.
В рамките на настоящото производство са ползвани специални знания на вещи
лица – оценители. В заключението си (л. 73-76) инж. М.А. сочи, че пазарната
цена на имота, предмет на гр.д. № 12574/2018г., по описа на ВРС, е 178 000
лева. Стойността на движимите вещи, определена от инж. Ж.Б. (л. 67-72) е 2380
лева, както следва: за лек автомобил „Пежо 206“ – 1760 лева, за музикална
уредба „Сони“ – 70 лева, за телевизор 42 инча „Сони“ – 270 лева, за телевизор 37 инча „Сони“
– 180 лева и за съдомиялна машина „Аристон“ – 100 лева.
В хода на производството бяха събрани и
гласни доказателствена чрез разпит на свидетелите Й. Ч.(син на ответницата) и Д.
Г. – водени от ответницата и Д. . и А. З.(съпруга на ищеца) – водени от ищеца.
От показанията на свидетеля Й. Ч.се
установява, че през м. февруари 2018г., той заедно с майка си, са посетили
офиса на адв. З., където тя е подписала договор за правна помощ, в който са се
договорили възнаграждение от 1800 лева и 3% от стойността на получения дял като
хонорар. В помещението, в което е подписан процесния договор били само той,
майка му и адв. З.. Според свидетеля, още на следващия ден майка му е заплатила
сумата от 1800 лева. Сочи, че на следваща среща, на която свидетелят не е
присъствал, майка му и баща му се споразумели за сумата от 30 000 евро, като в
нея се включва ¼ от имота и други движими вещи. Следствие на
споразумението, ответницата е платила 3% от сумата 30 000 евро - 900 евро на
адв. З.. Твърди се, че след обаждания от ищеца и по погрешка ответницата е заплатила
втори път сумата от 900 евро.
Свидетелката Д. Г., водена от
ответната страна, сочи че през м. януари 2020г., тя заедно с ответницата, са се
срещнали с бившия съпруг на Ч. и тогава той е предложил тя да заплати сумата от
30 000 евро, като в нея се включва частта от имота, наем, който той е бил
определил за ползването на жилището, кола и други движими вещи.
Водена от ищцовата страна,
свидетелката Д. ., заяви, че е била процесуален представител на бившия съпруг
на Ч. по делото за делба. Тогава в претенцията по сметки е имало само претенция
за наем. Твърди, че не знае какво е включвала сумата от 30 000 евро, за която
са се споразумели страните, че не е чела споразумението.
Свидетелката А.З., водена от ищеца,
съпруга на адв. З. излага, че знае за съществото на спора, и че тя присъствала
на подписването на договора за правна помощ между съпруга й и С.Ч., което е
станало през пролетта на 2018г. Познава сина на Ч. от предходни сделки с тях,
но на подписването на договора той не е присъствал. Ищеца и ответната страна са
се договорили за възнаграждение при подаването на отговор и 3% от дела, който
получи при делбата. Сочи също, че било разяснено на Ч. какви са вариантите да
бъде определен този дял, като тя получава в дял целият имот, в случай че се
споразумеят и тя заплати на бившия си съпруг неговата част. Свидетелката
Златева заявява, че не е присъствала на срещата, на която е подписано
споразумението.
В хода на производството по искане на
процесуалния представител на ответната страна се допусна очна ставка между
свидетеля Й. Ч.и свидетелката А. З.за уточняване на факта дали в деня на
провеждането на срещата между адвокат З. и ответницата са присъствали Й. Ч.и А.З..
В отговор на зададения въпрос „На срещата, в момента на подписване на договора,
присъстваше ли съпругата на адв. З.?“, свидетелят Й. Ч.с категоричност заявява
„Не“, а свидетелката А. З.заявява, че в деня, в който е подписван договора за
правна помощ е била в кантората, но е не гледала полагането на подписи. Сочи,
че договорът е подписан пролетта на 2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата
лице. Съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика,
подаването на възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение
поражда правен интерес за кредитора да предяви иск за съществуването на
оспореното вземане. С решението по този иск ще бъде признато или отречено
същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за
издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са
от значение за възникването и съществуването на вземането. При преценка дали
ищецът е предявил иск за установяване на същото вземане, за което е поискано
издаването на заповед за изпълнение, съдът разглежда фактическото основание,
посочено в заявлението по чл.410 ГПК, като следва да извърши преценката за идентичност на претендираното
материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от
кредитора, съответно - ищеца по иска за съществуване на вземането, като е
обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 ГПК правопораждащи факти (така решение № 412/05.02.2014
г. по гр.д. № 2190/ 2013 г., IV г.о.). Независимо, че в настоящия случай в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1715/2020г., по описа
на ВРС, 16-ти с-в, погрешно е посочено, че сумата от 1800 евро представлява „главница
по устен договор за паричен заем от 11.05.2019г.“, видно от подаденото по
същото дело заявление по чл.410 ГПК, сезиралата съда страна е изложила подробно
фактите и обстоятелствата, от които твърди възникването на претендираното
вземане, като същото е идентично по основание и размер, с вземането, предмет на
настоящото установително производство. Поради това искът се явява допустим.
В контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцата е да
установи, че страните са били обвързани от действителни договорни отношения по
повод правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение, настъпилата
изискуемост на задължението, като от своя страна ответникът следва да докаже,
че е заплатил уговореното възнаграждение.
Между страните е
безспорно, че ответницата е възложила на ищеца да извърши действия по правна
защита и съдействие по повод образувано срещу нея производство за делба срещу
възнаграждение от 1800 лева, платимо при подаване на отговор на исковата молба
и 3% от стойността на получения дял при приключване на производството. Не се
спори и че ищецът е осъществил процесуално представителство на ответницата по
воденото производство за делба, както и че страните по него са постигнали
извънсъдебно споразумение, в изпълнение на което е сключен договор за
покупко-продажба, с който С.Ч. е придобила собствеността върху ¼ ид.ч. от делбения имот. Спорният
по делото въпрос се свежда до смисъла, който страните са вложили в израза
„стойност на получения дял“.
При наличие на
съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, както и когато
страните спорят относно тълкуването и установяването на правата, които
произтичат от отделните уговорки, приложима е разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Съгласно тази норма, когато уговорките в договора са неясни, те подлежат
на тълкуване, като в константната практика на ВКС са посочени и критериите,
приложими при тълкуване, а именно изявена, а не предполагаема воля, общата воля
чрез изразено намерение, обективирана в писмения текст във връзка с останалите
договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, обичаите, практиката и
добросъвестността (така решение № 154 от
04.03.2021г. по т.д.№ 2530/2019 г. на ВКС, 2-ро т.о.). Тълкуването изисква да се разкрие волята на страните към момента на
сключване на договора и може да се извършва не само въз основа на писмения
текст на договора, но и след преценка на доказателствата, които са извън него -
документи, свидетелски показания, признания, като следва да се имат предвид и да
се изследват обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към
този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на
последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до
цялостно изясняване на действителната воля на страните (Решение № 64 от
19.11.2020 г. по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, 2-ро г.о.).
В настоящия случай, водейки се от горепосочените критерии, съдът приема, че
при изясняване на действителната воля на страните следва да се отчете
обстоятелството, че процесният договор е за правна помощ по смисъла на чл. 36
ЗА, като по силата на същия ищецът се е задължил да извърши процесуално
представителство на ответницата по заведеното срещу нея съдебно производство за
делба. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
размерът на адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. В чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действаща към датата на сключване
на процесния договор) е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела за делба, възнаграждението се определя съобразно интереса
на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
за всяка фаза. Под материален интерес, съгласно посочената разпоредбата от Наредбата, следва да се разбира цената на иска, определена към момента на неговото
предявяване (решение № 208 от 29.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 1261/2016г., IV
г.о.), като същата е еквивалентна на средната пазарна цена на делбения имот (определение № 66 от 13.04.2020г. по ч.гр.д.
№ 4599/2019г. на ВКС, 1-во г.о.). Материалният интерес на представляваната
страна съответства на стойността на дела и от съсобствения имот (определение №
353 от 30.07.2012г. по ч.гр.д. № 255/2012г. на ВКС, 2-ро г.о.). Това е
размерът, върху който се дължат държавни такси, респективно, по който се
определя размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в случаите, в които се
прави възражение за прекомерност на същото.
Предвид изложеното, с оглед договореното между страните, установената
нормативна уредба и наложената обичайна практика при сключването на подобен вид
договори, съдът намира, че е логично да се приеме, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение за оказаната на ответницата правна защита по гр.д.
№12574/2018г. по описа на ВРС, 10 с-в, следва да се определи съобразно
материалния интерес на последната в посоченото делбено производство, който е
еквивалентен на стойността на дела и от съсобствения имот, т.е. в размер на ¾
от стойността на същия имот. Това е размерът, върху който следва да се определи
процентно договореното адвокатско възнаграждение, дължимо след приключване на
производството по делото, като обратното тълкуване, според настоящия състав би
довело до липса на предвидимост при определяне на възнаграждението.
Не биха могли да бъдат споделени възраженията на ответницата в тази насока,
че процентно договореното възнаграждение следва да се определи само върху
стойността на прехвърлените и ¼ ид.ч. от имота от съсобственика Ю. Ч., доколкото соченото
прехвърляне не е било предмет на
производството по гр.д. №12574/2018г. по описа на ВРС. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. Ч.досежно постигнатите между
страните договорки за определяне на процентното възнаграждение само върху
¼ от стойността на имота. Сочените показания съдът намира за
целенасочени и некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
По изложените по-горе съображения относно обективираните
договорки между страните, спецификата на предмета на процесния договор за правна помощ и обвързаността му с делбеното
производство по гр.д. №12574/2018г. на ВРС, съдът приема, че стойността на прехвърлената на ответницата от Ю. Ч. ¼
ид.ч. от процесния имот не следва да се включва при калкулиране
на дължимото процентно адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде
изчислено съобразно дела на ответницта от делбения имот, в размер на ¾ ид.ч. от същия.
Стойността на делбения имот се определя съобразно изготвена експертиза във
втората фаза на делбеното производството, като въз основа на приетата оценка се
изчислява и стойността на дяловете на съделителите. Доколкото предмет на
процесния договор е правната защита по конкретно гражданско производство за
делба по гр.д. №12574/2018г. на ВРС, съдът приема, че размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение при приключване на производството следва да се определи
съобразно установената в това производство средна пазарна цена на процесния
имот, която съгласно приложеното заключение по допуснатата по същото дело СТЕ възлиза
на 188 495 лева, респективно стойността на дела на ответницата е 141 371.25
лева (с равностойност 72 281.97 евро). Дължимото от ответницата възнаграждение
при приключване на производството по делото, договорено в размер на 3 % от
стойността на получения дял, възлиза на 4241.14 лева (с равностойност 2168,46
евро). Доказателствената тежест за установяване факта
на заплащане на уговорено възнаграждение е върху ответната страна, която не ангажира
доказателства за извършено плащане на задължението в пълен размер. Видно от
представеното банково извлечене от банковата сметка на ищеца в Тексим банк АД,
ответницата в извършила две плащания от по 1760.25 лева, съответно на
04.02.2020г. и 07.02.2020г., на обща стойност 3520.50 лева (с равностойност
1800 евро). Остатъкът от дължимите 2168.46 евро за договореното процентно адвокатско
възнаграждение при приключване на производството, възлизащ на 368.46 евро не е
платен от ответната страна и е дължим от същата.
Страните са договорили, че изискуемостта на вземането за адвокатско
възнаграждение при приключване на производството по делото настъпва в 3 дневен
срок от влизане в законна сила на съдебното решение или от постигане на
споразумение между страните за извънсъдебно решаване на спора. Доколкото по
делото е безспорно, че страните са постигнали такова извънсъдебно споразумение
на 23.01.2020г. и производството по делбеното дело е
прекратено с влязло в законна сила определение № 2496/11.02.2020г. по гр.д. №12574/2018г.
на ВРС, към настоящия момент претендираното вземане се явява изискуемо.
Воден от гореизложеното съдът намира, че искът на ищеца за установяване на
дължимост на незаплатена част от възнаграждение по договор за правна помощ от
07.02.2018 г. се явява частично основателен до размера от 368.46 евро и в тази
част следва да бъде уважен. За разликата от 368.46 евро до претендираните 1800
евро, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.415 от ГПК и предвид направеното от ищеца искане, ответницата дължи заплащане на
законната лихва върху установения размер на главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 10.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски, които
съразмерно на уважената част от иска възлизат на 14.41 лева за заплатена
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното от
ищеца искане, ответницата С.Г.Ч. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски, които съразмерно на уважената част от иска възлизат в общ размер на 116.76
лева, от които 14.41 лева за заплатена държавна такса и 102.35 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК, ответницата също има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
съобразно материалния интерес, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено на 500 лева. Общо в тежест на ищеца следва да се
възложи сумата от 715.77 лева, от които 318.12 лева за заплатен депозит за вещо
лице и 397.65 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Г.С.З., ЕГН **********,*** срещу С.Г.Ч., ЕГН **********,***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 368.46
евро (триста шестдесет и осем евро и четиридесет и шест евро цента), представляваща
незаплатена част от възнаграждение по договор за правна помощ от 07.02.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението,
за която сума е издадена заповед № 720/11.02.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1715/2020г., по описа на РС-Варна,
16-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 368.46 евро до предявения размер 1800.00 евро, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 286 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Г.Ч.,
ЕГН **********,***, да заплати на Г.С.З.,
ЕГН **********,***, сумата от 14.41 лева
(четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
сторените в заповедното производство разноски, както и сумата от 116.76 лева (сто и шестнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.З.,
ЕГН **********,***, да заплати на С.Г.Ч.,
ЕГН **********,***, сумата от 715.77
лева (седемстотин и петнадесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: