№ 280
гр. Стара Загора, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Трифон Ив. Минчев
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело №
20255500500057 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 471/27.05.2024 г. по гр. д. № 498/2023 г. на Районен съд –
Стара Загора, с което е допусната съдебна делба на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор № 68850.45.25 по КККР, одобрени със
заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. С.З., ***, област Стара Загора; с адрес: гр. С.З., ***; с площ 3502 кв.м.;
с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно
ползване: лозе; категория на земята: четвърта, при следните квоти: 1/ Г. Д. А. -
3072/8640 ид.ч.; 2/ С. Т. Т. – 876/8640 ид.ч.; 3/ Х. Г. Б. – 438/8640 ид.ч.; 4/ А. Г.
П. – 438/8640 ид.ч.; 5/ Ю. Б. Г. – 240/8640 ид.ч.; 6/ Н. Б. И. – 240/8640 ид.ч.; 7/
Р. Г. Д. – 32/8640 ид.ч.; 8/ П. Г. Д. – 167/8640 ид.ч.; 9/ Р. Г. К. – 167/8640 ид.ч.;
10/ М. П. А. – 135/8640 ид.ч.; 11/ М. И. Д. – 45/8640 ид.ч.; 12/ Р. И. К. – 45/8640
ид.ч.; 13/ С. И. Д. – 45/8640 ид.ч.; 14/ С. П. Г. – 318/8640 ид.ч.; 15/ Р. Д. Д. –
318/8640 ид.ч.; 16/ В. К. Г. – 1632/8640 ид.ч.; 17/ Д.Н. Т. – 312/8640 ид.ч.; 18/
Е. С. М. – 108/8640 ид.ч.; 19/ К. Д. А. – 12/8640 ид.ч.
Въззивникът С. Т. Т. е подал въззивна жалба, в която твърди, че
решението е недопустимо и неправилно поради противоречието му с
материалния закон и необоснованост. Сочи, че при допускане на делбата
първоинстанционният съд е определил неправилно на В. К. Г. дял от
1632/8640 ид. ч., който се явявал завишен със 192/8640 ид. ч. Необоснован е
1
изводът на съда, че М.П.С. мълчаливо е приела наследството на своя съпруг
Ц.Г.С.. В. К. Г. се е отказал от наследството на наследодателя си Ц.Г.С., с което
е загубил правото да приеме наследствения дял от наследството, полагащо се
на М.П.С. от съпруга й Ц.С.. С неговия дял от 192/8640 ид. ч. от наследството
на М.П.С. на основание чл. 53 ЗН се уголемявали дяловете на останалите
наследници от 4 колена. Навежда довод, че съдът е приложил неправилно
нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН, като по този начин незаконосъобразно е лишил
правнучките на С. Г. Д. – М. И. Д., Р. И. К. и С. И. Д., от дял от наследството на
Ц.Г.С.. Съдът не е събрал доказателства за осиновяване на заварени и
доведени деца от първите бракове на наследниците по чл. 62 СК, което е
довело до неправилни изводи относно определяне на дяловете на страните.
Съдът не е събрал доказателства и не е обсъдил въпроса дали Г. П. Д. е
сключил граждански брак с втората си съпруга Т.С. Д. преди или след
одържавяването на процесния имот, респ. явява ли се Г. П. Д. последващ
съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН. Твърди се, че е налице съмнение относно
безпристрастността на съда. Предвид изложеното, въззивникът моли
решението да бъде обезсилено, а в случай че същото е допустимо – да бъде
отменено, като по същество счита, че частта от наследствения имот на В. К. Г.
следва да бъде намалена със 192/8640 ид.ч. на основание чл. 57 ЗН, които да
уголемят дяловете на останалите наследници по колена.
С молба от 23.10.2024 г., озаглавена „допълнение към въззивна жалба“,
въззивникът С. Т. Т. поддържа становище за недопустимост на
първоинстанционното решение, поради неучастието на всички страни в
делбеното производство.
Във връзка с подадените от С. Т. въззивна жалба вх. № 16916/13.06.2024
г. и молба от 23.10.2024 г. е депозиран от А. Г. П. писмен отговор, в който се
твърди, че същите са основателни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК останалите страни не са представили
писмени отговори на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо.
Районен съд – Стара Загора е бил сезиран с иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, като
производството е във фазата по допускане на делбата.
От данните по гр. д. № 498/2023 г. на Районен съд – Стара Загора се
установява, че ответникът П. Г. Д. е починал на *** г., т.е. преди датата на
приключване на съдебното дирене и на устните състезания по делото -
2
02.04.2024 г. /видно от протокол № 574/02.04.2024 г./.
Едва след постановяване на решението на 27.05.2024 г. и след подаване
на процесната въззивна жалба вх. № 16916/13.06.2024 г. с определение №
1669/18.06.2024 г. първоинстанционният съд е конституирал на мястото на
починалия в хода на съдебното производство ответник П. Г. Д. неговият син –
Д. П. Д., като починалото лице е заличено от списъка за призоваване. Със
същото определение съдът е разпоредил на новоконституираната страна да
бъдат връчени преписи от съдебното решение и въззивната жалба.
След връчване на преписите, с молба от 28.06.2024 г. Д. Д. е представил
удостоверение, издадено от Районен съд – Стара Загора с изх. №
2918/20.03.2024 г., съгласно което същият направил отказ от наследството на
баща си - П. Г. Д., който отказ е вписан в особената книга на съда под №
82/20.03.2024 г. Ето защо, в изпълнение на указанията на въззивния съд по
администриране на въззивната жалба, с определение № 3050/04.11.2024 г. по
гр. д. № 498/2023 г. на Районен съд – Стара Загора Д. П. Д. е заличен от
списъка за призоваване.
Същевременно от представените пред въззивния съд удостоверения с
изх. № 3223/28.03.2024 г., изх. № 2983/21.03.2024 г. и изх. № 2980/21.03.2024
г., издадени от Районен съд – Стара Загора се установява, че лицата М. П. А.,
Р. Г. К. и М. И. Д. /участващи в производството на самостоятелно основание/
също са се отказали от наследството на П. Г. Д., като техните откази са приети
и вписани в специалния регистър на съда под № 94/27.03.2024 г, №
86/21.03.2024 г. и № 85/21.03.2024 г.
Съгласно константната практика на ВКС, която се споделя и от
настоящия съдебен състав, когато страната е починала в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция, и съдът е постановил решението си преди да
е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални
правоприемници по делото, независимо от причините за това,
съдебното решение се явява процесуално недопустимо, като постановено при
липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата
допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото
- на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да
повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната - вече с
участието на процесуалните й правоприемници /в този смисъл - решение №
14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 86 от
03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и др./.
В случая обжалваното решение е постановено по отношение на
неправосубектна страна – починалия на *** г. съделител П. Г. Д., като
извършените от страна на районния съд процесуални действия не отговарят на
изискванията на чл. 230, ал. 2 ГПК, тъй като в първоинстанционното
производство не е обезпечено надлежното заместване на починалия ответник
3
от неговите правоприемници – явяващи се задължителни необходими другари
в делбеното производство, респ. липсва произнасяне спрямо надлежна страна
- правоприемник по см. на чл. 227 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното решение се явява недопустимо и на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК същото следва да бъде обезсилено, а делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Стара
Загора.
Предвид представените доказателства за извършени откази от
наследството на починалия съделител П. Г. Д. и липсата на данни за
приемането му от призовано към наследяване лице или за придобиването му
от държавата на основание чл. 11 ЗН, новото разглеждане на делото следва да
започне от действията по чл. 230, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не може да
извърши сам тези действия, тъй като смъртта на ответника е настъпила пред
първоинстанционния съд, пред който съд следва да се конституира
правоприемника на починалия и да се гарантира участието му в процеса,
включително при съобразяване правилото на чл. 59 ЗН, респ. да се процедира
съобразно процесуалното поведение на ищеца при изпълнение или
неизпълнение на задълженията му по чл. 230, ал. 2 ГПК.
При този изход на делото, въззивният съд не следва да обсъжда
правилността на първоинстанционното решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 471/27.05.2024 г. по гр. д. № 498/2023 г. на
Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Стара Загора, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4