О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№
03.07.2019 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на трети юли 2019 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 198 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е
образувано по въззивна жалба на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В представлявано от всеки двама между
С. Н. Н., О. Л., Д.Х.и
И.Х. Г.рез пълномощник юрк. Р.И.И. против
Решение №272 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 3627/2019
г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд отхвърлил частично
като неоснователен предявеният от ищцовото
дружество против А.Ж.А. иск за установяване съществуването на вземания, предмет
на заповед за изпълнение №1441 от 11.06.2018 г., изд. на осн. чл. 410 от ГПК по
чгд №2381 от 2018 г., за следните суми:
- главница в
размер от 436, 03 лв. (разликата
между уважената част от сумата от 1 576 лв. до предявената от 2012, 10 лв.),
ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част;
- договорно
възнаграждение в размер от 844, 11 лв;
- възнаграждение
за закупен пакет от допълнителн иуслуги в размер на 1 434, 93 лв.
Решението, в частта с която искът е
уважен за сумата от 1 576, 07 лв.
главница по договор за потребителски кредит, както и в частта, с която
производството е прекратено и е обезсилена Заповед за изпълнение от 11.06.2018
г., изд. на осн. чл. 410 от ГПК по чгд № 2381/2018 г. на ЯРС не е обжалвано,
поради което в тази част спорът не е пренесен пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба решението на ЯРС се
атакува само в отхвърлителната част като необосновано и неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът възразява
срещу
заключението
на ЯРС, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
явява нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради заобикаляне на
законовите норми на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Сочи се, че ответникът А.Ж.А.
предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и е бил запознат
с опциите, които предоставя дружеството. Споразумението за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги и Общите условия били подписани на всяка една
страница от длъжника, което означавало ,че длъжникът е приел по свое усмотрение
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги.
Сключването на същото е предоставено на личната преценка на кредитополучателя,
доколкото за него е на лице интерес от приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въззивникът допълва още, че на длъжника е дадена
възможност, по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор, да се
откаже от него, без да дължи неустойка, което А.Ж.А. не е направил.
Допълнителни съображения се излагат и в подкрепа на това, че клаузите от
предоставения пакет от допълнителни услуги не са недействителни и не
противоречат на добрите нрави. Със закупуването им ответникът е гарантирал, че
при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава
по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали
размера на определен брой вноски с до 75%. Гарантирал си е, че ако сменят
датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че
ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи
бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя ред документи.
Изтъква се още, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не е
пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в
правния мир и без договорените допълнителни услуги; последното е резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника и сключването му не е
задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита. Въззивникът обръща внимание на това,
че длъжникът се е възползвал както от
услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане, така и от
възможността при затрудение да отложи
определен брой погасителни вноски, в случая една
погасителна вноска.
Предоставянето на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата
на чл. 10а, ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Ал. 2 и ал. 3 на чл. 10а ЗПК изрично постановяват, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В обхвата на общите разходи по кредита (ГПР) попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за
кредит. В процесния
договор за потребителски кредит обаче изрично било посочено, че изборът и
закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия. Предвид това следвало, че разходите на потребителя за въпросните
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита,
съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което изключва
твърдяното противоречие с чл. 19, ал. 4
от ЗПК
На второ място във
въззивната жалба се възразява срещу
заключението
на ЯРС, че Договор за потребителски кредит № ********** не отговаря на
изисквания на чл. 11 от ЗПК. В тази връзка се сочи, че параметрите на кредита са посочени в
европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди
подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Съгласно чл. 3, т. 1 и
т. 2 от ОУ към договорана длъжника не само е предоставена възможност, но е
вменено като задължение да провери всички калузи и данни на договора, като едва
след попълването им собственоръчно го подписва, както и приложенията към него.
Следователно на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие
или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е
демонстрирал одобрението им. Следователно въззивникът намира, че е налице индивидуално договаряне на конкретните
условия по кредита, подкрепено и с получения стандартен европейски формуляр,
съдържащ преддоговорна информация. Допълва, че договорът е сключен в писмена
форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
същия са представени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт- не по-малък от 12,
в два екземпляра, придружени от погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
връчен на кредитополучателя, за което той е положил подпис и е неразделна част
от процесния договор. С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради
което не е необходимо, да съдържа методика за изчисляване на референтен
процент, съгласно чл. 33а от ЗПК. Предвид гореизложеното се моли да
бъде отменено като неправилно обжалваното Решение № 272/19.04.2019г. по гр.
дело № 3627/2018г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, като се постанови ново,
с което на ищеца да бъде присъдена разликата от уважената част от ЯРС до пълната претендирана сума в исковата молба
в размер на 4290.31 лв. Не са направени доказателствени искания.
Въззиваемата
страна чрез особенния й представител е уведомена за постъпилата въззивна жалба
на 14.06.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от последния. По
отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи на
първоинстанционното решение, излага собствен правен анализ на приетите за
установени факти от първата инстанция, като счита, че решението е правилно,
поради което моли за потвърждаването му. Прави искане за присъждане на разноски
и не представя нови доказателства.
Относно възнаграждението на особения
представител на въззиваемата страна: Съгласно разясненията, дадени с т. 6 от ТР
№6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на
особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като
същото може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след
като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48,
ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице за възнаграждението на
особения представител, независимо от
изхода на спора. Или на посоченото основание разноските за особения
представител на ответника, въззиваем в настоящото производство, следва да бъдат
възложени на въззивното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. Размерът на
тези разноски ЯОС определя на 300 лв., с аргумент от разпоредбата на чл. 9 от
Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, който депозит следва да бъде
внесен от въззивника по сметка на ЯОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за насрочване на настоящото производство, след безрезултатното
изтичане на който, последното ще бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в
закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на
жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане
на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане
в открито заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията
на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в
предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на закона.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.09.2019 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, че в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да удостовери пред съда
внасянето на депозита в размер на 300 лв. за особен представител, като в случай
на неизпълнение на последното в срок, производството по делото ще бъде
прекратено.
Приканва страните към спогодба.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.