Решение по дело №507/2024 на Административен съд - Пловдив

М. С. М., [населено място], [улица], вх. Б, ет.6 с пълномощник адв.К. Ш. - Ш. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 264/24-3389-000046 от 17.02.2024г., издадена от полицай Ат. И. в Шесто РУ към ОД МВР-[област], изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС.

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна. Оспорва изцяло констатациите, посочени в АУАН и заповедта, основана на същия. Поддържа допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на административния акт – нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не са конкретизирани в достатъчна степен. Твърди наличие на съществени разминавания между АУН и заповедта. Заявено е, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 и т.5 АПК поради липсващи мотиви и недостатъчно индивидуализирана разпоредителна част, поради което значително е ограничено правото на защита. Поискано е заповедта да бъде отменена с присъждане на направените в съдебното производство разноски.

- Ответникът полицай Ат. И. в Шесто РУ при ОД МВР-[област] не изразява становище по жалбата.

С представяне на преписката е приложено становище на Началника на шесто РУ при ОД МВР – [област], в което жалбата се оспорва като неоснователна. Заповедта се счита за законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Административният акт е издаден от компетентен орган, в срок, с изложени мотиви, като описаната фактическа обстановка съответства на истината. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена за установено нарушение по чл.162 ал.1 ЗДв.П на водача М.М.. Заявено е възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размер на минимума по наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, при уважаване на жалбата.

- Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 17.02.2024г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.4 гръб /документиран отказ за разписване получаването на заповедта/. Жалбата е регистрирана в деловодството на ОД МВР - [област] на 23.02.2024г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област] /л.11/, издадена в изпълнение на министерска Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г., за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 ЗДв.П; АУАН серия GA № 1144296/17.02.2024г. /л.5/ – отразено е, че на 17.02.2024г., около 16.12ч., на [улица] Г. С. № 5 в [населено място], М.М. управлява лек автомобил Мицубиши Аутлендър с рег.№ ЕР [рег. номер] – лична собственост, като извършва следното нарушение : български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца – справка ОДЧ от 6-то РУ, последно влизане в страната на 08.09.2023г., СУМПС на отчет във Великобритания с вписан номер, с което виновно е нарушил чл.162 ал.1 ЗДв.П.

Преписката съдържа и : Справка за пътуване на лице – български гражданин, удостоверяваща последно влизане на М. в РБ на 08.09.2023г. в 22,15ч. /л.12/; писмено обяснение от М., в което е заявено, че не е запознат с изискването на закона, че има право да шофира в България само 3 месеца с английска книжка, л.13.

В обстоятелствената част от заповедта е посочено, че на водача М.М. е съставен АУАН серия GA № 1144296/17.02.2024г. за нарушение по чл.150/чл.150а ЗДв.П, след което е цитирана е нормата на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДв.П – правно основание за издаване на заповедта. В обстоятелствената част от заповедта е посочено : Който управлява МПС без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 или след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69А от НПК. Текстът не съответства на посочената в АУАН нарушена норма на чл.162 ал.1 ЗДв.П : „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.“.

В обстоятелствената и в разпоредителната част на заповедта е отразено след текста на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДв.П – „за срок от 6 месеца до една година“, без индивидуализация на определен от административния орган срок на действие на принудителната административна мярка /ПАМ/.

Правното основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;”, като в случая регистрацията на ППС е прекратена, но без определен от административния орган срок в установената законова рамка - от 6 месеца до една година. Тоест, отсъства волеизявление за действието на ПАМ, което отрича нейната изпълняемост.

1.2. Оспорена е фактическата установеност в АУАН и заповедта, но без да се поддържат различни от констатираните данни, за което преписката съдържа доказателства, вкл. без да са заявени доказателствени искания за събиране на доказателства, целящи опровергаване на констатациите в акта и в заповедта. Поради това следва да се съобрази редовността на съставения АУАН с последица – презумптивна доказателствена сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П, но при отчитане отсъствието на срок на ПАМ.

При съпоставка между съдържанието на АУАН и обстоятелствената част на оспорената заповед се констатира несъответствие, изразяващо се в различни норми от ЗДв.П, които са нарушени.

2. В хода на съдебното производство не са представени доказателства от страна на жалбоподателя. Ответникът не внесе пояснение по отношение обстоятелствената част от оспорената заповед, която следва да съдържа фактическите основания, обосноваващи приложеното правно основание.

Следва да бъде отбелязано, че Началникът на шесто РУ при ОД МВР – [област] не е ответник в съдебното производство, тъй като не е орган – издател на оспорената заповед. След съдебно заседание с ход по същество, на 11.04.2024г. е представена служебна бележка за Ат.И., удостоверяваща, че на 10.04.2024г. е в платен годишен отпуск и се намира извън [населено място], но без изявления за отлагане на делото, вкл. без заявени доказателствени искания.

2.1. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената заповед относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай, но само доколкото заповедта съдържа позоваване на АУАН, тъй като от една страна за фактическо основание е отразен АУАН, но от друга – не е вписана фактическата установеност в същия, вкл. не е отразена като нарушена нормата на чл.162 ал.1 ЗДв.П. Предвид съдържанието на преписката в цялост, действително следва извод, че установените факти с АУАН са неопровергани и представляват основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”а” ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, но : при несъответствие между съдържание на заповед и АУАН, поради което е допусната неяснота във фактическите основания на административния акт, вкл. без да е определен срок на действие на ограничението.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е изразил ясно волята си. От една страна се е позовал на АУАН - официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. От друга – вписал е норми от ЗДв.П, по отношение на които няма установяване за нарушаването им.

Извън това, както бе посочено – с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното ограничение, при което не е налице обективно изпълняем административен акт.

2.2. Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“А“ ЗДв.П. В жалбата и в съдебното производство не се твърди, че жалбоподателят не е собственик на конкретното МПС.

2.3. От съществено значение за разрешаване на спора е установеното по отношение срок на действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа /напр. с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ/. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за квалификация на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие.

При тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата. По отношение възражението за коригиране на адвокатското възнаграждение до предвидения минимум се съобрази, че според договор за правна защита – договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв., под минимума на Наредба № 1/20024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.8 ал.3 /1000лв./.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 264/24-3389-000046 от 17.02.2024г., издадена от полицай Ат. И. в Шесто РУ към ОД МВР-[област].

Осъжда ОД МВР да заплати на М. С. М., [населено място], [улица], вх. Б, ет.6, [ЕГН], съдебни разноски в размер на общо 310лв.

Решението не подлежи на обжалване.