РЕШЕНИЕ
гр.С., 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на дванадесети април през
две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
при секретаря М.Д. и в
присъствието на прокурора ............................ като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 8 555 по описа за 2012 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба на „У.Б.” АД, ***
с уточненията към нея се твърди, че по договор за ипотечен кредит № 29/26.09.2005 г., сключен с ответницата – като
кредитополучател, и солидарният длъжник Й.К.С., й е предоставен кредит за
закупуване на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.”********* в размер на 60 000,00
лева със срок на погасяване до 10.09.2021
г., изменен с допълнително споразумение №
1/21.03.2008 г. и анекс № 2/25.08.2009 г., с който съконтрагентите изцяло са преуредили
отношенията им и са се съгласили към тях да се прилагат и Общи условия, при
които „У.Б.” АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, одобрени с
решение на УС на банката, в сила към датата на подписване на анекса. Поддържа
се и че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателката за
заплащане на дължимите се месечни анюитетни вноски от м.09.2010 г. до м.02.2011
г. на основание чл.15.4 от анекс № 2 към договора за ипотечен кредит №
29/26.09.2005 г. по преценка на банката паричното задължение по кредита, ведно
с лихвите за просрочие, са станали предсрочно автоматично и незабавно изискуеми
и дължими; че въпреки правото на банката да обяви кредита едно-странно – без
предизвестие за предсрочно изискуем, същата е изпратила покана за добро-волно
изпълнение на длъжника с изх.№ 021-0211/02.03.2011 г., с която й е обявила
предсроч-ната изискуемост на кредита, както и че поради липсата на изпълнение
от страна на съконтр-агента й и след обявяването на предсрочната изискуемост на
вземанията на банката, същата е предприела действия за принудителното им
събиране, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, по
което е било образувано ч.гр.д.№ 14 892/2012 г. по описа на СРС, 32 състав.
Излагат се доводи и че по това дело е била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист на банката срещу кредитополучателката за сумите:
57 436,88 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението: 26.03.2012 г. до окончателното й издължаване;
13 938,42 лева – договорна лихва за периода от 10.09.2010 г. до 25.03.2012
г., ведно с направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, срещу която в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение
от ответната страна. В молба от 31.05.2013 г. ищецът е конкретизирал, че
претендираната договорна лихва е формирана от следните пера: 3 990,72 лева
– лихва върху редовна глав-ница /договорна възнаградителна лихва/ съгласно
т.4.1.а от анекс № 2 от 25.08.2009 г., сключен
към договора за банков ипотечен кредит № 29/26.09.2005 г.; 8 615,48
лева – лихва върху просрочена главница /договорна мораторна лихва/ съгласно
т.4.2 от същия анекс и 1 332,22 лева – лихва върху текущ дълг /редовна
плюс просрочена главница/ при просрочие на главница и/или лихва и главница по
т.4.3 от анекс № 2 от 25.08.2009 г. към договора за ипотечен кредит №
29/26.09.2005 г., начисляваща се едновременно и независимо от лихвите по
т.4.1.а и т.4.2 за срока на просрочието.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено между страните по спора съществуването на вземанията на ищеца относно
главницата и лихвите, за които на банката е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 14 892/2012 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, както и
да му присъдят направените в заповедното и настоящото производство разноски.
Прилага писмена защита.
Ответницата – Я.П.С.,*** в депозирания в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск – и
по основание и по размер. Ос-порва като неистински всички изложени от ищеца
твърдения по допълнението на исковата молба, за които твърди, че същите не са
налице, в т.ч. и това, че банката й е превела по банков път сума, равна на
отпуснатия й и договорен банков кредит от 60 000,00 лева, като поддържа,
че след като ищецът не й е превел договорения кредит, то и претенцията му се
явява изцяло неоснователна, както и че банката – чрез нейните длъжностни лица
от клон „Слатина” са я въвели в заблуждение да спре да превежда каквито и да
било суми, докато се разглежда молбата й за преструктуриране на кредита.
Във
възражението по чл.414, ал.1 ГПК са наведени и доводи, че ответницата е изпъл-нявала
добросъвестно задълженията си да погасява в срок вноските, съгласно утвърдения
между страните по договора за кредит погасителен план; че същата не е
получавала по над-лежния ред уведомление от ищеца, че дължи непогасени вноски
по кредита, а ако се дължат такива кредиторът е длъжен да я уведоми, което не е
направено; че от страна на банката сис-темно се начислява незаконосъобразен
размер на договорната лихва; че в нарушение на чл. 33, ал.1 във връзка с чл.4, ал.2 от Закона
за потребителския кредит кредиторът е начислявал лихва без основание – при
липсата на главница, която ответницата да е забавила да плати, като например:
за периода от 10.09.2009 г. до 10.08.2010 г., въпреки че съгласно погасител-ния
план за това време не се следват главници, както и че в този смисъл:
поведението на банката е противоправно, а основен принцип на правото е, че от
противоправно поведение права не се черпят.
В
постъпилите в сроковете по чл.372, ал.1 ГПК и чл.373, ал.1 ГПК допълнителна
искова молба и допълнителен отговор са оспорени изцяло наведените от насрещните
страни твърдения и възражения.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
От представените в производството
документи от ч.гр.д.№ 14 892/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав документи
е видно, че на основание чл.418 ГПК на 30.03.2012 г. е пос-тановено издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на доку-мент по
чл.417 ГПК, с която е разпоредено Я.П. С., ЕГН ********** и Й.К.С., ЕГН **********
да заплатят солидарно на „У.Б.” АД с ЕИК ******** сумите: 57 436,88 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 26.03.2012
г. до изплащане на вземането; 13 938,42 лева – договорна лихва за периода
от 10.09.2010 г. до 25.03.2012 г. и 2 824,03 лева – разноски по делото.
Констатира се и че това дело е
образувано въз основа на заявление, подадено в СРС от „У.Б.” АД на 26.03.2012
г.; че въз основа на издадената заповед за изпъл-нение на 03.04.2012 г. е издаден
изпълнителен лист на заявителя за посочените в нея суми, както и че на 02.04.2012
г. – в законния срок по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъ-пило
възражение от длъжника Я.П.С., в което същата е дължимостта на взе-манията по нея.
Установява се и че документът, послужил като основание за издаване на заповедта
за изпълнение, е извлечение от счетоводните книги на „У.Б.” АД към 26.03. 2012
г., в което са материализирани следните данни за размера на дълга на Я.П.С. по
договор за ипотечен кредит № 29/26.09.2005
г.: изцяло изискуем размер на кре-дита, считано от 02.03.2011 г. –
57 436,88 лева главница; дължими лихви по кредита от 10.09. 2010 г. до
25.03.2012 г. в размер на 13 938,42 лева, от които: 3 908,72 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва; 8 615,48 лева – лихва върху просрочена
главница и 1 332,22 лева – наказателна лихва при просрочие, както и че не
е налице плащане на погасителните вноски с падежи: 10.09.2010 г., 10.10.2010
г., 10.11.2010 г., 10.12.2010 г., 10.01.2011 г. и 10.02.2011 г.
От приложеното по делото заверено
копие от цитирания договор за ипотечен кредит е видно, че същият е подписан на 26.09.2005
г. в гр.С. между „Е.В.Б.Б.Б.” АД – в качеството на кредитор и Я.П. С., ЕГН**********
– като кредитополу-чател и Й.К.С., ЕГН ********** – като солидарен длъжник, с
предмет: предоставянето на кредитополучателя от страна на банката на
кредитополучателя банков кредит в размер на 60 000,00 лева за закупуване
на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.”********* – нот.акт № 54, том ХL,
дело № 7 661/1997 г., с площ от 98,69 кв.м. – чл.1, р.І, като усвояването
на кредита се извършва не по-късно от 26.10.2005 г. след предоставяне на
обезпечение, съгласно чл.13 от договора и изпълнение на условието на чл. 10,
ал.1, т.3 и т.4 от него, касаещи вписването на първа по ред законна ипотека
върху имо-та по чл.1 и представяне на всички документи, удостоверяващи
собствеността върху имота, удостоверение по чл.182 ДОПК и удостоверение за
вещни тежести, от което да е видно, че има вписана първа по ред ипотека в полза
на банката – чл.2/1/.
Констатира се и че крайният срок
на погасяване на кредита е 10.09.2012 г., като погасяването се извършва с 191
бр.месечни погасителни вноски /главница+лихва/, дължими на 10-то календарно
число на всеки месец, както и че размерът на погасителните вноски към
подписването на договора е 631,51 лева, както е предвидено и че за усвоените
суми по кредита кредитополучателят и солидарния длъжник заплащат на банката
лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен
лихвен процент, образуван от спора от Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката
плюс надбавка в размер на 1,5 процентни пункта, както и че към момента на
подписване на договора БЛП е в размер на 8,606 %.
С допълнително споразумение №
1/21.03.2008 г., подписано между „У.Б.Б.” АД – в качеството му на универсален
правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.” АД, Я.П. С. и Й.К.С., същите са приели, че
кредитното задължение по договора за ипотечен кредит № 29/26.09.2005 г. към 21.03.2008 г. е в следния
размер: 56 000,00 лева – главница; 1 578,29 лева – просрочени лихви
за периода от 07.02. 2008 г. до 21.03.2008 г. или общо сумата: 57 579,04
лева и са изменили правоотношението им по този договор в частта относно размера
на дължимите се лихви по кредита и на анюитет-ната вноска, считано от
10.04.2008 г.
Факта
на настъпилото универсално правоприемство между „Е.В.Б.Б.Б.” АД и „У.Б.“ АД, поради
извършеното преобразуване на първото дру-жество чрез вливане в „У.Б.“ АД и
прекратяването му без ликвидация, се установява и от приетото решение №
33/27.04.2007 г. на СГС, ФО по ф.д.№ 2010/1990 г.
С
анекс № 2 от 25.08.2009 г. визираните правни субекти са се договорили, че с под-писването
на същия в отношенията между тях ще намират приложение единствено клаузите на
този анекс и приложенията към него, и е прието, че редовната главница към
датата на анекса възлиза на 53 897,34 лева, неиздължената просрочена и
изискуема част от нея – на 479,79 лева, начислената неизискуема лихва – на 356,94
лева и начислената просрочена и изискуема лихва – на 2 702,81 лева, като в
р.І и т.2.2 от него кредитополучателите са декла-рирали и че разрешеният кредит
от 60 000,00 лева е усвоен.
От
съдържанието на разглежданото доказателство е видно и че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с размерите по т.4 и раздел ІІІ
от ОУ; че годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване се
променя в размера и усло-вията, както следва: Базов лихвен процент /БЛП/, формиран като
сбор от едномесечен Софи-бор и премия, определена съгласно раздел ІІІ, т.9.2 от
ОУ и надбавка към базов лихвен процент – т.4; че годишният лихвен върху редовна
главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, формиран от БЛП и
надбавка към него за редовен дълг към датата на анекса е 17,36 % /7,258 % + 10,102 %/ – т.4.1.а; че годишният
лихвен върху просрочена глав-ница, формиран от БЛП и надбавка към него за
просрочена главница към датата на анекса е 19,35 % /7,258 % + 12,102 %/ – т.4.2, както и че
годишният лихвен процент върху текущ дълг /редовна плюс просрочена главница/
при просрочие на главница и/или лихва и главница, който се начислява
едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по
т.4.1.а или т.4.2 за срока на просрочието е 5 %
– т.4.3.
В клаузата на т.7 е предвидено и
че погасяването на кредита ще се извършва, както следва: 12-месечен гратисен
период за погасяване на главницата от 25.08.2009 г. до 10.08. 2010 г., през
който ще бъдат плащани на равни месечни вноски дължимите се лихви, еже-месечно
на всяко 10-то число от месеца и 133 бр.равни месечни вноски, всяка една в
размер на 982174 лева, считано от 10.09.2010 г. до 10.09.2021 г., а в тази на
т.11.2 – е отразено и че кредитополучателят дава съгласието си в съответствие с
приетото по т.9.6 и т.9.7 от ОУ кредиторът да променя едностранно размера на
годишния лихвен процент чрез промЯ.на базовия лихвен процент, приложим към
датата на олихвяване по т.4.1.б и т.4.1.а, съответно размера на анюитетната
вноска, при условията и в рамките на определеното в т.9.4 и т.9.5 от ОУ, които
ОУ кредитополучателят приема с подписване на този анекс. ПромЯ.та влиза в сила
и обвързва кредитополучателя и третите задължени лица, считано от датата на
обявява-не й в помещения на банката и на интернет страницата й, до които
кредитополучателят и третите задължени лица имат достъп и приемат да се считат
информирани, считано от датата на обявяване на промените.
Констатира се и че дължимите
лихви по редовен дълг, представляващи част от анюитетната вноска, се изплащат
съгласно погасителния план /т.12.3.1/; че лихвите за прос-рочие не се включват
при определянето на анюитетната вноска, дължат се отделно и са неза-бавно
изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват /т.12.4/; че
кредитополучателят заплаща на кредитора комисионни при условията на т.10 от ОУ
/т.12.2/; че кредитополучателят дава съгласието си неизплатените лихви по
кредита да се капита-лизират по преценка на кредитора при условията на Наредба
№ 9 на БНБ /т.12.6/, както и че ако някоя клауза от договора бъде обявена за
недействителна или неприложима, или бъде отменена от компетентна юрисдикция,
това не води до недействителност или неприложи-мост на целия договор /т.16.3/.
Съгласно т.15.4 от анекса съконтрагентите
са приели и че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на
кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при неистинност/ нарушение на
всяка една, която и да е от декларациите, направени с подписването на анекса,
неплащането на което и да е парично задължение по кредита /главница, лихви,
такси, коми-сионни, разноски/, правото за ползване на неусвоените суми по
кредита и/или всеки друг кредитен институт между банката и кредотополучателя се
погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на
банката стават предсрочно автоматично изискуеми и дължими. При неизпълнение,
кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг
за предсрочно изискуем.
Общите условия към анекса са
приложени по делото в заверено копие, от което се установява, че кредитополучателката
и солидарният длъжник са се запознали със съдържа-нието на същите и са получили
екземпляр от тях срещу подпис на 26.08.2009 г.
От изслушаното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/ от 26.11. 2014 г., изготвено от вещото лице С.М., се
установява, че посочената в чл.2, ал.2 от договора за банков кредит сметка за
превеждане на кредита с титуляр Й.К.С. е била кредитирана от „Е.В.Б.Б.Б.“ АД на
28.09.2005 г. със сумата 60 000, 00 лева – с основание „Я.С. – усвояване
на ипотечен кредит по договор от 26.09. 2005 г.; че в системата на банката кредитът е отразен
като предсрочно изискуем на 02.03. 2011 г.; че съгласно предоставените данни от
банката към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 26.03.2012 г. размерът на дълга е 71 375,30 лева, офор-мен по
пера, както следва: 57 436,88 лева – главница; 13 938,42 лева – лихва,
от които: 8 615,48 лева – лихва върху просрочена главница за периода от
10.09.2010 г. до 25.03.2012 г.; 3 990,72 лева – договорна лихва за периода
от 10.10.2010 г. до 02.03.2011 г. и 1 332,22 лева – наказателна лихва при
просрочие за периода от 10.09.2010 г. до 25.03.2012 г.
В ССЕ вещото лице е обосновало
заключение, че въз основа на предоставените по делото документи и и тези,
представени от „У.Б.“ АД дават основание да се твърди, че счетоводство на ищеца
във връзка с процесния договор за кредит е водено редовно и хронологичните
счетоводни записвания в съответните регистри отразяват досто-верно начисленията
по кредита и направените погасителни вноски.
В заключението е отразено и че по
съгласно представените при проверката данни от ищеца, считано от 10.09.2010 г. кредитополучателят
е следвало да извършва месечни вноски в размер на 982,74 лева, както и че не са
постъпвали суми за погасяване на дължимите месеч-ни вноски в посочения размер,
като в о.с.з. вещото лице е пояснила и че тъй като не е имала задача да изследва условията за изменение на
лихвените проценти, не може да отговори на такъв въпрос.
Заключението на ССЕ е оспорено от
ответната страна, във връзка с което е допус-нато изслушването на тройна ССЕ,
която е заличена, поради невнасянето на определения де-позит за нейното
изпълнение.
Във връзка с предмета на спора са
ангажирани и заверени копия от кредитното досие на ответницата Я.С., подробни справки-извлечения за движение по сметките на
кре-дитополучателите Я.П.С. и Й.К.С.; лихвени листове за кре-дит към 07.08.2012
г. и 10.04.2013 г; справка-извлечение за дълг от счетоводните книги на „У.Б.”
АД и покани за доброволно изпълнение от 02.03.2011 г., 26.10.2006 г. и
11.02.2008 г., предупредително писмо от 05.01.2009 г., 8 бр. служебни бележки,
заповед от 18.02.2011 г., както и 4 бр. пълномощни, подробно описани в молба от
19.05.2014 г.
Поради извършено оспорване на авторството от страна на ответницата С. на:
подробните справки-извлечения за движение по сметките на кредитополучателите Я.
С. и Й.С.; лихвен лист за кредит към 07.08.2012 г.; разширен лихвен лист; справка-извлечение
за дълг от счетоводните книги на „У.Б.” АД и поканите за доброволно изпълнение
от 02.03.2011 г., 26.10.2006 г., 05.01.2009 г. и 11.02.2008 г. по отношение на
лицата: Димитър Марков, Н.Д., Б.Б., Д.В., Р.Ж., К.Ш., А.М. и Й.Х., е открита
процедура по проверка на истинността на същите на основание чл.193, ал.2 ГПК.
В заключение
на приетата съдебно-графическа експертиза /СГЕ/, изготвена от вещо-то лице С.Ч.,
депозирано на 13.11.2015 г., е обосновано заключение, че подпи-сите – обект на
експертизата са положени от лицата, посочени като техни автори. На основа-ние
чл.201 ГПК по искане на ответната страна е допуснато изслушването на повторна
СГЕ, която е заличена, поради невнасяне на определеното възнаграждение.
С оглед горните обстоятелства
настоящата инстанция приема, че оспорените доку-менти са истински и изхождат от
отразените в тях правни субекти.
С исковата молба е представено и заверено
копие от покана за доброволно изпъл-нение с изх.№ 021-0211/02.03.2011 г. на „У.Б.“
АД, адресирано до Я. С., в която е обективирано волеизявление на това
дружество, че поради неплащане в договорените срокове на дължими суми, което е
съществено нарушение на сключените меж-ду тях договор за банков кредит №
29/26.09.2005 г. и анекс към него от 25.08.2009 г., предс-тавляващо основание
за предсрочна изискуемост /превръщане на непадежирания остатък по кредита в
изискуем/, банката обявява предоставения кредит за изцяло и предсрочно изис-куем,
както и че във връзка с това обстоятелство кани кредитополучателката в срок до
09.03. 2011 г. да погаси доброволно съществуващото задължение в пълен размер от
61 486,62 лева.
От съдържанието на цитираната
покана се констатира, че в същата не се съдържат данни относно нейното връчване
на ответницата Я.С., което обстоятелство не се установява и от приложеното
копие от разписка за връчване на пратка на „Български пощи“ ЕАД, върната с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. От друга страна: в
последната липсват и данни какво е изпратено с нея на адресата й.
Други относими към предмета на
спора доказателства – не са ангажирани.
При така приетата фактическа обстановка
по делото настоящият състав от правна страна намира следното:
С подадената от „У.Б.“ АД искова
молба съдът е сезиран с установи-телен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника вземания на банка-та, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.2 ГПК
и изпълнителен лист. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качест-вото
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност и изискуемост, а на ответника – фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Безспорно бе доказано в процеса, че страните по него са обвързани със
сключен между същите на 26.09.2005 г. договор за ипотечен кредит № 29 с
измененията на същия с анекс № 2/25.08.2009 г., по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на кредито-получателката Я.С., банков кредит в размер на
60 000,00 лева срещу насрещното задължение на последната и солидарния
длъжник да върнат кредита при договорените усло-вия в срок до 10.09.2021 г. На 28.09.2005
г. кредитът е усвоен по посочената в договора бан-кова сметка в размер на 60 000,00
лева, като в периода: 10.09.2010 г. до 26.03.2012 г. креди-тополучателката и
солидарният длъжник са спрели обслужването на кредита.
В
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 26.
03.2012 г. и в исковата молба ищцовата банка е посочила, че считано от 10.09.2010
г. до мо-мента на подаване на заявлението кредитополучателката и солидарният
длъжник не са из-пълнявали задължението си за плащане на погасителните вноски по
кредита, съгласно усло-вията на договора, поради което на основание чл.15.4 от
анекс № 2 към договора за кредит от 26.09.2005 г., поради неплащане в срок на месечните
погасителни вноски от посочения момент на 2010 г., целият дълг по преценка на
банката е станал предсрочно изискуем, без да е необходимо отправянето на каквото
и да е предизвестие на длъжника. Действително във визираната клауза от анекс №
2/25.08.2009 г. е налице уговорка, че при неплащането на което и да е парично задължение
по кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/, полз-ваният кредит,
ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно
автоматично изискуеми и дължими, съотв. че при неизпълнение кредиторът има
право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно
изискуем, но това потестативно право на
кредитора не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че го упражнява
и волеизявление й да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до
длъжника-кредитополучател. До приключване на устните състезания в настоящото произ-водство
са представени доказателства, че преди сезирането на СРС по реда на чл.417 ГПК
„У.Б.” АД е упражнило преобразуващото си право да обяви кредита за предс-рочно
изискуем на предвиденото договорно основание чрез изрично писмено изявление, но
не е ангажирала такива, с които да установи и то по безспорен начин, че това
нейно воле-изявление е достигнало до длъжника преди образуването на заповедното
производство, за да може тази предсрочна изискуемост да породи правно действие
/в т.см. са и задължителните разяснения, дадени в т.18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
След като банката не е уведомила
длъжника за направеното волеизявление за обявя-ване на кредита за предсрочно
изискуем преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
твърдяното едностранно изменение на договора за кредит от страна на ищеца не е
настъпило и вземането на същия, произтичащо от него, не е станало изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
С оглед изложеното и съобразно
регламентираното в чл.418, ал.2 ГПК императивно изискване, че заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания срещу длъж-ника
– ликвидни и изискуеми, предявеният от ищеца иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл. 415, ал.1 ГПК за установяване на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение от 30. 03.2012 г. по ч.гр.д.№ 14 892/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 32
състав – относно главница и лихви, по отношение на длъжника Я. С. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При приетия изход от
разглеждането на спора на ищеца не се дължи и присъжда-нето на законна лихва и
на разноски по заповедното и настоящото производство на основа-ние чл.78, ал.1 ГПК и не следва да бъдат обсъждани и въпросите относно наличието или липсата на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП в процесния договор, касаещи промя-ната
на лихвените проценти и такси по кредита.
Поради липса на заявено искане по
реда на чл.78, ал.3 ГПК от ответната страна и представени доказателства във
връзка със същото, съдът не дължи произнасяне и на това основание.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.”
АД, ЕИК ******** със седа-лище и адрес на управление:***, пл.”******** срещу Я.
П.С. ***, ЕГН ********** иск с правно основа-ние чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК – за установяване съществуването на вземанията за главница и
лихви – предмет на издадената на 30.03.2012 г. заповед за изпъл-нение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14 892/2012
г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: