Решение по дело №9208/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 25.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9208 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №56122 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №66540/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в ответникът „М.2.“ЕАД с ЕИК***** е осъден да заплати на ищеца Н.П., гражданин на Република Северна Македония, роден на ***г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.253 ЗЗД сумата от 5729,11 евро- стойност на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№*****, противозаконно отнет на 27.07.2018г. вследствие неизпълнение от служител на ответника на задължението му да пази вещта въз основа на сключен на 26.07.2018г. договор, ведно със законовата лихва върху тази сума от 15.10.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 6000 евро. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 1101,43лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „М.2.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че не му е предавана фактическата власт върху вещта, поради което не е бил сключен договор за влог. Твърди, че служителят на дружеството не е проявил груба небрежност при изпълнение на задълженията си относно паркинга. Моли решението на СРС да бъде отменено изцяло, а предявеният иск- отхвърлен. Не претендира разноски.

Въззиваемият ищец Н.П., в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения относно правилността му. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Ищецът твърди, че на 26.07.2018г. оставил собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№***** на стопанисван от ответника надземен паркинг в гр.София, на кръстовището на ул.„Георг Вашингтон“№1 и бул.„Тодор Александров“. През нощта неизвестен извършител противозаконно проникнал в автомобила, включил двигателя, разбил бариерата и напуснал паркинга. Съобщението за противозаконното отнемане на автомобила било подадено до МВР едва сутринта на 27.07.2018 година от ищеца. Твърди, че претърпял вреда в размер на стойността на автомобила и моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6000 евро, представляваща обезщетение за неизпълнено договорно задължение за пазене и връщане на автомобила, ведно с мораторна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва иска като твърди, че паркингът е неохраняем и не е поемал задължение за пазене на автомобила. Твърди също така, че не носи отговорност за вреди по паркираните автомобили, а бариерите са поставени с цел препятстване на неконтролирано влизане и излизане на автомобили от паркинга.

Между страните не се спори, че ищецът е бил собственик на лекия автомобил, както и че същият е бил паркиран от ищеца на посочената дата в стопанисвания от ответника паркинг.  

От представеното по делото постановление по пр.пр.№30372/2018г. на СРП от 28.08.2018г. се установява, че образуваното досъдебно производство за противозаконно отнемане на процесния лек автомобил е спряно.

От показанията на свидетеля Г.(служител на ответника, който е бил на паркинга на горепосочената дата)се установява, че около 2,30ч. през нощта автомобилът напуснал паркинга като ударил бариерата на входа.  

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е имало валидно сключен договор за влог по смисъла на чл.250 и следващи от ЗЗД. Настоящият състав не споделя тези изводи. Съгласно разпоредбите на чл.250, ал.1 и чл.253, ал.2 от ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази с грижата на добър стопанин и върне. Договорът за влог е неформален, реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие- влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя. В случая о тпредставените по делото доказателства не се установява нито постигнато между страните съгласие за сключване на договор за влог на процесния лек автомобил, нито реалното му предаване за пазене от ответника. Фактът на позициониране на автомобила от страна на ищеца на територията на паркинг, стопанисван от ответника, със съгласието на служител на последния и срещу заплащане, не може да доведе до такива изводи. Фактическата власт върху автомобила всъщност никога не е предавана на ответника чрез неговите служители. Не се установява и ответникът да е поел задължение за пазене на автомобила.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна, първоинстанционното решение- отменено като неправилно, а вместо това постановено друго решение, с което искът се отхвърля изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски, но не претендира такива.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №56122 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело №66540/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в в частта с която „М.2.“ЕАД с ЕИК***** е осъдено да заплати на Н.П., гражданин на Република Северна Македония, роден на ***г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.253 ЗЗД сумата от 5729,11 евро- стойност на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№*****, противозаконно отнет на 27.07.2018г. вследствие неизпълнение от служител на ответника на задължението му да пази вещта въз основа на сключен на 26.07.2018г. договор, ведно със законовата лихва върху тази сума от 15.10.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.П., гражданин на Република Северна Македония, роден на ***г. срещу „М.2.“ЕАД с ЕИК***** иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.253 ЗЗД за сумата от 5729,11 евро- стойност на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№*****, противозаконно отнет на 27.07.2018г. вследствие неизпълнение от служител на ответника на задължението му да пази вещта въз основа на сключен на 26.07.2018г. договор.

В останалата (отхвърлителната) част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/