№ 20629
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110110533 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищцата Е. А. К. чрез адв. М. Д. – АК-София, е предявила срещу ************ иск с
правно основание по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да заплати на ищцата
сумата от 15000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки,
страдания и неудобства, последица от настъпил около 12:30ч. на 29.12.2023г. в град София,
на площада пред Националния дворец на културата, инцидент, при който ищцата се
подхлъзнала поради непочистен лед и паднала, ведно със законната лихва от датата на
увреждането (29.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че около 12:30ч. на 29.12.2023г. се разхождала на площада пред
Националния дворец на културата, когато се подхлъзнала и паднала поради наличието на
непочистен лед, като си ударила главата в областта на тила, кръста и лявата ръка. Това се
случило точно на рождения ден на ищцата, за отбелязването на който тя била подготвила
тържество в ресторант „Брод“. Около 20:00ч., без предупредителни симптоми, тя за кратко
загубила създание, съвзела се, след което това се повторило. Започнала да повръща и да
изпитва силно главоболие. Пристигнала линейка, която я откарала във Военно-медицинска
академия, където била хоспитализирана. Установено било наличие на мозъчно сътресение.
След лечение била изписана на 31.12.2023г. с препоръки за оставане под наблюдение и
лечение в домашни условия. След изписването тя за немалък период от време изпитвала
виене на свят, замайване и главоболие. Станала раздразнителна и напрегната, изпитвала
безпокойство, имала проблеми със съня, страх я било да ходи по улицата сама, за да не би
отново да ú прилошее. И до подаването на исковата молба изпитвала болки в ръката, кръста
и главата. ************ следвало да поддържа в изправност участъка, където настъпил
инцидентът, поради което следвало да носи и отговорността за овъзмездяване на вредите,
последица от него. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се явява
лично или не се явява, като се представлява от адв. Д. или не изпраща представител.
Предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез гл.юрк. М. А. е
подала Отговор на исковата молба, вх. № 127849/17.04.2024г. на СРС, с който оспорва
1
предявения иск като неоснователен, акцентирайки и на нередовности на исковата молба.
Оспорва се твърденият от ищцата механизъм и местонастъпване на инцидента. Изтъква, че
липсва установена причинна връзка между състоянието на ищцата и предполагаемото
падане, тъй като може да е припаднала в ресторанта в следствие на други причини,
например употреба на повече алкохол. Изразява се съмнение, че причината за падането не е
подхлъзване, а прилошаване, което целенасочено се прикрива с цел обогатяване. Посочват
се забелязани от ответната страна противоречия в представените от ищцата доказателства.
Претенцията си ищцата обосновавала единствено на база своите собствени твърдения.
Възразява се, че евентуалното падане е резултат от неполагане на дължимата грижа от
страна на ищцата като пешеходка. Размерът на обезщетението се оспорва като прекомерен.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк.
А., която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмени бележки, вх. № 365945/14.11.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на
пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника във връзка с
възложената им дейност деяние /действие или бездействие, свързано с непочистване на лед
на площада пред НДК, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и
интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с
извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил
претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото като свидетел е разпитан И.М.. Показанията му съдът, като прецени
внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло като вътрешно
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят е във фактическо съпружеско
съжителство с ищцата от около 11 години. На 29.12.2023г. тя имала рожден ден. Уговорили
на този ден към 12:00-12:30ч. да се видят за обяд и да се разходят. Свидетелят я чакал пред
централния вход на НДК. Настилката била от гранитни плочи. К. дошла откъм бул.
„Фритьоф Нансен“. На около 10-15м. от свидетеля тя се подхлъзнала и паднала. М. тръгнал
към нея да ú помогне и също се подхлъзнал, но не успял да падне. Не се виждал лед, но явно
имало някакъв скреж или тънък лед. Когато ищцата се подхлъзнала, тя паднала назад и леко
встрани. Ударила си главата, таза отзад и ръката. Кръв не си спомня да е имало, но се
оплакала, че я боли. Не потърсили веднага помощ, тъй като решила, че няма други
последици. Тъй като ищцата имала рожден ден, за вечерта били направили резервация в
сръбски ресторант. Алкохол не е пила, най-много чаша вино, тъй като посрещала гостите.
Петнадесет минути след като седнала ú прилошало и припаднала, свестила се, но после пак
ú станало лошо. Извикали Бърза помощ /свидетелят не знае кой точно е извикал медицинска
помощ/ и ищцата била закарана във ВМА. Казали, че има комоцио, и я оставили за лечение
до 31.12.2023г. После се прибрала. Можела сама да се изкъпе, да се храни, но усещала болка,
пиела обезболяващи. Ходила на контролни прегледи. Трябвало да внимава с движенията и
напрежението. Ползвала отпуск по болест. Първоначално, когато излизали, я било страх.
2
След като изтекъл болничният лист ходела на работа сама, а със свидетеля - на разходка.
След около месец – месец и половина нещата се нормализирали.
Видно от Писмо, вх. № 179234/31.05.2024г. на СРС, от Националния институт по
метеорология и хидрология в периода 25.12.2023г.-29.12.2023г. по данни на Централната
метеорологична станция в град София няма валежи и снежна покривка. На 29.12.2023г.
минималната температура на въздуха е била /-2,7°С/, а максималната – 12,2°С.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза.
Същото съдът кредитира напълно, като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и
при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице е
установило, че ищцата е получила мозъчно сътресение, травма на китката и контузия на
долната част на гърба. Същите могат да се получат по начина и механизма, описан в
исковата молба, като е налице причинно-следствена връзка между уврежданията и падането.
При мозъчно сътресение е възможно оплакванията да се проявят със закъснение до 1-2 дни.
Мозъчното сътресение съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
травмата на китката – временно разстройство на здравето, причиняващо болка и страдание,
а контузията на долната част на гърба причинява болка. Мозъчното сътресение се
възстановява за 3-4 седмици, травмата на китката – 1-2 седмици, а контузията на долната
част на гърба – за 7-10 дни. При извършения от вещото лице преглед на ищцата същата е
напълно възстановена и няма остатъчни увреждания от понесените травми. Оплакванията от
нарушения в съня и замаяност се оценяват като субективни. Уврежданията са с преходен
характер, като от тях не се очаква неблагоприятно развитие. На вещото лице не е съобщено
за придружаващи заболявания и системен прием на лекарства. Ищцата е претърпяла
черепно-мозъчна травма през 1973г., лекувана оперативно. Тази травма би могла да играе
роля за по-тежко протичане на новата такава, но според вещото лице в конкретния случая не
променя общия период на възстановяване и наличие на остатъчни увреждания. Ищцата е
лекувана консервативно – хоспитализирана е, а след изписването е предписан покой, прием
на медикаменти, указания за шина на китката за 10 дни, болничен за временна
нетрудоспособност от 13 дни.
Фактът, че Националният дворец на културата, паркът и площадът около него се
намират в град София и на територията на ************, е публично и ноторно известен,
поради което не се нуждае от доказване по делото.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик
на площада и парка около НДК да е лице, различно от ************. Последната, като
собственик на парковото пространство и площада, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и
по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да ги поддържа с грижата на добрия
стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото им ползване.
Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и
назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията
към транспортната инфраструктура, улиците и парковете, като немедлено отстранява всяко
увреждане в тях или препятствие, което може да създаде опасност за живота, здравето и
собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на инфраструктурата.
Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на компетентните за това общински
структури, като по никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от липсата или
наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти по повод това
съоръжение/пространство. Общината следва да поддържа площада и алеите в парка в такова
състояние, че по тях да не се допуска наличието на хлъзгави и/или заледени участъци, а ако
3
такива се образуват, то те незабавно да се обработят с цел недопускане на инциденти. По
делото се установи, че пред централния вход на НДК е била налице хлъзгава настилка,
вероятно поради образуване на кора от много тънък лед. Наличието на лед през декември на
определени места е принципно възможно и при положителни дневни температури, а от
справката от НИМХ става ясно, че минималната температура през този ден е отрицателна.
Това значи, че е възможно заледяване на настилката, и без това хлъзгава в по-висока степен
поради естеството на гранитните плочи. Поради тази причина, доколкото служителите на
общината не са предприели ефективни действия за обработване или поне означаване на този
участък от настилката като опасен, общината носи отговорност за настъпилите от тези свои
действия за трети лица вреди. Понесените от ищцата наранявания са в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнението на ************ на задължението ú да поддържа
процесното пространство в изрядно състояние. Не се установяват факти и обстоятелства,
които да позволяват да се направи извод за наличие на съпричиняване от страна на ищцата,
включително поради консумация на алкохол.
Обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по
справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г., справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане
съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия
в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване (арг. р.214/08.01.2019г.-
гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
Касае се за внезапно травматично увреждане, реализирано на публично място,
последиците от което са се разгърнали със забавяне поради естеството на една от травмите
/мозъчно сътресение/. Ищцата е припаднала по-късно през деня, като се е наложило да бъде
транспортирана до лечебно заведение и хоспитализирана за три дни. Провалено е
тържеството за рождения ú ден. Уврежданията от медико-биологична гледна точка не са
особено тежки, е са наложили хирургически интервенции, но са причинили болки,
страдания и неудобства на ищцата. С оглед предходна черепно-мозъчна травма е бил налице
повишен риск от усложнения, макар и такива да не е имало. Ищцата е била
неработоспособна в продължение на 13 дни. В битов план тя е имала необходимост от
подкрепа, макар и да е можела сама да се обслужва, но е изпитвала болки и се е налагало да
пие лекарства. Допълнително за период до месец и половина е имала притеснения и страх да
излиза без придружител. Едната от травмите е с по-висока степен на опасност, доколкото
засяга главния мозък. Нараняванията и последиците от тях са отшумели за около месец.
Настъпило е пълно възстановяване, като не са налице функционални дефицити и трайни
последици. Не са останали белези. В тази връзка съдът намира, че сумата от 5000,00 лева е
достатъчна адекватно да овъзмезди понесените от нея неимуществени вреди, като размерът
ú отговаря на критерия на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и е съобразен със стопанското
положение и условията за живот в нашата страна. За горницата над 5000,00 лева до пълния
си предявен размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока.
В полза на ищцата и в тежест на ************ следва, съобразно изхода от спора, да
4
се присъдят разноски по делото в размер на 253,33 лева.
В полза на ************ следва да се присъдят разноски в размер от 233,33 лева, в
които е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена
съобразно изхода от спора на основа от 100,00 лева.
Доколкото ищцата е защитавана безплатно от адв. М. Д. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
в негова полза следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Същият, с оглед
естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и процесуална сложност,
защитаван интерес и необходим интензитет на професионално усилие, следва да се изчисли
на базата на 1700,00 лева, като в полза на адв. Д. се присъдят 566,66 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК **********, с адрес: град София, ул. "**********" №
33, да заплати на Е. А. К., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки, страдания и неудобства, последица от настъпил около 12:30ч. на 29.12.2023г. в град
София, на площада пред Националния дворец на културата, инцидент, при който ищцата се
подхлъзнала поради непочистен лед и паднала, ведно със законната лихва от датата на
увреждането (29.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 5000,00 лева до пълния му предявен размер от
15000,00 лева.
ОСЪЖДА ************, ЕИК **********, с адрес: град София, ул. "**********" №
33, да заплати на Е. А. К., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 253,33 лева, представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. №
10533/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на ************,
ЕИК **********, с адрес: град София, ул. "**********" № 33, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 233,33 лева, представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д.
№ 10533/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА ************, ЕИК **********, с адрес: град София, ул. "**********" №
33, да заплати на адв. М. Д. Д. – АК-София, л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, сумата от 566,66 лева, представляваща хонорар за предоставена на ищцата Е. К. по
реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ по делото пред районния съд (гр.д. №
10533/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5