РЕШЕНИЕ
№131
гр. Р., 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
като разгледа докладваното от председателя т. дело №
218 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е
жалба от „Н. Е., ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.М.,
представлявано от управителя А.Ш., чрез пълномощника си-адв.В.М.,
против отказ № 20180625181303-2 от 06.06.2019г. на
длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на
правосъдието. Обжалва отказа като неправилен и незаконосъобразен, за което
излага подробни съображения и иска да бъде отменен от съда и да се укаже на
Агенция по вписванията – ТР да обяви заявените обстоятелства по партидата на
дружеството.
Жалбата срещу
отказа е подадена на 14.06.2019г., видно от посоченото в уведомителното писмо
на Агенцията по вписванията, той е постановен на 06.06.2019г.
и изпратен на 10.06.2019г. по електронен път, поради което същата е в срок.
Подадена е от легитимирано лице-търговеца, чрез упълномощения адвокат, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Със заявление вх.№20180625181303
от 25.06.2018г. е постъпило искане за промени по партидата на „Н. Е. и обявяване
на следните обстоятелства: Годишен финансов отчет/ГФО/ за 2017г.
Към заявлението
са приложени изискуемите документи-Подлежащия на обявяване ГФО за 2017г. и
Решение от 30.05.2018г., удостоверяващо, че подлежащия на обявяване акт-ГФО за
2017г. е приет от едноличния собственик на капитала „К.С. ООД-и./понастоящем с
ново наименование „Н./, в съответствие с
правомощията му по чл.147, ал.2 от ТЗ, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР,
адвокатско пълномощно и документ за внесена държавна такса.
Длъжностното
лице е отказало заявеното вписване, като е посочило, че към заявлението са
представени официални документи, доказващи съществуването на чуждестранния
търговец „К.С. ООД, Идентификация *********, чуждестранно юридическо лице,
държава:и. и лицата, които го представляват по националния му закон, които не
са в съответствие с чл.21а ал.1 от Правилника за легализациите, проверките и
преводите на документи и други книжа/Нов-ДВ, бр.95 от 2017г., в сила от 01.03.2018г.,
съгласно които за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на
този правилник на територията на РБългария и
предназначен за ползване в РБългария, е необходимо
подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално
удостоверен в РБългария. Указал, че при
удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документите по
чл.18 ал.2. Приел, че тъй като към момента на подаване за заявлението
цитираната разпоредба е в сила, преводите на чуждестранните документи следва да
отговарят на посочените изисквания. В тази връзка, на осн.
чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ дал указания на заявителя да представи официалните
документи, в съответствие с чл.21а ал.1 от Правилника за легализациите,
проверките и преводите на документи и други книжа. Поради обстоятелството, че
указанията не били изпълнени в срока по чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, на осн. чл.24 ал.1 вр. чл.21 т.4 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице отказало обявяване на ГФО за 2017г. по подаденото
заявление.
Отказът е
неправилен, а жалбата – основателна по следните съображения. Съгласно разпоредбата
на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е
подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване
на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено
лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията
на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря
по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация
по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и
тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, съответно – чл. 7 от ЗЮЛНЦ; дали е платена дължимата държавна такса.Цитираната норма сочи, че
проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е
формална и въз основа на представените със заявлението документи.
При заявление за
обявяване на актове, в случая на ГФО, тя се свежда до формална преценка на
редовността на акта и наличието на доказателства за неговото приемане от
съответния орган. Т.е. преценката е за външна редовност и означава съпоставка
на приложените към заявлението документи, за наличието на които длъжностното
лице по регистрацията следи служебно, съгласно чл.22 ал.5 от ЗТР, с
изискванията на чл.62а ал.2 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене,
съхраняване и достъп до ТР/Наредбата/. В случая със заявлението са представени
доказателства за приемането на ГФО за 2017г. на дружеството-Протокол от
30.05.2018г., обективиращ решението на едноличния
собственик на капитала на „Н.“Е.-„К.С. ООД-и., за приемане на ГФО за 2017г. на
дружеството. Представен е и подлежащия на обявяване ГФО за 2017г. със
съставните му части, изброени в чл.26 ал.1 от ЗСч, който по външни белези
отговаря на изискванията на закона.
Съдът намира, че
изискването за представяне на официални документи, доказващи съществуването на
чуждестранния търговец „К.С. ООД, Идентификация *********, чуждестранно
юридическо лице, държава:и. и лицата, които го представляват по националния му
закон, придружени със заверен превод на български език, е предвидено единствено
при първоначална регистрация на дружеството, съгласно чл.20, т.1, б.“в“ от
Наредбата. Това е така, защото не са заявени за вписване нови обстоятелства
относно дружеството, а само обявяване на ГФО. Видно от извършената справка в ТР
по партидата на „Н. Е. такава проверка вече е била извършена при първоначалната
регистрация, за което са били представени необходимите документи. В случая, тъй
като се касае само за обявяване на ГФО, извън обхвата на проверката от
длъжностното лице са официалните документи, цитирани в постановения отказ. Този
извод следва и съобразно приложимата разпоредба на чл.62а ал.2 от Наредба №1 от
14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР, в която не е предвидено от
законодателя при обявяване на акт да се представят документи, установяващи
съществуването на ЮЛ собственик на капитала и лицата, които го представляват по
националния му закон. Въпреки това, при подаване на заявлението са представени в превод документи, съдържащи
информация относно регистрацията на „К.С. ООД и. и установяващи съществуването
на ЮЛ съобразно националния му закон, както и лицата, които го представляват.
Следва да се
отбележи, че обявяването на ГФО в ТР е предвидено като задължение на търговеца
по чл.5, чл.6 ал.2 от ЗТР и чл.40 от ЗСч, като обществения интерес налага
третите лица да бъдат информирани за настоящото правно положение на търговеца.
Обявяването на ГФО има само декларативен характер и не уврежда правата нито на
третите лица, нито влияе негативно на вътрешните отношения в дружеството.
В този смисъл постановеният отказ от
длъжностното лице по регистрацията е неправилен и незаконосъобразен, което
налага да бъде отменен и да се дадат задължителни указания за извършване на
исканото обявяване.
По тези
съображения и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20180625181303-2 от 06.06.2019г.
на длъжностното лице по регистрацията от Агенция по вписванията по заявление вх.№20180625181303 от 25.06.2018г. на „Н. Е., ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.Р., улМ., представлявано от управителя А.Ш..
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията от Агенция по вписванията-Търговски
регистър, да извърши исканото обявяване по заявление вх.№20180625181303 от 25.06.2018г.
по партидата на „Н. Е., ЕИК *****.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК.
СЪДИЯ: