Р Е Ш Е Н И
Е № 95
Гр. Сливен, 19.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………..
и при секретаря Н.Й., като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 48 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 17 ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба от Община
Котел, представлявана от Кмета на общината срещу отказ за издаване на заповед
по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 66-1625/29.03.2016 г.,
издадено от С. М. – Д. на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при
Министерството на земеделието и храните.
В жалбата и уточняващата молба на
оспорващия се твърди, че с атакувания акт Директорът на Дирекция „Комасация и
поземлени отношения” при МЗХ се е произнесъл с изричен отказ да се издаде
административен акт, с който да се преработи Картата на възстановената
собственост на землището на с. Кипилово, с което да бъде отстранена явна
фактическа грешка в тази карта. Твърди се, че административният акт е
постановен от некомпетентен административен орган, поради което произнасянето е
нищожно. Нарушен бил и материалният закон, тъй като в случая били налице всички
основания за издаване на заповед по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ, в която връзка
собствеността върху земята и административните процедури по предоставянето й в
собственост нямали нищо общо с наличието или липсата на явна фактическа грешка
в картните материали за съответната територия. Моли съда за отмяна на оспорения
акт.
В открито съдебно заседание оспорващият,
чрез упълномощен адв. Ст. Р. *** поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като
обяви отказа за нищожен, алтернативно – да го отмени като незаконосъобразен. Директорът
на Дирекция „Комасация и поземлени отношения” при МЗХ не разполагал с
компетентност, поради липса на оправомощаване от страна на министъра на
земеделието и храните. Като довод за незаконосъобразност се позовава на
констатациите на изготвената съдебно – техническа експертиза, от която
категорично се установявало наличието на предпоставките по чл. 26 ал. 2 от
ППЗСПЗЗ за допускане на исканата поправка на Плана за земеразделяне и Картата
на възстановената собственост. Претендира направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
административният орган Директор на Дирекция „Комасация и поземлени отношения”
при МЗХ, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В
писмено становище заявява, че обжалваното писмо не е индивидуален административен
акт, а имало разяснителен характер относно възможността Кметът на Община Котел
да поиска разделянето на имот № 089072, както и необходимостта проектът за
делба на общинския имот да се представи в общинската служба по земеделие за
отразяване в Картата на възстановената собственост. Цитира чл. 32 от
Устройствения правилник на МЗХ, визиращ функциите на Дирекция „Комасация и
поземлени отношения”, както и твърди, че писмото е издадено на основание чл. 2
ал. 7 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”. Моли, в
случай че се приеме жалбата за допустима, да бъде отхвърлена от съда като
неоснователна.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.03.2014 г. Общински съвет Котел
приел Решение № 438, с което упълномощил кмета на общината да подаде заявление
до ОС „Земеделие” за започване на процедура за поправка на явна фактическа
грешка по реда на чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 26 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за общински
поземлен имот с идент. 089072 по КВС на с. Кипилово, находящ се в м. „Съклъка”,
с площ 20.795 дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване – пасище, мера, ІХ категория. По повод писмо изх. №
04-07-13/20.11.2014 г. на Кмета на Община Котел и писмо изх. №
РД-06-0482/20.02.2015 г. на Директора на ОД „Земеделие” – Сливен комисия от
експерти при ОСЗ – Котел извършила проверка и констатирала наличие на жилищни
сгради в имот с № 089072 по КВС на с. Кипилово, общ. Котел с НТП – пасище/мера,
с площ 20.795 дка, публична общинска собственост. Резултатите от проверката
били обективирани в съставен на 17.03.2015 г. Констативен протокол, съгласно
установяванията в който сградите се намират в северната част на имота,
граничеща с регулацията на селото, точното местоположение на същите може да се
установи чрез геодезическо заснемане, като съществуват предпоставки за наличие
на явна фактическа грешка в тази част на КВС. Изготвен бил План за отстраняване
на явна фактическа грешка в КВС на с. Кипилово, общ. котел в обхват на ПИ №
089072. Съгласно Обяснителната записка към плана, в северната част на поземлен
имот № 089072, граничеща с населеното място, се намират застроени имоти с
материализирани граници и построени сгради, разположени в 7 бр. дворни места,
със съответни административни адреси, на които е извършено геодезическо
заснемане със съответните цифрови измервания и изчисления. С писмо, постъпило с
вх. № РД-06-340/20.01.2016 г. Началникът на ОСЗ – Котел уведомил Директора на
ОД „Земеделие” – Сливен за необходимостта от назначаване на приемателна комисия
във връзка с процедурата по смисъла на чл. 26 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 17 ал.
8 от ЗСПЗЗ за установяване наличие на явна фактическа грешка за имот № 089072 по КВС на с. Кипилово, общ.
Котел. Към писмото бил приложен и цитираният по – горе план. На 17.02.2016 г.
със Заповед № РД-10-043 Директорът на ОД „Земеделие” – Сливен сформирал
комисия, която да установи наличието или липсата на основания за започване на
процедура за частична промяна на КВС в землището на с. Кипилово, общ. котел,
съгласно чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 26 ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ. Назначената
комисия извършила възложената проверка, резултатите от която обобщила в
Протокол № ПО-20-001/19.02.2016 г. и формулирала решение, съобразно направените
фактически констатации. Съгласно това решение, комисията приела, че са налице
основания за прилагане на чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ за имот № 089072 с площ 20.795
дка, НТП – „Пасище, мера”, вид собственост – общинска публична в землище на с.
Кипилово, общ. Котел, като с цел идентификация в КВС на заснетите терени да се
приеме изработен проект за делба на имота и се отразят съществуващите на терена
сгради и огради, както и от имота, обект на проверката се обособят 10 бр.
имоти, седем от които са дворни места. Протоколът с приетото решение бил
одобрен от Директора на ОД „Земеделие” – Сливен, а изготвената преписка била
изпратена до Министъра на земеделието и храните с придружително писмо изх. №
РД-06-340/14.03.2016 г., чрез Дирекция „Поземлени отношения и комасация” към
МЗХ.
С писмо изх. № 66-1625/29.03.2016 г. Директорът
на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при МЗХ върнал на Директора на ОД
„Земеделие” – Сливен предложението за частична преработка на плана за
земеразделяне на с. Кипилово, с мотив, че „в случая не са налице основанията за
издаване на заповед по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ”. С писмото били дадени и указания
за процедиране от страна на Общински съвет Котел по промяна на вида собственост
и провеждане на процедури по промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ за
застроената част от имота. Писмото било заведено с вх. № РД-06-340/31.03.2016
г. в ОД „Земеделие” – Сливен и изпратено до ОСЗ – Котел и Кмета на Община
Котел. Последният орган получил това писмо на 12.04.2016 г. На 27.04.2016 г.
пред Административен съд Сливен е постъпила жалба срещу отказ да бъде издадена
заповед по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните,
обективиран в цитираното писмо. Образуваното по жалбата административно
производство е било изпратено по компетентност на Върховния административен
съд, който с Определение № 9645/13.09.2016 г. по адм. д. № 8167/2016 г. е
приел, че предмет на делото е законосъобразност на изричният отказ на Директора
на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” и изпратил делото на петчленен
състав на ВАС за определяне на компетентния съд. С Определение №
1879/14.02.2017 г. по адм. д. № 10235/2016 г. Петчленен състав е определил като
компетентен да се произнесе по жалбата срещу писмо изх. № 66-1625/29.03.2016
г., издадено от С. М. – Д. на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при
МЗХ Административен съд – Сливен.
По делото е изслушана и приета
съдебно – техническа експертиза. Съгласно заключението на същата, в имот №
089072 по КВС на с. Кипилово има шест дворни места с административни адреси ул.
„Кирил и Методий” № 15, № 17, № 19, № 21, № 23 и № 25, които са застроени с
жилищни и други сгради от допълващо застрояване и които имоти са с
материализирани граници на място. Анализирайки кадастрално – регулационните планове
на с. Кипилово от 14.03.1933 г. и от 1988 г., вещото лице прави извод, че
всички сгради са били построени към момента на изготвяне на втория план и са
частна собственост на физически лица. Всички тези постройки са съществували и
към момента на изготвяне и одобряване на Картата на съществуващите или
възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи (в сила от
26.11.1994 г.) и Плана за земеразделяне на землището на с. Кипилово, общ. Котел
(в сила от 14.03.1997 г.). Експертът заявява, че няма данни ПИ № 089072 по КВС
на с. Кипилово, находящ се в м. „Съклъка”, с площ 20.795 дка, или части от него
да са включвани в строителните и регулационни граници на селото. Заключението
на вещото лице е, че при изготвяне на Плана за земеразделяне и Картата на
съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски
земи и съответно на КВС за землището на с. Кипилово, е следвало да се заснемат
и отразят съществуващите на място сгради и имотни граници. Неотразяването им представлява явна фактическа
грешка при изготвянето на тези план и карти по смисъла на чл. 26 ал. 2 от
ППЗСПЗЗ.
Съгласно приобщено към
доказателствата по делото писмо изх. № 11-183/02.05.2017 г. на Дирекция
„Поземлени отношения и комасация” при МЗХ, не е издавана заповед на министъра
на земеделието и храните за оправомощаване на длъжностни лица във връзка с
компетенциите по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите
изводи от фактическа страна и на база всички приложени към административната
преписка и представени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени
от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата се преценява от настоящата
съдебна инстанция като процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес, в законоустановения 14 – дневен срок и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол. Предмет на законосъобразност в настоящото
съдебно производство е писмо изх. № 66-1625/29.03.2016 г. на Директора на
Дирекция „Поземлени отношения и комасация”, издадено по повод постъпило в Министерството
на земеделието и храните предложение за частична преработка на плана за
земеразделяне на землището на с. Кипилово, общ. Котел. Видно от съдържанието на
това писмо, неговият съставител е върнал предложението с мотиви, че „в случая
не са налице основания за издаване на заповед по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ”. С
оглед така изложеното в писмото настоящата съдебна инстанция приема, че е
формиран изричен отказ за преработка на плана, която по смисъла на чл. 17 ал. 8
от ЗСПЗЗ се одобрява със заповед на Министъра на земеделието и храните. Ето
защо съдът приема за неоснователни доводите на ответника по оспорването в
насока недопустимост на жалбата, а именно, че писмото не съставлява
индивидуален административен акт, а има указателен характер.
Разгледано по същество, оспорването
се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.
Съображенията на съда в тази насока
са следните:
След като е сезиран с оспорване, при
служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното
начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. При
преценка валидността на оспорения административен акт с отрицателно за адресата
съдържание и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е нищожен,
като постановен от некомпетентен орган, при следните съображения:
Съгласно приложимата и относима към
настоящия правен спор норма на чл. 17 ал. 8 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, влезлият в сила план за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници
на земеделските земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със
заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице,
като заповедта се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява от общинската
служба по земеделие в кметството. Редът за преработка на плана и картата при
наличие на явна фактическа грешка е подробно регламентиран в чл. 26 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ППЗСПЗЗ), с оглед чиято ал. 1 влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделски земи могат
да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на
земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. И двете
цитирани разпоредби сочат изрично административният орган, комуто е възложена
материалната компетентност да постанови съответния акт. От доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че до компетентния, посочен като такъв в цитираните норми орган
(министъра на земеделието и храните) е депозирано предложение (ведно с
преписка) за частична преработка на плана за земеразделяне в землището на с.
Кипилово, общ. Котел на основание чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Също от доказателствата се
установява и обстоятелството, че министърът на земеделието и храните не е
делегирал на друго длъжностно лице правомощията за издаване на заповеди по чл.
17 ал. 8 от ЗСПЗЗ. Следователно, единствен компетентен да се произнесе по внесена
преписка с правно основание чл. 26 от ЗСПЗЗ е посоченият министър в
съответствие с изискванията на чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 26 ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Произнасянето от Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при
МЗХ в процесния случай е в нарушение на установената законова компетентност.
При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че изричният отказ
на Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при МЗХ, обективиран
в писмо изх. № 66-1625/29.03.2016 г. е нищожен и следва да се прогласи като
такъв, а делото да се изпрати като преписка на министъра на земеделието и
храните за произнасяне по искането.
С оглед изхода на делото с уважаване
на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Последните възлизат
на 890,00 (осемстотин и деветдесет) лева, от които 540,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 350,00 (триста и петдесет) лева внесен депозит за
съдебна експертиза и следва да се възложат в тежест на ответника по
оспорването.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ на Директора на Дирекция „Поземлени
отношения и комасация” при Министерство на земеделието и храните, обективиран в
писмо изх. № 66-1625/29.03.2016 г.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на министъра на земеделието и храните за произнасяне по направеното
искане.
ОСЪЖДА
Дирекция „Поземлени отношения и комасация” при МЗХ да заплати на Община
Котел разноски по делото в размер на 890,00 (осемстотин и деветдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБългария в 14 – дневен срок от съобщаването
на страните.
Административен
съдия: