Р Е Ш
Е Н И Е
№ 778/27.11.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Кристина Стоева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1927 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Т.Е. Касим - Рамадан с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Община Стамболово.
Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение при ответника, като с три заповеди на кмета на община Стамболово му било определено възнаграждение за положен допълнителен труд за участие в комисии за провеждане на процедури за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки и за участие в комисии по продажба и отдаване под наем на общински имоти, съгласно Закона за общинската собственост, както следва: по Заповед № 30/02.02.2016 година - 100.00 лева; по Заповед № 114/17.05.2016 година - 500.00 лева; по Заповед № 124/27.05.2016 година - 660.00 лева. Сочи се и заедно с останалите членове на комисиите изпълнили задълженията си по тези заповеди съобразно изискванията на възложителя, като за дейността си съставили съответните протоколи и други документи. Върху тази сума Община Стамболово дължала и лихва за забава в общ размер на 380,10 лева, считано от 01.06.2016 г. до 22.05.2019 г. Въпреки многобройните докладни, рапорти и напомнителни писма, сумата не му била платена, поради което подал заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 1153/2019 г. по описа на Хасковския районен съд. По него била издадена исканата заповед за изпълнение на парично задължение, но срещу нея било подадено немотивирано възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В с.з. на 07.11.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1783/03.10.2019 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1153/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 232,80 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед
изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 332,80
лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства
за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Община Стамболово, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, че дължи на Т.Е. Касим – Рамадан, ЕГН **********, адрес: *** следните суми, а именно: 1 260,00 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни възнаграждения за участия в работа на различни комисии, в които Т.Е. Касим – Рамадан е била назначавана от Кмета на Община Стамболово с негови Заповеди № 30/02.02.2016 г., № 114/17.05.2016 г., и № 124/27.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1153/2019 г. по описа на РС – Хасково - 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 380,10 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху нея за периода от 01.06.2016 г. до 22.05.2019 г.
ОСЪЖДА Община Стамболово, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково да заплати на Т.Е. Касим – Рамадан, ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 565,60 лева, от която 332,80 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 232,80 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1153/2019 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 495/23.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/