№ 1261
гр. Варна, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110202167 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Т. Н. К. ЕГН**********, против Електронен фиш серия К №
8611571 на ОД на МВР-Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на
възз.К. е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание
чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се иска процесният ЕФ да бъде отменен, тъй като в същия
не бил посочен точен адрес на извършване на нарушението.
В съдебно заседание, възз.К., при редовност на призоваването, се явява
лично, поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а
в хода на делото по същество моли ЕФ да бъде отменен, тъй като не било ясно
чия скорост е фиксирало техническото средство, както и не било ясно мястото
на извършване на нарушението.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 24.11.2023г. в 09:00 часа, в гр. Варна, е било констатирано, че с
автомобил марка „Фиат Дукато”, с рег.№ В 7199РР е било извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван
със скорост 73 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при
фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено
място и е прието, че превишението е с 23 км. в час. Нарушението било
констатирано с АТСС / ARH CAM S1/съгласно протокол за използване на
АТСС/ с № 120сcd1. В ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-
то, ползвател е вписан възз.К..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
От показанията на св.Р., дадени в с.з., се установи , че използваното
техническо средство единствено се пуска в експлоатация и се спира от такава
от полицейски служител, но фиксира нарушенията самостоятелно, без намеса
на полицейски служител, който се въвежда в системата на МВР и се издава
ЕФ.Безспорно е установено и ограничението на скоростта за съответния
пътен участък/ населено място/, като безспорно от свидетелските показания и
материалите по делото се установи, че техническото средство, фиксирало
превишението на допустимата скорост е било позиционирано на мястото,
отразено в протокола за използване на АТСС, а именно на бул”Княз Борис І”,
до спирка „Студентска”, в посока на движение кк”Златни пясъци”/ от
показанията на св.Р., от протокол за използване на АТСС и от часови график за
работа на нарядите по КПД при Пето РУ-ОД на МВР-Варна, ежедневна форма
на отчет./
Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало
съответната проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Р., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
2
са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – от показанията
на св.Р. и от писмени доказателства, приложени в преписката и приобщени в
с.з.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално
притежава всички изискуеми реквизити, в това число е визирано и мястото на
извършване на нарушението- гр.Варна, населено място.Вярно е, че в ЕФ не е
фиксирано точното разположение на техническото средство, но видно от
всички останали приобщени по делото писмени доказателства, мястото на
нарушението е в гр.Варна, населено място, където ограничението на скоростта
е 50км. в час, поради което възраженията в тази насока не се споделят.От
приобщените по делото писмени доказателства/ които не се
оспорват/,безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е
отразено в протокола от използването му.
В приложените по делото снимки от фиксираното нарушение, се
съдържат всички изискуеми данни- локализация на запис, скорост,
разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер
на снимка, поради което и в тази насока възраженията не се споделят. По
делото е приложен изискуемият протокол от проверката, а протоколът от
използването на техническото средство съдържа всички изискуеми реквизити
3
– ясни са дата, час на поставяне на техническото средство, безспорно е и с кое
техническо средство е установено нарушението, като същото категорично е
посочено в изготвения протокол от използването му.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като
видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от
използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
4
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., за населено място.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
5
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя и техническото средство е заснело именно рег. номер на този, а
не на друг автомобил. Рег.№ на превозното средство е идентичен на посочения
в ЕФ.Видно от приобщеният по делото снимков материал, лъчът сочи именно
автомобилът, управляван от жалбоподателя, а не някой от останалите
автомобили и е ноторно известно, че това техническо средство фиксира
скорост на конкретен автомомбил, независимо от това, колко автомобили се
движат по пътното платно, поради което и тези възражения не се
споделят.Клипове процесното АТСС не изготвя, изготвя се само снимков
материал на фиксираното нарушение и това е известно. Няма и никакво
съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с
техническото средство, като на снимката и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установи от кого и кога същата е изготвена.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му.
Измерената скорост на движение на автомобила е 76 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша е
отразена наказуема скорост от 73 км/ч, поради което процесното нарушение е
безспорно установено .
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34, а изисквания за посочване на датата на
издаване на ЕФ не фигурират законово, нито пък има изискване ЕФ да бъде
подписан.
Доказателства, че друго лице, а не жалбоподателят, е управлявало
процесното МПС не са ангажирани в нито един момент от хода на
административно наказателното производство, а от съдържанието на ЕФ е
видно, че се ангажира отговорността на въз.К. в качеството му на
собственик/ползвател на автомобила, което качество не се оспорва.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
6
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 23 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1 т.3 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер
на 100лв., поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и
е лишен от възможност да го ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид изхода на спора съдът намира, че искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката е
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
ЕФ следва да бъде потвърден и на основание чл.63, ал.2т.5 от ЗАНН, съдът:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8611571 на ОД на МВР-
Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на възз. Т. Н. К.
ЕГН********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Н. К. ЕГН**********, да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8