№ 571
гр. Враца, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20231420100798 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от З. А. Л., ЕГН **********,
чрез адв. Х. Й., против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се сочи, че на 27.07.2022 г. между ищеца и ответното
дружество бил сключен договор за паричен заем № 02015368. Страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева, размерът на погасителната вноска –
68,96 лв., при 13 бр. двуседмични вноски. Размерът на общата сума, която следвало да
върне ищецът, бил 896,48 лв.
Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т. 1 и
т. 2 на чл. 4. В чл. 4, ал. 2 страните били уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи
неустойка на кредитора в размер на 364,52 лв., която се заплащала разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски. Заявява, че му била начислена неустойка в уговорения
размер, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, като месечната погасителна вноска станала 97 лв. вместо 68,96 лв., а
общата сума, която следвало да върне, станала 1 261 лв., вместо 896,48 лв.
Поддържа се, че към датата на завеждане на исковата молба З. Л. е изплатил
частично задълженията по процесния договор за заем.
Твърди се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4 от договора за
паричен заем, спрямо която ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 364,52
1
лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД/ и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22
ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Излагат се съображения, че настоящият случай
касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като чрез
уговорката, че ако заемателят не предостави при сключването на договора
обезпечение, дългът му нараства, се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост, като
кредиторът не следва да предоставя кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника. Навеждат се доводи, че неустойка за неизпълнение
на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди за кредитора, е типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в
срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
ЗПК, като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо. Сочи се, че може да се направи извод, че нито една от страните не е
имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата
на кредитора по чл. 71 ЗЗД, при непредставено обезпечение, като дори да се приеме, че
страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и
„неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Поддържа се и, че тази клауза е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, като клаузата не е и индивидуално уговорена съгласно
чл. 146 ЗЗП. Излагат се съображения, че са нищожни отделните клаузи от процесния
договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради нарушение на закона, чл.
26, ал. 1, предл. второ ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Сочи се, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на
законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в случая е
налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е
нищожна. Според ищеца са налице основания целият Договор за потребителски кредит
да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на
самата неустоечна клауза, като моли за произнасяне относно действителността на
договора само в мотивите на решението. Изтъква се, че съзнателното погрешно
посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат
в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК, следва да се тълкува, като цялостно
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е основание за
2
недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.
Иска се постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на
клаузата за неустойка – чл. 4 от Договор за паричен заем № 02015368/27.07.2022 г.,
сключен между ищеца и ответното дружество поради противоречие със закона,
добрите нрави, както и заобикаляне на закона. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„Адессо Кредит България“ ЕООД, чрез адв. Г. Д., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни.
Поддържа се, че преценката за противоречието на договорната неустойка с
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключването на договора, като в случая конкретните обстоятелства не обуславят извод
за противоречие на договорката за заплащане на неустойка с принципите на
добросъвестността. Сочи се, че с оглед размера на неустойката, същата не може да
бъде определена като прекомерна, защото е под размера на главницата по заема, в
рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения.
Изтъква се, че в договора е предвидено, че неустойката ще бъде заплатена разсрочено
за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите двуседмични вноски, а не
еднократно, като нейният общ абсолютен размер е функция основно от срока на
действие на договора, в който ищецът е пожелал да ползва предоставената му в заем
сума. Твърди се, че този размер е функция и е съответен на неизпълнението на ищеца
като длъжник по договора, тъй като в момента, в който ищецът би изпълнил
задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора и би предоставил допълнителното
обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било преустановено и
същата би се дължала в много по-малък размер. Сочи се, че несъразмерността между
главницата и неустойката, констатирана към момента на неизпълнението и
неудържимото й нарастване в резултат на евентуално продължителен период на забава,
не са основания за обявяването й за нищожна, тъй като тези критерии са изключени
при преценката за нейната нищожност. Счита, че становището на ищеца, че размерът
на договорената между страните неустойка е определен в противоречие с правилата на
добрите нрави, не държи сметка за вида и характера на сключения между тях договор
за паричен заем, с оглед предмета му и качеството на страните по него. Ответното
дружество е сключило договора за заем с ищеца именно в кръга на предмета си на
дейност, което определя сделката като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и
договорната свобода лежи в основата на установяване на търговските
взаимоотношения, в това число и по отношение определянето на размера на дължимата
неустойка при тях. Твърди се, че е налице и съгласието на страните по договора за този
начин на формиране на неустойката, Посочва се, че в чл. 7, ал. 2 от договора за заем е
предвидено, че кредитополучателят винаги може да погаси изцяло или частично
3
задължението си предсрочно, като в тази хипотеза той има право на намаляване на
общите разходи по кредита, което води до недължимост и на оставащата до края на
действие на договора неизплатена част от неустойката. Изтъква се, че поемането на
акцесорното задължение, така и обезпечаващата изпълнението му неустойка не са
наложени и поставени от заемодателя като условие за сключването на договора. Сочи
се, че акцесорното задължение на заемателя, обезпечено с оспорената неустойка, в
действителност е насрещно такова, което е инкорпорирано в индивидуалния му
договор, защото същият е пожелал да се ползва от преференциални допълнителни
условия по договора, които пък от своя страна заемодателят се е задължил да му
предостави срещу допълнително обезпечение. Поддържа се, че неустоечната клауза не
е и неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като е индивидуално уговорена и освен, че
не нарушава принципа на добросъвестността, същата не създава и значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията, нито пък е
сключена във вреда на потребителя. Твърди се, че не е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като същата касае неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, а неустойката се отнася до
неизпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на допълнително
обезпечение.
В заключение сочи, че неустоечната клауза е уговорена със съгласие на ищеца,
в размер, който страните са приели изрично, че не е прекомерен, но най – вече че
неустоечното задължение е обвързано с поетото от ответното дружество задължение да
предостави допълнителни услуги и преференциални условия по договора. Сочи, че
ищецът се е възползвал от услугата улеснена процедура за получаване на
допълнителни средства, като в периода от м. януари до м. декември 2022 г. има
сключени множество договори за кредит с ответника на обща стойност над 6 700 лева,
като всеки следващ кредит му е отпускан преди да погаси предходния, което е било
възможно именно с оглед предвидената в договора улеснена процедура за получаване
на допълнителни средства. За тази услуга ищецът е следвало да предостави
договореното допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчители и защото
не е представил такова, му е начислена неустойката. Също така е получил
преференциални условия – да сменя падеж, да отлага или намалява погасителни
вноски.
Сочи, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като
същата касае неизпълнение на основното задължение по договора за връщане на
заетата сума, а неустойката се отнася до неизпълнението на акцесорното задължение за
предоставяне на допълнително обезпечение.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
4
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Както е посочено и в доклада по делото, неоспорен от страните, основанието
на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава
ищецът в исковата молба. Ето защо именно съдът, разглеждащ спора, извършва и
преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като
не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този
смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и
решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./. По отношение
на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице
задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията
за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-
тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба
/в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС,
решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №
199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./. В исковата молба
ищецът поддържа на самостоятелни основания и трите въведени твърдения за
нищожност на оспорваната клауза – противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, съдът приема, че е сезиран с три отделни иска – по чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност с
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1. че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен
заем № 02015368/27.07.2022 г., 2. по силата на което за ищеца е възникнало
задължение за заплащане на неустойка в сочения размер, и 3. че клаузата за нестойка,
уговорена в чл. 4 от сключения между ищеца и ответното дружество договор,
противоречи на закона.
С доклада е указано на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, за които
носи доказателствена тежест.
На практика между страните не се спори, че принципно са се намирали в
облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал
качеството заемател, а ответното дружество – заемодател.
По делото не са представени никакви доказателства за съдържанието на
договора и в частност за съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност
5
се иска да бъде прогласена.
За да прецени дали една клауза е нищожна, съдът следва да разполага с
възможността да се запознае с нейното съдържание /най-малко да я прочете/ – какво
гласи уговорката, какво е нейното съдържание, какви условия са уговорени между
страните. Едва след като съдът се запознае с нейното съдържание, би могъл да
определи на първо място вида на уговорената неустойка, на второ място условията, при
настъпването на които същата става дължима, и накрая – дали същата има
неравноправен характер, респ. дали искът на ищеца е основателен.
Няма как съдът да прецени дали клаузата е неравноправна без да бъде
представен договорът, в който тя се съдържа. Поради тази причина съдът е в
невъзможност да се произнесе и обсъди както въведените от ищеца основания, поради
които счита клаузата за нищожна, така и възраженията на ответника, заявени в
писмения отговор. След като съдът не е запознат с текста на самата клауза, по никакъв
начин не може да установи дали спорната клауза противоречи на закона, заобикаля
закона или противоречи на добрите нрави, каквито доводи се изтъкват в исковата
молба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че
носи тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици и на
които основава своите искови претенции, както и му е указано, че не сочи
доказателства за тези факти. Въпреки така дадените му указания ищецът не е
ангажирал никакви доказателства.
Представено е единствено копие от погасителен план, който не е подписан от
страните /нито от ищеца, нито ответника/, а предвид липсата на самия договор, чието
приложение се явява погасителният план, е невъзможно да се установи дали той
съответства точно на този договор. Но дори и това да се установи, погасителният план
дава данни само за размера на дължимите суми, размера и падежа на всяка погасителна
вноска. В погасителния план не се съдържа текста на неустоечната клауза.
С исковата молба ищецът е заявил искане съдът да задължи ответното
дружество да представи сключения между страните договор за кредит, което искане е
оставено без уважение с определение № 1078/10.07.2023 г. Ищецът е страна както по
договора за заем и доколкото в исковата молба не са изложени твърдения същият да е
изгубен или унищожен не по негова вина, ищецът е следвало да ги представи в
заверени от него копия, в случай че е желаел същите да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. В гражданския процес всяка от страните следва да ангажира
чрез съответното доказателствено искане доказателствата, чрез които да установи
обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си последици. Задължаване на
насрещната страна или на трето неучастващо по делото лице да представи намиращ се
у него документ предполага, освен че такъв документ съществува и се намира в
6
държане на това лице, още и че ищецът не разполага с този документ, поради което е в
невъзможност да го представи по делото и доколкото насрещната страна или третото
лице нямат интерес да го представят, то задължаването им да го представят, скрепено
със санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната страна или отговорност за вреди за
третото лице, е единствената възможност за ищеца този документ да бъде приет по
делото и да се ползва от него.
Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не
е предвиден, за да бъде улеснена страна по делото, като вместо нея насрещната страна
бъде задължена да представи документи, които се намират и у двете страни. По този
начин се подменя и тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията
на чл. 161 ГПК се вменява на страна да ангажира доказателства за факти, за които не
само не носи доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.
Съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да проведе пълно главно
доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза,
съдържаща се в процесния договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни
последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява
задължение да представи съответния договор.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за
неустойка, чието обявяване за нищожна претендира, поради което искът се явява
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съдът
дължи произнасяне по предявените евентуални искове, тъй като се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже: 1. че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем № 02015368/27.07.2022 г., 2. по силата на
което за ищеца е възникнало задължение за заплащане на неустойка в сочения размер,
и 3. че клаузата за нестойка, уговорена в чл. 4 от сключения между ищеца и ответното
дружество договор, заобикаля законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На ищеца е
указано, че не сочи доказателства за фактите, за които носи доказателствена тежест.
И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените
съображения, чието дословно приповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже: 1. че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем № 02015368/27.07.2022 г., 2. по силата на
което за ищеца е възникнало задължение за заплащане на неустойка в сочения размер,
и 3. че клаузата за нестойка, уговорена в чл. 4 от сключения между ищеца и ответното
7
дружество договор, накърнява добрите нрави. На ищеца е указано, че не сочи
доказателства за фактите, за които носи доказателствена тежест.
И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените
съображения, чието дословно приповтаряне е безпредметно.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответното дружество, но
същото не е заявило такова искане в депозирания писмен отговор, поради което и не
следва да му се присъждат такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л., ЕГН **********, с адрес: ***********,
против „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „Трети март” № 83, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в
сключен на 27.07.2022 г. между страните договор за заем поради противоречието й със
закона, КАКТО И предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в
сключен на 27.07.2022 г. между страните договор за заем поради заобикаляне на закона
и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на
неустоечна клауза в сключен на 27.07.2022 г. между страните договор за заем поради
накърняване на добрите нрави.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8