Р Е Ш Е Н И Е
№ 92/ 10.07.2019
г. гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
търговски състав, на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря ВИОЛЕТА БОЕВА,като разгледа докладваното от
съдия ИЛИНОВА т.д.№ 224 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано е по молба на МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера,ул.„Петър Цикалов“ №42,представлявано от управителя д-р С А против НЗОК,БУЛСТАТ *********, представлявана от директора на РЗОК гр. Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик,ул.„11 август“ 2.
Твърди,че МБАЛ „ПРОФ.ДИМИТЪР РАНЕВ" ООД, на основание НРД и в качеството си на Изпълнител и НЗОК - като Възложител,са сключили Договор за оказване на болнична помощ по КП с №13/РД-29-410 от 25.02.2015г.Съгласно договора възложителят възлага,а изпълнителят се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) от Приложение №5 към член единствен на Наредба №40 от 24.11.2004 г., за определяне на основния пакет от здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в Приложение № 16/ Приложение № 2 от НРД за МД за 2015 г., изброени подробно в т. 1 и т. 2 на същия член по подробно описани приложения.
Съгласно чл.35 от Договора,плащанията на Изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния и обхващат дължимите суми по всички договори.
В изпълнение на задълженията си по процесния договор МБАЛ „ПРОФ. ДИМИТЪР РАНЕВ" ООД е извършила дейности по предмета им и е изпълнила здравни дейности, услуги и е вложила медицински изделия на стойност 1 568 912 лева за периода от 01.03.2015г.до 31.11.2015г.От тази сума ответникът е изплатил 1 419 550 лева, като остатъка от 149 362 лева и към настоящия момент,въпреки многократни покани и писма, не са изплатени.
С оглед горното съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди НЗОК да заплати общо сумата 36000,00 лв.,представляваща частично предявен иск в размер на 30000,00лв.главница от 149362 лева - главница по Договор за оказване на болнична помощ по КП №13/РД-29-410 от 25.02.2015г.за извършена и неразплатена медицинска дейност за периода 01.03.2015г.-31.11.2015г. и сумата от 6000 лева,представляваща лихва по смисъла на чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода от 01.05.2015г.до датата на завеждане на ИМ и ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата ни молба до окончателното й изплащане.Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.
Представя писмени доказателства и формулира искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза при конкретно поставени към вещото лице въпроси.
Исковата молба е оставена без движение от съда с разпореждане от 10.07.2018г.и с разпореждане от 25.09.2019г.с указания ищецът да посочи как се формира размера на главницата страна оспорва предявения иск.
С молба от 11.10.2018г.ищецът пояснява,че общия размер на задължението на ответника възлиза на 149362,00лв.като стойността се формира по неплатени суми по фактура №********** от 14.05.2015 г. на стойност 23 302 лв., от които като неплатени са отразени 2965 лв., фактура № ********** от 14.05.2015 г. на стойност 4015 лв., фактура № ********** от 14.05.2015 г. на стойност 29 424 лв., фактура № ********** от 10.06.2015 г., на стойност 38144 лв.,фактура №********** от 12.08.2015г.на стойност 23848 лв., фактура №********** от 10.09.2015 г. на стойност 11380 лв., фактура №********** от 07.12.2015 г. на стойност 39586 лв.
Производството по делото е прекратено поради направен отказ от иска досежно част от общия размер на главницата,от която иска е предявен като частичен по фактура № ********** от 14.05.2015 г. за 29 424 лв.и по фактура № ********** от 14.05.2015 г. на стойност 4015 лв.
В съдебно заседание на 03.07.2019г.съдът по искане на ищеца е допуснал увеличение на размера на иска до пълния размер на претенцията,или досежно главницата предявен като частичен от 30000,00лв.на 115923лв.и за лихвата от 6000,00лв.на 33601,31лв.
В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск като неоснователен.Възражението се свежда до това,че сумите по пет фактури /от общо седемте след направения отказ от иска по две от тях/ не заплатени,защото по тях е отчетена дейност,която превишава бюджета определен с приложение №2 към договора с изпълнителя за съответния месец.Твърди,че дейността отчетена по договора следва да съдържа информация отговаряща на изискванията на чл.94 от НРД за МД за 2015г.и съответно чл.20 ал.1 т.7,чл.32 ал.3 и ал.13 т.7 от индивидуалния договор от 25.02.2015г.и че изпълнителят не може да отчита дейност надвишаваща стойностите заложени за съответния месец.Направен е анализ на задълженията на изпълнителя на тази плоскост . Ответникът поддържа, че в случая не става въпрос за неизпълнение на задължение поето от страна на Възложителя по договор №13/РД-29-410/25.02.2015г.,защото за заплащането на претендираните от ищеца средства, никога не е поемано от страна на НЗОК.
Оспорва и искането на ищеца за присъждане на лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД .
Представя писмени доказателства.
В открито съдебно заседание проведено на 03.07.2019г.с оглед допуснатото от съда по искане на ответника увеличение на размера на предявения иск за главница и лихва,ответникът прави възражение за погасяване на вземанията относно увеличената част по давност.
Допълнителна искова молба не е депозирана.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗО от ЗЗО и във вр. с чл.45 от ЗЗО и същият е процесуално допустим.
Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, изразени в хода на съдебното производство и по съществото на спора,за да се произнесе съдът на първо място прие за установена следната фактическа обстановка.
Страните по делото не спорят, че помежду им е бил сключен описания Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 1З/РД-29-410/25.02.2015 г. със срок на действие - срокът на НРД за 2015 г. (чл.57), по силата на който изпълнителят се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение №5 към член единствен на Наредба №40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, изброени в посочения текст на договора. Срещу това задължение от своя страна НЗОК се е задължила да заплаща описаните дейности съгласно описаните в договора нормативни актове - чл.1 ал.2 от индивидуалния договор :
- Постановление № 94 от 24.04.2014 на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложения №2А към чл.2; Методика за заплащане на дейностите в болничната помощ по приложения № 2Б към чл. 2 ; и
- Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС.
Не се спори, че договорът е изменен с подписаното допълнително споразумение № 3/2015 от 14.04.2015 г., съгласно което редица от клаузите на договора са били ревизирани, в т.ч. правомощията по чл.20, ал.1, т.6 и чл. 40, ал.6 от договора.
Не се спори , че болничното заведение действително е извършило дейности по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК в съответствие с приложенията към договора.Няма спор и относно това,че отчитането на дейността на лечебното заведени е извършено по реда и в сроковете по договора.
Липсва спор между страните,че стойността на дейности за месеците март,май,юни,юли,август ,септември,октомври и ноември 2015г.-предмет на предявения иск,превишава стойността на дейностите за болнична медицинска помощ, определена в приложение № 2 към Договора, т.е. на така наречените „лимити“.
По делото се установява във връзка с извършването на медицинската дейност, че на основание чл.28 от договора с писмо изх.№435/10.06.2015г.е заявена за плащане фактура № ********** от 10.06.2015 г. на стойност 38144 лв., с писмо изх.№574/12.08.2015г.е заявена за плащане фактура №********** от 12.08.2015г.на стойност 23848 лв., с писмо изх.№628/10.09.2015г.е заявена за плащане фактура №********** от 10.09.2015 г. на стойност 11380 лв.,с писмо изх.№779/07.12.2015г.е заявена за плащане фактура №********** от 07.12.2015 г. на стойност 39586 лв.и с писмо изх.№318/14.04.2015г.е заявена за плащане фактура №********** от 14.05.2015 г. на стойност 23 302 лв.Ведно с фактурите изпълнителят е представил пред ответната НЗОК документите, необходими за заплащане на договорената и извършена дейност по клинични пътеки .В отговор, ищецът е бил известен от регионалното поделение на НЗОК, че така изпратените документи относно отчетената дейност по клинични пътеки превишава утвърдените стойности за съответните месеци.
Безспорно е, че ответникът не е заплатил исковата сума , което се установява от приетата и неоспорена от страните СИЕ, която съдът изцяло кредитира.
Съдът като съобрази така установеното от фактическа страна приема, че предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗО във връзка с чл.45 ЗЗО е процесуално допустим, а по същество е частично основателен.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е задължението за заплащане на процесните суми по издадените фактури обективиращи размера на медицинските дейности, извършени и отчетени от ищеца, които са над определения за съответните месеци на 2015 г. размер на разходите, като се съобрази действащата към този период нормативна уредба, както и уговореното между страните в Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №1З/РД-29-410/25.02.2015г.със срок на действие - срокът на НРД за 2015г.и последващите допълнителни споразумения.
Отговорът на този въпрос се съдържа преди всичко в нормативно закрепените гаранции на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК -чл.4 ЗЗО.Така задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (съгласно чл. 35, ал.1, т.1 ЗЗО), който е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет,а годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК,са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година,като се предвижда резерв,включително за непредвидени и неотложни разходи -чл.22, 25 и 26 от ЗЗО. От значение в конкретния казус е и разпоредбата на чл.4 ал.4 от ЗБНЗОК за 2015г.,съгласно която решенията за корекции на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетентността на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет.Освен това в §1 от ПЗРЗБНЗОК за 2015г.е предвидено преизпълнение в приходната част като основание за посрещане на допълнителни здравноосигурителни плащания и такова преизпълнение на планираните приходи от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи е факт,което е видно от обявеният ГФО за 2015г.на НЗОК.Следователно Законодателят е предвидил механизми за корекции на предварително заложените разходи,както и съществуването и разходването на резерв,което изцяло да гарантира предвиденото в чл.52 от КРБ право на гражданите на достъпна и безплатна медицинска помощ и е аргумент за неоснователност на наведените в този смисъл възражения от ответника.Пак във връзка с тези възражения следва да се отбележи,че гражданите не са страна по индивидуалните договори между НЗОК и съответните лечебни заведения,поради което и уговорените между последните условия във връзка с предоставяне на медицинските дейности не може да ги обвърже, още повече при наличие на въздигнатото в чл.4 от ЗЗО право на осигуреното лице на избор на изпълнител сключил договор със НЗОК,което не може да бъде упражнявано съобразно изчерпването или не на определени лимити.
Наред с изложеното от съществено значение е и императивно разпореденото в чл.45 от ЗЗО задължение на НЗОК да заплаща определени видове медицинска помощ,които в конкретният казус съвпадат с договорените.
Така,според решаващият съдебен състав,посочените императивни разпоредби на закона, както и съдържащите се в договора между страните задължения за изпълнителя на БМП, изключват възможността болницата да отказва предоставянето на такава в рамките на гарантирания пакет на избралите ги ЗОЛ. Следователно след като извършването и отчитането на медицинските дейности от изпълнителя съответства на предмета и условията на договора, и не противоречи на закона, не би могло да се приеме, че превишаването на утвърдените стойности на разходите, води до освобождаване на възложителя от задължението му да заплати извършените медицински дейности. Дори и да се приеме, че изпълнителят на БМП е действал в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.4 от Приложение №2Б към Методиката, то предвид факта на извършването й и съответно възникване на основание за заплащането й от страна на НЗОК съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗО, то това може да се осъществи на един по - късен етап,но в рамките на съответната бюджетна година, като компетентен да вземе решение в този смисъл е Надзорният съвет на НЗОК, разбира се при спазване изискванията на финансовата дисциплина и разпоредбите на чл.26 от ЗЗО, както бе посочено по – горе.
Така съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал.1 ЗЗО ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата,предмет на исковата претенция в първоначално заявения размер от 30000,00лв.главница и 6000,00лв.лихва.В останалата част до 115932,00лв.главница и до 33601,31лв.лихва след увеличението на размера на предявените искове,същите се явяват неоснователни и ще следва да бъдат отхвърлени като вземанията съдът приема,че са погасени по давност. Основателно е така направеното от ответната страна възражение с правно основание чл.111 б.“в“ предл.2 и 3 от ЗЗД.Главницата предмет на иска безспорно представлява сбор от периодични по своята същност платежи . Характерен признак на това плащане е неговата периодичност,без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт.Падежа на последното периодично плащане за м.ноември 2015г.настъпва на 01.01.2016г.,когато става изискуемо и задължението за заплащане на лихва за забава.И двете задължения –главното и акцесорното,както и всички такива за предходните месеци,са погасени с изтичането на три годишен срок ,или на 01.01.2019г.Увеличението е направено след изтичането на срока – на 03.07.2019г.,поради което претенцията в тази й част е неоснователна.С предявяване на частичния иск за главницата давността не е спряла на основание чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД и не е прекъсната на основание чл.116 б.“а“ предл.1 от ЗЗД.
Ответника следва да бъде осъден за заплати главницата ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски,които претендират да им бъдат присъдени.
Ищецът е сторил разноски в размер на 11111,00лв.,а ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Предвид изхода на делото при заявена осъдителна претенция в общ размер от 149524,31лв.,и уважена в размер общо на 36000,00лв.,ищецът има право на разноски в размер на 2675,12лв.,а ответникът пропорционално на отхвърлената част от иска – на 227,77лв.Определени по компенсация дължимите от ответника разноски възлизат на 2397,35лв.,които следва да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна.
Поради изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса,със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ ********* да заплати на МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Петър Цикалов“ №42,сумата 30000,00лв.,представляваща стойността за извършена медицинска дейност през м. март,м.май,м.юни,м.юли,м.август,м.септември,м.октомври и м.ноември 2015г. по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6000,00лв.лихва за забава,считано от 01.05.2015г.до 06.07.2018г.,както и деловодни разноски определени по компенсация в размер на 2397,35лв.като за разликата над 30000,00лв. до 115923,00лв.за главницата и над 6000,00лв.до 33601,31лв.за лихвата ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: