РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Пловдив, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, VIІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието на секретар Г.Г., като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2129/2022година по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.27а вр. чл.30 ал.2 от ЗЗДет.
Образувано е по жалба на И.Й.И., ЕГН**********,***, в качеството му на родител,
подадена чрез пълномощника адв. С. против Заповед № ЗД/Д-РВ-А-013/21.07.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"
- Асеновград, с която на основание чл. 30, ал.2 от ЗЗДет е
прекратена временно мярката по настаняването на малолетната и дъщеря Б. Й.И. в
дома на Й.И.И. и Й.А.И.- дядо и баба по майчина линия и е наредена мярка по
временно настаняване на детето в семейството на К.Й.И. и М.К.И. – вуйчо и вуйна
по майчина линия на детето, до приключване
на производството по чл.28 и чл.30 от Законът за детето.
В жалбата се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен поради
нарушение на административно- производствените правила, противоречие с материалните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Поддържа се, че са налице
съществени нарушения на административно- производствените правила, изразили се
в непосочване на конкретните основания, наложили отказ от попечителство и
преместването на детето в дома на вуйчото. Счита
се, че липсват основания за издаване на посочената заповед
поради обстоятелството, че майката има капацитет да се грижи за детето, като се
излагат подробни съображения за влошени отношения със семейството на брат си,
което би довело до невъзможност да бъде съхранена изградената добра връзка с
детето. В тази връзка сочи, че за детето е
по-добре да живее в
неговата семейна среда със съответните родителски грижи,
като настаняването при роднини следва да бъде съобразно съдебните решения. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от пълномощника адв. С., която поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По същество на спора и в писмени бележки иска отмяна на
заповедта и връщане на преписката със задължителни указания за временно
настаняване на детето при баба и дядо по майчина линия. Претендира разноски.
Ответникът – Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище счита жалбата
за неоснователна, а атакувания административен акт за правилен и
законосъобразен. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.
Заинтересованите страни не встъпват в процеса.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна /родител/, в законовоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че считано от 2017година, по силата на
съдебно решение на съда в гр.Дерби, Великобритания, малолетната Б. И. е
отглеждана в дома на дядо си и баба си по майчина линия. Преди това тя е била
поставена под полицейска закрила от властите във Великобритания във връзка с
причинено и физическо и емоционално страдание от майка и И.И.. След
настаняването на детето в дома на бабата и дядото в гр.Асеновград,
жалбоподателя също се е установил трайно на територията на страната в същото
населено място. След нейното пристигане тя отказвала да се съобразява със
съдебното решение на британския съд и влиезнала в сериозна конфронтация с
родителите си и семейството на брат си К.Й.И.. Конфронтацията на майката с
родствениците и се изразила в образувани множество съдебни производства за
родителски права и възстановяване на нейните родителски права. Поради множество
вербално- агресивни нейни прояви и нетипични конфронтации били водени помежду
им и наказателни производства, както и граждански дела, вкл. дело за
поставянето на И.Й. под запрещение по искова молба на брат и. В тази връзка са
издавани спрямо нея и заповед за незабавна защита от 14.02.2019г. и Заповед за
защита от 29.05.2019г по гр. д. №3568/2019г по опис на Асеновградски РС,
касаещи забрана да доближава детето си Б. И.. След редица освидетелствания на
жалбоподателя във връзка с преценка за негово здравословно състояние, тя била
диагностицирана с диагноза „параноидна шизофрения“, за което е издадена
епикриза по ИЗ №1131/2020г. на „ЦПЗ-Пловдив“ ЕООД. Междувременно детето се
стабилизирало емоционално и психически, като поддържало контакти с най-
близките си роднини по майчина линия- дядо, баба и вуйчо е неговото семейство,
като имало с тях емоционална близост и привързаност, довели до изграждане на
семейна принадлежност и чувство за сигурност и защита. Постепенно започнало да осъществява
ежедневни социални контакти и да изгражда собствена подходяща среда, като
поддържало другарски взаимоотношения. Отлично се представя като ученик и
напълно се е интегрирала в училищната среда. Същевременно в нея има
противоречиви чувства по отношение на майка и. Съгласно влязло в сила Решение
№165/11.02.2002година на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение
на Районен съд-Асеновград, на жалбоподателя е разрешен режим на лични отношения
с малолетната Б. И., които да се осъществяват в определени дни от месеца по
график и след преценка на социални работници, част от които срещи да бъдат в
тяхно присъствие. За изпълнение на това решение тези срещи започнали да
осъществяват. В присъствието на социални работници са отчетени сериозни емоционални
различия между нагласите на родителя, който проявява защитно отношение и
неадекватност по отношение на заниманията на детето и нуждите на малолетната Б.,
която проявява различна степен на раздразнителност от това, което ги
характеризира като амбивалентни, противоречиви чувства. Установено е, че
срещите с биологичния родител имат сериозни емоционални отражения, като след
тях детето е разстроено и объркано. Именно в тези моменти е констатирано, че то
намира най- доброто разбиране в семейната среда на дядо, баба, вуйчо и неговото
семейство, където намира успокоение, внимание и обич, като те насърчават и
нейните следващите контакти с майката. Със съдебно решение №260247 от
27.06.2022година, постановено по 2994/2020година И.Й.И. е поставена под
ограничено запрещение, като за нейн временен попечител е определен баща и Й.И.И.,
като то е обжалвано с въвззивна жалба пред Апелативен съд –Пловдив и до момента
съдебното производство не е приключило.
С молба
вх.№1601-94К-00-1122 от 28.04.2022година близките родственици на детето –К.Й.И.,
съпругата му М.К.И., бабата Й.А.И. и бащата Й.И.И. са поискали от ОЗД при РД
СП-Асеновград да се внесе искане до Районен съд за изменение на първоначално
определената мярка за закрила на Б. И., като заместващата грижа по отношение на
нея се възложи на нейните вуйчо и вуйна. Представени са декларации за съгласие
по чл.24 ал.3 от ЗЗДет. В тази връзка се проведени редица срещи в молителите и
те са преминали съответното обучение. Същевременно жалбоподателя се
противопоставил на това искане за изменение на взетата мярка за закрила на
детето и преместването му в друго семейство на роднини и близки. С Протокол за
преглед и оценка на случай от 10.05.2022година е констатирано, че майката
продължава да бъде дистанцирана от най- близките си роднини и не допуска
подкрепящи отношения с тях. Изготвен е и план за действие по този случай и
направление за ползване на социални услуги за молителите К. и М.И., в която
връзка са протоколирани проведени срещи. Извършена е и индивидуална оценка на
кандидатите. В Доклад за проведеното обучение и Доклад за оценка от
13.07.2022година е дадено заключение, че кандидатите К. и М.И. притежават
необходимия ресурс за полагане на грижи и отглеждане на малолетната Б. И.. На
20.07.2022г социалните работници са изготвили Становище за годността на К. и М.И.
да полагат необходимите грижи за малолетната Б. И.. С приетата Индивидуална
оценка за потребностите на детето от 20.07.2022г органите по закрила на детето
приели, че към момента липсва готовност за майката да поеме сама грижите за
малолетната и са дали положителна оценка за възможностите на молителите изцяло
да се грижат за него като близки родственици и съобразно неговите нужди.С
Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на дете от
20.07.2022г са дадени препоръки за прекратяване на настаняването на Б. И. в
семейството на Й. и Й.И. и настаняването му в семейството на К. и М.И., които
да поемат грижата за него като семейство на роднини и близки. Преценено е, че
така в най- пълна степен ще се защитят интересите на детето и ще се гарантира
сигурност и приемственост за него. В тази връзка е издадена и процесната Заповед №ЗД/Д-РВ-А-013
от 21.07.2022г. на директора на Д СП-Асеновград, с която е осъществена временна
мярка по закрила на детето с настаняване в друго семейство на роднини и близки
– дома на вуйчо и вуйна и прекратяване на настаняването в семейството на дядото
и бабата по майчина линия. Същата е връчена и на жалбоподателя, който недоволен
е инициирал настоящото съдебно производство. Представена е служебна справка от
ДСП -Асеновград, съгласно която към 12.08.2022 г. в Районен съд – Асеновград е
образувано съдебно производство по чл. 28 ЗЗДет., но не е
постановено решение по него.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените в производството писмени
доказателства, касаещи представената административна преписка и такива от
жалбоподателят, приети в заседанието на 24.08.22година.
При така
изяснената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 30а ЗЗДет, според
която при промяна на мярката за закрила на детето се спазва редът за
настаняване по чл. 26 - 28 от същия закон, а
според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет,
временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със
заповед на директора на ДСП. Една от мерките, чрез които се осъществява
закрилата на детето по ЗЗДет, е тази по чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона -
настаняване в семейство на роднини или близки. Именно тази мярка е приложена по
отношение на детето Б. И.., чрез настаняването й в семейството на Й. и Й.И. –
баба и дядо по майчина линия. Причина за това безспорно е установената с влязло
в сила решение на британския съд невъзможност за жалбоподателя като нейна майка,
да упражнява ефективно своите родителски права, което е наложило да бъдат
предприети мерки за закрила на детето. Според чл. 5, ал. 2 ЗЗДет,
условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на
деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и
председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за
предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и
за тяхната реинтеграция (наричана по-долу за краткост
Наредбата). Съгласно чл. 4 от Наредбата, мерки за предотвратяване изоставянето
на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при
наличие на едно или повече обстоятелства, като в т. 9 е посочено, че причина
могат да бъдат и други обстоятелства, които поставят детето в риск от
изоставяне. В случаят следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет,
която определя основанията за настаняване на детето извън семейството, едно от
които е когато родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Според настоящия
съдебен състав, правните последици от оспорената в настоящото производството
Заповед № 3Д/Д-РВ-013 от 21.07.2022 г. на директор Дирекция СП-Асеновград, не е
налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на мястото на осъществяване
на вече предоставената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет.
Съгласно посоченото в съдържанието на процесната заповед основание, същата е
издадена в изпълнение на изискванията на чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 9 ЗЗДет, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл.25 ал.1 т.3, вр. с ал. 2 ЗЗДет.
Разпоредбата на чл.30 ал. 2 ЗЗДет определя, че прекратяване на настаняването
може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до
произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане"
може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да
приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият
интерес на детето. В чл. 29 от ЗЗДет изчерпателно са предвидени предпоставките,
при наличието на които настаняването извън семейството се прекратява, като тази
по т. 9 посочва, че до промяна на мярката за закрила може да се пристъпи при
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Така §1, т.5 ЗЗДет определя, че
понятието "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При установените
в хода на производството факти, подкрепени от събраните по делото писмени
доказателства, категорично се доказва, че промяната на мястото на осъществяване
на предоставената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДет
е в най-добър интерес за Б. Й.И. и заповедта, с която същата е постановена, е в
съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл. 3 ЗЗДет. –да се
осигури най-добрия интерес на детето, да се осигури специална закрила на дете в
риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с
потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки. Установява
се, че детето е привързано в еднаква степен както към баба си и дядо си по
майчина линия и има изградена емоционална връзка с тях, така и към семейството
на вуйчо си. Същевременно бабата и дядото имат възможност и желание и полагат
адекватни грижи за нея, като тяхната преценка с оглед възрастта на детето,
възможностите да пребивава в една подкрепяща я в най- пълна степен среда, с цел
да се защити най- добрият интерес на детето, това е да настъпи промяна на
мястото на настаняване на детето в дома на семейството на нейните близки
родственици по майчина линия- вуйчо и вуйна. Именно най-добрият интерес на
детето е бил ръководещ при постановяване на процесната заповед. Важно в случая
е да се съхрани физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението
на детето, установено в хода на административната процедура (пълната му
адаптация в семейна, училищна и обществена среда, подкрепата, на която разчита
от семейството си за осъществяване на дейностите и целите си) и установената
невъзможност за майката да се справи в пълна степен с неговите очаквания, което
все още води до невъзможност да полага адекватните и необходими грижи за нея,
очевидно обосновават извода, че целта на наложената временна мярка е именно
тази - да съхрани живота, здравето и обществената пълноценност на малолетната Б.
И. и да елиминира във възможно най-голяма степен съществуващият риск от
нарушаване на неговите физически, психически и емоционални потребности, съобразени
с възрастта, пола, миналото и всички други характеристики на детето. С оглед на
това основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 вр.
ал.2 ЗЗДет. са налице и към датата на издаване на процесната заповед. Все в
тази насока следва да се посочи, че към датата на издаване на заповедта не са
били установени причини, които да обуславят реинтеграцията на детето в
семейството на родителя, в т. ч. чрез предприемане на действия за упражняване
на родителските права от майката. Безспорно е изяснено в хода на
административното производство от протоколите за проведените срещи на детето с
биологичния му родител в присъствието на социални работници, че твърденията на
жалбоподателя за желанието и възможностите му за самостоятелно отглеждане на
детето, не са пълноценни и не се припокриват с установеният риск за нарушаване
на неговите физически, психически и емоционални потребности. Ето защо и наложената
със заповедта мярка за закрила, макар и временна, е съобразена в пълна степен с
целите за закрила на дете в риск. Същевременно в друго производство по чл. 28 ЗЗДет., което е
в правомощията на компетентния районен съд, ще се извърши именно преценка
налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. Правните
последици от оспорената заповед не се изразяват в налагане на нова мярка на
закрила, а само в промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената
мярка по чл. 4 ЗЗДет. Дали да
бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на
производството по чл. 28 ЗЗДет, като в
правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.
В рамките на
настоящото бързо производство по чл. 27а ЗЗДет
настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за промяна на настаняване в
семейството на роднини – от бабата и дядото по майчина линия към семейството на
вуйчо и вуйна са били налице към датата на издаване на заповедта, поради
наличието на безспорни доказателства за необходимостта от това. Посредством предприетата мярка в най-
пълна и съответна на интересите на детето степен е постигната и целта на закона
да бъдат защитени неговите интереси, неговото физическо и психическо здраве,
като правилна и целесъобразна е преценката на ответния административен орган
към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основанията по
чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет
- защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или
интересите на родителя. Понятието "висши интереси на детето" не е
легално дефинирано, но то намира израз в прогласените и защитени от
международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с
резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл. 10, ал.
1 ЗДДет. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се
развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на
защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с
издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто
осигуряване на посочените права на детето.
По
изложените аргументи и след извършената служебна проверка на оспорения акт по
реда на чл. 168 АПК, настоящият
съдебен състав установи, че заповедта отговаря на всички изисквания за
законосъобразност по чл.146 АПК, при което жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход
на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, разноски
се дължат на ответника, като той не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложеното и на основание чл.27а ал.5 ЗЗД и чл.172 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.И., ЕГН**********,***, в качеството му на родител
против Заповед № ЗД/Д-РВ-А-013/21.07.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"
- Асеновград, с която на основание чл. 30,
ал.2 от ЗЗДет е прекратена временно мярката
по настаняването на малолетната и дъщеря Б. Й.И. в дома на Й.И.И. и Й.А.И.-
дядо и баба по майчина линия и е наредена мярка по временно настаняване на
детето в семейството на К.Й.И. и М.К.И. – вуйчо и вуйна по майчина линия на детето, до приключване на производството по чл.28 и чл.30
от Законът за детето.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: