Определение по дело №1544/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3308
Дата: 5 август 2024 г. (в сила от 5 август 2024 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20243100501544
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3308
гр. Варна, 03.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова

мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20243100501544 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56963/12.07.2024г. от Д. Х. В.,
ЕГН **********, адрес: гр. ************* чрез процесуалния представител
адв. Н. С., срещу решение № 2448 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело №
1306/2024г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивницата
срещу ДГ № 46 „Горска приказка“, Булстат *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Георги Стаматов“ №1, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на
уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на заповед РД 03-
139/05.12.2023г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1,
т.3 и т.7 КТ е прекратено трудовото правоотношение; за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител детска
градина” при ответника и за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението
за периода от 05.12.2023г. до 05.06.2024г., в размер на 12766,26 лева.
В жалбата e изразено становище за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
закон.
Въззивникът намира, че в рамките на дисциплинарното производство
работодателят не е изпълнил свое основно задължение, като не е събрал
доказателства, които да потвърдят извършването на посоченото в заповедта
му нарушение. Работодателят излагал в хода на съдебното производство, че до
момента на издаването на заповедта за дисциплинарно наказание не му е било
известно кой е подателят на жалбата и не е правил опити да го издири и да
установи точно кога, как и при какви обстоятелства е извършен аудиозаписът.
Поради посоченото оспорва извода на съда за липса на процесуални
нарушения от страна на работодателя в проведеното дисциплинарно
1
производство.
Счита, че при издаване на оспорената заповед не е спазена процедурата
по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не са й поискани писмени обяснения за
описаните в заповедта нарушения, което съществено е ограничило правото й
на защита. В приетото по делото искане за даване на писмени обяснения изх.
№ РД 05-034/28.11.2023г. са поискани само обяснения за твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина на 24.11.2023 г., като за всички останали
нарушения, описани в заповедта не са искани обяснения по установения ред.
Считам, че за тези нарушения не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ
и за тях не може да се ангажира дисциплинарната й отговорност. Освен това
за по-голямата част от тези нарушения е изтекъл и преклузивния срок по чл.
194 от КТ, в който може да се наложи наказание, поради което също не могат
да обусловят наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина.
Намира също заповедта за незаконосъобразна, защото при издаването й
не са спазени изискванията на чл. 195 от КТ. Оспорената заповед не съдържа
необходимите реквизити, посочени в цитираната законова разпоредба, а
именно - липсва посочване кога и при какви обстоятелства са извършени
нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им,
с какви действия или бездействия е осъществен състава на дисциплинарното
нарушение. Посочването в заповедта, като основание за издаването й, само на
разпоредби от КТ не може да се приеме за мотивиране, след като не се излагат
конкретни обстоятелства и факти за извършването на нарушението, датата на
извършването му и не са посочени и обсъдени всички доказателства, които го
потвърждават.
Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване
работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 189 от КТ и не се е съобразил с
критериите, посочени в тази разпоредба относно тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Липсата на мотиви в заповедта относно изложените критерии
прави невъзможна преценката за изпълнението на посочената императивна
законова разпоредба.
Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и заз
постановяване на друг, с който да се уважат предявените искове, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Намира, че съдът подробно е анализирал събраните доказателства, въз основа
на които е достигнал до правилни и обосновани крайни изводи. Счита, че не са
налице сочените в жалбата нарушения на матералния закон и процесуалните
правила, като излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че съдът правилно
е възприел фактическата обстановка, подробно е анализирал оспорената
заповед и доказателствата, въз основа на което е достигнал до правелния извод
за неоснователност на предявените искове. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред
2
въззивната инстанция.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Квалификацията на спора, очертана в писмения доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и
не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 вр. чл.
315, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
56963/12.07.2024г. от Д. Х. В., ЕГН **********, адрес: гр. ************* чрез
процесуалния представител адв. Н. С., срещу решение № 2448 от
28.06.2024г., постановено по гр. дело № 1306/2024г. на РС Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивницата срещу ДГ № 46 „Горска приказка“,
Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул. „Георги Стаматов“ №1, искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението й за
незаконосъобразно и отмяна на заповед РД 03-139/05.12.2023г., с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т.3 и т.7 КТ е прекратено
трудовото правоотношение; за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител детска градина” при ответника и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението за периода от 05.12.2023г. до
05.06.2024г., в размер на 12766,26 лева.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1544/202г. на ВОС за
21.08.2024г. от 10,00ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители по телефон, както и да им бъде връчен
препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3