№ 11
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243000600367 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 51/24.09.2024 г. по
НОХД № 1055/2024 г. на Окръжен съд Варна, с която Р. И. Г. е бил признат за
виновен и осъден по чл.115, вр.чл.18, вр.чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1, от НК
на лишаване от свобода за три години, и по чл.339, ал.1, вр.чл.58а, ал.4,
вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година лишаване от свобода, като след
групиране по чл.23, ал.1 от НК е определено да изтърпи по-тежкото от тях при
първоначален общ режим.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, че на 17.01.2024 г. в с. Езерово, област
Варна, подсъдимият е направил опит да умъртви умишлено Г. Г., но деянието
останало недовършено по независещи от волята му причини, както и че по
същото време и място, без надлежно разрешително, държал огнестрелно
оръжие – преправен газов пистолет с боеприпаси.
Въззивната проверка се инициира с протест и жалба от частния
обвинител чрез повереника, поддържани в съдебно заседание, с които се
1
възразява срещу приложението на чл.55 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и се иска завишаване
на наказанието. Защитникът предлага тези искания да не се уважават, тъй като
законът е приложен правилно, подсъдимият съжалява са стореното и моли да
се потвърди присъдата.
Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността
на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по
реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:
Подсъдимият Р. Г. и пострадалият Г. Г. били съседи в една жилищна
сграда, като апартаментите им били един над друг. През 2019 г. и 2021 г.
подсъдимият подавал жалби в полицията за упражняван над него тормоз от
съседа му. Той смятал, че семейството на свидетеля Г. нарочно му тропа,
хвърля боклук на терасата му, тупа килимите си отгоре, както и че изливали в
комина му вода. По повод последното редица институции извършили
проверки и се установило, че това е конструктивно невъзможно, но
отношението на подсъдимия не се променило, като останало остро и дори
неадекватно. В последните им срещи през 2023 г. подсъдимият се държал
грубо и агресивно, обиждал и заплашвал пострадалия, който не му отвърнал.
На 17.01.2024 г. около 11:00 часа, когато двамата се срещнали в блока,
подсъдимият взел от апартамента си произведен като газов, но преправен като
огнестрелен, пистолет, зареден с пет бойни патрона. На етажната площадка
той започнал да крещи на пострадалия и да го заплашва, а когато свидетелят Г.
го отминал по стъпалата към входа, подсъдимият посегнал да го удари с
юмрук. За да се предпази, свидетелят се завъртял с лице към Г., прехвърлил
бастуна си в дясната ръка, а с лявата се хванал за парапета. Тогава
подсъдимият отстъпил назад, извадил пистолета, насочил го към главата му и
произвел изстрел. От главата на свидетеля потекла кръв. Синът на
пострадалия, свидетелят Г. Г., чул виковете и се насочил от горния етаж към
тях, но преди да ги достигне подсъдимият го видял, прицелил се към него и
стрелял. Синът не пострадал от изстрела, и успял да удари подсъдимия в
устата с юмрук, като двамата се сбили. Присъединил се и пострадалият, който
нанесъл няколко удара с бастуна си по главата на подсъдимия. В
продължаващото боричкане подсъдимият отново стрелял с пистолета, след
което свидетелят И. Г. успял да му отнеме оръжието.
2
Подсъдимият Г. избягал и се заключил в дома си, от където позвънил в
РЦ „112“ в 11:19 часа, с оплакването, че е нападнат от баща и син Г.и. Майката
на свидетеля И. Г. от своя страна също сигнализирала за станалото на тел.112 в
11:24 часа, а пострадалият излязъл пред блока, където дочакал екипите на
Бърза помощ и полицията. При пристигането на служителите на МВР
свидетелят И. Г. предал пистолета.
Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от
достатъчен по обем доказателствен материал, което е било и основанието за
първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на
направеното от подсъдимия самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК,
без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.
Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното
извличане на признаците на двата престъпни състава - по чл.115, вр.чл.18 от
НК, и по чл.339, ал.1 от НК, което не е спорно между страните.
Със средство, годно да причини смърт – пистолет, зареден с бойни
патрони, подсъдимият е стрелял в жизнено важна област – главата на
пострадалия, като единствената причина, препятствала умъртвяването му, е
свързана с точността на изстрела, от който е причинена само повърхностна
рана. Макар и произведен като газов, пистолетът е бил допълнително
преработен за стрелба с бойни патрони, което го е превърнало в огнестрелно
оръжие по смисъла на закона, за притежаването на каквото подсъдимият не е
имал надлежно разрешително.
За извършеното престъпление в специалната норма се предвижда
наказание от десет до двадесет години. В мотивите си първоинстанционният
съд е посочил, че прилага чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК поради чистото
съдебно минало на подсъдимия, фактът, че работи в пенсионна възраст, че
годините му – 67, са близо до средната продължителност на живота на мъжете
в България, и поради заболяванията му.
Наложеното на подсъдимия наказание е определено в нарушение на
закона, тъй като не са били налице многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства, съответно не е следвало да бъде приложен на това
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК. Смекчаващите отговорността на подсъдимия
Г. обстоятелства са чистото съдебно минало, възрастта от 67 години, и
заболяванията, като последните са хронични и без данни за усложнения -
3
хипертонията е без сърдечна недостатъчност, а диабетът е
неинсулинозависим. Твърдението, че той работи в пенсионна възраст, не е
съобразено с хипотезите по чл.68, ал.1-3 и чл.68а от КТ, както и с изричното
му изявление, цитирано в протеста, че ще придобие право на пенсия през
м.февруари 2024 г., при което на това обстоятелство не може да се придава
значение като смекчаващо отговорността.
Същевременно, действително е съществувало основание да се обсъжда
възможното приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, но не поради наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а поради препратката
от чл.58, б.”а” от НК, което е относимо само към престъплението по чл.115,
вр.чл.18 от НК, тъй като, макар и не по волята на подсъдимия, то е останало
недовършено – преустановено в стадия на опита, и не са настъпили реално
исканите от него последици. Чл.58, б.“а” от НК изрично изисква при
вземането на решение да бъдат съобразени само обстоятелствата по чл.18,
ал.2 от НК, с което степента на обществена опасност на деянието и дееца се
явяват неотносими при взимането на такова решение, а ще имат своята тежест
и значение за определяне на конкретния размер евентуално след слизане под
предвидения минимум. При съобразяване на обстоятелствата по чл.18, ал.2 от
НК – степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено, становището на въззивния съд е, че
следва да се приложи чл.58 от НК. Подсъдимият е произвел един изстрел към
пострадалия, с който е причинил кървене от главата му, и макар да е имал
възможност, не е продължил да стреля по него, а всичките му по-нататъшни
действия са били насочени и осъществени спрямо свидетеля И. Г.. От своя
страна, откаран след инцидента в болнично заведение, пострадалият само е
бил обслужен като спешен пациент, без да се наложи хоспитализация, и
травматичното му увреждане е било определено като разкъсно-контузна рана
в теменната област, без засягане на подлежащи костни структури, обуславяща
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приложението на чл.58, б.“а“ от НК отново води до определяне на
наказание под законовия минимум от десет години, но в случая това слизане
под долната граница на санкцията следва да е минимално, обусловено от
съществуващите, но неотчетени в окръжния съд отегчаващи отговорността
обстоятелства.
4
Както е посочено в проверяваните мотиви, деянието е с висока степен на
обществена опасност, и това е така не защото предвидената санкция е
лишаване от свобода от десет до двадесет години, а поради конкретните му
характеристики. Подсъдимият се е насочил към пострадалия с пистолет,
зареден с пет бойни патрона. Произвел е изстрел от упор към пострадалия, и
после още един, също прицелен, насочен към слизащия по стълбите към тях
син на пострадалия - свидетелят И. Г.. В започналото боричкане подсъдимият
е продължил да държи пистолета, а когато го е изпуснал, не се е отказал, взел
го е отново, и така се е стигнало до произвеждането на трети изстрел, като
стрелбата през цялото време се осъществява в общите части на жилищен блок,
където във всеки един момент е било възможно да се появят и други хора.
Борбата за пистолета е била преустановена едва след като свидетелят И. Г. е
успял да го отнеме със сила и да го занесе в своя дом.
Първоинстанционният съд неправилно е отказал да отчете
характеристичните данни за подсъдимия. Обстоятелството, че лица,
свидетелствали във връзка с трудовата му дейност, са заявили, че го познават
като изпълнителен служител, трудолюбив човек и добър колега, които данни
безспорно са положителни, и се потвърждават с представената пред
настоящата инстанция характеристика, не изключват проявлението извън
местоработата на други, отрицателни страни от личността му. Няма причина
да не се кредитира изнесеното в справката от полицейския инспектор на л.203
в д.п., установено при разговори с кмета на с.Езерово и съседи на подсъдимия,
че съпругата и дъщерите му са го напуснали поради лошо отношение от
негова страна към тях, а след като е останал сам, той започнал да тормози
съседите си, които го определяли като конфликтен. Тези, и по-подробни
констатации във връзка с отношението на подсъдимия към другите, са
залегнали и сред обвинителните факти, признати от него по реда на чл.371, т.2
от НПК. Допълнени със заключението по СППЕ за нисък фрустрационен
толеранс и същевременно повишена агресивна предиспозиция, те следва да се
тълкуват като негативни данни за личността на Р. Г..
Индивидуализираното под най-ниския предел на санкцията наказание
лишаване от свобода по чл.115, вр.чл.18 от НК, също трябва да е справедливо
и съответно на извършеното, и за да е такова, настоящият въззивен състав
счита, че следва да го определи в размер от девет години, въз основа на всички
изброени до тук значими обстоятелства, и необходимостта да отговаря на
5
целите както на специалната, така и на генералната превенция. Предвид
произтеклата диференцирана процедура и изискването на чл.373, ал.2 от НПК,
така определеното наказание следва да се редуцира чрез намаляването му с
1/3 съгласно чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, при липсата на
основанията по чл.55, ал.1, т.1 от НК, следва да се индивидуализира при
съпоставка на така отчетените общи отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, като тук се вземе предвид степента на обществена опасност на
конкретното деяние – нерегламентирано държане на газов пистолет,
преправен на боен, и два патрона, която в случая също е завишена поради
факта, че с държаното огнестрелно оръжие подсъдимият си е послужил за
извършването на друго престъпление. Изискването за справедливост и
съответност мотивира настоящия състав към определяне на наказанието за
това престъпление над минималния размер, а именно за срок от три години,
който също подлежи на редукция при горните условия.
При наличието на всички предпоставки по чл.23, ал.1 от НК,
наказанията за извършените при реална съвкупност две престъпления следва
да се групират, и подсъдимият да изтърпи по-тежкото от тях.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани
други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.337
и чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 51/24.09.2024 г. по НОХД № 1055/24 г. на
Окръжен съд Варна, като:
- на основание чл.115, вр.чл.18, ал.2, вр.чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1,
вр.чл.58а, ал.1 от НК налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от шест години,
- на основание чл.339, ал.1, вр.чл.54 от НК налага на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години, и
- на основание чл.23, ал.1 от НК определя за изтърпяване по-тежкото
наказание – лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален
строг режим.
6
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка пред Върховния касационен
съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7