Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 318 14.08.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 312 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.К.Н.
***, подадена чрез пълномощника му адв.М., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-000488/
04.05.2020г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се твърди, че приетата за установена фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като не жалбоподателят, а
друго лице е управлявало автомобила. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата –
Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, чрез пълномощника си по делото – юриск.Р.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендират се и разноски по делото.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – Б.К.Н.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA, бл.№ 193880 от 04.05.2020г., за това, че
на 04.05.2020г., в 22:50часа, в гр.Стара Загора, по ул.“хххх“, в посока запад-изток, до номер 21 /зад жилищния
блок/, управлява собствения си лек автомобил джип Гран Чероки
с хххх, като водачът категорично отказва да бъде
тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN 0019
за установяване употреба на алкохол. Издаден талон за изследване № 092657. Сочи
се за виновно нарушен чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Отбелязано е, че акта е
съставен по данни на свидетелите С.Н.К. и М.С.М..
Жалбоподателят
е отказал да подпише съставения му АУАН, което е надлежно удостоверено с
подписа на един свидетел.
По делото е представен талон за изследване №
092657, от който е видно, че проверяваното лице е отказало да го подпише и
получи, за което е направено съответното удостоверяване от свидетел.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-000488/
04.05.2020г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, на Б.К.Н. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ -
„прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство
за регистрация на МПС № ********* и 2 бр
регистрационни табели на лек автомобил „Гранд Чероки“
с хххх. Обжалваният административен акт е постановен
на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, като от
фактическа страна се основава на съставения на Б.Н. АУАН серия GA, бл.№ 193880 от 04.05.2020г.
По делото е представена преписката по издаване на оспорения административен акт.
Допуснато е и събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит в качеството на свидетели на полицейските
служители: К.К.К., С.Н.К. и М.С.М. /последните двама – очевидци на нарушението,
по чиито данни е бил съставен АУАН/, и лицата А.В.Б. и С.С.Ш..
Съгласно показанията на св.С.Н.
и М.М., на 04.05.2020г. са били изпратени от дежурния на сигнал във връзка със
скандал между лица. На мястото са установили жалбоподателя и още две лица /мъж
и жена/. И двамата свидетели са категорични, че са видели жалбоподателя да
управлява автомобила си Джип Гранд Чероки,
извършвайки маневри пред гаража си и опитвайки се да го паркира, като даже не е
успял да го паркира изцяло. Другият мъж и момичето не са били в автомобила през
това време, като момичето е разговаряло със св.М.. Тъй като лицето, което е управлявало
автомобила е миришел на алкохол, е бил извикан екип на Пътна полиция за да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол, но жалбоподателят е отказан да
бъде тестван. М. е заявил, че само си е прибирал автомобила, а не го е карал. Свидетелят
К.К. заявява, че са били изпратени за съдействие и установяване употреба на
алкохол. Според сведенията на техните колеги, жалбоподателят е управлявал
автомобила, тъй като са го видели да го вкарва в гараж. Б.Н. е отказал да бъде
тестван с техническо средство като е заявил, че не е управлявал. Издаден му е
бил талон за медицинско изследване, който е отказал да подпише. На място му е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по данни на
свидетелите. Свидетелят заявява, че на мястото е имало и други лица – едно
момиче, предполага, че е била приятелката на жалбоподателя, и едно момче.
Момичето е твърдяло, че то е управлявало автомобила, но колегите му са казали,
че Н. е управлявал автомобила.
В показанията си св.С.Ш.
заявява, че на 04.05.2020г. заедно с А. и Б. са отишли в гаража на последния да
пийнат по нещо. На тръгване тя е решила да прибере колата на Б. в гаража, която
е била леко издадена навън. Сашо е излязъл от гаража, а Б. е останал вътре в
гаража да й дава навигация. Дръпнала е колата назад и когато е излязла от
гаража е видяла двама полицаи, които са им поискали документи за самоличност.
Мисли, че са искали да правят на Б. тест с техническо средство за алкохол, но
не е сигурна. Когато полицаите са питали кой е карал колата, е отговорила, че е
била тя. Свидетелката заявява, че не притежава свидетелство за управление на
МПС, но е управлявала същата кола 4-5 пъти, но на черен път, 20-30 метра
най-много.
Свидетелят Б. сочи, че не е наблюдавал дали С.
е паркирала колата, но е останал с такова “усещане“, защото преди това така са
се разправяли. Не помни преди това автомобилът как е бил разположен, но е
сигурен, че е бил пред гаража, а после е видял, че е вкаран със задницата. Няма
спомен дали полицаите са искали някой да бъде тестван с техническо средство за
алкохол. Спомня си, че са писали нещо на Б., но не знае какво.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед
принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-000488/ 04.05.2020г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му
правомощия съгласно Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с
чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед
№ 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е
издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на
задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и
връчването му. Административният акт е постановен след изясняване на
фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания
по чл.35 от АПК, при което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените
правила при издаване на процесната заповед са спазени.
Обжалваната заповед е постановена и в
съответствие с материалноправните разпоредби на
закона.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета
като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на
чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1228-000488/ 04.05.2020г. е издадена на
основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която норма, в относимата й редакция – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от
3.01.2018г., за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно от фактическото
описание на административното нарушение,
е прието наличието на третата хипотеза от разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП и деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посоченото в АУАН време и място Н. е
управлявал лек автомобил джип Гран Чероки с хххх, като е отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN 0019 за установяване употреба на алкохол
в кръвта, както и не е изпълнил предписание
за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нарушението е
констатирано с надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, бл.№ 193880 от 04.05.2020г.
Жалбоподателят не отрича да е присъствал при съставянето на АУАН, а отказът му
да го подпише е удостоверен по надлежния ред с подпис на свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни
нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на
противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща
съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него
факти и обстоятелства.
Доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на
жалбоподателя.
Между
страните по делото няма спор относно факта, че
на 04.05.2020г. в гр.Стара Загора, на ул.“хххх“ до номер 21 /зад
жилищния блок/ Б.Н. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, както и не е изпълнил предписание за медицинско
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това, дали на посочените в АУАН дата, час и място
Н. е управлявал собствения си лек автомобил джип Гран Чероки
с хххх, т.е. е имал качеството „водач на МПС”.
Твърдението на оспорващия, че не 04.05.2020г., около 22:50ч
автомобилът му е бил управляван от друго лице, съдът приема за недоказано.
След извършена преценка по чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът не кредитира с доверие
показанията на свидетелката С.С.Ш., която като приятелка на жалбоподателя се
явява лице, заинтерисовано от изхода на спора, което
поражда съмнение за достоверността на нейните изявления. Освен това звучи
неправдоподобно твърдението й, че е успяла да паркира в гараж автомобил с
габарити на процесния и то в тъмната част на денонощието, при положение че няма
придобита правоспособност да управлява МПС. Показанията на свидетеля А.В.Б.
също не могат да се приемат за непредубедени, предвид близките отношения на
свидетеля с жалбоподателя, а и от същите му не се установяват никакви конкретни
сведения относно спорния факт. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в качеството на свидетели по делото С.Н.К.
и М.С.М. - показанията им са ясни,
вътрешно непротиворечиви и въз основа на тях се установява една и съща
фактическа обстановка. И двамата свидетели са категорични, че са видели
жалбоподателят да управлява лекия си автомобил, извършвайки маневри за
паркирането му в гаража. Въз основа на
тези свидетелски показания и събраните по делото писмени доказателства съдът
приема, че описаната в съставения GA, бл.№
193880 от 04.05.2020г. фактическа обстановка, възпроизведена и в обжалваната
заповед, съответства на действителната такава.
Следователно
констатираните от контролните органи обстоятелства, описани в редовно
съставения в АУАН релевират извършено административно
нарушение по чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП и
представляват едновременно с това и фактическо основание за налагането на
ограничителната мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.
Предвид доказаното съществуване на посочените в заповедта юридически факти – материалноправни предпоставки, с които разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. ”б”
от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка,
административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е
приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на
ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение
на материалния закон.
Принудителната
административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово
установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора следва да бъде уважено направеното искане от пълномощника
на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като на основание
чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора - юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи органът, издал оспорения акт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-000488/ 04.05.2020г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара Загора, с която му е наложена
принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца., като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.К.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултска защита.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: