Р Е Ш Е Н И Е
№ 719/24.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 598 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63, ал. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по
жалба на Е.М.Й.,***, подадена чрез процесуален представител адвокат Р.К., срещу
Заповед № Л-2078/30.05.2023 г. на Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която е отхвърлено предложението на началника
на Затвора-Пазарджик лишеният от свобода да бъде преместен в друго място за
лишаване от свобода.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, явява се лично и се представлява от адвокат К., която
поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена по изложени съображения.
Ответникът – Главният
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален
представител юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд-Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Административното
производство е инициирано с Предложение изх. № 4464/17.08.2022 г. на Началника
на Затвора – Пазарджик (и вх. № 13806/17.08.2022 г. на ГДИН) до Главния
директор на ГДИН за преместване на лишения от свобода Е.М.Й. за доизтърпяване
на наказанието в друг затвор. Посочено основание за предложението е чл. 62, ал.
1, т. 4 от ЗИНЗС. Изложени са съображения за влошени отношения между лишения от
свобода и администрацията на Затвора – Пазарджик, произлизащи от твърденията на
лишения от свобода, че спрямо него са инициирани действия за влошаване на
здравето му („целящи физическото му елиминиране“), както и поради многократното
ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
По повод предложението била
издадена Заповед № Л-3796/26.08.2022 г. на Главния директор на ГДИН, с която
същото е отхвърлено. В заповедта е посочено, че Й.
е постъпил в Затвора-гр. Пловдив на 15.01.2019 г., където изтърпява едно общо
наказание по ЧНД № 7624/2020 г. на Районен съд – Пловдив в размер на 6 години.
По молба на осъдения и неговата майка, за
да се даде възможност да бъде посещаван от близките си, със Заповед №
Л-550/15.02.2021 г. на главния директор на ГДИН, на основание чл. 62, ал. 1, т.
3 ЗИНЗС, на 21.02.2021 г. е бил преместен в Затвора – Пазарджик. Като мотиви за
издаване на заповедта административният орган е посочил, че видно от
постъпилото предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. от началника на Затвора –
гр. Пазарджик и материалите в личното досие на осъдения, нарушение в
комуникацията и затруднения в отношенията му с пенитенциарния персонал са
налице, но не намира подкрепа извода за изчерпани възможности за корекционно
въздействие на всяко ниво в служебната йерархия и направления на дейност.
Горецитираната заповед била
обжалвана в срок от лишения от свобода, като с Решение № 887/24.11.2022г.,
постановено по адм. дело № 881/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
влязло в сила на 24.11.2022 г., същата е отменена. Преписката е изпратена на
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за ново
произнасяне по подаденото предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. от началника
на Затвора – гр. Пазарджик, съгласно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. От същите следва, че
съдът е установил, че лишеният от свобода има множество заболявания, срещу него
е реализирана средна телесна повреда, както и че между него и администрацията
на затвора има психологическа несъвместимост, поради които факти е налице
основание за преместване на лишения от свобода за доизтърпяване на наказанието
в друг затвор. На основание чл. 174 от АПК е определен 14-дневен срок за
произнасяне на органа, считано от получаване на преписката.
Във връзка със съдебното
решение от страна на ГДИН е била инициирана нова проверка на събраните писмени
доказателства по повод издаване на отменената заповед. Издадена била нова
Заповед № Л-5232/1/08.12.2022 г. на Главният директор на ГДИН, с която отново е
отхвърлено предложението на Началника на Затвора – Пазарджик, лишеният от
свобода да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода.
И тази Заповед №
Л-5232/1/08.12.2022 г. на Главния директор на ГДИН, била оспорена по съдебен
ред. С Решение № 300/17.05.2023 г., постановено по адм.д. № 14/2023 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик, същата е обявена за нищожна на основание
чл. 177, ал. 2 от АПК. В този случай съдът е приел, че административният орган
не се е съобразил с дадените от съда указания с Решение № 887/24.11.2022г.,
постановено по адм. дело № 881/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
като вместо това е постановил идентичен отказ, като на основание чл. 177 от АПК, спорът не може да бъде пререшаван.
С Решение № 300/17.05.2023 г.,
постановено по адм.д. № 14/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик преписката
отново е върната на Главния директор на ГДИН за ново произнасяне по предложение
с рег.№ 13806/17.08.2022 г. на Началника на Затвора-гр. Пазарджик, при
съобразяване с мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането му в
сила. Решението е влязло в законна сила на 17.05.2023 г.
Последвало е издаването на
трета заповед по повод същото предложение, а именно процесната Заповед №
Л-2078/30.05.2023 г. на Главен директор на ГДИН, с която отново е отхвърлено
предложението на Началника на Затвора-гр. Пазарджик лишеният от свобода да бъде
преместен в друго място за лишаване от свобода.
За да постанови този акт административният
орган е приел, че в издаденото окончателно съдебно решение по адм.д. № 14/2023
г. по описа на Административен съд – Пазарджик не се съдържат задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно чл. 173, ал. 2 АПК,
които административният орган при последващо произнасяне по изключителна
компетентност да приложи. Прието е, че нови обстоятелства, неизвестни до този
момент, няма, поради което и фактическата обстановка се явява непроменена.
По искане на жалбоподателя
в съдебното производство е разпитан като свидетел лишения от свобода А.С.А.. От
показанията му, които съдът кредитира напълно като ясни, последователни и
логични и дадени от незаинтересовано лице, се установява, че жалбоподателят
страда от множество заболявания, както и че не се чувства добре в затвора,
защото е тормозен психически и физически от други лишени от свобода. Изложени
са твърдения, че много пъти жалбоподателят се е обръщал към лекаря в затвора,
но не му обръщали внимание. Твърди, че жалбоподателят бил обект на
посегателство и от страна на други лишени от свобода, както и че
администрацията на затвора провокирала такива случки.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице,
имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената
заповед. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен
орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на
неговия адресат.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съгласно чл. 62, ал. 1, т.
4 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода-пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода. В случая по делото е представена
и Заповед Л-2003/25.05.2023 г. за делегиране на правомощия по чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС на Старши комисар Ц.. От горните следва, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в
писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на
органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и
точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата
на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва,
както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на
длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени
всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горното, оспорената
заповед е издадена в изискуемата от закона форма.
По отношение на спазване на
административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните
разпоредби съдът намира следното: Производството в случая е инициирано по
предложение на Началника на Затвора гр. Пазарджик от 17.08.2022 г., в което са
обосновани причините, поради които се иска преместване на лишения от свобода в
друг затвор, а именно влошени отношения с администрацията на Затвора гр.
Пазарджик, влошени междуличностни отношения с други лишени от свобода и
здравословното състояние на лишения от свобода, във връзка с което от същия се
правят нееднократни оплаквания по повод провежданото му лечение. В тази връзка
още при първоначалното отхвърляне на предложението – (със Заповед №
Л-3796/26.08.2022 г. на Главния директор на ГДИН) и неговото оспорване по
съдебен ред (Решение № 887/24.11.2022г., постановено по адм. дело № 881/2022 г.
по описа на Административен съд - Пазарджик) е прието, че в случая са били
налице предпоставките за преместване на лишения от свобода, с оглед вече
описаните влошени отношения и здравословното му състояние, вкл. нанесена
телесна повреда при възникнал конфликт на 01.08.2021 г. Именно в тази връзка са
и дадените от съда задължителни указани по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК.
Вместо същите да бъдат съобразени, била издадена втора идентична заповед, също
оспорена по съдебен ред и обявена за нищожна, поради издаването ѝ в
противоречие с влязло в сила съдебно решение. Последвало е издаването на трета
заповед с аналогични мотиви. Отново не са съобразени мотивите на първоначалния
съдебен акт, а вместо това била направена нова проверка (писмо вх. №
8467/30.05.2023 г.), която обаче установила същото фактическо положение.
Извън
посоченото, следва да се отбележи, че съобразно събраните в хода на настоящото
съдебно производство гласни доказателства, неопровергани от ответната страна,
се установяват трайно влошени отношения между лишения от свобода и
администрацията на Затвора гр. Пазарджик, както и наличие на междуличностни
конфликтни с други лишени от свобода, вкл. посочения в показанията на
свидетеля А. - Д.Ю.К.. Последните явно
не спомагат за ресоциализацията и безопасността на жалбоподателя в пенитенциарното
заведение, както и за сигурността в мястото за лишаване от свобода. Тези
обстоятелства са видни и от представените и приети по делото справка за лишение
от свобода, Текущ доклад от 19.01.2023 г. и Експертна оценка за актуалното
психическо и емоционално състояние на лишения от свобода.
От горните следва, че са
налице предпоставките за преместване на лишения от свобода за доизтърпяване на
наказанието в друго място за лишаване от свобода. Като не е съобразил същите,
административният орган е издал акт в противоречие на материалния закон – на
чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, като е издал заповедта преди да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 от АПК. С оглед
изложените, не е спазена и целта на закона, доколкото изтърпяването на
наказанието следва да служи за ресоциализация на лишените от свобода и опазване
на сигурността в мястото за лишаване от свобода.
Предвид изложеното, жалбата
се явява основателна, като заповедта следва да бъде отменена. Преместването
може да бъде разпоредено единствено от компетентния орган – Главния директор на
ГДИН по аргумент от чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да му бъде изпратена за последващи
действия с оглед изложеното по-горе със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.М.Й.,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик Заповед № Л-2078/30.05.2023 г. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е отхвърлено
предложението на Началника на Затвора-Пазарджик лишеният от свобода да бъде
преместен в друго място за лишаване от свобода.
ИЗПРАЩА преписката
на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за ново
произнасяне по предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. на началника на Затвора гр.
Пазарджик, при съобразяване с мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането
му в сила.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
(П)