Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Въззивно
отделение, II-д с-в, в публичното заседание на двадесет и седми
април през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. АЛЕКСАНДРОВА
БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2650 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 16.12.14 г. СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 56823/11 г. е осъдил А.Б.Д. да заплати на „М.” ООД въз
основа на сключен между страните договор за финансов лизинг №
2007-07-0598/23.07.2007 г., развален но почин на „М.” ООД с нотариална покана
рег.№ 5134/13.05.2011 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 232 ЗЗД сумата 4
222,60 лв. -общ размер на неизплатени лизингови вноски,
дължими за периода от месец август 2010 г. до месец май 2011 г.; на основание
чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл.2 ЗЗД за застрахователни премии сумата 2 248,08 лв. застраховка „Автокаско", дължими за
периода 2008 г.- 2011 г.; сумата 129,66 лв. по застраховка
„Гражданска отговорност", дължими за 2010 и 2011 г.; сумата 64,74 лв. - данък за превозно
средство за 2011 г.; на основание чл. 347, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2,
предл.2 ЗЗД -обезщетение в размер на 2 533,56 лв. за неоснователно
ползване на автомобила за периода от 30.05.2011 г. до 14.12.2011 г. /датата на
предявяване на исковата молба/; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в
размер на 394,43 лв. за забава в размер на
законната лихва относно плащането на лизинговите вноски за периода от падежа на
всяка неплатена лизингова вноска до 09.12.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите
4 222,60 лв., 2 248,08 лв., 129,66 лв., 64,74 лв., 2 533,56 лв. за периода от
14.12.2011 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното
изплащане, а на основание чл.345, ал.1, предл. посл ТЗ и чл.6, т.5 от Общите
условия да върне лек автомобил марка „Сузуки“, модел модел „SF413 5 D GLA N-SWIF 1.3 J2IA 5 вр” с рег.№ *********шаси *********.Съдът е отхвърлил предявените от „М.”
ООД против А.Б.Д. искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232 ЗЗД за заплащане на лизингови
вноски за разликата над 4 222,60 лв. до пълния претендиран
размер 4 222,70 лв.; по чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 236, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД за неоснователно ползване на автомобила за разликата над 2 533,56 лв. до пълния претендиран
размер от 2 533,62 лв.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение в
размер на законната лихва относно плащането на лизинговите вноски за периода до
09.12.2011 г. за разликата над 394,43 лв. до пълния претендиран
размер 401,22 лв.; както и иска за обезщетение в размер на 422,27 лв. за неоснователно
ползване на автомобила за периода от 14.12.2011 г.-датата на предявяване на
исковата молба до окончателното връщане на автомобила, както и заявените от А.Б.Д.
възражения за прихващане с нейни вземания към
„М.” ООД: по чл. 79, ал. 1, предл.2 ЗЗД за обезщетение в размер на 900 лв. за вреди, причинени
поради неизпълнено задължение на „М.” ООД да
осигури ползване на автомобила; вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за
връщане на платени без основание от А.Д. в полза на „М.” ООД за застраховки
суми в размер на 722,70
лв.
-
общо за 2009 г. и 818,50
лв.
-
общо за 2010 г.С определение от 15.12.15 г. СРС е оставил без уважение молбата
на А.Б.Д. по чл.250 ГПК.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А.Б.Д. с оплаквания,
че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при
превратно тълкуване на установените факти и игнориране на процесуалните права
на страните.Излага доводи, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е
открил производство по оспорване на разписката за връчване на нотариалната
покана, да задължи ищеца да представи полицата „Финансов риск“, както и да
привлече застрахователя в процеса и да разпредели доказателствената тежест и да
отдели спорното от безспорното, са я лишили от възможността да предяви обратен
иск срещу застрахователя.Твърди, че е налице противоречие между фактическите и
правните изводи на съда относно дължимостта на застрахователните премии и
обезщетението за ползване на процесния автомобил.Неправилно съдът е присъдил и
обезщетение по чл.79 ЗЗД за периода м.08.2010 г.-м.05.2011 г., след като е
приел, че нотариалната покана от ответницата за разваляне на договора е получена
на 13.12.10 г.Въззивницата излага доводи, че договорът за финансов лизинг е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като лизингодателят няма статут
на финансова институция съгласно чл.3, ал.2 ЗКИ.Ищецът не е доказал, че е
придобил от трето лице процесния лек автомобил.Излага оплаквания, че съдът не
се е произнесъл на възраженията, заявени с отговора на исковата молба за нищожност на клаузи на
договора за лизинг и ОУ на разпоредбата на чл.143, т.6 ЗЗП, нито е възприел
правопогасяващите възражения, че през м.07.2010 г. ищецът е съдействал да бъде
отнето по скрит начин владението й върху процесния автомобил, поради което с
нотариална покана, получена на 13.12.10 г. тя е развалила договора и не дължи обезщетение
за времето, през което е била лишена от ползването му.Твърди, че експертизата
не е съобразила представените от нея доказателства, че е заплатила всички
дължими към ищеца лизингови вноски и застрахователни премии.Моли съда да отмени
решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав или да отхвърли
изцяло предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.С уточнителна молба от 15.06.16 г. жалбоподателката е заявила изрично, че
обжалва решението на СРС изцяло във всичките му части.
Постъпила е и частна жалба от
ответницата срещу определението по чл.250 ГПК.Жалбоподателката излага
оплаквания, че мотивите на първоинстанционният съд противоречат на възприетото
в теорията и практиката становище, че мотивите на съдебния акт не формират сила
на присъдено нещо.Моли съда да отмени определението и да върне делото на
първата инстанция за произнасяне с надлежен съдебен акт-решение по реда на
чл.250 ГПК.
Ответникът по
въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано.Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е отказал да конституира застрахователя по полицата „Финансов риск“
като „съответник“, тъй като процесуалният закон не предвижда такава възможност.Изразява
становище, че възражението, че ищецът не е собственик на процесния автомобил, е
преклудирано.Твърди, че нотариалната покана е връчена редовно на въззивницата
на 13.05.11 г. при условията на чл.44 ГПК.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, чл.347, ал.2 ТЗ вр. чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.86,
ал.1 ЗЗД, чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.6, т.5 от ОУ.Ищецът-„М.“ ООД твърди, че с
ответницата е сключил договор № 2007-07-0598/23.07.07 г. за финансов лизинг на
автомобил, по силата на който й е предал лек автомобил марка
„Сузуки“, модел модел „SF413 5 D GLA N-SWIF 1.3 J2IA 5 вр” с рег.№ *********шаси *********, двигател М13А 1864947 с приемо-предавателен
протокол от 23.07.07 г.Ответницата се е задължила да заплаща лизинговата цена на
автомобила на части съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1а
към договора, както следва-лизингова вноска в размер на 422,27 лв.,
представляваща левова равностойност на 215,90 евро на 23-то число на съответния
месец.От месец август 2010 г. ответницата е преустановила плащанията по
договора за лизинг.С нотариална покана рег.№ 5134, том 3, акт 28 по описа на
нотариус М.И. ищецът е поканил ответницата да заплати задълженията си и да се
сключи анекс към лизинговия договор, но в предоставения срок тя не е платила и
не се е явила за подпис на анекс, поради което договорът за лизинг е развален,
считано от 30.05.11 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата от 4 222,70 лв., представляваща дължими и неплатени
лизингови вноски за периода от месец август 2010 г. до месец май 2011 г.
включително; 2248,08 лв.-главница застрахователни
премии, платени от ищеца поради забава на ответницата по застраховка „Автокаско",
дължими за периода 2008 г.- 2011 г.; 129,66 лв.-главница за застрахователна премия по
застраховка „Гражданска отговорност" за 2010 и 2011 г.; 64,74 лв.- данък за
превозно средство за 2011 г.; 2 533,62 лв.-обезщетение за
неоснователно ползване на автомобила за периода от 30.05.2011 г. до 14.12.2011
г.-датата на
предявяване на исковата молба; 401,22 лв.-лихва за забава върху всяка една от лизинговите вноски за периода от датата на падежа до
09.12.11 г., както и законната лихва върху общия размер на
главницата-6 665,18 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане; 422,27 лв. -
обезщетение за неоснователно ползване на автомобила за периода от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното връщане на автомобила; както и
на основание чл. 345, ал. 1, пр. последно ТЗ - за връщане на описания автомобил.С
определение от 13.01.14 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно
разглеждане предявени от ответницата при условията на евентуалност възражения
за прихващане съгласно уточнителна молба от 11.02.13 г. за сумата от
2 441,20 лв., от която 722,70 лв.-платени застраховки за 2009 г. и 818,50
лв.-платени застраховка за 2010 г. и 900 лв.-обезщетение за лишаване от
ползване на автомобила със съдействие на лизингодателя.
Видно от представения договор №
2007-07-0598/23.07.07 г. страните по делото са подписали договор, по силата на
който „М.“ ООД като лизингодател е отдал на А.Б.Д. като лизингополучател под
финансов лизинг автомобил лек автомобил марка „Сузуки“, модел „SF413 5D GLA N-SWIFТ 1.3 J2LA 5 вр” с рег.№ *********шаси *********, двигател М13А 1864947 за срок от 71
месеца.Договорената лизингова цена е 15 328,90 евро с първоначална вноска
в размер на 215,90 евро, като остатъкът е платим по погасителен план на 71
вноски в размер на по 215,90 евро.
Съгласно чл.3.1 от Общите условия за
лизинг на автомобил/мотоциклет към процесния договор лизингополучателят е
длъжен да сключи от свое име, за своя сметка и в полза на лизингодателя
застраховки „Автокаско“, „Гражданска отговорност“.Застраховките се сключват със
застраховател, избран от лизингополучателя при подписване на предварителен
договор от списък, представен от лизингодателя.В срок до 5 дни преди изтичане
на срока на застраховане, срока за плащане на пътния данък и данъка за
правоползване, лизингополучателят е длъжен да сключи нови застраховки и да
заплати пътния данък и данъка за правоползване на автомобила /мотоциклет/.В
случай, че лизингополучателят откаже да сключи или забави с повече от 30 дни сключването
на нови застрахователни договори и не извърши всички действия за тяхната
валидност /маркиране и др./, да заплати пътния данък и таксата за
правоползване, и лизингодателят има
право да прекрати едностранно и без предизвестие лизинговия договор и да изземе
автомобила или да изземе автомобила, докато лизингополучателят го обезщети за
направените разходи по плащане на застрахователните премии и/или пътния данък и
данъка за правоползване.И в двата случая лизингодателят си запазва правото да
претендира за причинените вреди.Лизингополучателят е длъжен да заплаща лизинговата
цена съгласно Приложение № 1 към договора, да върне на лизингодателя в 5-дневен
срок автомобила при прекратяване на договора по негова вина и да заплати на
лизингодателя в 5-дневен срок от получаване на уведомление всички суми, дължими
за глоби и административни наказания, съобщенията за които са изпратени на
лизингодателя в качеството му на собственик на автомобила /чл.6., т.1, т.5 и
т.6/.В чл.8 от ОУ е уредено правото на лизингодателя да прекрати предсрочно
договора при забава на плащанията от лизингодателя, вкл. при неизпълнение на
задължението по чл.3.1 от договора.Предвидено е правото на прекратяване на
договора едностранно от която и да е страна с писмено предизвестие от 30 дни
като страната, искаща прекратяването, е длъжна да обезщети изправната страна за
претърпените от нея вреди.
Видно от приемо-предавателен
протокол от 23.07.07 г. процесният лек автомобил е предаден от лизингодателя на
лизингополучателя нов в изправно техническо състояние.
С писмо изх.№ ЗМ-429/29.10.10 г. ОД
на МВР е поискал на основание чл.159 НПК от „М.“ ООД предоставяне на
оригиналния ключ за процесния лек автомобил и осигуряване на техническо лице от
оторизирания сервиз за извършване на диагностика.
С нотариална покана, оформена като
връчена на 13.05.11 при условията на
чл.44 ГПК на адрес в гр.София, жк „*****“ „М.“ ООД за уведомяване на
ответницата, че на 29.07.10 г. е получил писмо от ОДМВР-София, РПУ-Самоков с
искане по чл.159, ал.1 НПК за представяне на оригиналния ключ на процесния
автомобил и за осигуряване на технически лице за извършване на диагностика на
задържания от органите на МВР автомобил.Ищецът се е позовал на приложение по
аналогия на разпоредбата на чл.7.3, изр. посл. от ОУ към лизинговия договор и е
поканил ответницата в 2-седмичен срок да се яви в офиса на дружеството за
подписване на анекс към лизинговия договор, по силата на който да бъде
освободена от задължението за плащане на лизингови вноски за времето, през
което автомобилът е бил задържан от органите на МВР /м.август 2010 г.-м. декември
2010 г./, като срокът на договора бъде удължен с пет месеца, както и да заплати
задълженията си, описани в справка, неразделна част от поканата, които възлизат
на 6 594,80 лв.В противен случай договорът ще се счита едностранно
развален на основание чл.8, т.1 и т.2 от Общите условия към него.В този случай
лизингополучателят е длъжен да върне незабавно лекия автомобил.
Представени са застрахователни
полици № 50122500556 за сключена застраховка „Бонус каско“ за процесния автомобил
за периода 27.03.08 г.-23.07.09 г., 23.07.09 г.-23.07.10 г. както и сметки за
платени застрахователни премии в размер на 729,54 лв., 818,52 лв., 699,88 лв.
Представена е и нотариална покана рег.№
8723, връчена на 14.12.10 г. А.Д. е уведомила „М.“ ООД за разваляне на договора
за финансов лизинг поради неизпълнение на задължението на лизингодателя да
предостави за ползване описания автомобил.
Видно от разписка, подписана
двустранно, на 11.01.11 г. процесният автомобил е предаден на ответницата от ОД
на МВР-гр.София.
От заключенията на приетите по
делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на в.л. И.У. е
установено, че приходите на „М.“ ООД от финансов лизинг за м.09.2009 г. са били
в размер на 221 543,00 лв., като относителният дял на приходите от
финансов лизинг са 35% от приходите от обичайна дейност.Приходите от продажба
на стоки са били 498 000 лв., като относителният дял на приходите от
финансов лизинг е 44%.Размерът на сумите, внесени от ответницата по процесния
договор за лизинг по пера е, както следва: 15 628,63 лв.-лизингови вноски,
2 506,78 лв.-застраховки, 214,53 лв.-данък превозно средство, 487,60
лв.-други такси /обработка документи, регистрация и аларма/, 871,93
лв.-сервизно обслужване и резервни части, като общата стойност на плащанията е
19 709,47 лв.Дължимите от ответницата лизингови вноски за периода 01.08.10
г.-31.05.11 г. по процесния договор са 10 равни месечни вноски, всяка в размер
на 422,26 лв. или общо 4 222,60 лв.Размерът на застрахователните премии,
дължими от ответницата застраховка „Автокаско“ за периода 23.07.08 г.-23.07.09 г. е 722,70 лв., за
периода 23.07.09 г.-23.07.10 г. е 818,50 лв., за периода 23.07.10 г.-23.07.11
г. е 706,88 лв., по застраховки „Гражданска отговорност“ за периода 21.07.10
г.-10.07.11 г. е 129,66 лв., данък превозно средство за 2011 г. е 66,50 лв.Задължението
на ответницата за периода 24.08.10 г.-09.12.11 г. е в общ размер на
4 617,03 лв., от които 4 222,60 лв.-главница и 394,43 лв.-лихва за
забава.Размерът на дължимото обезщетение за неоснователно ползване за процесния
автомобил за периода 30.05.11 г.-14.12.11 г. е 2 533,56 лв.Относителният
дял на нетните приходи от лизинг на ищеца спрямо нетните приходи от общия обем
дейност съобразно чл.13 от Наредба № 26/09 г. за финансовите институции за
периода 01.01.08 г.-31.12.08 г. е 58%.Относителният дял на нетните приходи от
лизинг на ищеца плюс лихвите от лизингови договори спрямо нетните приходи от
общия обем дейност за периода 01.01.08 г.-31.12.08 г. е 64%.Относителният дял
на нетните приходи от лизинг на ищцовото дружество спрямо нетните приходи от
общия обем дейност за периода 01.01.09 г.-30.06.09 г. съобразно изискването на
чл.13 от Наредба № 26/09 г. е 41%, а на нетните приходи от лизинг плюс лихвите
от лизингови договори спрямо нетните приходи от общия обем дейност е
60%.Относителният дял на актива, съответстващ на основната дейност спрямо
общата сума на активите на ищцовото дружество
за периода 01.01.08 г.-31.12.09 г. е 13%, а за периода 01.01.09 г.-30.06.09
г.-14%.
Пред въззивната инстанция е разпитан
свидетелят Ю.И., който твърди, че през от месец април до месец август 2011 г. от
8,00 ч. до 18,88 ч. е пребивавал в жилището в гр.София, жк „*****“, бл.*****,
където е извършвал ремонтни дейности.Свидетелят твърди, че ответницата не е
идвала през посочения период в жилището, и че тя живее в Банкя.Докато е бил
там, никой не е търсил ответницата Д. на адреса.
Разпитаната свидетелка Д.И. твърди,
че към 13.05.11 г. е работила в Адвокатската кантора на адвокат А.Д. като
стажант.На посочената дата ответницата е била в кантората на ул. „*****през
целия ден, тъй като са имали клиенти от Холандия.Свидетелката също е прекарала
целия ден в кантората и е отложила пътуване до
провинцията заради ангажименти към клиенти.
По делото е разпитан и свидетеля К.И.,
който заявява, че през 2011 г. е работил на граждански договор при нотариус И.
и е връчвал нотариални покани, но няма никакъв спомен за процесната покана.Свидетелят
твърди, че текста в разписката е написан от деловодителката в кантората, а
подписът за връчител е негов.При връчване на нотариални покани изискват лична
карта и сравняват дали това е лицето, което срещу подпис получава поканата.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд
е приел, че страните са били обвързани от договор за финансов лизинг, като
процесният автомобил е бил предаден на лизингополучателя в деня на подписване
на договора.Последното плащане от ответницата е за периода до 23.07.10 г.Съдът
е приел, че по делото не е установено кога и как разследващите органи са
установили държане върху автомобила, но към момента на изпращане на писмото от
МВР до ищеца за оказване на съдействие същият вече е бил на разположение на
органите на МВР, поради което възражението за отнемане на автомобила по скрит
начин е неоснователно.С оглед представената разписка от 11.01.11 г., подписана
от ответницата, съдът е приел за установено, че към момента на приключване на
съдебното дирене автомобилът е в държане на ответницата.Направил е извод, че
изявлението за разваляне на договора, отправено от ответницата към ищцовото
дружество не е породило действие, тъй като не е доказано последният да е бил
неизправна страна, нито е установено той да е извършил действия по отнемане на
фактическата власт върху автомобила или да е извършил противоправни действия, с
които да е оказал исканото съдействие от разследващите органи.По аргумент от
чл.343 ТЗ съдът е приел, че при договора за финансов лизинг рискът от
случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, като
правилото за риска представлява характерна особеност на договора за финансов
лизинг и по дефиниция не може да има неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП
на клаузата, задължаваща лизингополучателя да плати паричните си задължения по
договора дори и при пречка за ползване на автомобила, нито на клаузата на чл.6,
т.6 от Общите условия.При това положение и с оглед липсата на доказателства за
плащане на задълженията на ответницата по договора за лизинг за периода от
м.08.2010 г. съдът е приел, че същият е развален от ищеца на 13.05.11 г., като
развалянето няма обратно действие и дължимите лизингови вноски, данъци и
застрахователни премии до тази дата са дължими.Съдът е приел за неоснователен
искът за обезщетение за ползване на автомобила без основание за периода
14.12.11 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното връщане на
автомобила поради липса на предвидено в закона основание за присъждане на
бъдещо вземане в тази хипотеза.Възраженията за прихващане на ответницата са
отхвърлени като неоснователни, тъй като ищецът не носи отговорност за
наказателно разследване, което е причина лизингополучателят да не може да
ползва автомобила за периода м.юли 2010 г.-11.01.11 г., а по отношение на
платените по договора лизингови вноски развалянето на договора няма обратно
действие.Съдът е изложил мотиви, че процесуалният закон не предвижда възможност
за конституиране на нов ответник по искане на ответника.Възражението за нищожност
на договора поради нарушаване на изискването на ЗКИ относителният дял на
дейността финансов лизинг да е не по-малко от 50% от общата стойност на
дружеството е отхвърлено като неоснователно, тъй като от приетата
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че не по двата начина по Наредба №
26/09 г. за финансовите институции относителният дял на дейността финансов
лизинг е повече от 30% , поради което ищецът не е финансова институция и за
дейността му не е необходимо вписване в нарочния регистър на БНБ.
С определението от
15.12.15 г., имащо характер на решение, първоинстанционният съд е приел, че от
ответницата не е заявено право на задържане, нито са предявени инцидентни
установителни искове по отношение на претенциите, заявени с отговора, за които
изрично ответницата е заявила, че представляват възражения, а не искове.
Настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно исковете по чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.345,
ал.1, пр. посл. ТЗ и чл.6, т.5 от ОУ с изключение приетата от съда датата на
разваляне на договора и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Съдът е
направил своите правни изводи след обсъждане на всички относими към предмета на
спора доказателства и възражения на страните, при постановяване на решението не
са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби.
Неоснователно е
оплакването на въззивницата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е допуснал привличане на застрахователя в процеса.С отговора
на исковата молба ответницата е поискала конституиране като „съответник“
застрахователя по полицата „Финансов риск“, с която ищецът е застраховал
процесния договор, каквато процесуална възможност не е предвидена в ГПК.Страната
не е направила искане в преклузивния срок по чл.219 ГПК за привличане на
застрахователя като трето лице-помагач.
С уточнителна молба от
29.11.12 г. ответницата е заявила, че с отговора на исковата молба не е заявила
насрещни искове, а евентуално възражение за прихващане, поради което въведените
оплаквания срещу определението от 15.12.15 г., имащо характер на решение, са несъстоятелни.Съдът дължи произнасяне с
диспозитива по предявените от ответника насрещни искове, респ. по инцидентни
установителни искове.По отношение на направените правопогасяващи възражения с
оглед разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК съдът се е произнесъл в мотивите на
решението.Възраженията за нищожност на клаузи от договора и за прилагане
последиците на разваляне на договора са средство за защита на ответника и намират
отражение в диспозитива чрез уважаване или отхвърляне на иска, след като съдът
е взел становище по тях в изложените към решението мотиви.С оглед отхвърляне на
възраженията за прихващане съдът не е дължал произнасяне с диспозитива и по
възражението за право на задържане.
Настоящият съдебен
състав счита, че ищецът не е провел пълно доказване на факта на връчване на
нотариалната покана на ответницата на 13.05.11 г. при условията на чл.44 ГПК.От
събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства се установи, че ответницата
не е била на адреса, на който е оформено връчването на тази дата, и че е била в
кантората, която е на друг адрес.Независимо от това обаче съдът счита, че са
настъпили правните последици на развалянето на договора с получаване на препис
от исковата молба от ответницата /в този смисъл Р № 218/16 г., гр.д.№ 1306/16
г. на ВКС, IV ГО; Р № 186/14 г. по гр.д.№ 6836/13 г. на ВКС, III ГО, постановени по чл.290 ГПК/.По делото се установи, че
изправна страна по договора е ищецът, който е предоставил ползването на
процесния автомобил на ответницата, която е в неизпълнение на задълженията си
да заплаща лизинговите вноски, застрахователните премии по застраховки „Каско“
и „Гражданска отговорност“ и пътен данък за процесния период.Не се установи
ищецът да е отнел фактическата власт на ответницата върху автомобила.Искането
от разследващите органи за оказване на съдействие е направено след като
автомобилът вече е бил отнет от ответницата.Следва да се има предвид и разпоредбата
на чл.159 НПК /в редакцията към датата на изпращане на писмото/, съгласно която
по искане на
съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически
лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се
у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика,
които могат да имат значение за делото.Поради
изложеното лишаването на ищцата от ползване на автомобила за периода от
отнемането му от разследващите органи до връщането му на ответницата е имало
обективна причина, независеща от волята на лизингодателя.След като изпратената
от ответницата нотариална покана не е породила действие и доколкото с
предявяването на иска ищецът претендира последиците от разваляне на договора и
е приложил към исковата молба нотариалната покана, облигационното
правоотношение между страните е преустановено.Ищцата дължи изпълнение на
задълженията си за процесния период, чийто падеж е настъпил преди прекратяване
на договора, тъй като оглед разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето на
договора има действие занапред.
С оглед приетия от
въззивния съд момент на разваляне на договора претенцията по чл.236, ал.2 ЗЗД
се явява неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като през процесния период
ответницата е ползвала автомобила на основание сключения между страните договор
за лизинг.
Неоснователно е
възражението на въззивницата, че ищецът е извършвал финансова дейност, без да
има право, е неоснователен.По делото не се установи ищецът да извършва
съществена дейност на финансова институция, тъй като от приетата по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установи, че не и по двата начина
за изчисляване на относителния дял на дейността финансов лизинг е повече от
30%.Несъстоятелно е оплакването, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на
чл.13, ал.1 от цитираната наредба, и че двата способа на изчисление са посочени
алтернативно.От граматическото и логическото тълкуване на израза, касаещ
изчисленията следва, че и при двата указани в ал.2 начина относителният дял на
дейността следва да е под 30% от общата дейност /съответно 50% в първоначалната
редакция на разпоредбата/.
Неоснователно е и
възражението на въззивницата за неравноправност на клаузата на чл.6, т.6 от ОУ
както поради изложените от първоинстанционния съд мотиви, така и предвид
обстоятелството, че през процесния период лизингодателят е изпълнил своите
задължения по договора и не претендира задържане на сума за престация, която не
е извършил.Следва да се добави, че цитираната от въззивницата клауза касае
други вземания, различни от посочените в отговора на исковата молба.Възражението,
че ищецът не е доказал да е придобил собствеността на автомобила от трето лице не
е било заявено своевременно с отговора на исковата молба и е
преклудирано.Същото е и ирелевантно за предмета на спора, който касае
изпълнение на облигационни задължения.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ
вр. чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 2 533,56 лв.-обезщетение за неоснователно
ползване на автомобила, както и в частта, с която ответницата е осъдена за
заплати разноски на ищеца над 1 828,52 лв., като вместо него се постанови
решение, с което искът се отхвърли като неоснователен.В частта, с която са
отхвърлени исковете срещу ответницата въззивната жалба следва да се остави без
разглеждане поради липса на правен интерес.С уточнителна молба въззивницата
изрично е заявила, че обжалва първоинстанционното решение изцяло.В останалата
обжалвана част решението от 16.12.14 г., както и определението от 15.12.15 г.,
имащо характер на решение, следва да се потвърдят.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивницата следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса в размер на 117,72 лв.
Въззиваемият не е
ангажирал доказателства за направени пред настоящата инстанция разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението
от 16.12.14 г. на СРС, 63 с-в, по гр.д. № 56823/11
г. в частта, с която е уважен иска, предявен от „М.“ ООД
срещу А.Б.Д. с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за сумата 2 533,56 лв. и
за периода 30.05.11 г.-14.12.11 г., както и в
частта, с която А.Б.Д. е осъдена да заплати разноски на „М.“ ООД над
1 828,52 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „М.“ ООД с ЕИК ********** и със седалище и
адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** срещу А.Б.Д. с ЕГН ********** и
с адрес: *** и със съдебен адрес:*** с правно основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.236,
ал.2 ЗЗД за сумата 2 533,56 лв.-обезщетение за неоснователно ползване на
автомобил марка
„Сузуки“, модел „SF413 5 D GLA N-SWIF 1.3 J2IA 5 вр” с рег.№ *********за периода 30.05.11 г.-14.12.11 г., като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба срещу решението на СРС от 16.12.14 г. в
частта, с която са отхвърлени исковете на „М.“ ООД срещу А.Б.Д.,
като недопустима поради липса на правен интерес.
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 16.12.14 г. на СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 56823/11 г. в останалата обжалвана част и определението от
15.12.15 г. /имащо характер
на решение/, с което е отхвърлена молбата по чл.250 ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ ООД с ЕИК ********** и със седалище и адрес на управление:*** и
със съдебен адрес:*** да заплати на А.Б.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и
със съдебен адрес:*** сумата 117,72 лв. /сто и седемнадесет лева и седемдесет и
две стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.В частта, с която въззивната жалба се оставя без
разглеждане решението има характер на определение и същото подлежи на обжалване
с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на въззивницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.