Решение по дело №14917/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                       

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 917 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на О.Е.Д. – 205 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Е. Д., настъпила вследствие на ПТП от 08.10.2016 г., плюс законната лихва от 03.06.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на Д.В.Д. – 205 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина ú Е. Д., настъпила вследствие на ПТП от 08.10.2016 г., плюс законната лихва от 03.06.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на О. и Д.Д. – 555,55 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат В.О. – 8 827,30 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

5. на СГС – 16 072,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. О. и Д.Д. са с съдебен адрес ***, ж. к. „**********ап. 56. З. „Л.И.“ АД е с адрес *** 51Д.

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на О. и Д.Д. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 205 000,00 лева всеки от тях до пълния предявен размер от 500 000,00 лева за всеки от тях.

 

[3] ОСЪЖДА О. и Д.Д. да заплатят на З. „Л.И.“ АД 150,45 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 8 200,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва решението частично, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 % държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. Ако ищците обжалват решението изцяло, те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ800/40 000. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца по основния иск

         

[6] В искова молба от 16.11.2017 г. О. и Д.Д. заявяват, че са родители на Е. Д., който е починал вследствие на ПТП от 08.10.2016 г. ПТП е било предизвикано от П.Р., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на П.Р. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 500 000,00 лева за всеки.

 

[7] Л.И.не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди Л.И.да им изплати по 500 000,00 лева обезщетение на всеки. Те търсят и законната лихва от 08.10.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4 от делото; молбата, л. 219; определението на съда за допускане на увеличение на исковете, л. 243-гръб).

 

2. На ответника по основния иск

 

[8] Ответникът Л.И.е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Л.И.заявява, че:

1. П.Р. не е причинил ПТП, от което Е. Д. е починал, а то е било причинено от Е. Д.;

2. ищците не са претърпели вредите, които твърдят;

3. размерът на търсените обезщетения е завишен;

4. Е. Д. е допринесъл за настъпването: на ПТП, защото е управлявал автомобила с превишена скорост; на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Л.И.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 36-40).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] О.Д. е бил роден на *** г., съпругата му Д.Д. е била родена на *** г., а синът им Е. Д. е бил роден на *** г. (удостоверението за наследници, л. 7). Е. Д. е бил единствено дете на О. и Д.Д.. О.Д. е имал сестра, която не е имала деца, а Д.Д. е била едно дете на родителите си. О., Д. и Е.Д. са живеели заедно, в една къща с родителите на О.Д. и сестра му (показанията на свидетелката Д., л. 242).

 

[10] Е. Д. е бил добър, човечен, с чувство за хумор, много лъчезарен и магнетичен, не е пиел и не е пушел цигари, бил е много уважавано дете, помагал е на възрастни хора (показанията на свидетелката Коларска, л. 243; показанията на свидетелката Д., л. 242-гръб). Той е бил радостта на цялата къща и е бил отгледан с много обич. Роднините му са правели всичко за него. Е. Д. е спортувал и е завършил висше образование (показанията на свидетелката Д., л. 242-гръб).

 

[11] На 08.10.2016 г. около 07:19 часа Е. Д. е управлявал товарен автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ по път I-5 от гр. Дряново към гр. Габрово. В същото време в насрещната лента за движение П.Р. е управлявал товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС“. И двата автомобила са се движили с около 80 км/ч. Те са навлезли в завой, когато автомобилът „МЕРЦЕДЕС“ е преминал в лентата за движение на автомобила „ФИАТ ДУКАТО“. Така е настъпил удар между тях. Ударът е бил непредотвратим за Е. Д., но е бил предотвратим за П.Р., ако той не е насочил автомобила „МЕРЦЕДЕС“ към лентата за насрещно движение.

 

[12] Вследствие на удара Е. Д. е получил смъртоносни увреждания, от които е починал. Той би получил такива увреждания независимо дали е бил с поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лице Т. и д-р М., л. 227-237). Към този момент гражданската отговорност на П.Р. е била застрахована при ответника Л.И.(справката от Гаранционен фонд, л. 11).

 

[13] О. и Д.Д. са приели много тежко съобщението за смъртта на сина им. Те са били като полети с вряла вода, не са могли да повярват и да реагират. О.Д. продължава всеки ден в 06:00 часа да посещава гроба на сина си и да му носи кафе. Д.Д. се самообвинява, че не е могла да предотврати случилото се. Те не виждат смисъл в нищо. В семейството има само сълзи и трагедия. В продължение на две години те са правили опити Д.Д. да забременее, но не се е получило (показанията на свидетелити Д. и Коларска, л. 242-243).

 

[14] Шокът преживян от О. и Д.Д. от смъртта на сина им се е развил в тревожно-депресивно състояние. Те са в стрес, фрустрация, изпитват непреодолима мъка, празнота, нежелание за живот, липса на смисъл и перспектива. Двамата имат повишено невротично ниво, характеризиращо се с емоционална потиснатост, безпокойство, тревожност и депресивитет (заключението на вещото лице Златарева, л. 222-226).

 

[15] На 02.03.2017 г. О. и Д.Д. са поискали от Л.И.да им заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син (молбата, л. 8). Не се спори, че Л.И.не е изплащал на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им. Те са заплатили: 800,00 лева държавна такса (л. 26 и л. 218); 550,00 лева на вещи лица (л. 56); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 58). Ищците са били представлявани безплатно от адвокат (л. 239). Л.И.е заплатил 250,00 лева на вещи лица (л. 64) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 63). Той е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение. Затова съдът приема, че ответникът не е заплатил адвокатско възнаграждение.

 

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[16] Ищците са предявили искове по по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са частично основателни.

 

1.              По иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищците;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. О. и Д.Д. са родители на Е. Д.;

2. ПТП е причинило смъртта на Е. Д.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил П.Р., а неговата ГО е била застрахована при ответника Л.И.;

4. ищците са претърпели болки и страдания от смъртта на Е. Д.;

5. Л.И.не е изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

 

[20] Налице са първите пет предпоставки за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[21] Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да отговори на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 08.10.2016 г.

 

[22] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[2]).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.[3]).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че Е. Д. е бил единствено дете на О. и Д.Д.. О.Д. е имал сестра, която не е имала деца, а Д.Д. е била едно дете на родителите си. О., Д. и Е.Д. са живеели заедно, в една къща с родителите на О.Д. и сестра му.

 

[26] Е. Д. е бил добър, човечен, с чувство за хумор, много лъчезарен и магнетичен, не е пиел и не е пушел цигари, бил е много уважавано дете, помагал е на възрастни хора. Той е бил радостта на цялата къща и е бил отгледан с много обич. Роднините му са правели всичко за него. Е. Д. е спортувал и е завършил висше образование.

 

[27] Към 08.10.2016 г. О. и Д.Д. са били съответно на 52 и 49 години, а Е. Д. е бил на 25 години. О. и Д.Д. са приели много тежко съобщението за смъртта на сина им. Те са били като полети с вряла вода, не са могли да повярват и да реагират. О.Д. продължава всеки ден в 06:00 часа да посещава гроба на сина си и да му носи кафе. Д.Д. се самообвинява, че не е могла да предотврати случилото се. Те не виждат смисъл в нищо. В семейството има само сълзи и трагедия. В продължение на две години те са правили опити Д.Д. да забременее, но не се е получило.

 

[28] Шокът преживян от О. и Д.Д. от смъртта на сина им се е развил в тревожно-депресивно състояние. Те са в стрес, фрустрация, изпитват непреодолима мъка, празнота, нежелание за живот, липса на смисъл и перспектива. Двамата имат повишено невротично ниво, характеризиращо се с емоционална потиснатост, безпокойство, тревожност и депресивитет.

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2014 г. до 06.10.2016 г. Така например размерите на минималната работна заплата (МРЗ) са били: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[5]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[7]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[8]. Увеличението от 2014 г. до 06.10.2016 г. е 23,53 % (420,00-340,00/340,00х100,00), а от 16.02.2015 г. до 06.10.2016 г. е 16,67% (420,00-360,00/360,00х100,00).

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът две решения на САС, чиито предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през периода 2014-2015 г. Родителите и починалото им дете са били на възраст, близка до тези на ищците и сина им. САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

а. 170 000,00 лева за ПТП от 2014 г. (решение на САС 898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г.[9]);

б. 175 000,00 лева за ПТП от 16.02.2015 г. (решение на САС 486-2018-4-ти с-в по гр. д. 3 942/2017 г.[10]).

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че пострадалият все още не е имал свое семейство, живеел е с родителите си. Съдът отчита и усилията и грижите на ищците, положени за израстването на пострадалия, и свързаната с тях привързаност и нереализирани очаквания, както и че ищците нямат други деца. Съдът отчита, че от 2014 г. до 06.10.2016 г. МРЗ се е увеличила с 23,53 %, а от 16.02.2015 г. до 06.10.2016 г. с 16,67%. Затова съдът приема, че 205 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки един от ищците.

 

[32] Л.И.е възразил, че Е. Д. е допринесъл за настъпването: на ПТП, защото е управлявал автомобила с превишена скорост; на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи Е. Д. да е управлявал автомобила „ФИАТ ДУКАТО“ с превишена скорост и така да е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът установи, че независимо дали Е. Д. е бил с поставен обезопасителен колан, той отново би получил смъртоносни увреждания. Затова възражението на ответника е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[33] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 1 355,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 410 000,00 лева при предявен размер от 1 000 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на ищците 555,55 лева разноски по делото. Съдът осъжда Л.И.да заплати на адвокат О. 8 827,30 лева адвокатско възнаграждение (1 000 000,00-100 000,00х0,02+3530,00х410 000,00/1 000 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 16 072,00 лева държавна такса (410 000,00х0,04-(800,00х410 000,00/1 000 000,00)).

 

[35] Л.И.търси разноски. Той е направил такива за 255,00 лева.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 590 000,00 лева при предявен размер от 1 000 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Л.И.150,45 лева разноски по делото (255,00х590 000,00/1 000 000,00).

 

Съдия: