О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 120
гр.Попово, 17.02.2020г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като постави за разглеждане гр.д. № 915 по описа на
ПпРС за 2019г., установи следното:
Производството е по реда
на чл.140 ГПК.
Предявен е иск от „Т. Б.” ЕАД гр.С. против А.С.А.,***, за
признаване за установено, че ответника дължи сумата 202.83 лв., дължима по Договор за мобилни услуги ++359********* и Договор
за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.06.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 524/2019г. по описа на
ПпРС. Молбата е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени
доказателства във връзка с твърденията и
исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи молба
от ответника А.С.А., в която възразява срещу иска, като твърди, че
имало грешка. Твърди, че такъв телефон не била купувала и представя
договори, в които е подчертала телефонни
номера ползвани от нея и семейството й. Заявява, че ако се налагало желае да ползва правна помощ.
В тази връзка са изпратени съобщения до
ответника с указания изрично да заяви
желае ли правна помощ, и ако е така да представи доказателства за това
искане. Видно от приложените
съобщения лицето е търсено повече от месец на адреса, който е посочила, и на
който е връчено веднъж съобщение, но не
е намерено.
Съдът счита, след
извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим. Следва да бъдат
приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи делото за разглеждане в открито заседание; да
се съобщи проект за доклад по делото;страните
да бъдат напътени към медиация или друг начин за доброволно уреждане на
спора, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА е редовна и предявеният иск е допустим.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР ( молба) от ответника,
депозиран по реда и в срока на чл.131 от ГПК.
НАСРОЧВА
първо публично съдебно заседание на 17.03.2020г. в 10,30часа, за която дата и
час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА
ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а
именно:
1.обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
а/ за права на
ищеца: Ищецът твърди, че на
19.01.2017г. между А.С.А. и „Т. Б." ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, за срок от 24 месеца по програма Старт 11,99 и
стандартен месечен абонамент в размер на 11,99лв. по този договор ответникът не изпълнил задълженията си
в общ размер 15,32 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за
отчетен период 19.01.2017г. — 14.03.2017г.
Твърди се, че на същата дата - 19.01.2017г. и по повод
горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с
ответника като лизингополучател и
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка HUAWEI, модел Y3 II Gold, за обща лизингова
цена в размер на 183,77лв., дължима чрез 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 7,99 лв. По договора за лизинг А. дължала заплащане на сума в общ
размер на 187,51лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
19.01.2017г. - 14.05.2017г.
Горепосочените
задължения били индивидуализирани в следните фактури: фактура
№**********/15.02.2017г. за отчетен период 19.01.2017г. - 14.02.2017г., със
срок за плащане - 02.03.2017г. издадена за сумата от 30.42 лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, от която фактура се претендира сума в размер
на 10,42 лв., поради извършено плащане в размер на 20.00 лв.; фактура
№**********/15.03.2017г. за отчетен период 15.02.2017г. -14.03.2017г., със срок за плащане 30.03.2017г. издадена за
сумата от 20.88 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова
вноска; фактура №**********/15.04.2017г. за отчетен период 15.03.2017г. -
14.04.2017г., със срок за плащане -
30.04.201г., издадена за сумата от 3,74 лв., представляваща неплатен остатък от
лизингова вноска и фактура
№ **********/15.05.2017г. за отчетен период 15.04.2017г. - 14.05.2017г., със срок за плащане -
30.05.2017г.,
издадена за сумата от 385.88 лв.. представляваща неустойка и лизингови вноски.
Поради неплащане на тези
задължения, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу А.С.А., въз основа на което
било образувано ч.гр.д №524/2019г., по описа на PC- Попово. Против длъжника
била издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 202.83
лв., дължима по Договор за мобилни услуги ++359********* и Договор за лизинг към
него, срещу която заповед ответника възразил, което обуславяло и правния
интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид твърденията, ищеца претендира да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата 202.83
лв., дължима по Договор за мобилни услуги ++359********* и Договор
за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.06.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 524/2019г. по описа на
ПпРС. Претендира разноски.
б./възражения на ответника- Твърди, че има грешка и това не били реалните и и истински договори. Твърди, че
такъв телефон не била закупувала от ищцовото дружество.
2.правната квалификация на правата на ищеца: установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. чл.335
от ТЗ.
3.кои права и кои обстоятелства се признават: няма
такива;
4.кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване: няма такива;
5.как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти: ищецът
носи тежестта да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както
по основание, така и по размер, т.е. да
докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с
ответника; че е изправна страна по
договора, като е изпълнил всички свои задължения по него; да докаже наличието на действителен договор за
продажба на изплащане на стоки; че е предал владението на стоките на
купувача, а длъжникът носи тежестта да
докаже, своите възражения, които
изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца, а именно, че заплатил в пълен размер и срок ползваните от
него далекосъобщителни услуги, както
и че е плащал дължимите
вноски за закупените стоки
ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, най-късно в насроченото с.з. да посочи в каква връзка и
какви факти ще установява с приложените към молбата писмени доказателства
доколкото същите касаят лицето З. И. С.
Да се приложи ч.гр.д. №524/2019г. на ПпРС.
НАПЪТВА страните
към медиация като способ за доброволно уреждане на спора, както и им указва за възможността да постигнат
споразумение като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от молбата и доказателствата към нея да се
връчи на ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: