№ 209
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав С.
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.09.2021 г., постановена по НОХД 2671/2020 г., Софийски районен
съд – Наказателна колегия, 12 състав, е признал подсъдимият К. А.К., ЕГН:**********, ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че на 23.10.2018 г., около 19.10 - 19.25 ч. в гр. София, ул. „Цветна
градина” пред № 27, се е заканил е убийство на А.С.С., като му казал „Ела тука, ще те убия,
**** мръсно!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го e ОПРАВДАЛ в
извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. С присъдата си съдът е отхвърлил
предявения от
А.С.С. срещу К. А.К. граждански иск за сумата от 15 000лв., представляваща претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума от 23.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и за сторените
по делото разноски.
По протест на прокурора и по жалба на ЧО и ГИ А. С. е образувано ВНОХД
495/2022 г. по описа на СГС – НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената
присъда на СРС с доводи за неправилност поради неправилна интерпретация на
доказателствения материал, в това число показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и на извършените експертизи по делото Прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която да се признае
подсъдимият за виновен. ГИ моли да бъде уважен в цялост предявеният граждански иск.
С протеста и жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В проведеното разпоредително заседание на 16.03.2022 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
1
налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд не поддържа протеста на СРП и
намира, първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и
правилен.
В хода на съдебните прения повереникът на А.С. – адв. А., моли съдът да отмени
атакувания съдебен акт и да произнесе нова присъда, с която да признае подс. К. за виновен
по повдигнатото му обвинение, като поддържа доводите, изложени в жалбата й.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия отправя искане за
потвърждаване на постановената присъда, като излага доводи, че първостепенният съд е
анализирал правилно доказателствената съвкупност и че от него не се установява отправяне
на заплахи от страна на подсъдимия.
Подсъдимият в съдебно заседание моли съда да потвърди присъдата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното: Въззивната жалба и протест са
подадени в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на
чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустими и следва да бъде разгледани.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и
доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, като е изложил подробни мотиви
показанията на кои свидетели и в кои им части кредитира и защо.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло
споделя доводите и съображенията му.
Настоящата инстанция се
присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на писмените доказателства
по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се от останалия доказателствен
материал по процесния случай.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и
протест, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да
посочи следното: В депозираната
2
жалба се твърди, че съдът е постановил присъдата си единствено и само въз основа на
обясненията на подс. К., както и с това, че е направена неправилна интерпретация на
доказателствения материал и съответно достигане на погрешни фактически изводи относно
осъществяване на инкриминираното деяние. Настоящата инстанция след като обсъди в
доказателствения анализ приобщения доказателствен материал счита доводите за
неправилна интерпретация за неоснователен, тъй като действително приобщените
доказателства по време на наказателното производство са разделени в две основни групи,
едните подкрепящи тезата на пострадалия относно отправени конкретни заплахи и удари
срещу него, а другата група разколебаващи обвинението за осъществено престъпление по
чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, като превес има групата доказателства, които
разколебават осъществяването на инкриминираното деяние. Съдът е обсъдил подробно
показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия, като се е мотивирал
защо кредитира или не отделните групи свидетелски показания. В този смисъл настоящият
въззивен състав не споделя доводите в тази насока, изложени в жалбата.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че липсва несъмнена доказаност подсъдимият К.К. да
е осъществил с действията си обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна осъществяването на състава на инкриминираното деяние
изисква действие, което се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия,
че ще извърши престъпление срещу него, в конкретния случай убийство. От събраните
доказателства не се установи по категоричен начин осъществяване на изпълнителното
деяние, като не се доказаха с категоричност отправянето на конкретни заплахи за убийство
към А.С.. Доказва се единствено, че между двамата е възникнал скандал, свързан с
паркирането на автомобила, управляван от подс. К., непосредствено пред ключарското
ателие, стапанисвано от А.С., както и че двамата са си разменили взаимно удари, обиди и
закани. Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че след като в
следствие на обаждане на тел.112 / подадени и от св. К.а, и от св. С. / на място са
пристигнали полицейски служители / св. Х. и Ч. /, С. не е направил оплакване пред тях за
закана с убийство от страна на К.. В изпълнение на задълженията си по ЗМВР полицейските
служители са съставили протоколи за полицейско предупреждение и на К., и на С.. В случая
са правилни и мотивите на първоинстонциянния съд, позовавайки се на решение
419/12.01.2015 г. на ВКС, III НО.
Поради липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява
безпредметно настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на
инкриминираното деяние. В
духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния закон и константната
съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретно лице за конкретно престъпно деяние не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположение, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.
16 и чл. 303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на
подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се ,че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че е извършено от подсъдимия съдът е длъжен да го признае за невиновен
/ППВС № 6 от 04.05.1078г. /. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за
виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление. По изложените съображения
3
въззивната инстанция приема, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин
съгласно изискванията на процесуалния закон и подсъдимият К.К. правилно е оправдан в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
Предвид изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
предявения гражданския иск, който следва съдбата на обвинението.
Вярно е, че в първия абзац на мотивите си съдът е посочил, че производството по
делото е образувано за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК. Безспорно
е по делото, че подс. К. не е непълнолетен, за да намери приложение разпоредбата на чл.63
НК. Безспорно е обаче също така, че правилната правна квалификация е посочена в
присъдата и не включва приложението на чл.63 НК, нито в мотивите си на друго място
съдът се е позовал на посочената правна норма. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че в случая става въпрос за техническа грешка, която по никакъв начин не може да
доведе до незаконосъбразност на постановения съдебен акт
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.09.2021 г., постановена по НОХД 2671/2020
г. Софийски районен съд, 12 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4