РЕШЕНИЕ
гр. Радомир,
14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 17 март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Районен съдия:
А.
Игнатов
при секретаря Веска
Китанова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 703, по описа за 2019
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.26, ал.2, пр.ІІ-ро, вр. ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предявен е иск от ищците П.Б.Д., ЕГН **********,
В.М.Д., ЕГН **********, А.М.Д., ЕГН **********, Н.М.Ц., ЕГН **********, М.Д.Д., ЕГН **********, И.Г.Д., ЕГН ********** и В.Г.Д.,
ЕГН **********,
всичките със съдебен адрес: чрез адв.Н.Х.,***, офис .,
срещу ответницата К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с който молят съда да
постанови решение, с което да прогласи недействителността на дарението на
½ и.д.част на недвижими имоти, находящи се в
с.Д. л.г, община Р., област Пе., съобразно нот. акт №., том.,рег. №., дело № ./10.11.2016 г. на Н.М.Д.
*** действие РС-Р., като бъде осъдена ответната страна да заплати направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Н.Й. С., б.ж. на с.Д. л., Община Р., област
П., починала на 13.11.2018 г. Приживе наследодателката
на ищците се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 идеална част от
възстановените й земеделски земи, находящи се в землището на с..Д. л., Община Р.,
Област П., в качеството й на наследник на М. П. У. - б.ж. па с. Д. л., чрез
дарение на нейната внучка - ответницата К.Г.К.. При изповядване на сделката на
дарението дарителката била представлявана от пълномощник - адв.П.
В. Й. ***, с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от дата
01.11.2016 г. Твърди се, че по време на предоставяне и учредяване на
представителната власт наследодателката на ищците се
намирала в такова здравословно състояние, в което не разбирала свойството и
значението на постъпките си и не е могла да контролира своите действия, не
разбирала по никакъв начин действията, които извършва и които е извършила. Това
състояние било причинено от съдова деменция - дементен
синдром с делириозни епизоди и с умерена степен на изразеност на интелектуално- паметовото
снижение, което я направило негодна да се грижи сама за собствените си работи,
като по време на извършване на упълномощителката
сделка същата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и
не е могла да ги ръководи. Със съдебно решение № 208 от 21.07.2017 г. по
гражданско дело № ./2017 г на ПОС, влязло в сила на 24:10.2018 г., наследодателката Н.Й. С. била поставена под пълно запрещение
на основание чл. 336 от ГПК, във връзка с чл. 5 от ЗЛС. В следствие на това е
налице порок в упълномощителната
сделка и дарението, извършено без надлежно предоставени пълномощия и
представителна власт, се явява недействително поради липсата на съгласие, в
каквато насока е и искането, отправено до районния съд.
В съдебно заседание, чрез своята процесуална представителка- адв.Н.Х., ищците поддържат така предявения иск, като молят
същия да бъде уважен.
Ответницата К.Г.К., чрез своя процесуален представител адв.Л.Р. ***, е подала писмен отговор в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, в който е изразила становище, че искът е недопустим. Твърдят, че не е
оборено упълномощаването на представителката на Н.Й. С., поради което не следва
да се разглежда искът за прогласяване нищожност на дарението. По отношение на
основателността на иска твърди, че същият е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски. Оспорва се
твърдението в исковата молба, свързано с това, наследодателката
да не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. В този смисъл твърди, че упълномощаването е редовно и сделката за
дарение е действителна.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представителки.адв.С. И. и адв.Б. Г. от САК, е
заявила, че поддържа така депозирания отговор.
В качеството на трето лице- помагач на ищците А.К.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***. Същият не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК и редовно
призован не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Не се спори между
страните, че Н.Й. е наследодателка на ищците и, че
същата с нотариален акт за дарение № 69, том III, рег.№ 917, дело 452 от
10.11.2016 г. на Н.М.Д.н. *** в регистъра на НК, се е разпоредила с
притежаваната от нея 1/2 идеалната част от земеделски земи в полза на нейната внучка-
К.К., Не се спори и по отношение на това, че Н.Й.,
при сключването на дарението е действала чрез свой упълномощен представител,
упълномощена с пълномощно с нотариално заверен подпис с рег. № ./01.11.2016 г. и
нотариално удостоверено съдържание рег. № ., акт 121 на нотариус Р. М., с район
на действие PC- П., както и това. Не се
оспорва и това, че Н.Й. е била поставена под пълно запрещение с решение № ./21.07.2017
г. по гр.д. №./2017 г. на ПОС, влязло в сила на 24.10.2018 г. Горните доказателства
са приложени по делото и не са оспорени от страните.
Спорният момент се
свежда до начина на упълномощаване на пълномощницата на наследодателката
на ищците адв.П. В. Й. ***. Представено е пълномощно
с нотариална заверка на подпис и съдържание от дата 01.11.2016 г. Според ищците
по време на предоставяне и учредяване на представителната власт наследодателката им Н.Й. С. се е намирала в такова
здравословно състояние, в което не разбирала свойството и значението на
постъпките си и не е могла да контролира своите действия, не разбирала по
никакъв начин действията, които извършва, в следствие на заболяването й - съдова
деменция - дементен синдром с делириозни
епизоди и с умерена степен на изразеност на
интелектуално- паметовото снижение.
По делото са
изслушани като свидетели посочените от ищците К. О. Д., Р.Г. Я. и Г.Б. Я..
Според първата
свидетелка /съпруга на ищеца П.Д., на 67 г., чиито показания са преценени по
реда на чл.172 ГПК/, Н. С. била нейна свекърва и е живяла 36-37 г. в една къща,
тя през 2016 г. се разболяла и изпаднала в деменция, била неадекватна, на легло
и на памперси. Имала и други заболявания. Около 1 г. преди да отиде в П.за нея
се грижело нейното семейство. Н. не била ориентирана за време. Не познавала нея
и съпруга й. Приказвала несвързани неща. Имала проблеми със зрението и слуха. За
деменцията не са я водили на лекар, но пиела
лекарства, защото била викана спешна помощ многократно. Изпадала в халюцинации,
приказвала с починали хора. След като я взела дъщеря й Е. след известно време
разбрали, че й е прехвърлила целия имот. По телефона правили опит няколко пъти
да се свържат с нея, но тя не вдигала. Разбрали за прехвърлянето на имотите, семейството
се обадило на кооператора К., относно рентата, но той заявил, че няма за тях,
защото имотът е прехвърлен преди няколко дни на К.К..
Няма представа как е живяла Н. *** съпругът й бил в къщата при нея, но бил с
представители на властта, бъде разпитана от съдия. Е. не е допускала другите да
видят майка им. Н. не отговаряла на телефона. След като разбрали, че имотът е
прехвърлен, мобилният телефон се изключил.
Според свидетелката Роза
Г. Янева, на 73 г., която познава Н. от 50 г. и повече, тъй като й е съседка в
с.Д.л., тя живеела в селото, докато не я взела дъщеря й. Тя боледувала и може
би вече имала деменция, но излизала на двора. Имало е моменти, когато не я
познава. Имала е и други заболявания- проблеми със зрението и. Хората, с които
живеела те я гледали. Изключително двете жени, етърви- К.Д. и Н. Д.. Знае, че К.
снаха й и сина й имали проблеми със здравословното състояние и дъщеря й я е
взела. Отдавна не е виждала Е..
Според свидетелката Г.Б.
Я., на 75 г., също съседка на Н. С. в с.Д.л., през 2016 г. тя не садила градина,
тъй като още от 2015 г. тя вече не била много добре, започнала да не излиза
вече да работи. Започнала да забравя, понякога й отговаряла на поздравите, понякога
я питала: “Коя си ти?“ В последствие й се влошило състоянието. Била на легло и
от снахите й разбрала, че не е добре. Когато отишла при нея, тя не я познала. Гледали
я в това състояние около една година и през 2016 г. дъщеря й взе и я завела в
гр.Перник при нея. Когато я взела дъщеря й, тя била в деменция.
По делото са
разпитани като свидетели и посочените от ответницата Л.Г.К., Р.С.М. и К.К.К.. Според първата свидетелка, Л.Г.К., на 41 г.- сестра
на ответницата /показанията й са преценени по реда на чл.172 ГПК/, майка й /Е./
била тази, която основно полагала грижи за баба й. Понеже майка й била
поръчител и на двамата й вуйчовци, и трябвало да изплаща техния дълг, била
осъдена, и нямало как да се прехвърли земята на нейно име, тъй като щяла да
бъде загубена, и затова била прехвърлена на името на сестра й, която няма
такива обвързаности. Тя също е поръчител на тези хора и до ден днешен изплаща тези
суми. Баба й живеела в апартамента на трите сестри и на майка й в гр.П.. Майка й
се грижела за нея, здравословното й състояние било вариращо, имало моменти, в
които е добре и такива, в които не се чувствала добре по отношение на физическо
здраве. Като всеки възрастен човек, имала сърдечно заболяване, намаление на
зрението и слуха. Преди това живеела в с.Дебели лаг, а зимните периоди- в гр.П.,
при майка й. Тя имала добри отношения с тях преди да дойде да живее в П., но
след това те не я потърсили. Водели дело те срещу нея за попечителство. Когато
се установило попечителството, за попечител била определена майка й, а баба й
починала на следващия ден. Когато я взели при тях в П. била с двустранна
пневмония, остеопороза и нещо по- сериозно, но била абсолютно
адекватна, в съзнание, разбирала какво прави, къде се намира. Общувала с
нейните деца, децата на сестра й. Основната причина е това, че майка й я
гледала била тази, че тя нямала внимание и отношение от синовете й. Последните
2 г. те не са я потърсили. Свидетелката живее в гр.С., кв.“К.“, а към момента
на развиващото се събитие живеела в гр.Перник, където е всяка събота и неделя,
не работи и прекарва свободното си време с майка си в П.. Към 2016 г., 2017 г.
също не работела. Майка й нямала условия да остане в къщата при баба й, защото
нямала ток в къщата години наред. Твърди, че баба й не е имала дементен синдром. С едното ухо не чувала, още от времето, когато
е била на работа в мината. Майка й по никакъв начин не е възпрепятствала идването
на синовете й. Тя е била там, те звънели на вратата и им било отваряно. Не е
имало случаи баба й да не се чувства добре и да говори несвързани неща.
Според свидетелката Р.С.М.,
на 42 г., която живее в гр.П., ул.“М. С.“, бл.., ет.., ап.. и познавала Н. С.
от внучката й Л., с която са приятелки и си ходят на гости. Когато посещавала
дома й, тогава баба й била там. Пиели кафе, от време на време тя сядала при тях.
Не чувала и трябвало по- високо да й се говори, и не виждала добре. Но, си
говорела общи приказки. Познавала ги, била неподвижна, но говорела нормално.
Според свидетеля К.К.К., на 64 г., който живее в с.Д. л. и е земеделски
производител, управител
на „Р.“ Е., същият познава П. и В. Б., както и Г.- брат им. Те вземали рента,
подписвали договор много пъти от 2007 г., до миналата година. Включително и
баба Н. като собственик на земеделска земя, подписвала договори и им давал
рента. Рентата до 2016 г. я давахл на братята,
сестрата се казвала Е.. Те идвали и баба Нада е идвала един или два пъти преди
2016 г. Дори е ходил един път в тях да подпише договор, тъй като била неподвижна.
До 2016 г. си снимал на телефона, баба Н. била дала пълномощно на Е. и му
казала на другите да не дава, а само на Е.. Преди това на всички е давал. Имало
нотариален акт на К. Г. и А.Р. и бил длъжен да дава на наследниците и те да си
делят по удостоверение за наследници.
По делото е допуснато
изслушване на съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д-р Р.К.. След
като се е запознал с доказателствата по делото експертът е дал следното
заключение:
От психиатрична
научна гледна точка не са налице ясни и обективни доказателства за тежестта на
нарушенията в мисловната и емоционално-волевата сфера и промените в общото ниво
на адекватност на О. - Н.Й. С. с ЕГН **********, към 01.11.2016 г. При О.,
въпреки че е страдала от психично заболяване - Съдова деменция с давност от
около две години преди датата 14.06.2017 г., не може категорично да се определи
какви са били тежестта и степента на развитие на психическото й заболяване към
01.11.2016 г. Развитието на заболяването й е било в посока на постепенно
утежняване на симптомите, но категорично не е възможно да се определи, дали към
01.11.2016 г. заболяването й е било напреднало до степен, която неминуемо би се
отразила на възможността на лицето да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи разумно и волево, както и да разбира свойството
и значението на извършеното действие - упълномощаване съобразно нотариално
заверено пълномощно.
По искане на ищцовата
страна съдът е допуснал допълнителна съдебно- психиатрична експертиза. За ад
достигна до това решение съдът се е позовал на обстоятелството, че е налице
друг лекар, който е имал преки впечатления и е извършил преглед и съответното
освидетелстване на Н. С.. Второто вещо лице- д-р Д.А. е изготвила и
експертизата по гр.д. № ./2017 г. на Пернишки окръжен съд. Според вещото лице,
анализът на наличните данни, данните от медицинската документация и
свидетелските показания може да се приеме, че Н.Й. С., ЕГН **********, починала
на 13.11.2018 г., живяла в с. Д. л., общ. Р., обл. П., временно в гр. П., е
страдала от психично разстройство с диагноза СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ - ДЕМЕНТЕН СИНДРОМ
С ДЕЛИРИОЗНИ ЕПИЗОДИ И УМЕРЕНА СТЕПЕН НА ТЕЖЕСТ. Дементният
синдром се е развил с характерната флуктуация, с
периоди на усложняване с делириозни епизоди. Отразени
са проявяващи се не само състояния на дезориентация, но и периоди с възприятно - представни
нарушения, привиждания и конфабулации,
нарушения в мисловната и емоционално-волевата сфера, промяна в общото ниво на
адекватност. По описаните данни от 2015 г. се проявяват симптоми, свидетелските
показания ги описват като изразени през 2016 г., психиатричният преглед ги
установява на 26.05.2017 г. На 01.11.2016 г. - шест месеца и 26 дни преди това,
може да се приеме, че е бил налице актуален дементен
синдром, обуславящ описаните промени. Може да се приеме, че към 01.11.2016 г. дементният синдром е нарушавал възможността на Н. Стоилова
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи разумно и
волево. Дементният синдром с умерена степен на изразеност на интелектуално- паметовото
снижение я е правил негодна да ce грижи сама за
собствените си работи. По описаните данни може да се приеме, че същата не е
могла да разбира свойството и значението на извършеното действие -
упълномощаване съобразно нотариално завереното пълномощно.
От правна страна.
За да бъде уважен иск
за прогласяване на нищожност на дарението поради противоречие със закона и по-
специално, че сделката е изповядана при липса на съгласие, следва да се
установи, с оглед направеното възражение от ищцовата страна, че представителката
на Н. Стоилова е действала без валидно учредена представителна власт, което
води до липса на съгласие при сключването на договора за дарение.
Настоящият съдебен
състав намира, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан по следните
съображения:
От събраните по
делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че към момента на
упълномощаването на адв.П. В. Й. ***, с пълномощно с нотариална
заверка на подпис и съдържание от дата 01.11.2016 г. на Р. М.- нотариус с район
на действие РС- П., упълномощителката не е могла да
разбира свойството и значението на сделката. Съдът прецени в тяхната съвкупност
свидетелските показания. Видно от твърдението на свидетелите на ответната
страна, Н. С., макар и да е била с влошено здравословно състояние- зрение и
слух и психично заболяване - Съдова
деменция с давност от около две години преди датата 14.06.2017 г., същата е
била в адекватно състояние и е могла да изрази свободно волята си. Свидетелите
на ищците от своя страна твърдят, че е имало моменти, в които тя не е могла да
разпознава хората около нея, а в други- че е реагирала адекватно /в този смисъл
са показанията на свидетелките Р. Я. и Г. Я., които твърдят, че на моменти Н. С.
не ги е познавала, а на моменти е разговаряла с тях/. От показанията на същите
обаче не може да се направи категоричен извод относно това към момента на полагането
на подпис върху пълномощното пред нотариуса същата да е била в състояние, което
не й позволява да разбира свойството и значението на сделката.
Преценявайки двете
изготвени съдебно- медицински експертизи съдът намира следното:
Според вещото лице
д-р Р.К., който се е запознал със събраните по делото писмени доказателства, от
психиатрична научна гледна точка не са налице ясни и обективни доказателства за
тежестта на нарушенията в мисловната и емоционално- волевата сфера и промените
в общото ниво на адекватност на Н. Стоилова, въпреки че е страдала от психично
заболяване - Съдова деменция с давност от около две години преди датата
14.06.2017 г. Според вещото лице не може категорично да се определи какви са
били тежестта и степента на развитие на психическото й заболяване към
01.11.2016 г. и дали заболяването й е било напреднало до степен, която
неминуемо би се отразила на възможността на лицето да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи разумно и волево, както и да
разбира свойството и значението на извършеното действие - упълномощаване
съобразно нотариално заверено пълномощно.
Вещото лице д-р Д.А.
е дала противното становище. Същата е изготвила заключението по гр.д. № ./2017
г. на ПОС, по което е постановено решение № ./2017 г. за поставяне на Стоилова
под пълно запрещение. Вещото лице е достигнало до извода, че, след като С. е страдала
от психично разстройство с диагноза СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ - ДЕМЕНТЕН СИНДРОМ С
ДЕЛИРИОЗНИ ЕПИЗОДИ И УМЕРЕНА СТЕПЕН НА ТЕЖЕСТ, същата е нарушила възможността й
да разбира свойството и значението на извършеното действие – упълномощаване,
съобразно нотариално завереното пълномощно. Според същото вещо лице, дементният синдром се е развил с характерната флуктуация, с периоди на усложняване с делириозни
епизоди. Въпреки така изразеното становище съдът намира, че не следва да се
приеме за категорично доказано, че това състояние на Н. Стоилова е било налично
точно към датата на упълномощаването- 01.11.2015 г. В подкрепа на това е
становището на вещото лице д-р Р.К., според който, естетството
на развитие на дементните процеси при възрастни хора
често носи характера на неравномерност във времето - протича на тласъци/влошавания,
предизвикани от получавани от болния микроинсулти в
централната нервна система/ като времето между отделните тласъци много често не
е равномерно разпределено, както и зоните в които протичат микроинсултите
са различни, респективно — проявява се различна и с различна тежест
психиатрична и неврологична симптоматика. Според вещото лице д-р К. споменатият
в заключението по експертизата по гр.д. № ./2017 г. на ПОС по поставяне под
запрещение период от две години за начало на дементния
процес при освидетелстваната е в известна степен определен приблизително и по
никакъв начин не дава ясна и категорична информация за точното и реално
психическо състояние за периода преди извършения за нуждите на
освидетелстването тогава психиатричен преглед.
Не променя горните
изводи и фактът, че до подписа на пълномощното е положен отпечатък от десния
палец на упълномощителката. Нотариусът е приложил по
аналогия разпоредбата на чл.189, ал.1 ГПК, според който частен документ,
издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му
палец. Отпечатъкът в случая е положен не за да замести подписът, а
собственоръчното изписване на трите имена на лицето.
По разноските.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответницата направените по делото разноски, съгласно приложения по
чл.80 от ГПК списък, които възлизат на 650 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, районният
съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен
и недоказан иска на ищците П.Б.Д., ЕГН **********,
В.М.Д., ЕГН **********, А.М.Д., ЕГН **********, Н.М.Ц., ЕГН **********, М.Д.Д., ЕГН **********, И.Г.Д., ЕГН ********** и В.Г.Д., ЕГН **********,
всичките със съдебен адрес: чрез адв.Н.Х.,***, офис.,
срещу ответницата К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с който молят съда да
постанови решение, с което да прогласи недействителността на дарението на
½ и.д.част на недвижими имоти, находящи се в
с.Д. л., община Р., област П., съобразно нот. акт № .,
том .,рег. № ., дело № ./10.11.2016 г. на Н.М.Д. *** действие РС- Р..
ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********, В.М.Д., ЕГН **********,
А.М.Д., ЕГН **********, Н.М.Ц., ЕГН **********, М.Д.Д.,
ЕГН **********, И.Г.Д., ЕГН ********** и В.Г.Д., ЕГН **********, всичките със
съдебен адрес: чрез адв.Н.Х.,***, офис., да заплатят
на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/ - направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред О.с.П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
/В.К/