№ 5030
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110210475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „България Ер“ АД, чрез юрк. Д., срещу НП №
307/18.07.2023г., издадено от Началник на ГПУ София при РД ГП - Аерогари,
с което на жалбоподателят за нарушение по чл. 20 ал.1 т.1 вр. чл.19 ал.1 от
ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/лв.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено, тъй като са допусанти съществени нарушения на
процесуалните правила, пряко рефлектиращи върху правото на защита на
санкционираното лице. Твърди се, че административно-наказващият орган
изобщо не е описал фактическите обстоятелства, очертаващи възникването на
задължението за субекта на отговорността. Посочва се, че в наказателното
постановление и предшестващия го АУАН не е отразено коя правна норма
задължава конкретното превозвано лице да представи документите. Твърди
се, че не са описани разпоредбите, касаещи паспортно-визовия режим, които
са нарушени и в този смисъл наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован не се
представлява.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2023г. около 07:41 ч. на ГКПП Аерогара София била
осъществена гранична проверка на влизащите на територията на Р. България
пътници на полет № FB 572, пътуващи от Тел Авив за София с полет на
превозвача „България Ер“ АД. В хода на проверката на пътуващ с този полет
беларуска гражданка е отказано влизането на територията на страната, тъй
като лицето не е представило валидна виза или разрешително за пребиваване.
За консатираното св. И-М съставила АУАН № 293/23 г. на превозвача,
като приел, че същият е нарушил чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ вр. чл.19 ал.1 т.1 от
ЗЧРБ, защото е извършил услуга по превозване на пътник – беларуска
гражданка, без да притежава валидна виза или разрешително за пребиваване
на територията на страната и е издал превозен документ – билет и бордна
карта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП №
307/18.07.2023г., с което на жалбоподателят при идентично словесно
описание на соченото нарушение е наложена имуществена санкция вразмер
на 2 000 / две хиляди/ лв.
Видно от заповед административните актове са издадени от
компетентни лица, в рамките на техните правомощия.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелката И-М и св. И..
Съдът даде вяра на събраните в производството доказателства, като
прие че същите са единни и непротиворечиво изграждат предмета на
производството. Следва да се отчете, че в производството е приобщено като
писмено доказателство отказ за влизане в страната от ГД ГП, от 22.05.2023г.,
касаещ превозваната гражданка на Беларус, поради липса на изискуема
валидна виза или разрешително за пребиваване на територията на страната.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
2
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди.
Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити,
посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Доводите в жалбата в тази насока са
неоснователни. Вярно е, че е нужно да съществува тъждество на изписаното в
АУАН и последавлото го НП, но това изискване не следва да се
абсолютизира. Законодателят е въвел задължението за административно
наказващия орган да опише всички обстоятелства, описващи соченото
нарушение в двата акта, които съставя, за да обезпечи възможността на
субекта на отговорността да реализира правото си на защита. В този смисъл
Наказателното постановление следва да съдържа минимум от реквизити,
очертаващи фактическите параметри на извършеното, така щото за
жалбоподателя да е ясно какво се твърди да е извършил, коя правна норма
въвежда дължимото правило за поведение и как стореното от навлиза в
колизия с дължимото поведение. Изрично в ЗАНН е предвидена и хипотеза,
при която щом е установено извършеното нарушение и авторството на
същото, макар и при порок на съставения АУАН / стига той да не посяга
пряко върху правото на защита/ следва да се издаде НП. В процесанат
хипотеза е ясно описано какво се твърди да е осъщестевно, като в
обстоятелствената част на АУАН подробно са описани време, място на
нарушението и обстоятелствата свързани с констатираното от контролния
орган. Така несъмнено за субекта на отговорността е ясно какво се твърди, че
е осъществил. Посочено е и ясно описано словесно дължимото му поведение.
Дадена е и правна квалификация на нарушението. При тези доводи съдът
прие, че в хода на протеклото производство не са допуснати процесуални
нарушения, пряко посягащи върху възможността на субекта на отговорността
ефективно да реализира правото си на защита.
3
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е
ангажирана за осъществяване на административно нарушение, което е
формално и на просто извършване. Дължимото поведение на превозвачът е
било да провери пътника за наличие на редовни документи за пътуване и
наличие на виза, като превозвачът го е превозил без приложена
българска/шенгенска виза за пътуване или разрешителна за пребиваване и е
издал превозни документи - билет и бордна карта и е превозил пътника.
Несъмнено установено е, че такава виза към датата на пътуване е следвало да
бъде налична. Този извод е обусловен от оформения отказ на лицето да влезе
на територията на страната. В чл.8 от ЗЧРБ е посочено кога чуждестранен
гражданин следва да представи изискуемия документ – виза или заместващ
такъв и тази разпоредба е въведена в наказателното постановление, но не са
описани факти досежно това обстоятелство. Те обаче са неотносими към
предмета на производството, тъй като нарушението е фармално и касае
отговронст на превозвача. Несъмнено установено е, че на лицето е било
отказано да влезе на територията на страната именно поради липсата на
посочения документ. В този аспект, ако се ангажираше отговорност на
превозваното лице би следвало да се опише, коя правна норма го задължава
да представи конкретен документ. В процесната хипотеза не се разкрива
подобна фактическа конструкция, поради което и възражението на
жалбоподателя е неоснователно. Отделно от това изискването за представяне
на конкретен документ на превозвача, когато се ангажира неговата
отговорност е резултат от правен извод, който съдът следва да направи / в този
аспект е приложил Регламент ЕО № 539/2001 на Съвета/.
Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не следва да се обсъжда
– отговорността е обективна, безвиновна.
Извършеното подлежи на санкциониране, като видът и размерът на
определеното администартивно наказания съответства на тежестта на
нарушението и въведеното в параметрите на прложимата правна норма. В
този смисъл съдът прие, че наложената имуществена санкция в размер на
2 000 лв. не следва да се редуцира.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Деянието по никакъв начин не се отличава от други нарушения от този
4
вид с по-ниска степен на обществена опасност и за извършването му
законодателят е предвидил определена санкция, отразяваща именно степента
на обществената му опасност.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 115
/03.10.2014г., издадено от Началник ГПУ – София при РДГ Аерогари, с което
на жалбоподателят „България Ер“ АД за нарушение по чл. 20 ал.1 т.1 вр.
чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 6 000
/шест хиляди/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5