РЕШЕНИЕ
№ 260021
гр. Троян, 19.02.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
гр. Троян, четвърти състав, в публичното заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора
...……………...........................…...... като разгледа докладваното от
съдията – Ютерова гр. дело № 414 по описа
на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
М.И.М. *** е предявил срещу П.Д.Г. *** иск с правно
основание чл. 143 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата
12 778,88 лева, представляваща заплатен от ищеца в качеството му на
поръчител на неиздължения остатък по договор за потребителски кредит от
10.12.2015 г., който е отпуснат на ответницата. В подкрепа на твърденията си М.
е представил писмени доказателства. В с. з. ищеца не се явява. Представено е
писмено становище по същество от пълномощника на ищеца адв.
К.Д. от ЛАК.
По реда на чл. 131 от ГПК на
ответницата П.Г. е връчено копие от ИМ и доказателства. В предвидения месечен
срок същата не е представила писмен отговор. В с. з. Г. е представлявана от адв. Е.Ц., който оспорва така предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Навеждат се твърдения, че не
са налице предпоставките на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за
успешното провеждане на иска.
Като писмени доказателство по
делото са приети Договор за потребителски паричен кредит № 2083662 от
10.12.2015 г. на името на П.Д. М., погасителен план по потребителски паричен
кредит № 2083662 от 10.12.2015 г., Общи условия за застрахователна програма
„Кредитна протекция Плюс“, искане за рефинансиране на съществуващ дълг от
10.12.2015 г., Решение № 191 от 02.07.2018 г. на ТРС по гр. дело № 422 от 2018
г., Договор за потребителски паричен
кредит на името на М.И.М., Погасителен план по потребителски паричен кредит №
4094682 от 23.03.2020 г., Удостоверение за рефинансиране на кредитно задължение
изх. № 6041/12.06.2020 г., Удостоверение за липса на задължение по кредит изх.
№ 4045 от 03.04.2020 година, два броя заповеди за извършване на асистирана репродукция № РД-0317813/2013 г. и №
РД-03-24197/2015 г. медицинска документация, свързана с изследване на ищеца и
ответницата по повод на процедурите за асистирана
репродукция и удостоверение за раждане на
№ ********** от 23.12.2019 г., изд. от Община гр. Троян.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са били
съпрузи, като брака им е бил прекратен с Решение № 191 от 02.07.2018 г. по гр.
дело № 422/2018 г. на ТРС.
На 10.12.2015 г. между “Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответницата П.Г. е сключен договор за потребителски
кредит № 2083662, по силата на който на същата е предоставен кредит в размер
на 17 510 лева. Г. се задължила да погасява
кредита на месечни анюитетни вноски в размер на
291,62 лева, с падежна дата 14-то число на месеца. По описания договор М.М. се е задължил като поръчител.
Не се оспорва факта, че от м.
декември 2019 г. ответницата престанала да погасява месечните си вноски по
кредита.
М.М. твърди, че получил телефонно обаждане от
служител на банката, който го е уведомил, че при продължаващо неизпълнение, кредитът ще бъде
обявен за предсрочно изискуем и че принудителното изпълнение ще се насочи и
срещу поръчителя.
По делото липсват доказателства относно договорно
регламентираното обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На основание чл. 192 от ГПК съда е изискал от “Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД всички налични документи в изпълнение на
задълженията си по чл. 13 от ОУ попроцесния договор.
С писмо
от 21.12.2020 г. дружеството е изпратило диск, на който са записани проведените
телефонни разговори, съгласно чл. 10 от ОУ. Изрично е записано, че няма
документи, удостоверяващи уведомяване на П.Г. по чл. 13 от ОУ, тъй като кредита
не е обявяван за предсрочно изискуем.
Срока на погасяване на кредита е 14.04.2025 г. и
въпреки, че ответницата е преустановила да заплаща месечните си вноски от м.
декември 2019 г., кредита не е бил обявен за предсрочно изискуем. Въпреки това
обаче М. поел изпълнение по договора. На 23.03.2020 г. същия сключил с “Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД договор за потребителски кредит № 4094682, по
силата на който на същия бил предоставен кредит в размер на 22 220 лева, усвоен
на 23.03.2020 г. С така отпуснатия кредит са рефинансирани наличните задължения
на ищеца, в това число изцяло е погасено задължението по процесния договор №
2083662/10.12.2015 г. в размер на
12 778,88 лева.
При така изложената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи: Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска
от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е
уведомил за предявения срещу него иск. Това е правото на регресно
вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в
гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване.
Фактическият състав на посочената правна норма съдържа няколко елемента, чието
установяване обуславя основателността на регресния
иск. На първо място поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо задължение
по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде действително и
точно. Втората предпоставка за възникване на регресни
права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението - чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. Той губи регресните си права, ако длъжникът е изпълнил - чл. 143, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. В настоящия
казус съда приема, че процесния кредит не е обявен за предсрочно изискуем. По
делото липсват доказателства за уведомяване на длъжниците
за настъпилия факт по надлежен ред. Нещо повече в писмото си от 23.12.2020 г.
кредитора изрично е посочил, че „кредита не е ставал предсрочно изискуем“.
В клаузите на ОУ са уредени
начина на комуникация между кредитора и кредитополучателя.
В чл. 13 от ОУ изрично е уредено при какви
условия кредита може да бъде
обявен за предсрочно изискуем и каква процедура се извършва за
това. Следва да се приеме
в случая, че кредитора не е изпълнил нито
едно от описаните задължения - нито е информирал потребителя за предсрочна
изискуемост, нито е информирал потребителя за датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска, за да може да се позове после на
неспазен срок /двуседмичен/ за отстраняване на посоченото нарушение.
Право да погаси предсрочно изцяло или
частична задълженията
си има само
кредитополучателя, не и поръчителя. Това би могло да се случи само и
единствено ако кредитора надлежно е упражнил правото си да изпрати известие до
потребителя и поръчителя за предсрочна изискуемост на кредита и ги покани в 15-дневен
срок да изплатят
дължимите суми.
В правната теория е застъпено становището, че за да
изпълни поръчителя задължението си към кредитора, не е необходимо последният да е предявил иск или
да е осъдил поръчителя. От друга страна обаче, се установява,
че ищецът-поръчител е погасил остатъка от кредита предсрочно. По делото безспорно се установи, че крайния срок на договора е 14.04.2025 г. С
предявяването на регресния иск на практика ищецът-поръчител претендира ответницата да бъде принудена също да заплати предсрочно целия остатък от кредита.
Както беше посочено и горе, в Общите условия към договора за
кредит, действали по време на
сключването му, страните са уговорили
при забава на плащането на
една или повече вноски по
кредита, банката да има право
да обяви целия остатък от
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, което не е сторено – банката
не е обявила кредита за предсрочно изискуем и съответно не е предприела действия /съдебни и извънсъдебни/ с цел събиране на вземанията си.
Вземането на удовлетворения кредитор се счита
запазено в полза на поръчителя. Правата и исковете, които удовлетвореният кредитор е могъл да упражнява
срещу длъжника като титуляр на
вземането, преминават в полза на поръчителя,
който в този смисъл се явява
негов частен правоприемник. Независимо,
че ищецът-поръчител е погасил предсрочно целия остатък от
кредита, той няма основание да принуди главния
длъжник, да изплати предсрочно този остатък от кредита,
изплатен от него, след като
и кредиторът не е имал основание да претендира плащане
на целия остатък от кредита
към 16.06.2020 г. - датата на подаване
на исковата молба, защото към тази дата кредита не е бил обявен за изцяло
и предсрочно изискуем. Поръчителят не може при
упражнение на иска си по чл. 143 от ЗЗД да има повече права
от тези, които е имал кредитора.
Предсрочното погасяване на кредита от страна
на поръчителя, само по себе
си не може
да има за
последица предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя.
При тези изводи настоящия състав намира,
че иска изцяло следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата 830 лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от М.И.М., ЕГН **********, адрес: *** против П.Д.Г., ЕГН **********,
адрес: *** иск на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 778,88
лева, представляваща заплатен от ищеца в качеството му на поръчител на неиздължения
остатък по договор за потребителски кредит №
2083662/10.12.2015 г.
ОСЪЖДА от М.И.М., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата 830,00 –
осемстотин и тридесет лева сторени съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: