РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20252100200691 по описа за 2025 година
Съдебното производство е по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН.
Образувано по предложение на прокурор в Районна прокуратура – Бургас за
налагане на имуществена санкция на юридическото лице „*****“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „****“ №
****, ет. ***, ап. ****, с управител и собственик на капитала А. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“ № ***, ет. ****, ап. ****, в размер
на 7 215 лева (седем хиляди двеста и петнадесет лева), представляваща
имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат
на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, извършено от представляващия
дружеството управител А. И. А., с ЕГН **********.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа внесеното
предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за
ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице
„******“ ЕООД. В подкрепа на становището си сочи, че юридическото лице е
могло да се обогати в резултат на извършеното от пълномощника му
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, което престъпно деяние фигурира в
кръга на изрично упоменатите в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН. Пледира за уважаване
на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в
размер на 7 215 лева, представляваща равностойността на стоките като
имитация, предмет на престъплението, за което представляващият
дружеството А. И. А. е осъден с влязъл в сила съдебен акт.
За юридическото лице „******“ ЕООД, редовно призовано за съдебно
1
заседание, не се явява представляващият го А. И. А. и не е изразено
становище по предложението на БРП.
Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка на
събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Търговското дружество „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ж.к. „***“ № ***, ет. ***, ап. ****, е учредено
на 27.07.2022 г. и понастоящем продължава да е вписано в търговския
регистър към Агенция по вписванията. Негов управител и представител е А.
И. А., с ЕГН **********, който е и собственик на капитала на дружеството.
Към 14.09.2023 г. дружеството стопанисвало търговски обект № 139 на
морски плаж „Слънчев бряг-Север“ между спасителни постове № 7 и 8. На
посочената дата била проведена проверка за нерегламентирана продажба на
стоки, означени със знаци – търговски марки, защитени на територията на
Република България, в нарушение на Закона за марките и географските
означения (ЗМГО). В обекта били предлагани за продажба на стелажи с
единични цени за продажба стоки, носещи защитени лицензирани търговски
марки по смисъл на ЗМГО – чанти и портмонета, носещи знаци, които
визуално и словесно имитирали известни търговски марки: „CHANEL“,
„CHRISTIAN DIOR”, „PRADA“ и „MARC JACOBS”, за които според изискана
справка от Патентното ведомство на Р. България, в държавния регистър на
тези от марките, регистрирани по националното законодателство, няма
вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване по отношение
на търговското дружество „******“ ЕООД.
С протокол за доброволно предаване били предадени, както следва:
- чанти марка „MARC JACOBS” /“Марк Джейкъбс“/ - 27 (двадесет и
седем) броя, означени със знаци, сходни на регистрираната марка „MARC
JACOBS”, с единична цена като реплика 45.00 (четиридесет) лева на обща
стойност 1 215 (хиляда двеста и петнадесет) лева и единична цена като
оригинал 585 (петстотин осемдесет и пет) лева на обща стойност 15 795
(петнадесет хиляди седемстотин деветдесет и пет) лева;
- чанти марка „MARC JACOBS” /“Марк Джейкъбс“/ - 28 (двадесет и
осем) броя, означени със знаци, сходни на регистрираната марка „MARC
JACOBS”, с единична цена като реплика 45 (четиридесет) лева на обща
стойност 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лева и единична цена като
оригинал 585 (петстотин осемдесет и пет) лева на обща стойност 16 380.00
(шестнадесет хиляди триста и осемдесет) лева;
- чанти марка „PRADA“ /“Прада”/ - 38 (тридесет и осем) броя,
означени със знаци, сходни на регистрираната марка „PRADA“, с единична
цена като реплика 55 (петдесет и пет) лева на обща стойност 2 090 (две
хиляди и деветдесет) лева и единична цена като оригинал 6 620 (шест хиляди
шестстотин и двадесет) лева на обща стойност 251 560 (двеста петдесет и една
хиляди петстотин и шестдесет) лева;
2
- чанти марка „СНАNЕL“ /„Шанел“/ - 23 (двадесет и три) броя,
означени със знаци, сходни на регистрираната марка CHANEL, с единична
цена като реплика 65 (шестдесет и пет) лева на обща стойност 1 495 (хиляда
четиристотин деветдесет и пет) лева и единична цена като оригинал 13 420
(тринадесет хиляди четиристотин и двадесет) лева на обща стойност 308 660
(триста и осем хиляди шестстотин и шестдесет) лева
- чанти марка „CHRISTIAN DIOR” /“Кристиан Диор”/ - 16
(шестнадесет) броя, означени със знаци, сходни на регистрираната марка
„CHRISTIAN DIOR”, с единична цена като реплика 65 (шестдесет и пет) лева
на обща стойност 1 040 (хиляда и четиридесет) лева и единична цена като
оригинал 5 905 (пет хиляди деветстотин и пет) лева на обща стойност 94 480
(деветдесет и четири хиляди четиристотин и осемдесет) лева;
- чанта марка „CHRISTIAN DIOR” /“Кристиан Диор”/ - 1 (един)
брой, означена със знаци, сходни на регистрираната марка „CHRISTIAN
DIOR”, с единична цена като реплика 65 (шестдесет и пет) лева и единична
цена като оригинал 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева;
- портмонета марка CHRISTIAN DIOR”/“Кристиан Диор”/ - 2 (два)
броя, означени със знаци, сходни на регистрираната марка „CHRISTIAN
DIOR”, с единична цена като реплика 25 (двадесет и пет) лева, на обща
стойност 50 (петдесет) лева и единична цена като оригинал 4 100 (четири
хиляди и сто) лева на обща стойност 8 200 (осем хиляди и двеста) лева, като
всички доброволно предадени стоки са идентични на стоките, за които
регистрираните марки са получили закрила, всички носещи графично и
словно изображение сходно на горепосочените търговски марки.
Във връзка със случая било образувано Досъдебно производство № 304
ЗМ-1060/2023 г. по описа на Районно управление – Несебър, пр. вх. №
15857/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, за извършено
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. В хода на разследването били
установени притежателите на изключителното право на всяка от изброените
търговски марки, както и техните представители за територията на Република
България. Събрани били доказателства, че „****“ ЕООД като дружество,
ползващо търговския обект и лицето А. И. А., като представляващ това
дружество или в лично качество, не са получавали и към инкриминираната
дата не са разполагали със съгласието на носителите на правата върху
търговските марки за тяхното ползване в търговската дейност на дружеството.
Назначена и изготвена е била съдебно-маркова експертиза. В
представеното заключение е било посочено, че е налице сходство между
изобразените върху веществените доказателства знаци и упоменатите по-горе
регистрирани марки и идентичност между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Сходството
между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и
доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на
сходно общо впечатление създавано от общи похвати на представяне на
3
знаците. Сходството може да доведе до объркване на потребителя, което
включва възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки „CHANEL“ /„Шанел“/
- притежание на CHANEL SARL - Switzerland; „CHRISTIAN DIOR”
/“Кристиан Диор”/ - притежание на Christian Dior Couture SA, „PRADA“
/“Прада”/ - притежание на PRADA S.A.; „MARC JACOBS” /“Марк
Джейкъбс“/ - притежание MARC JACOBS TRADEMARKS LLC, US.
Извършената в досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза е определила пазарната стойност на предлаганите за продажба
стоки в размер на 7 215 (седем хиляди двеста и петнадесет) лева като реплики
и съответно в размер на 699 875 (шестстотин деветдесет и девет хиляди
осемстотин седемдесет и пет) лева – ако стоките бяха оригинални.
Досъдебното производство приключило с внасяне в Районен съд –
Несебър на споразумение, по което е образувано НОХД № 18/2025 г. по описа
на съда, одобрено с протоколно определение от 07.03.2025 г., в сила от същата
дата, с което представляващият дружеството А. И. А. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, за което при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, от НК му било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Изложената фактическа обстановка съдът извлече от приложените към
предложението писмени доказателства, в това число материалите по ДП,
влязлото в сила споразумение по НОХД № 18/2025 г. по описа на РС –
Несебър и справката за актуално състояние на „*******“ ЕООД.
При така установената фактология, при съобразяване и с разпоредбата
на чл. 413 от НПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда,
настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Предложението на Районна прокуратура – Бургас за налагане на
имуществена санкция на юридическото лице „*****“ ЕООД е допустимо, тъй
като е подадено от надлежна страна, по предвидения в чл. 83б, ал. 1, т. 1 от
ЗАНН ред и отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
Предложението е и основателно поради едновременното наличие на всички
установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни и
процесуалноправни предпоставки за неговото уважаване.
Процесуалноправните предпоставки изискват внесен в съда обвинителен акт
(или друг прокурорски акт за ангажиране наказателна отговорност на
физическо лице, респективно – прекратено, спряно или невъзможно да бъде
образувано наказателно производство срещу физическото лице), както и
предложение до съда по реда на глава четвърта от ЗАНН с определените в чл.
83б, ал. 2 от ЗАНН реквизити.
В разглеждания казус делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт,
с който А. И. А., в качеството му на представляващо лице на „*******“
ЕООД, е признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл. 172б,
4
ал. 1 от НК. Материалноправните предпоставки предполагат съществуването
на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от
престъпление измежду изрично посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН
престъпни състави от особената част на НК, както и изискване
престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество или
отношение спрямо юридическото лице (формиращо волята му, законен или
упълномощен представител и т.н.). Престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК,
за което е влязла в сила присъдата спрямо управителя на „******“ ЕООД,
несъмнено попада сред изброените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпления.
„*****“ ЕООД е юридическо лице, вписано в Търговския регистър, което
съгласно служебно извършената от съда справка не е заличено към настоящия
момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи
административно-наказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази
отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна, тъй като юридическото
лице не формира субективно (психическо) отношение към извършеното от
неговия управител общественоопасно деяние. Към датата на осъществяване
на престъпното деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК – 14.09.2023 г., физическото
лице А. И. А., е било представляващ юридическото лице, следователно той е
бил овластен да формира волята на дружеството и да го представлява. Ето
защо, А. А. притежава качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ЗАНН, от което логично следва изискуемата от тези разпоредби връзка
между юридическото лице и извършителя на престъплението. Престъплението
по чл. 172б, ал. 1 от НК, извършено от управителя на търговското дружество, е
формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква
непременното настъпване на имуществени вреди. Въз основа на фактическото
описание на престъплението, предмет на влезлия в сила съдебен акт по НОХД
№ № 18/2025 г., настоящият състав приема, че представляваното към
14.09.2023 г. от А. дружество обективно е могло да се обогати вследствие
извършеното от упълномощения представляващ го престъпление по чл. 172б,
ал. 1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били изложени и предлагани
за продажба в търговския обект, стопанисван от търговското дружество, и от
негово име. В конкретния случай се касае за търговско дружество, в което
управителят А. го е представлявал и вземал решения за оперативната му
дейност, т. е. е бил юридически и фактически овластен и компетентен да
формира волята на дружеството, да го представлява пред всички трети лица и
субекти.
В разглеждания случай се твърди конкретно, че дружеството би се
обогатило неправомерно от стойността на стоките, предмет на деянието по чл.
172б, ал. 1 от НК. Това твърдение съдът приема за категорично доказано
поради факта, че при осъществяване на престъплението осъденият А. А. е
действал в качеството на представляващ „********“ ЕООД. Единствено
намесата на служителите от проверките е попречила да бъде реализирана
продажбата на процесните стоки. Евентуалната облага за дружеството от
престъплението, извършено от представляващия го, би се изразила в
5
разликата между обявената продажна цена на стоките, обозначени със знаци,
сходни на защитените марки, и стойността, на която дружеството ги е
придобило от други доставчици. За придобивната цена на стоките
доказателства не са били ангажирани нито на досъдебното производство, нито
в хода на съдебната фаза на наказателното производство, нито в
производството пред настоящата инстанция. Поради това, за целите на
производството по Глава четвърта от ЗАНН съдът приема, че сумата, с която
дружеството би се обогатило от продажбата на инкриминираните вещи, е
посочената в заключението на оценъчната експертиза обща стойност на
процесните стоки като реплика (имитация), каквито те всъщност са, а именно
7 215 (седем хиляди двеста и петнадесет) лева.
Установи се безспорно, че А. е признал вината си в хода на съдебната
фаза на наказателното производство и е сключил споразумение за размера от 7
215 лева, в резултат на което и след одобрението на съда е налице влязъл в
сила съдебен акт по това обвинение по отношение на него като физическо
лице, като в този смисъл му е зачетено правото на защита в наказателното
производство, което би могло да приключи с налагане на санкции. Тъй като
вината му като обвиняем по НОХД по внесено споразумение е била
установена в съответствие със закона и съответно са били определени
обективните елементи на фактическия състав на престъплението, което в
случая води до налагането на процесната административно-наказателна
санкция на юридическото лице, за целите на производството по Глава четвърта
от ЗАНН съдът приема, че сумата, с която дружеството би се обогатило от
продажбата на инкриминираните вещи, е общата стойност на процесните
стоки като реплика (имитация), а именно 7 215 лева, за която има влязъл в
сила съдебен акт. Настоящият съд при тези обстоятелства не може да преценя
дали това е действителната стойност на евентуалната облага от
престъплението, при положение, че няма и законова възможност, предвидена
в ЗАНН, юридическото лице да може надлежно да я оспори впоследствие. В
този контекст съдът отчете, че основният принцип на правото на Съюза /член
48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз/ е спазен,
тъй като на Стоянов е било зачетено правото на защита по НОХД, за което е
знаел, че би могло да приключи с налагане на санкция на юридическото лице,
което представлява. В конкретния случай, осъдителна присъда по изрично
посочени престъпления в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, е основанието за
имуществената отговорност на ЮЛ. Присъдата /определението за одобряване
на споразумението/ по наказателното дело има задължителна сила за
настоящия съд по спорния в настоящото производство въпрос. Осъждането на
физическото лице по посоченото престъпление с всички елементи на
обективната страна на деянието, са основанието, изрично посочено в закона,
за отговорността на юридическото лице.
Съгласно чл. 83а, ал.,1 от ЗАНН, размерът на имуществената санкция е
до 1 000 000 лева, но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е
имуществена. В разглеждания случай, евентуалната облага за „******“ ЕООД
6
несъмнено би била парична, т. е. имуществена, и нейният размер е конкретно
определен – 7 215 лева, поради което имуществената санкция на дружеството
следва да се отмери именно в този размер. Така индивидуализираната по
размер санкция изцяло съответства на стойността на евентуалната облага и по
мнението на съда е подходяща и достатъчна за постигане целите на
административното наказание.
Така мотивиран, на основание чл. 83г, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, Бургаския
окръжен съд
РЕШИ:
НАЛАГА на „******“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ж.к. „****“ № ****, ет. ***, ап. ****, с управител и
собственик на капитала А. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ж.к.
„*****“ № ****, ет. ****, ап. ****, имуществена санкция в размер на 7 215
лева (седем хиляди двеста и петнадесет лева), представляваща имуществената
облага, с която юридическото лице би се обогатило в резултат на извършеното
от А. И. А., с ЕГН **********, в качеството на негов представляващ,
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
– Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7