Р Е Ш Е Н И Е
№………….………......2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
В публично заседание на осми юли 2020г., в състав
АДМИНСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 3369/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 вр. чл.129 ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адв.Р.Ч., против Заповед
№ Г-344/14.09.2007г. на Зам.Кмета на ОбщИ Варна, с която е одобрен ПУП – План
за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ за урегулиран
поземлен имот /УПИ/ IV-563, 570, 571, кв. 47 по плана
на XVI подрайон на гр.Варна.
Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена в противоречие с
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, които нарушения в своята съвкупност обуславят липса на
основание за издаването й, респ. водят до нищожност на същата. В условията на
евентуалност твърди незаконосъобразност на оспорения акт. Конкретно сочи, че в
качеството си на заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ - като
собственик на ид.части от сгради в УПИ ІІ-563, не е участвал в
административното производство по чл.134 от ЗУТ, съответно не е давал
съгласието си за откриване на такова и не е бил уведомяван надлежно за
актовете, издавани във връзка с него, в това число и за самата заповед. Сочи,
че изложеното предпоставя и материалната незаконосъобразност на акта, доколкото
посоченото в акта правно основание - чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ в редакцията му към
14.09.2007г. /ДВ, бр.61/2007г./ – предвижда че влезлите в сила подробни
устройствени планове, освен на основанията в ал.1, могат да се изменят и когато има съгласие на
всички пряко заинтересовани собственици. Твърди, че такова съгласие липсва, като
в случая освен него има и други заинтересовани лица, които не са били
уведомявани и не са давали съгласие. Освен това, в самото заявление, по което е
започнало административното производство, както и в приложената към него
Декларация, има посочени само три лица, като пряко заинтересовани собственици,
като обаче е положен един и същи подпис, без да е ясно на кого от тях прИдлежи.
На изложените основания претендира прогласяване на нищожност на оспорената
заповед, а в условията на евентуалност – отмяната й като незаконосъобразно.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си адв.Ч., поддържа жалбата и моли съд ада я уважи. Навежда и допълнителни аргументи и възражения, а именно: Липсва становище на Главния архитект на ОбщИ Варна, като в преписката се съдържа предписания от същия, но то не е за изменение, а за допускане изработване на ПУП и касае само два от имотите предмет на заповедта - УПИ І-571 и ІІ-563. Правните основания, посочени в обжалваната заповед, не кореспондират с фактическите основания за нейното издаване. Нарушена е разписаната в чл.15 от ЗУТ процедура да е налице дадено заявление от собствениците и предварителен договор за прехвърляне на идеални части от поземлените имоти, тъй като нито заявлението, нито предварителния договор по чл.15 от ЗУТ носят подписа на собствениците. Доколкото в обяснителната записка към проекта за плана е посочено, че предвижда свързано застрояване, а такова в няма, счита за обективно невъзможно да се реализира и приложи плана.
Ответникът – Зам. Кмета на ОбщИ Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Стамова, оспорва жалбата. В депозирано по делото писмено становище твърди недопустимост на същата поради липса на правен интерес у жалбоподателя, доколкото при издаване на процесната заповед са уведомявани заинтересованите лица по приложимата специална норма на чл.131 от ЗУТ - съобразно данните от кадастралния регистър, където жалбоподателя не е фигурирал. Сочи, че освен това процесната заповед вече е била обект на съдебен контрол и в съдебното производство, при спазване принципа на служебното начало, жалбоподателят не е фигурирал, тъй като не е имал качеството на заинтересовано лице по нито една от хипотезите на чл.131 от ЗУТ. На изложените основания моли жалбата да се остави без разглеждане, а в условията на евентуалност – да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение. Заинтересованите страни: П.Д.М., И.П.К., Р.В.А., М.Г.Й. и Т.Г.П., изразяват становище за основателност на жалбата и молят съда да я уважи.Заинтересованите страни: С.Н.П., Т.Х.Т. и А.П.К., редовно призовани – не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на спора. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:По допустимостта:Пред съда жалбоподателят Д.М.Д. обосновава правния си интерес от оспорването като собственик по наследство и по договор за замяна на ½ идеална част от едноетажна жилищна сграда /източна половИ на сграда-близнак/ с вход към ул.“***“ , състояща се от: външно стълбище, входно антре, стая, кухня, изба с едно избено помещение – външно влизане, външен тоалет и гараж, всичко строено през 1962-1963 г., ведно със съответното право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 411 кв.м., УПИ II-**, кв.**“а“, по плана на 16 м.р. на гр.Варна с административен адрес гр. Варна, ул.“***“ № **. Вещните права на жалбоподателя върху посочения недвижим имот се установяват със следните документи: 1/ нотариален акт /НА/ № ***/16.01.1969г. /л.30/; 2/ удостоверение за наследници № III- 661 /л.31/ на почИлото лице М Д. ***; 3/ Протокол от с.з. от 25.03.1987г. по гр.дело № ***по описа на ВРС за 1987г. /л.32/, за съдебна спогодба; 4/ НА № ***/1987г. /л.7/; 5/ НА № *** от 19.09.2006г. /л.33/ за замяна на недвижим имот; 6/ НА № ****от 13.10.2006г. за дарение на недвижим имот /л.35/, с който Д.Д. е дарил на майка си П. Д.М. ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ II-563, кв.47 „а“ по плана на 16 подрайон на гр.Варна с адм. Адрес: гр.Варна, ул.“***“ № **с площ от 205.50 кв.м.
В изпълнение на дадени от съда указания, с молба от 27.02.2020г. жалбоподателят е представил допълнителни доказателства, установяващи вещните му права, а именно: разписен лист към Кадастралния план /КП/ от 1990г. на 16 м.р. на гр.Варна, видно от който е вписан като собственик на ПИ 563, заедно с П.Д.М. ***, Дирекция „АГУП“, потвърждаващо това вписване, като допълнително е посочено, че този план е действал до влизане в сила на КК за адм.район „Младост“ на 06.07.2007г., като вписванията за имота в КР след тази дата са същите, без промяна /л.58-62/. Гореизложеното води до извода, че жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, за което е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед.Между страните в производството не се спори, че жалбоподателя Д. не е уведомяван за образуваното административно производство по издаване на процесната Заповед № Г-344/14.09.2007г. на Зам. Кмета на ОбщИ Варна, като последната също не му е връчвана. Този факт се потвърждава и в молба от ответника от 09.01.2020г., където е посочено, че Д. не е уведомяван, тъй като не попада в кръга на заинтересованите по чл.131 от ЗУТ лица. С оглед на това и предвид наличните по делото данни, съдът приема за доказано, че оспорващия се е запознал с нейното съдържание на 05.11.2019г. след като на 04.11.2019г. е поискал от общинската администрация да му се издаде заверен препис от плана за регулация и застрояване на УПИ II-563 кв. 47 “а“, по плана на 16 м.р. на гр. Варна. Жалбата е входирана в деловодсктвото на ответника с жалба рег. № РД19021709ВН от 18.11.2019г. Горното сочи, че оспорването е направено в предвидения в чл.215 ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок.
Предвид всичко, изложено по-горе, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата. Последната като подадена пред надлежния съд, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок, се явява процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество. По основателността на жалбата:Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало във връзка със Заявление вх. № УТ-22-94-Р/2/13.02.2007г. до Кмета на ОбщИ Варна, с искане да се допусне изработването на ПУП за изменение на действащия такъв в обхвата на УПИ I- 571, II-563 и имот 4687 в кв. 47а, 16-ти м.р. на гр.Варна. Заявлението е подадено от името на Р.К.П., П.Д.М. и С.Н.П.. Във връзка със заявлението Главният архитект на ОбщИ Варна е издал Предписание № 325/23.04.2007г. /л.59/, с което на основание чл.135 ал.3 от ЗУТ е допуснал да се изработи ПУП само за УПИ I- 571 и II-563 в кв. 47а, 16-ти м.р. на гр.Варна, за изменение на ЗРП, одобрен със Заповед № Г-51/14.05.1999г. и Заповед № Г-34/23.09.1992 г. на Кмета на ОбщИ Варна, в частта относно конкретно посочените имоти при спазване на действащата нормативна уредба по устройство на територията, а така също и при съобразяване на действащите „Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр. Варна“, одобрени със Заповед № РД-02-1734/21.09.1999г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На 18.05.2007г. инициаторите на административното производство са депозирали пред Кмета на ОбщИ Варна Заявление вх. № УТ-23-94-Р/2/ /л.80/, с което са внесли проект за изменение на действащия ПУП в обхвата на трите имота - УПИ I- 571, II-563 и имот 4687 в кв. 47а, 16-ти м.р. на гр.Варна, като са поискали проектът да бъде разгледан и процедурата да продължи. От обяснителната записка към проекта /л.1/ е видно, че предмет на разработката е обединяването на три поземлени имота в един общ, ъглов поземлен имот, като предвиждането е застрояването да е свързано със застрояването в съседните имоти. Предвижданията на проекта са за едноетажно застрояване към ул. „****“ и към ул. „***“ с височИ (H) до 3,60 м. и основно застрояване с височИ до корниза към ул. „***“ за покриване на калкана на съседната сграда в една ос - Н =14,50 м., след което продължава с Н = 13,50 м. и към ул. „***“ с Н =14,50м. и Н =14,50м. Новообособеният имот е с проектен идентификатор УПИ IV-563, 571, 570 и е отреден за жилищно строителство. Пак от обяснителната записка става ясно, че новообособения УПИ попада в устройствена зона ЖС1, която е със следните градоустройствени показатели: плътност на застрояване – 60 %; Коефициент на интензивност – 3,00 и минимална озеленена площ – 20 %. При съобразяване на обстоятелството, че новообособеният имот е ъглов, съгласно проекта-предложение за него са предвидени следните градоустройствени показатели: плътност на застрояване – 80 %; Коефициент на интензивност на застрояването – не се ограничава и минимална озеленена площ – 10 %.
За наличието на съгласие за изменение на границите на засегнатите от изменението УПИ, условие по смисъла на чл.15 ал.3 от ЗУТ за провеждане на процедурата, свидетелства приложеният на листи 4 и 5 от преписката нотариално заверен предварителен договор от 06.02.2007г., сключен между заинтересованите страни Р.К.П., А.Н.А., С.Н.П. и П.Д.М..Към заявлението от 18.05.2007г. е приложена и декларация, в която са посочени заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ /л.79/, като жалбоподателят Д.М.Д. не е срад тях. С Протокол № 18 от 15 -16. 05.2007г. /л.81-84/ на ЕСУТ е приет представеният проект за ПУП-ПРЗ и РУП за новообособения УПИ I-563, 570, 571 в кв. 47а, 16-ти м.р. на гр.Варна – т.52 от Протокола. Решението на общинския колективен орган е съобщено на заинтересованите страни по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ. Доказателства за уведомяване на заинтересованите страни в производството са приложени към административната преписка от л.86-л.102. Няма доказателства решението на ЕСУТ да е съобщено по надлежен ред на жалбоподателя Д.М. Д.. В срока по чл.128, ал.5 от ЗУТ срещу така одобрения ПУП- ПРЗ и РУП е постъпило възражение от Р.В.А.. На проведено на 10-11.07.2007г. заседание на ЕСУТ, под т.48 същото е оставено без уважение и е изразено становище да се издаде заповед по реда на чл.129 ал.2 от ЗУТ /л.109-113/.
Административното производство е приключило с издаване на Заповед № Г-344/14.09.2007г. на Зам. Кмета на ОбщИ Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ IV-563, 570, 571, кв. 47 по плана на 16-ти подрайон на гр. Варна. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, а именно, че се допуска изменение на влезлият в сила ПУП при наличие на съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. Представени са и нотариалните актове, удостоверяващи правото на собственост на посочените в декларацията заинтересовани лица.
В графичната част на оспорената Заповед № Г-344/14.09.2007г. се съдържа план-извадка от ЗРП на част от кв.47а, 16-ти м.р., одобрен със Заповеди № Г-/51/14.05.1999г. и № Г-34/23.01992г. на Кмета на ОбщИ Варна, план за регулация /ПР/, план за застрояване /ПЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за новообразувания УПИ. Както от посочените две предходни заповеди на Кмета на общИта, така и от посоченото правно основание – чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, се налага изводът, че процедурата не е за първоначално урегулиране на имотите, попадащи в обхвата на разработката, а е такъв за изменение на предшестващ план в обхвата на УПИ I-563, II-571 и поземлен имот 570 /включен в УПИ III – за комплексно жилищно строителство/, при което са обединени три имота в общ УПИ I-563, 570, 571 и е променено предвиденото в тях застрояване.
В хода на съдебното производство, въз основа издадени съдебни удостоверения, от жалбоподателя са представени: Удостоверение, рег.№ АУ055058МЛ_001МЛ/07.07.2020г., издадено от район „Младост“ при ОбщИ Варна в уверение на това, че към дата 12.02.2007г. по действащия ЗРП на 16 м.р., одобрен със Заповед № Г-34/23.09.1992г. на Кмета на ОбщИ Варна за поземлен имот № 570 по предходен КП на 16 м.р. на гр. Варна няма одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, т.е., за имота към тази дата не е бил налице обособен УПИ с указан начин на застрояване. Към удостоверението са приложени ЧКЗСП кв.47а /16 микр. север парц.І571, ІІ563, ІІІ564/ и ЧИРП на кв.47а /16 микр. север парц.І571, ІІ563, ІІІ564/ и Удостоверение, рег.№ АУ060236ВН_001ВН/07.07.2020г., издадено от ОбщИ Варна, в уверение на това, че приложените заверени копия от КП-1969г. и заверени копия на разписния лист към същия КП /цитираните имоти 570 и 571 по КП-1969г. с актуализация 1990г. - 1991г. към вх.№ АУ054675ВН/22.06.2020 г./ са действали до влизането в сила на КК и КР на административен район Младост, гр.Варна на основание Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК. Към удостоверението е приложена извадка от коордИтна система 1950г. и 2 броя разписни листи от 1990г., видно от които като собственик на имот 570 в разписния лист към КП е посочен А.А., а по отношение на имот 571 като собственик е посочена ГИ Б .
Предвид така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:По валидността на акта:Процесната Заповед № Г-344/14.09.2007г., е подписана от Зам.Кмет на ОбщИ Варна. Съгласно чл.129 ал.2 от ЗУТ /в приложимата редакция - ДВ, бр.103/2005г./ подробният устройствен план по чл.128 ал.3 от същия закон, към който препраща чл.136 ал.2 от ЗУТ, т.е. при изменение на ПУП, отнасящ се за част от населеното място или селищното образувание в обхват до три квартала, какъвто е разглежданият казус, се одобрява със заповед на кмета на общИта. В §1, ал.3 от ДР на ЗУТ /последна редакция ДВ, бр.61/2007г./ законодателят е предвидил възможност кметът на общИта да може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общИта и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. По делото е представена Заповед № 0399/18.02.2002г. /л.23/ на Кмета на ОбщИ Варна във връзка с Решение № 1492-5 по Протокол № 31/21.12.2001г. на Общински съвет Варна, въпреки, че към датата на издаване на процесната заповед изискването правомощия на кмета на общИта по приложение на ЗУТ да се преотстъпват по решение на Общинския съвет е отпаднало и това право произтича пряко от закона, според цитираната разпоредба. Следователно процесната заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна на това основание.
Обжалваният административен акт е издаден и в изискуемата от закона писмена форма. Същият има тектова и графична част, които са неразделни една от друга. Предвид гореизложеното, съдът намира, че поцесната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма се явява валиден административен акт. Възражението на жалбоподателя за нищожност се явява неоснователно, като наведените от същия твърдения за това по съществото си са такива за незаконосъобразност на акта и дори да са основателни, в своята съвкупност не могат да обусловят невалидност на заповедта. По процесуалната и материална законосъобразност на акта:
В оспорения административен акт не са изложени фактическите основания за издаването му, но същите се съдържат в документи от административната преписка, предшествала издаването му, към които същия изрично препраща. Посочени са и правните основания – чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ във вр. с чл. 129, ал.2 от Зут и чл.15 от ЗУТ. С оглед това, съдът счита, че са спазени изискванията за съдържание на административния акт, съгласно чл.59 от АПК вр. с чл.213 от ЗУТ. Съдът обаче намира, че оспорения акт е постановен при множество процесуални нарушения: Още заявлението, с което е поставено началото на производството, не е било редовно. Същото е подадено от името на три лица, като и за тримата е положен един и същи подпис без да е ясно на кой точно се е подписал и без да е било представено пълномощно. Искането е било за изменени е на три имота, като обаче единият е саморъчно зачеркнат в заявлението, неизвестно кога и от кого и в последствие, без за същия да има становище или предписание от Главния архитект, има решение на ЕСУТ, респ. е допуснато изменение на трите имота. Тези пропуски не са били отстранени от административния орган и изначално са опорочили процедурата, предвид посоченото в заповедта правно основание за издаването й – чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.136 ал.1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл.134, ал.1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма. Предвид това, приложение следва да намери и разпоредбата на чл.129 ал.2 от ЗУТ изискваща съобщаване на заповедта за изменение на заинтересованите лица при условията на АПК.
Както се установи от представените от жалбоподателя доказателства, коментирани по-горе в настоящото решение, във връзка с допустимостта на жалбата, същият безспорно се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ. При хипотезата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ като такива следва да се считат както собствениците на ПИ, които са предмет на плана, така и собствениците на постройки върху същите. Безспорно обединяването на трите имота - УПИ I-563, II-571 и поземлен имот 570 в един общ, както и промяната на застрояването в него пряко рефлектира върху правната сфера на собственика на сградата, какъвто с случая се явява жалбоподателят Д.М.Д..
Няма спор и затова, че Д. не е бил уведомен за процесната заповед, както и изобщо за образуваното административно производство. Лишавайки го от възможността да участва в производството по издаване на индивидуален административен акт, административният орган е нарушил правото му на защита, което по смисъла на чл.168 ал.4 от АПК вИги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.4 от АПК и съгласно ал.5 е основание за отмяна на акта, без да е необходимо да се проверяват основанията по чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
Независимо от това, съдът намира за необходимо да посочи, че процесната заповед е постановена и при неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено и по-горе, същата в приложимата редакция императивно изисква съгласие на всички собственици на имоти по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ и носители на ограничени вещни права върху тях, при извършване на промяна. Съгласно представените документи за собственост и данните от имотния регистър, Д. безспорно е носител на право на собственост върху сграда попадаща в имот предмет на разработката. Поради това е било необходимо негово съгласие, дадено в писмена форма за процедиране и одобряване на поисканото изменение на действащия за процесния имот ЗРП за кв.47а на 16-ти м.р. на гр.Варна. Между страните в настоящото производство не се спори, че Д.Д. не е дал съгласие за такова изменение – нито е подписал заявлението от 12.02.2007г., с което е започнало производството, нито е участвал на следващите етапи от него. Изложеното мотивира съда да приеме, че планът е бил изменен без да са налице материалните предпоставки, посочени от ответника като основание за това – съгласието на всички пряко заинтересовани собственици. Констатираното представлява съществено нарушение на материалния закон, обуславящо незаконосъобразност и налагащо отмяна на заповедта и на това основание.
Предвид наличието на посочените по-горе нарушения безспорно процесната заповед противоречи и на целта на закона – основание за отмяна по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК.За изхода от настоящия правен спор е ирелевантно обстоятелството, че законосъобразността на Заповед № Г-344/14.09.2007г. е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм.д № 2609/2007г. на Адм. съд – Варна, образувано по жалба на Р. В А. – заинтересована страна в настоящото съдебно производство. Това е така, защото с Решение № 553/11.04.2008г., постановено по посоченото дело, жалбата на Р.А. е отхвърлена като неоснователна. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че след като жалбоподателят Д. М. Д. не е бил страна по адм.д. № 2609/2007г. на АС- Варна, то постановеното по него решение няма правно действие върху неговата правна сфера и не може да му се противопостави като сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира жалбата на Д.М.Д. за основателна. Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразност на същата, които са основания за нейната отмяна. В случая обаче не следва преписката да се връща на административния орган съобразно разпоредбата на чл.168 ал.5 от АПК, доколкото се констатира и несъответствието й с материалния закон. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***, Заповед №
Г-344/14.09.2007г. на Зам.Кмета на ОбщИ Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП
за УПИ IV-563, 570, 571, кв.47 по плана на
XVI подрайон на гр.Варна.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: