РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. В** , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:И* Т. И*
Членове:С** Ж. СТ**
Р* К. Д*
при участието на секретаря А* АНГ. Т*
като разгледа докладваното от Р* К. Д* Въззивно гражданско дело №
20211300500340 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие във връзка с чл.258-273 от ГПК.
Делото е образувано по жалба Д. АЛ. ЦВ. – ответник по молбата пред
ВРС, подадена чрез пълномощника му адвокат Д.М. – САК, против решение
№148, постановено на 22.03.2021 година по гражданско дево №13528229020
година по описа на Районен съд – В*, с което е уважена молбата на М. ВЛ. С.
от град В* за защита срещу домашно насилие и на жалбоподателя са
наложени следните мерки за защита от домашно насилие: задължение да се
въздържа от извършване на домашно насилие над М. ВЛ. С.; забрана да
приближава на разстояние по- малко от 100/сто/метра М. ВЛ. С. , жилището
й, находящо се в град Видин, ж.к.“Съединение“бл.11, ет.2, ап. 2,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих, като мерките за
защита са със срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване
на първостепенния съд – 22.03.3021 година.
Освен това е наложена глоба на жалбоподателя в размер на
700/седемстотин/лева и е издадена заповед за защита на М. ВЛ. С., ЕГН
**********, от град В*.
Така постановеното решение е обжалвано от Д. АЛ. ЦВ. с оплаквания
за незаконосъобразност, неправилно и необосновано със съображения за
допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в ограничаване
правата на ответника, тъй като първостепенният съд неправилно е тълкувал
разпоредбата на чл.56, ал.2 от ГПК, като съдът е приел, че ответника е
редовно уведомен за датата на съдебното заседание и по този начин е
ограничено правото на ответника да изложи своите фактически и правно
основания и коментар на събраните доказателства. Иска се атакуваното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и
1
необосновано, като вместо него бъде постановено друго, с което да се откаже
издаването на заповед за защита на молителката. Алтернативно се иска да се
ревизират наложените ограничителни мерки и тяхната продължителност.
В съдебно заседание пред ВОС жалбоподателят Д. АЛ. ЦВ.. не се
явява, като вместо него се явява адвокат Т** – САК, преупълномощен от
адвокат Д.М., който поддържа жалбата и становището за отмяна на
атакуваното решение или връщането на делото на ВРС.
Ответницата по жалба М. ВЛ. С. не се явява, вместо нея се явява
адвокат В** В** – САК, която поддържа становище, че атакуваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Видински окръжен съд, като прецени изложеното в жалбата и кога е
подадена, както и след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, я намира за допустима. Подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие.
Разгледана по същество е неоснователна, като в тази връзка ВОС
прие следното:
Постановеното от първостепенният съд решение е валидно и
допустимо. С него съдът се е произнесъл по молбата на М. ВЛ. С., ЕГН *****,
с адрес град В** ул.“Ц** А** II“,№70/х-л „Р**“/, ет.*, срещу Д. АЛ. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес .“Ц** А** I“ №14, вх*, ет.*, ап.*, за защита от домашно
насилие.
Поддържа се в молбата, че страните са живели във фактическо
съжителство в продължение на 12.години, като през 2018 година се раздели.
Оттогава молителката твърди, че е подложена на страхотен психически
тормоз от негова страна, със заплахи и обиди, които е заявявал както пред
молителката, така и пред нейните родители, познати и приятели.
Тъй като ответника отказал да напусне жилището на молителката, тя
се преместила да живее в град Д**, при своите родители, където заплахите и
преследванията продължавали, вследствие на което се наложило да се лекува
при психиатър, както и инсталиране на паник-бутони на работното й място и
в къщата в град Дунавци.
В молбата се сочи, че последните актове за домашно насилие
ответникът извършил спрямо молителката на 04.08.2020 година, когато между
17-17.30 часа, ответникът започнал да преследва с колата си колата,
управлявана от молителката С., в която возела майката на настоящия й
приятел и малолетното му дете, като тя самата била бременна. Ответникът
карал плътно до колата й и на няколко пъти е щял да я удари, а при слизането
им в ж.к.“Г* Б*“ той натискал клаксона, слязъл от колата си и заплашително
тръгнал към молителката, която се заключила в колата, като се държал
агресивно и налудничаво, обиждал я, че е пачавра, набеждавал я, че е крадла
и я заплашвал, че ще няма да остави нещата така и ще я съсипе нея и всички
други нейни близки.
На 05.08.2020 година сутринта около 6.45-6.50чака ответникът
обикалял с колата си около къщата в град Д**, където била молителката,
слязъл от колата и отишъл до оградата на мястото. Д.Ц. започнал да крещи,
че си иска парите и нещата и ако не му ги върнат, ще запали къщата и ще
изравни всичко със земята и ще унищожи всичко. При него излязъл пастрока
на молителката, а тя самата не посмяла да излезе от жилището.
Първостепенният съд, видно от атакуваното решение е приел, че само
акта от 04.08.2020 година е акт на домашно психическо насилие, изразяващо
се в отправяне на обиди, че молителката е „пачавра“, набеждавал е, че е
2
„крадла“, заявявал е, че ще я съсипе, като относно посочения в молбата
втори акт от 05.08.2020 година, съдът е приел, че той не представлява акт на
домашно насилие, а е израз на крайно влошени отношения между страните,
като някои от тях не са възприети от молителката лично.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи: Молбата на М. ВЛ. С. за издаване на заповед за защита е
подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред ВРС от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледаната по същество е основателна.
Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се
установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно
опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка,
във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В
случая страните по делото са живели във фактическо съпружеско
съжителство и следователно молителката и ответникът са сред лицата, които
могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за
защита от домашно насилие.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН, актовете на домашно насилие могат
да се установяват с всички допустими доказателствени средства, установени в
ГПК. В случая по делото са събрани категорични доказателства - гласни и
писмени такива, които установяват твърдения от молителката акт на домашно
насилие извършен на 04.08.2020 година от ответника в производството пред
ВРС. Извършените от ответника действия, съобразно разпоредбата на чл. 2
ЗЗДН, представляват психическо насилие спрямо молителката.
С оглед на обсъдените по-горе гласни и писмени доказателств а, ВОС
намира, че извода на първостепенният съд за установено извършеното от
ответника Д. АЛ. ЦВ. спрямо молителката домашно насилие на 04.08.2020
година е правилен, обоснован и доказан. Въззивният съд намира, че
мотивите на първостепенният съд са обосновани и убедителни, поради което
настоящият състав се солидариза с тях. Съответно напълно обоснован е и
извода на съда относно посоченият втори акт на домашно насилия, касаещ
05.08.2020 година.
Що се касае за възражението, направено във жалбата и потвърдено в
съдебно заседание, относно неправилното тълкуване на чл.56, ал.2 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, тъй като след проверка, установи, че
във всеки протокол, с който се е отлагало делото, включително и този от
08.02.2021 година от заседанието предхождащо заседанието по същество, е
отразено изрично, че ответникът по молбата е уведомен по реда на чл.56, ал.2
от ГПК.
С оглед на това съдът намира, че молбата на М. ВЛ. С. за защита от
домашното насилие е основателна и законосъобразно е уважена от районния
съд, който е наложил подходящи мерки за защита от домашно насилие.
За постигане на необходимия предупредително-възпиращ ефект
спрямо ответника Ц. районния съд законосъобразно му е наложил мерките,
посочени в чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН - а именно задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на
извършителя да приближава молителката на разстояние по-малко от 100
метра, и забрана да приближава жилището на молителката на разстояние по-
малко от 100 метра.
Относно срокът, за който да наложи мерките за защита по т. 2 и т. 3,
пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН, настоящата инстанция счита, че е подходящ и
съответстващ на характера и опасността от проявите на домашно насилие
3
срок от осемнадесет месеца - през което време ответникът следва да съобрази
със закона и със решението на съда поведението си спрямо молителката,
нейния приятел и детето му и родителите й. Наложените от ВРС мерки за
защита от домашно насилие са необходими с оглед поправянето на
извършителя на домашното насилие и за постигане на целената от закона
защита - да се въздържа и за в бъдеще от извършване на домашно насилие в
каквато и да е форма. Още повече, че от данните по делото е видно, че
жалбоподателят системно след раздялата с молителката е имал и други
прояви, видно от писма на Районна прокуратура за образувано на досъдебно
производство/л.44 от делото на ВРС/ и постановлението за образуването
му/л.48 от делото на ВРС/, завършило по думите на защитата на ответната
страна по жалбата с обвинителен акт.
Законосъобразно е приложена от районния съд разпоредбата на чл. 5,
ал. 3 ЗЗДН, като на ответника е наложена глоба в минимален размер от 700
лв.,
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, ще следва да се остави в сила първоинстанционното решение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №148, постановено на 22.03.2021 година
по гражданско дево №1352/2020 година по описа на Районен съд – В**.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4