№ 26675
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110121235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 154813/02.05.2025 г. от ищеца Б. Х. Б. за изменение на
постановеното решение № 7790 от 01.05.2025 г., в частта за разноските. В молбата се твърди,
че съдът неправилно е присъдил на процесуалния представител на ищеца занижени
разноски за адвокатско възнаграждение, макар по делото да липсвало инвокирано
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерния им размер. Моли за уважаване на молбата
по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Спортно училище „Генерал Владимир
Стойчев" не заявява становище по молбата.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, а
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая се установява, че адв. Г. е осъществил безплатна правна помощ по делото на
ищеца Б. Х. Б. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, както и че с решението по
1
същество на делото в полза на молителя адв. Г. е присъдена сума в размер на 1 000 лева.
Размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 се определя от
съда, като в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 е посочено, че този размер не може да бъде по-
нисък от минималния по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Като се съобрази
съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие от 11.04.2024 г.,
сключен между ищеца и адв. Г. (л. 11 от делото), в който са разграничени предоставените от
адвоката услуги по процесуално представителство, относими към определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение са разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 1, т. 7
НМРАВ (в относимата ред. ДВ бр. 88от 2022 г., действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие). Определено по този начин общото дължимо
възнаграждение възлиза на сумата от 1400 лв. Адв. Г. претендира и 100 лв. за оказана
процесуална активно при разглеждането на правния спор.
Същевременно съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и
правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да
откаже да приложи правна норма на вътрешното право, която противоречи на общностното
право. Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
С438/22 г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при определяне на размера на
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, да съобрази вида на осъществената
правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното
двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от
принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи
процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип,
съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия.
При преенка на всички релевантни факти, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е
основателна. Нормативно е определен единствено минималният праг, под който размерът на
адвокатския хонорар не следва да бъде с оглед предоставяне не надлежен еквивалент за
свършената от адвокатите работа, вложено време и усилия. Според настоящия съдебен
състав същият не е ограничен да присъди повече от минимума предвид обстоятелства по
настоящото дело. Минималният размер на дължимия адвокатски хонорар е гарантиран от
закона, като относно определянето на по-висок такъв, произнасянето на съда е в зависимост
от липсата, респ. наличието на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По делото не е инвокирано
възражение за прекомерност, ето защо съдът не счита, че има прерогатив за съдебна
преценка, изразяваща се в редуциране на адвокатското възнаграждение.
С оглед на което е налице основание за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като на адв. Г. се присъди сумата от още 500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 7790 от 01.05.2025 г., постановено по
гр.д. № 20241110121235 по описа за 2024 г. на СРС, 65 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Спортно Училище "Генерал Владимир
Стойчев", БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. К. Г. от САК, сумата от още 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3