Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 11.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №172 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № НЯСС – 10 от 20.01.2020 година на Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е наложено на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на Община Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК…….., представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
За това, че на 01.07.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т.1 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Горен Кайлък", находящ се в поземлен имот № …… в землището на с. Славяни, община Ловеч, Акт за общинска собственост №…..19.10.2010 г., собственост на община Ловеч, за което е съставен констативен протокол № 03-05-51/03.07.2019 г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че водния и въздушния откоси са обрасли с храстовидна и дървесна растителност, която възпрепятства визуалния им оглед, своевременното откриване на неизправности по тях и създава предпоставки за компрометирането им, т.е. че не са изпълнени от собственика на язовир „Горен Кайлък" задължителните предписания на Комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със заповед № РД-07-60/02.05.2018 г. на областният управител на област Ловеч, дадени в констативен протокол № 11/22.05.2018 г., а именно: Да почистят водния и въздушния откос от храстовидната и дървесна растителност, със срок на изпълнение 30.11.2018 г.
В НП е посочено, че в срока по чл.44, ал.1 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения и обяснения, както и че с така описаното в акта деяние на 01.12.2018 г. община Ловеч е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
Посочено е, че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Община Ловеч, представлявано от К.М. ***, която го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага, че не е извършено деяние, което да е противоправно, общественоопосно, да нарушава обществения ред и да е извършено виновно. Излага, че тъй като деянието не е противоправно, то не може да бъде и наказуемо. Излага, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, послужил за основа на административно наказващия орган, и при издаването на НП. С оглед на гореизложеното моли да се отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Община Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Чобанова, която моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Последната е представила писмени бележки с вх. №4535/27.05.2020 г., в които е изложила подробни аргументи, в тази насока.
Ответникът – ДАМТН гр. София, редовно призовани не изпращат представител. Същите са депозирали писмено становище с вх. 3736/21.04.2020 г., в което са изложили подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите инж. Е.Г.Д., инж. С.Д.Д. и М.В.Н., от становището и писмените бележки на процесуалния представител на Община Ловеч, както и от писменото становище на процесуалния представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.08.2019 г. бил съставен Акт №03-014 от 09.08.2019 г. за установяване на административно нарушение от св. инж. Е.Г.Д. в присъствието на св. инж. С.Д.Д. и св. М.В.Н.,***, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК ……, представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, за това, че на 01.07.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т.1 от Закона за водите в присъствието на Ина Димитрова на длъжност младши експерт „Хидротехническа инфраструктура и геозащитни съоръжения” – общ. Ловеч /представител на собственика/ извърших проверка на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Горен Кайлък", находящ се в поземлен имот № 67060.70.53 в землището на с. Славяни, община Ловеч за установяване на изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, чрез даденото в Протокол №11/22.05.2018 г. предписание от комисия, назначена от областния управител на област Ловеч със Заповед №РД-07-60/02.05.2018 г., а именно „Да се почистят водния и въздушен откос от храстовидна и дървесна растителност” със срок на изпълнение 30.11.2018 г. Язовир „Горен Къйлък” е собственост на Община Ловеч видно от Акт № 52999/19.10.2010 г. за публична общинска собственост. Разположен е в имот №….. в землището на с. Славяни, община Ловеч, област Ловеч. Класификация на стената по чл.8, ал.3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние – малка. При извършването на проверката на 01.07.2019 г. чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, установих, че водите: водният и въздушният откос са обрасли с храстовидна и дървесна растителност, която създава предпоставки за компрометиране. Освен това храстовидната и дървесна растителност възпрепятстваше достъпа до крана на основния изпускател за да се определи неговото състояние. От направените констатации по време на проверката следва, че състоянието на откосите на стената е същото, както е констатирано и в Протокол №11/22.05.2018 г. Гореописаната фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №03-05-51/03.07.2019 г.
По този начин установих, че Община Ловеч, на 01.12.2018 г., в качеството си на собственик на язовир „Горен Кайлък”, не е изпълнила даденото на основание чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите предписание в Протокол №11/22.05.2018 г., а именно: Да се почистят водния и въздушен откос от храстовидна и дървесна растителност” със срок за изпълнение 30.11.2018 г., което е нарушение съгласно чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Към АУАН са приложени: 1. Протокол №11/22.05.208 г.; 2. Констативен протокол І03-05-51/03.07.2019 г.; 3. Копие на Акт за публична държавна собственост №…../19.10.2010 г.; 4. Заповед № А-517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН; 5. Придружително писмо №85-01-701/16.07.2019 г. и обратна разписка; 6. Покана за съставяне на АУАН №85-02-197/10.07.209 г. и обратна разписка; 7. Придружително писмо с изх. №ОМ-06-57/22/ от 14.06.2018 г. АУАН е връчен на 20.09.2019 г. на Венцислав Маринов Христов – зам. кмет на Община Ловеч. В акта в графа възражения, не са вписани възражения.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че процесния АУАН е съставен съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от Закона за водите от св. инж. Е.Г.Д., на длъжност главен инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Северозападна България в ГД „НЯСС” към ДАМТН гр. Плевен, оправомощен със заповед №А-517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН, и съответно като такъв притежава правото да съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за водите. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
По делото не е спорно, че Община Ловеч е собственик на процесния язовир „Горен Кайлък”, находящ се в поземлен имот №…. в землището на село Славяни, община Ловеч, съгласно Акт за общинска собственост №…../19.10.2010 г. Именно в това й качество на Община Ловеч са дадени задължителни предписания с КП №11/22.05.2018 г., а именно: Да почистят водния и въздушния откос от храстовидната и дървесна растителност, със срок на изпълнение 30.11.2018 г.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 01.07.2019 г. е извършена проверка от служители на ДАМТН - свидетелите по делото, единия от които е актосъставителя, а другият свидетел по акта /инж. Е. Д. и инж. Св. Д./, при която е установено, че не е изпълнено от собственика на язовир „Горен Кайлък”, задължителното предписание, дадено от комисия, назначена от областния управител на област Ловеч със Заповед №РД- 07-60/02.05.2018 г. в констативен протокол №11/22.05.2018 г., а именно: Да почистят водния и въздушния откос от храстовидната и дървесна растителност, със срок на изпълнение 30.11.2018 г. От това следва, че очевидно предписанието дадено предходната година от комисията, посочена по - горе не е било изпълнено, като по делото са приложени писмени доказателства, че съставения във връзка с извършената проверка на 01.07.2019 г. КП е бил връчен на Община Ловеч /л.18 от делото/. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите инж. Е. Д. и инж. Св. Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една и съща фактическа обстановка. Начина, по който тези двама свидетели изясниха фактите от направената проверка на обект, собственост на жалбоподателят дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена проверка относно изпълнение на задължителни предписания дадени с КП №11/22.05.2018 г., като по делото не се събраха доказателства, сочещи на мотив същите да дадат необективни показания, а освен това показанията на същите бяха дадени след като последните бяха предупредени за отговорността им по чл.290 от НК. Ето защо съдът намира, че непредприемането на действия по изпълнение на задължителни предписания дадени с КП №11/22.05.2018 г., на Община Ловеч, в случая са безспорно установени.
По
делото са налице категорични доказателства, а и не се спори между страните, че
цитираните в АУАН и НП задължителни предписания, за неизпълнението на които е
санкционирана Община Ловеч са доведени до знанието на Кмета на Община Ловеч,
респективно до отговорните длъжностни лица. От приложеното по делото заверено
копие на КП №11/22.05.2018 г., се установява, че вписаното като присъствало на
проверката лице – Цветелин Калчев, Н-к отдел „Контрол и сигурност” – община
Ловеч, е положил подписа си, в
изготвения КП, като по делото са налице и категорични доказателства, че КП №11/22.05.2018
г. с писмо с изх. №ОМ-06-57/22/14.06.2018 г. на Областна администрация гр.
Ловеч е изпратен на г-жа К.М. ***.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, посочена е нарушената норма. Налице е единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм. деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а и в съдебно заседание не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и АНО фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с депозиране на жалба до настоящата съдебна инстанция. Посочена е надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН /посочена е разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите/, така и от АНО в НП нарушената материално правна норма, която е прецизирана по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като изрично е посочено че последната задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите. Надлежно и ясно е посочено наложеното с НП наказание за процесното адм. нарушение, което е индивидуализирано по вид и размер.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че с Констативен протокол №11/22.05.2018 г. е било дадено задължително предписание на Община Ловеч, в качеството й на собственик на язовир „Горен Кайлък”, находящ се в поземлен имот №……. в землището на село Славяни, община Ловеч, съгласно Акт за общинска собственост №…….. г. „Да почистят водния и въздушния откос от храстовидната и дървесна растителност, със срок на изпълнение 30.11.2018 г. Установява се още, че с така посоченото в акта деяние на 01.12.2018 г. Община Ловеч е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, а в случая процесния АУАН е бил съставен на 09.08.2019 г., т.е след изтичане на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен срок.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че след като с Констативен протокол №11/22.05.2018 г. са били дадени на жалбоподателят задължителни за изпълнение предписания със срок за изпълнение – 30.11.2018 г. контролния орган е следвало да извърши непосредствено проверката именно след изтичане срока на предписанията, а не едва след почти 7 месеца. След изтичане на тази дата е погасена възможността срещу общината да се образува административно наказателно производство за нарушение, като в случая именно след този срок е съставен процесният АУАН №03-014/09.08.2019 г. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е постановено, че сроковете за образуване на административно наказателно производство по чл.34 от ЗАНН са давностни. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административно наказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Следователно, с оглед законосъобразното развитие на производството, същото е трябвало да бъде образувано в рамките на горепосочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, тъй като е видно от констативният протокол от 22.05.2018 г., че са били дадени задължителни за изпълнение предписания на жалбоподателят със срок за изпълнение – 30.11.2018 г., а АУАН е съставен на 09.08.2019 г., тоест след 9 месеца. В случая не може да се приеме, че важи 1 годишния срок по ЗАНН, тъй като тази хипотеза е приложима, в случаите, когато нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и следва да бъде открит. В конкретния случая Предписанието дадено с КП №11/22.05.2018 г. е било дадено на конкретен субект – Община Ловеч, и след изтичане срока на предписанието и при налично неизпълнение на същото, нарушител се явява именно задълженото с протокола лице, което не е било неизвестно за АНО. Съдът намира, че момента не извършване на проверката за изпълнение на предписанието по никакъв начин не променя положението, като бездействието на контролните органи е довело като последица до пропускане на законоустановения срок за започване на производството против известния нарушител.
Съдът намира, че е спазена процедурата визирана в разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Видно от събраните по делото доказателства до жалбоподателя Кмета на Община Ловеч е била адресирана покана с изх. № 85-02–197 от 10.07.2019 година, с която същият е поканен да се яви лично или чрез упълномощен от него представител, на 09.08.2019 година в 10.30 часа на посоченото в поканата място – РО НЯСС – гр. Враца на ГД НЯСС при ДАМТН в гр. Плевен, при инспектор инж. Д., за съставяне и връчване на АУАН по Закона за водите във връзка с констатациите по Констативен протокол № 03-05-51/03.07.2019 година от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир. Със същата покана Кметът на Община Ловеч е уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата е получена в Община Ловеч на 12.07.2019 година. На посочената в поканата дата – не се е явил Кмета на Община Ловеч или упълномощен от него представител и правилно акта е бил съставен в отсъствие на такъв, като е спазена процедурата за връчване на акта, в която връзка по делото са налични писмени доказателства, които не се оспорват от страните. Въз основа на съставения АУАН № 03-014 от 09.08.2019 година, на 20.01.2020 г. Заместник - председателят на ДАМТН, оправомощен със Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е издал атакуваното Наказателно постановление № НЯСС – 10 от 20.01.2020 година, като констатираното адм. нарушение, квалифицирано по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, е описано по идентичен начин както в АУАН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.02.2020 година /видно от известие за доставяне – л.10 от делото/, а жалбата е входирана на 14.02.2020 година пред АНО, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 7-дневен срок.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, следва да бъде осъдена да плати на Община Ловеч седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК *********, представлявана от К.Д.М. - кмет на общината сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в едно съдебно заседание и не е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС – 10 от 20.01.2020 година на Кирил Михайлов Войнов – Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което е наложено на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на Община Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК …., представлявана от К.Д.М. - кмет на общината, административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, да заплати на Община Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 22, ЕИК ……, представлявана от К.Д.М. - кмет на общината сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: