Р
Е Ш Е
Н И Е 719/17.10.2019г.
гр.Ямбол........17.10........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................първи...октомври……....................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 574
за 2019
година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано
по искова молба на „Теленор
България“ ЕАД гр. С., с която се желае да бъде
установено по отношение на Г.С.Г. ***, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца в размер 44,55 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода от 2.06.2016 г. до
9.09.2016 г. със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
сумата. Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 62,97
лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на
три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по договор за
мобилен номер *** с абонатен № *** и сумата 108,99 лв., представляваща
неизплатени лизингови вноски за периода м.09/2016 г. до м.05/2018 г. по договор
за лизинг от 2.06.2016 г. за мобилен номер *** с абонатен № ***. Иска се
присъждане на направените разноски в двете производства.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
постъпил от ответника чрез особеният му представител. Предявеният установителен иск се счита за допустим, а осъдителните
искове за недопустими и неоснователни. Относно неоснователността се излагат
съображения за противоречие на договорната клауза за неустойка с разпоредбите
на чл.143 и чл.146 ал.2 от ЗЗП, което прави договора в тази част за
недействителен.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител, депозирал е писмено становище за това, че поддържа
предявения иск.
Ответникът, редовно призован не се
явява в съдебно заседание, а особеният му представител желае отхвърляне на иска
по изложените в отговора съображения.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК със заявител „Теленор
България“ ЕАД гр. С. и длъжник Г.С.Г. ***, с което се желае длъжникът да заплати сумата
545,84 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор
за далекосъобщителни услуги от 2.06.2016 г. и 9,39 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 26.09.2016 г. –
28.10.2018 г., както и законната лихва от подаване на заявлението. Съдът е
уважил искането по заявлението като е издал заповед № ***г., с която е разпоредено Г. да заплати всички претендирани
суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ал.4 от ГПК, което е довело до
завеждане на настоящия установителен иск от
заявителя. В настоящото производство установителната
претенция е за сумата 44,55 лв. като до размера 545,84 лв. не се претендира,
както и няма претенция за мораторна лихва.
За установяване на твърденията си за наличие на
вземане към ответника ищецът е представил по делото
сключените помежду им договори и общи
условия: Договор за мобилни услуги от 2.06.2016 г., по който Г. в
качеството си на потребител се е съгласил да ползва абонаментен план „Стандарт“
за 20.99 лв. месечна такса и един брой СИМ карта с предпочетен номер ***, със
срок на договора 24 месеца за периода 2.06.2016 г. – 2.06.2018 г. По този
договор Г. е закупил и мобилен апарат марка TELENOR модел Smart Plus II Black със СИМ карта, както и четири допълнителни услуги.
С договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от ОУ на Теленор и дава съгласие да ги спазва. Налице е уговорка в
този договор за това, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок,
за която и да е СИМ карта/номер посочени в него по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство и заплатената от него при предоставянето му
цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
Представен е и договор за лизинг от
2.06.2016 г., сключен между ищеца и Г.Г. относно
предоставяне за временно и възмездно ползване на следното устройство марка TELENOR модел Smart Plus II Black с телефонен номер ***. Лизинголучателят се задължава да заплати обща лизингова
цена в размер на 151.87 лв. с вкл. ДДС по начин посочен в този договор, както и
има право да придобие собствеността върху устройството като подпише договор за
изкупуването му и след като заплати допълнителна сума от 5,19 лв. Към договор е
приложен погасителен план, който заедно с ОУ на договора за лизинг са
неразделна част от този договор, а месечната вноска е в размер 5,19 лв. Видно
от договора за лизинг, в чл.12 е
уредено обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски за договорите
за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право
е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Приложена е ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 2.06.2016 г., както и издадените на ищеца четири
фактури, последната от които е за отчетен период 10.08.2016 г.– 09.09.2016 г. в общ размер 545.84 лв. с включен баланс от
предходен период с ДДС 44.55 лв., вноска лизинг в размер 108.99 лв. и неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер 392.30 лв.
С исковата молба ищецът е
представил спогодба от 11.01.2018 г., сключена между Комисията за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по
повод водени помежду им дела относно договорени с потребителите клаузи за
неустойка, включително и за предоставено на преференциална цена устройство,
неустойката да бъде изчислена като по-нисък размер от предвидения в сключения
договор.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и искове с правно
основание чл.92 от ЗЗД и чл.205 от ЗЗД. Съдът намира исковете за допустими, а
разгледани по същество за напълно основателни.
По иска с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД:
Безспорно е обстоятелството на
сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги на 2.06.2016 г. между
страните по делото, както и че срокът на същия е до 2.06.2018 г., а месечния
абонамент 20,99 лв. От представените от ищеца фактури е видно, че Г. има
задължение за отчетен период 2.06.-9.06.2016 г. и 10.06.-9.07.2016 г., общо на
стойност 44,55 лв. Не се представиха доказателства ищецът да е заплатил до
момента тази претендирана сума, поради което искът да
бъде прието за установено, че дължи същата е основателен.
По с правно основание чл.92 от ЗЗД
за неустойка:
Съдът намира този осъдителен иск за
основателен, както предвид сключения между страните договор, където са уредени
условията, при които се дължи неустойката, така и предвид спогодбата между ищеца
и КЗП, въз основа на която е изчислен претендирания
размер неустойка в случая. Установено е по делото, че ответникът в качеството
си на потребител на предоставените му от ответника мобилни услуги не е заплатил
такива и поради това договорът е прекратен едностранно от дружеството-оператор.
В този случай е възникнало задължението на ответника за плащане на неустойка по
договора и същата е в претендирания размер от 62,97
лв., изчислени съгласно спогодбата с КЗП за три месечни абонамента по 20,99 лв.
Предвид това съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
нищожност на претендираната неустойка на основание
чл.143 т.5 от ЗЗП. В този случай клаузата за неустойка не е неравноправна клауза в договор, тъй като същата не е в негова вреда - отговаря
на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Не са накърнени и добрите нрави при наличието на клауза за
неустойка, изчислена в размера на тримесечни абонаментни такси.
Съдът намира за основателна
претенцията и в останалата част за неплатени лизингови вноски по договора за
лизинг. Съгласно чл.1,
ал.1 от първия
договор за лизинг от 2.06.2016 г. лизинговата цена е 151,87 лв. с ДДС и същата следва да бъде заплатена на 23 вноски, всяка в размер на 5.19 лв.
Не се установи ответникът да е
заплатил задължението си по договора за лизинг, който е прекратен поради
неговото виновно поведение, изразяващо се в неплащане на задължения към
доставчика и договора е прекратен, поради което искът следва да бъде уважен
като ответникът бъде осъден да заплати неплатените лизингови вноски. Не се
установи ответникът да е върнал взетите на лизинг вещи, за да не дължи вноските
до окончателното им плащане.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважения иск и
заявлението в размер на 16,45 лв. в заповедното производство и в размер на 605 лв.
в настоящото производство.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, че Г.С.Г., ЕГН ********** ***
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище ***, сумата 44,55 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за
периода от 2.06.2016 г. до 9.09.2016 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********
*** да заплати на основание чл.92 от ЗЗД на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.С. сумата
62,97 лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в
размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по
договор за мобилен номер *** с абонатен № ***
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********
*** да заплати на основание чл.205 от ЗЗД на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.С.
сумата 108,99 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода
м.09/2016 г. до м.05/2018 г. по договор за лизинг от 2.06.2016 г. за мобилен
номер *** с абонатен № ***.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с посочени
данни да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София направените в заповедното
производство разноски в размер 16,45 лв. и направените в настоящото
производство разноски в размер на 605 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: