РЕШЕНИЕ
№ 247 /24.06.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми май, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова......……...………...........………...............…..в присъствието на
Прокурор Елеонора Иванова…................…….............…….......………………………………...като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №78
по описа за
2020 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - гр.Хасково, подадена чрез
пълномощник, против
Решение № 241/18.11.2019г., постановено по АНД №284/2019г. по описа на Районен съд –
Димитровград,
с което е отменено НП №26-000563/17.06.2019г. на Директора на ДИТ-Хасково.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че от фактическа страна
делото било безспорно изяснено, а от
събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания, безспорно се установявало визираното в НП
нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ).
Изразява се несъгласие с изводите на районният
съд, че не се доказвало по категоричен и несъмнен начин нарушение на посочения
текст, както и че не било ясно по какви критерии контролните органи възприели
присъствието на лицето в проверявания обект като изпълнение на трудови
задължения. Тези изводи били незаконосъобразни и изцяло неправилни. Действително
от попълнената от лицето декларация и от представен трудов договор се
установявало, че лицето е в трудови правоотношения с „ПИРС-Д“ООД – гр.П., но
наред с това се потвърждавало, че към момента на проверката било в неплатен
отпуск, а освен това арматурните дейности се осъществявали именно от ПК „Армира
– гр.Х.. В тази връзка правилно контролните органи, както и АНО, възприели и
изложили, че към момента на проверката лицето престирало труд за сметка на ПК
„Армира“ – гр.Х.. Самото лице посочвало в писмените си обяснения, че им е
платила именно „фирма Армира Хасково“ като парите са им дадени от управителя А.С.,
който многократно ги е търсил за работа. Неясно оставало откъде съдът приемал,
че в случая нарушението не се доказвало. Съдът кредитирал само показанията на
свидетелите, ангажирани от наказаното лице, логично давани в негова полза. Неясно
било също защо съдът считал, че в конкретния случай можело да се говори и за
граждански правоотношения за извършване на конкретен вид и обем работа.
В
жалбата се посочват основните разлики между трудов и граждански договор. Твърди
се, че в случая от събраните по делото доказателство безспорно се установява
наличието на елементите на трудов договор , респ. на извършено нарушение по
чл.61 ал.1 от КТ.
По изложените съображения,
поддържани и доразвити в съдебно заседание от процесуален представител, се претендира
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление.
Ответникът – ПК“Армира“ – Х., в депозирано чрез
писмено становище , моли да се остави в сила първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното
решение, Районен съд – Димитровград е отменил НП №26-000563/17.06.2019г. на Директора на ДИТ -Хасково, с което на ПК“Армира“ – Х.за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер
на 1500 лв.
За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че в
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията
на ЗАНН. Приел е, че фактическата обстановка правилно е отнесена към
разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, но събраните доказателства не установяват по
категоричен и несъмнен начин извършено нарушение по този текст. Изложил е съображения,
че макар работникът А. С. Г.да е бил заварен да извършва дейност като
арматурист на проверявания обект, не става ясно по какви критерии контролиращите
са възприели присъствието му там като изпълнение на трудови задължения. Отчел е
наличието на трудово правоотношение на лицето с друг, работодател, както и
липсата на пречки по време на неплатен отпуск да се полага труд по друг
правоотношение според чл.111 от КТ. В
тази връзка е посочил, че са налице обстоятелства, внасящи съмнение във
възприетата от контролните органи и АНО, доколкото самият работник в
показанията си е заявил, че не е излизал в неплатен отпуск, а подписът в
заявлението за ползване на такъв не е негов. Съпоставяйки тези показания с
обстоятелството, че информацията за ползването на отпуска не е декларирана пред
надлежен орган, съдът е поставил под съмнение възможността да се сключи втори
трудов договор по външно съвместителство. Приел е, че това съмнение се подсилва
от възраженията на председателя на ПК „Армира“, в подкрепа на които са и
показанията на свидетелите Г.и Х. Посочил е, че в случая е възможно от правна
страна да се говори за граждански правоотношения като на практика е налице
значително съмнение относно обективното наличие на задължителните елементи на
трудово правоотношение. Показанията на горепосочените свидетели съдът е
кредитирал, поради липса на данни, които да ги опровергават. Приел е, че
събраните доказателства не оправдават извода за изпълняване от завареното лице
на трудови функции, при което е без значение дали за него е имало или не
сключен трудов договор. В заключение е направил извод, че НП е необосновано
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд за отмяна на НП.
Оспореното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети
от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред, въз основа на тях въззивният съд е изградил
правилни фактически и правни изводи.
Правилно е прието, че
административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Правилен и
съответстващ на събраните по делото доказателства е и извода, че описаното в
акта и в НП нарушение не е доказано.
В случая не се установява категорично, че към
момента на проверката А. С. Г.е престирал работна сила и
то именно за ПК „Армира“. Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не обосновава безспорен извод
за наличие на елементите на трудово правоотношение между наказаната кооперация
и лицето, заварено да работи. Не се споделя
твърдението на касатора, че осъществяваната от това лице дейност сочи на
многократност и повторяемост на задълженията при определени работно време и работно
място. Единственото установено с категоричност
обстоятелство е, че завареното да работи на проверявания обект лице е в трудови
правоотношения , но с работодател, различен от
приетия за такъв в случая. Изводът на
контролните органи за наличие елементите на трудово правоотношение между А.
С. Г.и ПК „Армира“ е изграден основно върху писмените обяснения на завареното
да работи лице, които обаче не се
подкрепят от дадените в съдебно заседание свидетелски показания, а освен това
не кореспондират и със събраните писмени доказателства. Първостепенният съд правилно
е отчел, че са налице редица обстоятелства, внасящи съмнение във възприетата от
контролните органи и АНО фактическа обстановка. В
тази насока районния съд е развил подробни съображения, които се споделят от
настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.
Предвид
гореизложеното и при липса
на категорични доказателства за наличие елементите на трудово правоотношение
между наказаната кооперация и лицето, заварено да работи, районният съд е
достигнал до обоснован извод, че административнонаказателната отговорност на
касационния ответник е неправилно ангажирана.
По изложените
съображения оплакванията в касационната жалба са
неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон
и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 241/18.11.2019г., постановено по АНД №284/2019г. по описа на Районен съд –
Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.