№ 7288
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-М.
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.
Гражданско дело № 20221110164288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищецът М. Г. М. твърди, че с ответника Р. К. М. сключили граждански брак на
17.07.2015г. в гр. София. Страните имали връзка от 2007г., а живели заедно от 2011г. до
2020г. По време на своята връзка страните са станали родители на три деца – Виктор Р.ов
М., роден на 17.03.2011г., Филип Р.ов М., роден на 22.07.2016г. и Радина Р.ова М., родена
на 23.02.2019г. Най- големият им син бил ученик н 63 ОУ „Христо Ботев“ гр. София, на по-
малките деца посещавали детска градина. В исковата молба се твърди, че страните са
живели последователно в София, Барселона, Пловдив, а от 2016г. са се установили в гр.
София в жилище, собственост на родителите на ответника с адрес гр. София, ж.к.
„Толстой“, бл. 46, ет. 18, което се явява и тяхно последно семейно жилище. Твърди се още,
че по време на съвместния си живот са имали трудни моменти, дължащи се на зависимостта
на ответника от наркотици, въпреки,че същият е правил опити за преодоляване на този
проблем, чрез участие в различни програми. От 2018г. е започнало влошаване на
отношенията в семейството. Ответникът е започнал да отсъства често от жилището и да не
полага грижи за децата. Ищцата е забелязала и признаци на извънбрачна връзка. След
раждането на третото дете през 2019г. отношенията им трайно се влошат, което се дължи и
на физическия и психически тормоз, на който ответникът подлага семейството си. Това е
довело временно напускане за около два месеца на семейното жилище от страна на ищцата.
След завръщането им ответникът е нанесъл побой на съпругата си, което е довело до
нейното трайно напускане на семейното жилище през 2020г. заедно с децата, поради което
същата не прави искане за предоставяне ползването им. През 2021г. страните са имали
контакти, макар и много трудни. Същите са преустановени напълно след като ответникът е
започнал връзка с друга жена от ноември 2012г. след което е преустановил всякакъв
контакт и интерес към семейството си. Ищцата издържа изцяло семейството. По време на
отпуска по майчинство е работила като психолог в Християнски център „Вдъхновение“, а от
01.07.2022г. работи като консултант в „Све ауто“ ЕООД. Твърди се, че ищцата е поела
напълно грижата и издръжката на децата. Плаща само разходите на жилището под наем и
тези, свързани с обучението на децата. Получава помощ от близките си в това число от
бащата на ответника, който заедно с нейната майка помагали в грижите за децата. По
1
изложените съображения моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина изцяло на ответника, да й предостави упражняването на родителските
права над ненавършилите пълнолетие общи деца на страните, като определи режим на
лични отношения на ответника с децата и последният да бъде осъден да им заплаща
издръжка в размер както следва – 360 лв. за голямото дете Виктор М. и по 270 лв. за двете
по-малки деца - Филип и Радина М.и, претендира възстановяване на предбрачното си
фамилно име – Бахчеванова. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и заявява, че поддържа исковата молба.
Твърди, че за отглеждането на децата й помагат нейната майка и бащата на. Последният
напълно се е дезинтересирал от децата. За последно ги е виждал на 31.12.2022г. Разходил
ги из квартала за час и половина и си тръгнал децата били видимо разочаровани. Твърди, че
не видяла желание у ответника да продължат брака си нито инициатива от негова страна да
контактува с децата, поради което счита брака си за напълно изпразнен от съдържание и
като такъв иска да бъде прекратен с развод .
Ответникът Костадин Димитров Костов не е депозирал отговор на исковата молба.
Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска за развод. Изпратил е мейл
до съда, в който потвърждава обстоятелството, че с ищцата не живеят заедно.Твърди, че
получава месечно възнаграждение от 710 лв. и заплаща наем от 400 лв., поради което е в
невъзможност да заплаща на децата си издръжка в претендирания от ищцата размер.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните М. Г. М. ( с предбрачно име Бахчеванова) и Р. К. М. са сключили
граждански брак на 17.07.2015г. в гр. София, видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
3288/17.07.2015г. на Столична Община - район „Красно село“. При сключването му жената е
приела да носи фамилно име на мъжа - М..
Страните имат две три общи деца – Виктор Р.ов М., роден на 17.03.2011г., Филип
Р.ов М., роден на 22.07.2016г. и Радина Р.ова М., родена на 23.02019г. (малолетни). По
делото са представени три удостоверения за раждане на децата, издадени от Столична
община район Витоша.
При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата М. М. заяви, че сама се
грижи за децата, работи, а когато има нужда от помощ нейната майка и свекър й помагали.
Бащата несе интересувал от децата. За последно ги виждал на 31.12.2022г. като ги разходил
част и половина. Малките деца били много разочаровани, защото очаквали повече от баща
си.
По делото е приет социален доклад от ДСП Сердика, изготвен след среща с ищцата и
децата. Ищцата е споделила, че след фактическата раздяла на страните бащата не търсел
децата, не превеждал и не търсел никакъв начин на участие в отглеждането и възпитанието
им. Твърдяла, че през последните години от съвместни им живот бил по-скоро консуматор
отколкото партньор в семейния живот. Комуникацията между двамата била напълно
прекратено през ноември 2021г. когато ответникът спрял да отговаря на телефонните й
повиквания. Въпреки раздялата ищцата със съпруга си ищцата била в много добри
отношения с неговите роднини, които много й помагали в отглеждането на децата. Майката
твърдяла, че когато децата са с дядо си по бащина линия той се обаждал На сина си да го
информира как са децата, като им предоставял възможност да се чуват. Майката не
възразявала на контакти между децата и техния баща, като изразява готовност да улеснява
такава връзка. Относно режима на лични контакти майката е заявила пред социалните
работници, че желали те да са без преспиване при бащата. Съображенията й за това са , че
при последния им контакт с децата се върнали гладни и жадни. Твърди, че бащата не
притежава бащински инстинкти и до сега не се е грижил сам за тях. В лични разговори на
децата със социалните работници те са изразили разочарование от баща си. Децата са
2
споделили, че когато контактували с него с помощта на дядо си бащата се опитвал бързо да
прекрати разговора. При телефонен разговор със социалните работници бащата е заявил, че
живее в гр. Бургас, на неизвестен адрес, който не може да бъде посетен от социалните
работници. Препоръката на социалните работници е, че в интерес на трите деца е да
общуват и с двамата си родители. Тяхно задължение е да осигурят сигурна и спокойна
среда, в която да растат и да се възпитават децата.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетеля Росен Йеротеев, който е
приятел и на двете страни се установява, че семейният им живот не протичал гладко поради
редица зависимости на ответника. При контакт с него установявал, че същият бел на
моменти в превъзбудено състояние.Свидетелят разказва, че ответникът изчезвал за
определено време, защото ходел в комуна за наркозависими. В същото време съпругата
направила много жертви в името на семейството. След раждането на първото им дете
ответникът бил комуна в Испания и тя влязла с детето там, за да му помага да се справи.
Имало период, в който ответникът се чувствал добре и нещата в семейството вървели. Но
след това по време на пандемията ответникът отново се върнал към зависимостите си.
Отношенията им окончателно се влошили след раждането на третото им дете. Той изчезвал
дълго време, не се прибирал с дни. В същото време съпругата сама се грижила да децата,
правела всичко възможно нищо да не им липсва. Не получавала помощ от съпруга си , а от
своите родители. Съпругата винаги е работила и си е правила графика така, че да може да се
справя с отглеждането на децата. За отглеждането финансово и помагали родителите, така и
неправителствена организация, за която е работила. Ответникът не бил контактувал със
семейството си от 2021г. когато окончателно преустановил връзки с тях. Съдът кредитира
напълно показанията на свидетеля Йеротеев защото те пресъздават собствени лични
впечатления от семейния живот на страните.
По делото е разпитана и свидетелката Теодора Битракова, съседка на страните,
познаваща ги от 2018-2019г. Според свидетелката началото на познанството им е по време
на третата бременност на съпругата. Тогава отношенията им били нормални. Р. полагал
грижи за семейството си. След това към 2020г. е започнало неглижиране на семейните му
задължения, дезинтересиране от децата и съпругата му. През 2020г. започнала криза в
отношенията им,двамата си били в къщи, карали се, той излизал и не се прибирал. Когато се
приберял започвал да пие и да тормози семейство си През 2021г. е имало случай, в който
съпругата помолила свидетелката да се настани при нея с децата, защото съпругът ги
изгонил. Останали около две седмици и въпреки, че жилищата били на една площадка
ответникът не се поинтересувал от децата си. След това се върнали в жилището, защото
съпругът отишъл да живее при баща си. По това време ответникът е имал връзки с други
жени. През цялото време за децата се е грижила съпругата, като в същото време и работи.
Приятели и роднини й помагат за отглеждането на децата, в това число и бащата на
ответника.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
От показанията на св. Йеротеев и св. Битракова по делото се установява, че страните
са във фактическа раздяла от 2021г.. От този момент ответникът е напуснал семейното
жилище, съпругата и трите си деца, като преди това е имало дълъг период на неглижиране
на семейните му и родителски задължения. От показанията се установи, че от тогава
страните не поддържали отношения като съпрузи и всеки от тях водил свой собствен живот,
напълно изключващ другия. След раздялата на страните за трите малолетни деца се грижи
единствено ищцата с помощта на нейните родители и бащата на ответника. При така
установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е
абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
но в настоящия случай раздялата е с не малка давност – две години, през което време бракът
3
съществува само формално, доколкото съпрузите не поддържат какъвто и да е контакт по
между си, поради което и бракът им следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото ищцата с исковата си молба е направила искане за произнасяне по въпроса за вината,
което поддържа и в съдебно заседание, поради което и съдът намира, че дължи произнасяне
по този въпрос.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че причината довела до
разстройство на брачните отношения на страните е поведението на мъжа, който през време
на брачния живот на страните трайно се е дезинтерисирал от съпругата си и трите си деца,
не е участвал в отглеждането им, често под въздействие на свои зависимости е упражнявал
физическо насилие по отношение на съпругата, дори се е стигнало до там да ги изгони за
период от две седмици от семейното жилище, нито е внасял средства в семейния бюджет.
Последният след 2020 г. системно отсъствал от дома, често се връщал вкъщи в нетрезво
състояние и е се е карал със съпругата си, именно заради това му поведение е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност и доверие. Последният е абдикирал не само от
задължението по чл.15 от СК за съвместно живеене на съпрузите, но и от общата грижа за
семейството. Това именно поражда у съда убеждение, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът. По делото не се събраха никакви доказателства за
наличието на виновно поведение у жената. Същата съгласно показанията на св. Йеротеев,
които съдът кредитира е направила много усилия за заздравяване на брака и справяне на
ответника с неговите зависимости. Или, доколкото по делото се установява, че единствено
ответникът с поведението си е допринесъл за разстройството на брачната връзка, съдебният
състав приема, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е
негова. При това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в
интерес нито на семейството, нито на обществото, нито на роденото по време на брака дете,
поради което и следва да бъде прекратен по вина на мъжа.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
По делото не се спори, че страните са родители на малолетните деца Виктор Р.ов М.,
роден на 17.03.2011г., Филип Р.ов М., роден на 22.07.2016г. и Радина Р.ова М., родена на
23.02.2019г. От значение за предоставяне упражняването на родителските права е
съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните
качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени
добродетели при възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се
предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на
децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му
предложи всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези
обстоятелства-касае се за три малолетни деца, за които от раждането им се грижи само
майката, поради установеното дезинтересиране от страна на ответника от тях, както и
предвид обстоятелството, че бащата не е възразил изрично родителските права да бъдат
предоставени на майката, съдът намира, че родителските права по отношение и на общите
на страните деца, следва да бъдат предоставени на ищцата. Съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката интересите на децата ще бъдат
максимално защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи извод, че
последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за
възпитаване на децата, с които има изградена силна емоционална и доверителна връзка.
Местоживеенето на децата следва да се определи при майката.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът не поддържа
отношения с децата си. Последната им среща е била на 31.12.2022г., която е продължила
4
около час и половина и е предизвикала само разочарование у двете по-малки деца. От
социалния доклад се установи, че бащата на ответника винаги когато гледа децата се опитва
да посредничи за връзка на ответника с тях, но последният не проявявал никакъв интерес.
По думите на едно от децата пред социалните работници баща му бързал да преустанови
разговора с тях. По делото освен това не е изготвен социален доклад и не е посетено
мястото, където живее ответника поради отказ на последния за съдействие на социалните
работници. При изслушването на ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК се установи, че
страните не поддържат отношения и не контактуват помежду си по повод на възпитанието и
отглеждането на общите им деца поради нежелание на бащата за това. Ответникът М. не
взема становище по исковете, не се явява и в съдебно заседание, и не съдейства на
социалните работни при изготвяне на доклад по делото. Поради това, а и с оглед
обстоятелството, че режимът на лични отношения е право на децата, а не на родителя, в
настоящото производство следва да бъде определен такъв силно редуциран и без
преспиване при бащата. Поизложените съображения на бащата следва да се определи режим
на лични отношения съобразно диспозитива на решението. Режимът следва да се
осъществява без преспиване при бащата доколкото по делото липсва информация по вина
на ответника дали са налице съответните условия за отглеждане на малолетни децав
обитаваното от него жилище. Децата пък имат нужда от пълноценно общуване с баща си, от
ясни и регламентирани срещи с него, които да бъдат очаквани и предвидими. Майката от
своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните
контакти на бащата с децата, като не допуска поведение насочено към отчуждаването на
децата от бащата и препятстване на контактите им.
Само за яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при определяне на
конкретния режим на лични контакти между неотглеждащия родител и ненавършилите
пълнолетие деца от брака съдът не е обвързан от искането на страните, а само и единствено
от интереса на децата, като не дължи отхвърлителен диспозитив при несъвпадане на
определения режим с поискания такъв от родителите.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Възрастта и нуждите на малолетните Виктор на 12 г., Филип – на 7 и Радина на 4г.
предполагат обща месечна издръжка в размер на по 400 лв. лева на дете. Децата живеят
заедно с майка си в жилище под наем, голямото дете посещава училище, а малките детска
градина, за което се налага да се ползва транспорт, имат платени извънкласни занимания. От
събраните по делото доказателства и по – точно от писмо на НАП се установи, че бащата е
трудово ангажиран и получава средно месечно възнаграждение близко до минималната
работна заплата за страната. Според ищцата при изслушването в съдебно заседание бащата
не е заплащал никаква издръжка от фактическата им раздяла през 2021г. По делото не се
установи бащата да страда от някакво заболяване, което да го възпрепятства да полага труд
и да реализира доходи, близки до средните за страната, поради което същият следва да
заплаща месечна издръжка за всяко едно от по-малките си деца в размер на по 250 лева, аз
голямото от 300лв., а разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание, да се поеме от майката. Издръжката се дължи от период от дена година преди
депозиране на исковата молба – 25.11.2021г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяването им. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричните издръжка се
5
дължи ежемесечно, а при забава се дължи законна лихва.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните, като когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и
служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр.ІІ СК).
Съгласно §1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Ищцата в настоящото
производство не е заявила искане за предоставяне ползването на семейното жилище, за
което в исковата молба се твърди, че е собственост на трето лице. Ответникът не е взел
становище по иска. По изложените съображения съдът не следва да се произнася по въпроса
за ползването на семейното жилище.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос, намира че следва да бъде уважена претенция на жената, за която се установи, че
е променила фамилното си име при сключване на брака, като бъде постановено след
прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име –Бахчеванова.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината и на основание чл.329, ал.1, изр.І ГПК
разноските по делото следва да се възложат върху виновният съпруг, в случая върху
ответника. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв.
следва да се възложи на виновният съпруг, в случая на мъжа, на когото следва да се възложи
и държавната такса върху определената издръжка на трите деца (възлизаща на общо 800 лв.
) в размер на 1152 лева . При този изход на делото мъжът следва да бъде осъден, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на жената направените от нея разноски в
производството в общ размер от 925 лева, от които 25.00 лева –първоначална държавна
такса; 900 лева –адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, гражданския брак, сключен
на 17.07.2015г. в гр.София, между М. Г. М., ЕГН **********, и Р. К. М., ЕГН ********** ,
с Акт за граждански брак № 3288 от 17.07.2015г. на Столична община - Район „Красно
село”, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на МЪЖА.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата – ВИКТОР Р.ОВ
М., ЕГН **********; ФИЛИП Р.ОВ М., ЕГН ********** и РАДИНА Р.ОВА М. , ЕГН
**********, на майката М. Г. М., ЕГН **********, при която определя местоживеенето на
децата, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК режим на лични отношения на бащата
Р. К. М., ЕГН **********, с децата - ВИКТОР Р.ОВ М., ЕГН **********; ФИЛИП Р.ОВ
М., ЕГН ********** и РАДИНА Р.ОВА М. , ЕГН **********, както следва: бащата има
право да взема децата всяка втора и четвърта събота от месеца, за времето от 10ч. до
18.00ч.; десет дни през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
6
както и всяка четна година по време на Великденските и Коледните празници, а всяка четна
година по време на Новогодишните празници, за времето от 10.00ч. на първият ден от
съответния празник до 18.00ч. на последния, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата Р. К. М. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Толстой“, бл.
46, ет. 18, ап. 86 да заплаща на малолетното си дете ВИКТОР Р.ОВ М. , ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М. Г. М., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 300 (триста) лева, считано от 25.11.2021г. (период от една година преди
депозиране на исковата молба на основание чл. 149 СК) до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 360 лв.
ОСЪЖДА бащата Р. К. М. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Толстой“, бл.
46, ет. 18, ап. 86 да заплаща на малолетното си дете ФИЛИП Р.ОВ М. , ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М. Г. М., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 250 (двеста и петдесет ) лева, считано от 25.11.2021г. (период от една година
преди депозиране на исковата молба на основание чл. 149 СК) до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 270 лв.
ОСЪЖДА бащата Р. К. М. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Толстой“, бл.
46, ет. 18, ап. 86 да заплаща на малолетното си дете РАДИНА Р.ОВА М., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М. Г. М., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от 25.11.2021г. (период от една година
преди депозиране на исковата молба на основание чл. 149 СК) до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 270 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА след развода М. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, да
възстанови предбрачното си фамилно име – БАХЧЕВАНОВА.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК, Р. К. М. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Толстой“, бл. 46, ет. 18, ап. 86, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на
50.00 (петдесет) лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и
сумата в размер на 1152 (хиляда сто петдесет и два) лева -държавна такса върху определения
размер на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. К. М. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Толстой“, бл. 46, ет. 18, ап. 86, да заплати на М. Г. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, направените по делото разноски в общ размер на 925 (деветстотин двадесет
и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7