Определение по дело №231/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е образувано по искова молба, подадена от А. Й. Р., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], срещу Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица], представлявана от Главния прокурор С. С. Ц.. В нея се сочи, че през 2012 г. Първо районно управление Полиция /01 РУП/ Б. образувало досъдебно производство /ДП/ № 923/2012 г. за извършено престъпление по чл.149, ал.1 от Наказателния кодекс НК/ - т.нар."блудство". В началото на август 2012 г. Р. бил привлечен като обвиняем в извършването на престъплението, като обвинението се основавало единствено на дадени от пострадалите лица - непълнолетните Б. Котрулева и Л. Котрулева - показания и извършено разпознаване на лице, в което били посочили него като извършител на деянието. Чрез отделяне на материали от ДП № 923/2012 г. на 01 РУП Б. било образувано ДП № 103/2013 г. на 01 РУП Б., наблюдателно производство /НП/ № 1734/2013 г. на Окръжна прокуратура Б., по което бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл.149, ал.5, т.1 вр. ал.1 от НК. В хода на разследването Окръжна прокуратура Б. извършила преценка за наличието на доказателства за извършването на деянието и за неговото авторство. След като били преценени всички събрани доказателства, Прокуратурата преценила, че те не били достатъчни не само да обосноват подобно обвинение, но и конкретно - обвинението срещу Р.. Първоначалните показания и разпознаване били опровергани от събраните допълнително в хода на производството доказателства. Последващите показания на пострадалите били противоречиви и дори напълно отричали първоначалните им показания. Разпитите на другите свидетели по досъдебното производство и извършените комплексни психологично-психиатрични експертизи също опровергали напълно повдигнатото му обвинение. Предвид това, с постановление от 27.02.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Б. - Евгения Стоянова, било прекратено наказателното производство по ДП № 103/2013 г. на 01 РУП Б., водено срещу него за престъпление по чл.149, ал.1 от НК, което постановление към настоящия момент било влязло в законна сила. По досъдебното производство му била наложена мярка за неотклонение "домашен арест", тъй като здравословното му състояние - 50 % инвалидност вследствие на претърпян през 2006 г. мозъчен кръвоизлив /инсулт/ - не позволявало да се обоснове налагането на по-тежка мярка за неотклонение. Това, обаче, се отразило на възможността му да осъществява трудовите си задължения, въпреки, че към онзи момент имал /както и понастоящем/ трудов договор с Югозападния университет /Ю./ "Н. Р." Б.. Поради тази причина се наложило да ползва неплатен отпуск за периода от 27.09.2012 г. до 28.02.2013 г., през което време не осъществявал трудова дейност и не получавал трудово възнаграждение. За този период брутното му възнаграждение за осемчасов работен ден било в размер на 514 лв., което за петте месеца, за които не получавал трудово възнаграждение поради ползването на неплатен отпуск /октомври 2012 г., ноември 2012 г., декември 2012 г., януари 2013 г. и февруари 2013 г./, се равнявало на 2570 лв. Напрежението, на което бил подложен по време на провеждането на досъдебното производство - обвинението, разпитите на свидетели, даването на обяснения от негова страна, извършване на останалите действия по разследването - разпознаване на лица, изготвяне на експертизи и т.н., се отразили отрицателно върху цялостното му психическо и здравословно състояние. Това станало причина на 24.02.2013 г. Р. да получи втори мозъчен кръвоизлив. След преживения пореден инсулт и проведеното болнично лечение, се наложило, когато се върнал отново на работа, да премине на половин работен щат, тъй като здравословното му състояние не позволявало да работи на осемчасов работен ден. На половин щат работел и сега. Естествено, това имало и своето финансово отражение, тъй като и размерът на работната му заплата бил намален наполовина, а именно - на 257 лв. съгласно допълнително споразумение към трудовия договор № 274/05.06.2013 г. Предвид горното, в случая му били причинени имуществени вреди, изразяващи се както в претърпяни парични загуби вследствие на неполучаване на трудово възнаграждение за времето, в което бил под "домашен арест" и ползвал неплатен отпуск, така също и в пропуснати ползи, поради това, че се наложило да премине на половин щат и да получава половината от възнаграждението, което иначе щял да получава. Така, считано от датата на преминаването му на половин работен щат до датата на подаване на настоящата искова молба - 15 /петнадесет/ календарни месеца - получил трудово възнаграждение от 3855 лв. За съжаление, това не се оказала единствената негативна последица на воденото срещу Р. досъдебно производство. Докато траело същото /почти две години, считано от първото му привличане като обвиняем/, той бил подложен на постоянен психически и емоционален стрес. Случаят станал обществено достояние. Местни печатни, електронни и телевизионни медии следяли развитието на процеса. Публикувани били статии, в които той бил едва ли не сочен като безспорен извършител на престъплението. На практика бил подложен на силен обществен натиск и укор, заклеймен като извършител на такова тежко престъпление, каквото е блудството. Като човек на възраст, със семейство и деца, за него бил ежедневен психически стрес да среща укорителните погледи на семейството, приятелите, близките, колегите, както и на случайните хора. Тежко накърнени били достойнството, честта и авторитетът му. Срината била репутацията му. В този смисъл, вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в преживените психически и емоционални страдания поради накърнените му авторитет, чест и достойнство. Предвид високата обществена опасност, характеризираща престъплението "блудство", в извършването на което бил неправомерно обвинен, и факта, че обществото осъждало строго "извършителя" /"обвинения"/ на подобно престъпление, Р. преживял изключително силни емоционални болки и страдания. Те се намирали в пряка причнно-следствена връзка с описаните незаконосъбразни действия на правозащитните органи. В случая били налице основанията за носене на отговорност от Държавата за причинените му от разследващите органи и прокуратурата вреди. Предвид изложеното, за него бил налице правен интерес да предяви иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати парично обезщетение в размер на 56425 лв. /петдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет лева/, от които: 6425 лв. - имуществени вреди /преки вреди в размер на 2570 лв., представляващи неполучените брутни работни заплати за периода 27.09.2012 г. - 28.02.2013 г., в който бил в неплатен отпуск, и пропуснати ползи в размер на 3855 лв., представляващи пропуснатите да бъдат получени трудови възнаграждения за половин щат, считано от 05.06.2013 г. до датата на подаване на исковата молба/ и 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ - неимуществени вреди, както и законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а също и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, за претърпените от него вреди, причинени в резултат на незаконосъобразните действия на правозащитните органи, изразяващи се в това, че бил обвинен в извършване на престъпление по чл.149, ал.5, т.1 вр. ал.1 от НК, като впоследствие образуваното наказателно производство било прекратено поради това, че деянието не е извършено от Р..

Прокуратурата оспорва иска по основание и размер. Не били представени доказателства, че постановлението, с което наказателното производство по ДП № 103/2013 г. на 01 РУП Б. е прекратено, е влязло в сила. Такива и не можели да бъдат представени от ищеца, тъй като постановлението на Окръжна прокуратура Б. на практика не било влязло в сила. Същото не било обжалвано по съдебен ред и не му бил упражнен съдебен контрол, но следвало да се има предвид разпоредбата на чл.243, ал.9, изр.1 и 2 от НПК, съгласно която това постановление можело да бъде отменено служебно от горестоящата прокуратура - Апелативна прокуратура С. - в срок до две години, тъй като производството и обвинението са за тежко престъпление. Д. срок понастоящем не бил изтекъл, т.е. във всеки един момент постановлението на Окръжна прокуратура Б. можело да бъде отменено служебно от горестоящата прокуратура. Следвало да се съобрази и разпоредбата на чл.243, ал.9, изр.3 от НПК, която предвиждала, че в изключителни случаи постановлението за прекратяване на наказателното производство можело да бъде отменено от Главния прокурор и след изтичането на този срок. С други думи, липсвал стабилен и влязъл в сила акт, с който наказателното производство срещу А. Р. се прекратявало. Само това обстоятелство било достатъчно, за да бъдел отхвърлен предявеният иск, като неоснователен. Освен това, наказателното производство срещу А. Р. било прекратено поради недоказаност на обвинението - чл.243, ал.1, т.2 от НПК, което основание не било предвидено сред изчерпателно изброените в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предявената претенция за неимуществени вреди от 50000 лв. била силно завишена и не била съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗДог, трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия в страната. В конкретния казус продължителността на наказателното производство била 1 година и 6 месеца, което било разумен срок. Не била взета най-тежката мярка за неотклонение. В тежест на ищеца било да докаже твърдяните вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Ищецът сочел настъпили вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството, честта и авторитета му, за които обаче не представял доказателства. Не били представени и доказателства за твърденията, че била срината репутацията му. Прокуратурата не можела да носи отговорност за претендираните от ищеца вреди във връзка с отразеното в средствата за масова информация, т.е. за информация, която не била разгласена от прокуратурата или с нейно разрешение. Не били ангажирани и доказателства, че ищецът е преживял изключително силни емоционални болки и страдания във връзка с характера на повдигнатото обвинение. По отношение на твърденията за вреди в размер на 2570 лв. в резултат на невъзможност да се полага труд по трудово правоотношение поради постановената мярка за неотклонение, към исковата молба не били приложени доказателства за мярката и за периода, през който била търпяна същата. Не била доказана причинната връзка между ползвания неплатен отпуск и воденото производство. От приложените към исковата молба писмени доказателства не можел да се направи извод, че описаното влошаване на здравословното състояние на ищеца е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, както и че преминаването на ищеца на половин работен ден е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, предвид влошеното здравословно състояние. Ищецът сам подал молба за преминаване на половин работен ден.

В хода на делото - на 02.10.2014 г., ищецът почина. На неговото място в процеса бяха конституирани наследниците му - В. А. Р., ЕГН [ЕГН], и М. А. Р., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [улица].

В откритото заседание, провело се на 24.04.2015 г., се допусна изменение на иска за имуществени вреди, изразяващо се в увеличаване на неговия размер, както следва: от 6425 лв., включващи неполучени работни заплати в размер на 2570 лв. и пропуснати ползи в размер на 3855 лв., на 7909.99 лв., включващи неполучени работни заплати в размер на 2964.80 лв. и пропуснати ползи в размер на 4945.19 лв.

По делото се приеха писмени доказателства. Разпитаха се двама свидетели. Приеха се заключения на счетоводна и медицинска експертизи.

В казуса се изясниха следните факти, които са от значение за правилното решаване на правния спор:

Видно е от приобщените копия от материали от ДП № 923/2012 г. на 01 РУП Б., че същото е образувано на 23.08.2012 г. На 25.08.2012 г. като обвиняем по него е привлечен А. Й. Р. за това, че през юли 2012 г. в [населено място], в изоставена сграда, намираща се над [улица], е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетната Л. С. Котрулева /на 8 години/ от [населено място] - престъпление по чл.149, ал.1 от НК /блудство/.

С определение № 6942/05.09.2012 г., постановено по приобщеното ЧНД № 1617/2012 г. на Районен съд Благоевград, НО, II състав, спрямо обвиняемия Р. е взета мярка за неотклонение домашен арест. С определение № 356/11.09.2012 г., постановено по ВЧНД № 438/2012 г. на Окръжен съд Благоевград, актът на първата инстанция е потвърден. С определение № 8681/05.11.2012 г., постановено по приобщеното ЧНД № 2096/2012 г. на Районен съд Благоевград, НО, V състав, е оставена без уважение молбата на Р. за отмяна на наложения му домашен арест или изменянето му в подписка. С определение № 469/13.11.2012 г., постановено по ВЧНД № 514/2012 г. на Окръжен съд Благоевград, актът на първата инстанция е потвърден. С определение № 1377/18.02.2013 г., постановено по приобщеното ЧНД № 262/2013 г. на Районен съд Благоевград, НО, V състав, домашният арест на Р. е заменен с парична гаранция в размер на 1000 лв. Това определение не е било протестирано от Районна прокуратура Б. и е влязло в сила на 22.02.2013 г.

Впоследствие наказателното производство срещу Р. е продължило по ДП № 103/2013 г. на 01 РУП Б. под надзора на Окръжна прокуратура Б., защото деянието е било преквалифицирано по чл.149, ал.5, т.1 от НК - блудство с две малолетни лица.

С постановление от 27.02.2014 г. Окръжна прокуратура Б. е прекратила наказателното производство спрямо Р. на основание чл.243, ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс - недоказаност на повдигнатото му обвинение.

От приетото в копие решение № 1473/28.05.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Б., II състав, е видно, че на Р. е определена 50 % трайно намалена работоспособност заради хеморагичен и исхемичен мозъчен инсулт от ноември 2005 г. и февруари 2006 г., с левостранна централна хемипареза.

От приетата в копие епикриза от 03.03.2013 г., издадена от МБАЛ Б., Неврологично отделение, става ясно, че на 24.02.2013 г. Р. е постъпил в отделението в спешен порядък, поради претърпян нов хеморагичен мозъчен инсулт, и е изписан оттам на 03.03.2013 г. На 05.03.2013 г. му е издаден и болничен лист с предписан 30-дневен домашен режим на възстановяване след инсулта.

Както вече се посочи по-горе, на 02.10.2014 г. в 08.30 ч. А. Р. е починал в [населено място].

Съгласно служебна бележка изх.№ 148/17.07.2014 г., издадена от Ю. Н. Р.-Б., Р. е работил там като бояджия. В периода 27.09.2012 г. - 21.12.2012 г. той е бил в неплатен отпуск. На 05.06.2013 г. Р. е подал молба щатът му да бъде трансформиран в половин такъв, поради влошеното му здравословно състояние. Молбата му е била удовлетворена, като за целта е изготвено допълнително споразумение към неговия трудов договор /лист 22 от настоящото дело/.

От приложените копия от печатни материали е видно, че разследването спрямо Р. е било отразено във всекидневника на Югозападна България - вестник С.. В броя му от 28.08.2012 г. е поместена статия със заглавие "Ексфутболистът на "П." - баща на тотошеф, Ив. Б. и таткото на кримибоса В. Р.-"Б" - А., обвинени за блудство с момиченца на 5, 8 и 10 г.". В следващия брой на вестника пак има материал по случая - "Обвиненият за блудство баща на шефа на тотото в Ю. И. Б. изпадна в шок, отказва да се храни, лекари се борят с високото му кръвно налягане", като в текста се казва, че "идентична е ситуацията и с другия задържан - 61-годишния А. Р., баща на кримибоса В. Р.-"Б"". В броя си от 31.08.2012 г. газетата продължава да информира читателите си - "Не се намери лекар, който да каже здрави ли са уличените в блудство Ив. Б. и Ал. Р.", с първо подзаглавие "Кримибосът В. Р.-"Б" и брат му, футболистът М. Р.-"Х." твърдят: При разпознаването децата посочили друг мъж, и ние сме бащи, ако беше вярно, щяхме да го закопаме". Последната приложена статия е от 06.09.2012 г. - "След два часа инфарктно заседание обвинените в блудство с момиченца на 5, 8 и 10 г. ексфутболист Ив. Б. и баща на кримибоса В. Р.-"Б" - А., остават под домашен арест".

В откритото съдебно заседание, провело се на 09.02.2015 г., беше прието заключението на вещото лице-икономист И. Л. Г.. Същото не беше оспорено от страните. Съгласно него А. Р. е бил в неплатен отпуск в периода 27.09.2012 г. - 23.02.2013 г. Ако тогава той е бил на работа, е щял да получи нетно трудово възнаграждение в общ размер на 2964.80 лв. Ако в периода 01.06.2013 г. - 16.09.2014 г. Р. е работил на цял щат, е щял да получи общо нетно трудово възнаграждение в размер на 9890.38 лв. /или 4945.19 лв. за 1/2 щат/.

В показанията си свидетелят Г. Д. С. посочи, че с А. Р. са били приятели от деца. След като го обвинили, той много се отчаял, постоянно плачел. През това време А. получил и втори инсулт. Това му се отразило още повече, защото след новия инсулт го съкратили на 4-часов работен ден. Още по-зле се чувствал тогава. Оплаквал се на свидетеля, че го имат за "половин" човек, щом работи на половин работен ден, че не е пълноценен за обществото. След домашния арест още повече се притеснявал, защото много обичал да се разхожда, а тогава не смеел да се покаже от вкъщи. Трябвало да обяснява на хората какво се е случило с тези деца. Хората били недоверчиви и той от това се притеснявал много. Журналистите от вестник С., без да е осъден, го превърнали в изнасилвач, даже едната журналистка ходела след А., когато той бил на делото в съда, за да види дали наистина е инвалид. Тези неща в медиите му влияели допълнително. А. се притеснявал, че му се налага да се оправдава пред целия град. Той бил чувствителен и плачел, а свидетелят се чудел как да го успокоява. А. изглеждал много по-стресиран от обичайното си състояние. Домашният арест го съсипал, той обичал разходките. Преди да получи обвинение по този случай, А. имал инсулт, частична парализа. Психически бил стабилен, но след това рухнал. Той коренно се променил след втория инсулт и особено домашният арест му повлиял много отрицателно.

Свидетелката С. И. А., която живее на съпружески начала с М. Р., разказа, че А. се смачкал психически от повдигнатото му обвинение в блудство с малолетна, не спирал да плаче, срамувал се. Докато бил под домашен арест, се срамувал да разговаря с приятели и познати, много тежко приел ситуацията. Имало рязка промяна в поведението на А. след домашния арест - в един момент този човек буквално рухнал. Много тежко му се отразило писането по медиите. Сутрин сядал на двора пред къщата им и започвал да плаче - така му започвали дните тогава. Вторият инсулт го получил в една от тези сутрини, докато плачел, пяна започнала да излиза от устата му и след това веднага го отвели в Спешно отделение.

От заключението на съдебния медик д-р Я. М. З., неоспорено от страните, стана ясно, че напрежението, на което е бил подложен А. Р., включващо обвинение, разпити, обществено достояние на естеството на обвинението с публикуване в медиите и др., се е отразило върху психическото и емоционалното му състояние, с последици и в здравословното му такова. След като спрямо него е била взета мярката за неотклонение домашен арест, известно време той е бил в умерено тежко състояние във връзка с преживения предходен мозъчен инсулт. Сам по себе си домашният арест не е утежнил състоянието му, защото не е имало пречка за провеждане на необходимото лечение в домашни условия. Повдигнатото обвинение е било факторът, довел до психомоторна възбуда и стрес при Р., повишаване на кръвното му налягане и настъпването на нов мозъчен инсулт, с последващо влошаване на неговото здраве и, в крайна сметка, летален изход.

Анализът на гореустановената фактическа обстановка по казуса води до следните заключения от правна страна:

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Въпросната правна норма гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Претенцията е редовна и допустима. Тя следва да се разгледа по същество. Тъй като А. Р. почина в хода на делото, на основание чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, неговите наследници имаха и реализираха правото си да продължат процеса както по отношение на претендираното обезщетение за причинените му неимуществени вреди, така и за имуществените такива.

В производствата по ЗОДОВ доказателствената тежест се разпределя съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи да докаже фактите, на които базира претенциите си - наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, настъпили за него конкретни вреди и пряката им причинно-следствена връзка с действията на съответните длъжностни лица. Той трябва да установи и че постановлението за прекратяване на наказателното производство му е съобщено и че не е поискал наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В тежест на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Окръжен съд Благоевград, ГО, XI състав, намира, че в случая на наследниците на А. Й. Р. трябва да се присъди обезщетение и за имуществени, и за неимуществени вреди.

Възражението на Прокуратурата, че нейният акт за прекратяване на наказателното производство спрямо Р. не е влязъл в сила, се явява неоснователно. Както се посочва в решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К. Ю., стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на , и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В случая няма спор, че конкретното постановление е било съобщено на А. Р. и че той не е поискал продължаване на разследването срещу него, а и вече няма как да го поиска, защото е покойник.

Не следва да се сподели и възражението на Прокуратурата, че наказателното производство спрямо Р. е прекратено на основание, което не попада в приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Н., прокурорът е държавният орган, който съгласно проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - . Съгласно той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първият случай преценката е правна, а във втория случай - фактическа, и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по всъщност е, че деянието не е извършено от лицето.

Съдът счита, че претенцията за имуществени вреди, включваща изцяло неполучено трудово възнаграждение от А. Р. и наполовина неполучено от него такова /когато е работил на 1/2 щат/, е основателна и трябва да се уважи. Както се посочва в решение № 506 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 587/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г., отговорността по е частен случай на отговорност за непозволено увреждане. В периода, в който е бил с мярка за неотклонение домашен арест, Р. е бил реално препятстван да полага труд и съответно да получава възнаграждение за този труд. От приетите и неоспорени писмени доказателства, приложени към исковата молба, както и от неоспореното заключение на икономическата експертиза, се установяват елементите на трудовото правоотношение между Р. и Ю. Н. Р.-Б. - работно време, работно място, трудови задължения, размер на трудовото възнаграждение, ползван отпуск /всички тези елементи трябва да се докажат от ищеца - определение № 1160 от 08.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 677/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В. Й./. Неполучаването на трудово възнаграждение поради невъзможност да се изпълняват трудовите задължения в резултат на наложената мярка на процесуална принуда /домашен арест/, е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. Изхожда се от предположение за състоянието, в което имуществото на пострадалия би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното деяние. Това предположение трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презюмира /така и решение № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б./. Процесната мярка на процесуална принуда е от естество да попречи на Р. да изпълнява задължението си за престиране на труд, доколкото, според конкретните условия на трудовия му договор, неговото присъствие на работното място е било необходимо /в този смисъл и решение № 519 от 03.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б./. Ако спрямо А. Р. не беше наложена мярка домашен арест, той би имал възможност да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение и да получи пропуснатото трудово възнаграждение /в подобна насока е и решение № 354 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Х./. Ако пък не беше получил втория инсулт, за което, съгласно неоспорената медицинска експертиза, е допринесло незаконно повдигнатото му обвинение, Р. нямаше да бъде принуден да подава молба за преминаване към работа на половин щат и нямаше да се лиши по този начин от половината си трудово възнаграждение, като и тук пряката причинно-следствена връзка е налице и причинената имуществена вреда /пропусната полза/ подлежи на възстановяване. Размерите на обезщетенията са уточнени от икономическата експертиза и ищцовата страна съобрази /измени/ претенцията си съобразно заключението на вещото лице И. Л. Г..

Претенцията за неимуществени вреди е частично основателна - за 10000 от претендираните 50000 лв.

Съдът е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство, в които се включват и тези, произтичащи от незаконосъобразно наложената и търпяна мярка за неотклонение домашен арест. В този смисъл съдът трябва да се произнесе по един иск, а не по два отделни такива /т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Н., решение № 163 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П., решение № 382 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц./.

В решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., пространно е разяснено, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. За редовността на исковата молба по , във всичките хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. В частност, при иск за неимуществените вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживяния в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение на неимуществени вреди от съответното действие, бездействие или акт на държавен орган по . Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответникът, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. Обезщетение за неимуществени вреди по държавата дължи, когато е налице причинна връзка между тях и посочените в нормативния акт действия или актове на държавните органи по и . При иск по съдът трябва в мотивите изрично да изясни дали приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и установените вреди на ищеца. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение се определя по справедливост. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага.

Според решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., и решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф., целта на обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза.

В решение № 401 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 483/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И., е подчертано, че когато се претендира обезщетяване на неимуществени вреди по , съдът трябва да съобрази каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца и близките му. Възможно е да има и други обстоятелства, които оказват влияние върху размера на обезщетението. Възможно е при еднакви по тежест обвинения и взети мерки за процесуална принуда да е справедливо да се определят различни по размер обезщетения, ако се установи, че отражението на наказателното преследване върху живота на неоснователно обвиненото лице е по-тежко в сравнение с общите случаи. По отношение на лице, което е обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление, което не е било задържано и поставено под домашен арест и спрямо което наказателното производство е продължило по-малко от година, не следва да се присъди същото по размер обезщетение, каквото по отношение на лице с тежко обвинение, разследвано повече от една година и задържано над 6 месеца в дома му, какъвто е настоящият случай.

Без съмнение А. Р. е изпитал притесненията и безпокойството, присъщи за всеки индивид, подложен на наказателна репресия. Предвид тежестта на повдигнатото му обвинение /за престъпление по - блудство с две малолетни лица/, продължителността на наказателното преследване /около година и половина/, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение /повече от 6 месеца домашен арест/, отражението на незаконното обвинение върху физическото здраве и психиката на Р. /получаването на втори инсулт, като дори може да се направи обосновано предположение, че смъртта на Р. в хода на настоящото дело също се дължи до голяма степен на воденото срещу него наказателно производство/, обезверяването му и чувството за безпомощност, както и негативните изживявания от всичко това, обосновават присъждане на справедливо обезщетение, за каквото съдът счита паричната сума от 10000 лв. /подобен случай е разгледан и анализиран в решение № 333 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 445/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф., като е присъдено обезщетение в точно такъв размер/. Тук следва да се наблегне и на моралните страдания, причинени на Р. от изнесените в пресата сведения за задържането му и негово участие в такова изключително гнусно престъпление, каквото е блудството с две или повече малолетни лица, които данни неизбежно са рефлектирали върху общественото мнение за личността му /така и решение № 382 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц./.

Обезщетенията следва да се присъдят със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда - 16.09.2014 г., до окончателното им изплащане.

На основание , на ищците следва да бъде присъдена внесената държавна такса - 10 лв., а по сметка на Окръжен съд Благоевград Прокуратурата следва да възстанови изплатените на вещите лица хонорари - общо 520 лв. По делото липсват документи за направени разноски от страна на В. А. Р. и М. А. Р., поради което и съдът няма да им присъжда такива.

Основавайки се на изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, ГО, XI състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица], представлявана от Главния прокурор С. С. Ц., да заплати на В. А. Р., ЕГН [ЕГН], и М. А. Р., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [улица], в качеството им на наследници на първоначалния ищец - А. Й. Р., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], техен баща, починал в хода на делото, на основание , съставляващи обезщетение за причинените на А. Й. Р. вреди вследствие незаконно повдигнатото му обвинение и неоснователно водените спрямо него досъдебно производство № 923/2012 г. на 01 РУП Б. и досъдебно производство № 103/2013 г. на 01 РУП Б., а именно:

1 - 2964.80 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ - неполучено трудово възнаграждение за периода септември 2012 г. - февруари 2013 г., заедно със законната лихва върху тези 2964.80 лв., считано от подаването на исковата молба - 16.09.2014 г., до окончателното изплащане,

2 - 4945.19 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ - неполучена част от трудово възнаграждение за периода юни 2013 г. - септември 2014 г., заедно със законната лихва върху тези 4945.19 лв., считано от подаването на исковата молба - 16.09.2014 г., до окончателното изплащане,

3 - 10000 лв. /десет хиляди лева/ - неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези 10000 лв., считано от подаването на исковата молба - 16.09.2014 г., до окончателното изплащане, както и

4 - внесената държавна такса по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т.3 и чл.6, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в частта му, касаеща обезщетението за неимуществени вреди, за разликата между присъдените 10000 лв. и претендираните 50000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица], представлявана от Главния прокурор С. С. Ц., да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград сумата от 520 лв. /петстотин и двадесет лева/, представляваща изплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица И. Л. Г. и Я. М. З..

На страните да се връчат копия от настоящия съдебен акт, който може да бъде атакуван от тях пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: