РЕШЕНИЕ

 

Номер        3930                    Година  2012                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                      V граждански състав

На първи ноември           две хиляди и дванадесета               Година

В публично заседание на трети октомври 2012г. в следния състав:

 

Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар: Елена Димова

като разгледа докладваното от съдията

дело номер    1639   по описа за   2012               година

 

 

 

Предявени са установителни искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.266 от ЗЗД от „НМ Моторс” ООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:  гр. Пловдив,  ул. „Солунска” № 41,  ет. 2,  ап. 3,  представлявано от у. М. Н. М.,  срещу Б.Д.Б.,  ЕГН **********, ***.

Ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника,  че същият му дължи,  сумата в размер на 4200 лева,  както следва:  600 лева за поправка на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...; 600 лева за поправка на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...; 3000 лева,  за поправка на лек автомобил марка „Мерцедес”,  с рег. № ...,  както и сумата в размер на 84 лева,  представляваща платена държавна такса по ч. гр. д. № ... на ... гр. с. на ПРС и 480 лева за заплатен адвокатски хонорар,  в производството по чл. 410 от ГПК.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът не оспорва факта,  че между страните са били налице неформални договори за изработка,  като ищецът е следвало да извърши ремонт на посочените по-горе автомобили на ответника.

Не се оспорва и фактът,  че ремонтът на колите е извършен и че същият е бил на обща стойност 4200 лева,  както се сочи в исковата молба.

Твърди се,  че процесната сума изцяло е изплатена на ищеца.

Пловдивски районен съд,  V граждански състав,  като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявеният иск е допустим, предявен е в 1-месечния срок, след като съдът е указал на ищеца да предяви вземането си, тъй като е постъпило  възражение по ч.гр.д. № ...г., ... гр.с., ПРС.

Не е спорно между страните, че помежду им е възникнала облигационна връзка по неформални договори за изработка/услуги/, като ищецът се е задължил да извърши ремонт на три броя автомобили, собственост на Б., а именно:  автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...,  лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ... и лек автомобил марка „Мерцедес”,  с рег. № ... .

Представени са 3 броя карти за извършване на автоуслуга, като от същите е видно, че ремонтът на лекия автомобил марка „Мерцедес”,  с рег. № ... е на стойност 2500 лева без ДДС, или 3000 лева с ДДС;ремонтът на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ... е на стойност 500 лева без ДДС, или 600 лева с ДДС и ремонтът на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...е на стойност 500 лева без ДДС , или 600 лева с ДДС.

Не е спорно и ответникът признава, че ремонтите на колите му са били извършени от ищцовото дружество.

Спорът е досежно фактът платено ли е възнаграждение за извършените автоуслуги.

Ответникът твърди, че изцяло е изплатил дължимите суми, защото е имал пари, като за това представя договор за заем от 01.08.2008г.От казания договор е видно, че Б. е получил в заем от лицето Д. М. сума в размер на 230 000 лева.Този заем не е бил деклариран като доход пред НАП, което е видно от отговор на НАП-гр.Пловдив, даден на ЧСИ К.Д.  и в същият е  посочено, че Б.Б. не е подал годишна данъчна декларация за 2011г.С оглед горното възраженията на пълномощника на ищеца по делото са, че договорът е с недостоверна дата и е създаден за целите на процеса.

Следва да се подчертае, че така посочения договор за заем в никакъв случай не е доказателство, че Б. е заплатил на ищеца дължите възнаграждения за извършените автоуслуги.Самият факт дали ответникът е имал, или не е имал пари, за да заплати дължимите суми на ищеца по договорите за услуги, не установява фактът на плащане по тях, при доказателствена тежест, лежаща върху ответника.

По делото ищецът е представил приемо-предавателен протокол  от 01.06.2011г., подписан от Б., в който е отразено, че описаните ремонтни работи на  посочените в протокола леки автомобили, не са заплатени от ответника.Б. оспорва, че е подписал такъв документ и твърди, че подписът е негов, но е монтиран по технически начин от друг документ.

В тази връзка е допусната и приета съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и от същата категорично се установява, че подписът под името на Б.Б., положен за „приел” не е монтиран от друг документ по електронен път, а е положен на ръка със синя на цвят химикална паста.

При така установеното е безспорно доказано, че ответникът не е заплатил извършените от ищеца автоуслуги, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на Б.Б., че същият дължи на ищеца сумата в размер на 4200 лева,  както следва:  600 лева за поправка на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...; 600 лева за поправка на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...; 3000 лева,  за поправка на лек автомобил марка „Мерцедес”,  с рег. № ...,  както и сумата в размер на 84 лева,  представляваща платена държавна такса по ч. гр. д. № ... на ... гр. с. на ПРС и 480 лева за заплатен адвокатски хонорар,  в производството по чл. 410 от ГПК.

Искът   в настоящото производство има за предмет установяване дължимостта на незаплатено възнаграждение за изпълнена от ищеца работа по договор за изработка, т.е. за услуга.

Възникналото правоотношение между страните има типичните белези на изработката.Следователно касае се за иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Правото на изпълнителя по чл.266, ал.1 от ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки:  1.изпълнение на възложените с договора работи;2.предаване на изпълнението.С това се поражда кореспондиращото задължение на поръчващия да заплати възнаграждението , като същият/поръчващият/ е носител на задължението да приеме изпълнената работа.

По делото е безспорно , че ищецът е изпълнил работата по възложената му поръчка, както  и , че е предал изпълнението, което е прието от Б..

Ответникът, върху когото пада доказателствената тежест, не установява погасяването на задълженията си по неформалните договори за автоуслуги.Съдът не обсъжда представените многобройни доказателства от страна на Б., които са ирелевантни за настоящия спор.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 564 лева-за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, без комисионната на банката, която не представлява съдебни разноски.

        По изложените съображения,  Пловдивският районен съд, V гр.състав

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д.Б.,  ЕГН **********, ***, че същият дължи на „НМ Моторс” ООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:  гр. Пловдив,  ул. „Солунска” № 41,  ет. 2,  ап. 3,  представлявано от у. М. Н. М. сумата в размер на 4200/четири хиляди и двеста/ лева,  както следва:  600 лева за поправка на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...; 600 лева за поправка на лек автомобил марка „Полски фиат”,  с рег. № ...; 3000 лева,  за поправка на лек автомобил марка „Мерцедес”,  с рег. № ...,  както и сумата в размер на 84 /осемдесет и  четири/лева,  представляваща платена държавна такса по ч. гр. д. № ... на ... гр. с. на ПРС и 480 /четиристотин и осемдесет/лева за заплатен адвокатски хонорар,  в производството по чл. 410 от ГПК.

         ОСЪЖДА Б.Д.Б.,  ЕГН **********, *** да заплати на „НМ Моторс” ООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:  гр. Пловдив,  ул. „Солунска” № 41,  ет. 2,  ап. 3,  представлявано от у. М. Н. М. сумата в размер на 564 /петстотин шестдесет и четири/лева разноски по производството.

         Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с  препис.

 

 

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Д. Матеева

 

 

Вярно с оригинала: ЕД