РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Габрово, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234200600253 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по протест на
Районна прокуратура – Габрово и по жалба от подсъдимия Й. Д. А. от гр. ***, чрез
защитника адв. Р. Д. от АК – Габрово, срещу присъда № 9 от 08.06.2023 г. по НОХД №
7/2023 г. по описа на Районен съд – ***.
С атакуваната присъда подсъдимият Й. Д. А. от гр. *** е признат за ВИНОВЕН
в това, че на 27.11.2021 г., в „Гробищен парк“ в гр. ***, от гроб на покойник - Д.И.Ш.,
бивш жител на гр. ***, отнел чужди движими вещи както следва: 1 бр. чифт маратонки
„Найк“, 1 бр. шише с надпис „Еllа“, 1 бр. флакон с надпис „Prouve“, 1 бр. светло зелена
хавлиена кърпа, 1 бр. лилав гребен, 1 бр. тубичка със златист надпис „Неnnа
REVERS“, 1 бр. силиконово въже за скачане с пластмасови ръкохватки, 1 бр. лилави
чехли с надпис “IN-OX“, 1 бр. слънчеви очила със сребриста рамка, 1 бр. паста за зъби
„Aquafresh“ , 1 бр. раница марка „Найк“ , 2 бр. бански от две части, 1 бр. икона, 3 бр.
чифта чорапи , 1 бр. черна маска за лице, 2 бр. горнища /оранжево и черно/ марка
„Найк“, 1 бр. черно долнище марка „Найк“, 1 бр. слушалки с черен и зелен цвят с
надпис „Power locus“, 3 бр. слънчеви очила, 1 бр. черна дамска нощница, 1 бр. черна
1
четка за коса, 1 бр. синя четка за зъби с надпис „Colgate“, 1 бр. розова самобръсначка, 1
бр. мицеларна вода „Bioten“ 3 в 1, 1 бр. 1 слънцезащитен лосион марка „TWIGA“
спрей 125 мл., 1 бр. шампоан „Loreal elsev“ 250 мл., 1 бр. крем марка „Anew Platinum“,
нощен крем против дълбоки бръчки 50 мл., 1 бр. крем „Planet Spa Radiance Ritual“
масло за тяло с хидратиращ и успокояващ ефект 200 мл., 1 бр. лак за коса „BES Special
Effects 2 Invisible Mist Strong Hold“ 500 мл., 1 бр. преса за коса „Cindy First“ с четири
приставки, 1 бр. електрическа четка за коса 3 в 1 „Nadin“, всички вещи на обща
стойност 456,67 лв., от владението на М.М.К. от гр. ***, без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 304 НПК подсъдимият е признат за НЕВИНОВЕН да е извършил
кражбата действайки като съизвършител в съучастие със С. Ю. П. от гр. *** и е
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Й. Д. А. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият С. Ю. П. от гр. *** е признат за НЕВИНЕН в
това на 27.11.2021 г. в „Гробищен парк“ в гр. ***, действайки като съизвършител в
съучастие с Й. Д. А. от гр. ***, от гроб на покойник - Д.И.Ш., бивш жител на гр. ***,
да е отнел чужди движими вещи както следва: 1 бр. чифт маратонки „Найк“, 1 бр.
шише с надпис „Еllа“, 1 бр. флакон с надпис „Prouve“, 1 бр. светло зелена хавлиена
кърпа, 1 бр. лилав гребен, 1 бр. тубичка със златист надпис „Неnnа REVERS“, 1 бр.
силиконово въже за скачане с пластмасови ръкохватки, 1 бр. лилави чехли с надпис “
IN-OX“, 1 бр. слънчеви очила със сребриста рамка, 1 бр. паста за зъби „Aquafresh“ , 1
бр. раница марка „Найк“ , 2 бр. бански от две части, 1 бр. икона, 3 бр. чифта чорапи , 1
бр. черна маска за лице, 2 бр. горнища /оранжево и черно/ марка „Найк“, 1 бр. черно
долнище марка „Найк“, 1 бр. слушалки с черен и зелен цвят с надпис „Power locus“, 3
бр. слънчеви очила, 1 бр. черна дамска нощница, 1 бр. черна четка за коса, 1 бр. синя
четка за зъби с надпис „Colgate“, 1 бр. розова самобръсначка, 1 бр. мицеларна вода
„Bioten“ 3 в 1, 1 бр. слънцезащитен лосион марка „TWIGA“ спрей 125 мл., 1 бр.
шампоан „Loreal elsev“ 250 мл., 1 бр. крем марка „Anew Platinum“, нощен крем против
дълбоки бръчки 50 мл., 1 бр. крем „Planet Spa Radiance Ritual“ масло за тяло с
хидратиращ и успокояващ ефект 200 мл., 1 бр. лак за коса „BES Special Effects 2
Invisible Mist Strong Hold“ 500 мл., 1 бр. преса за коса „Cindy First“ с четири приставки,
1 бр. електрическа четка за коса 3 в 1 „Nadin“, всички вещи на обща стойност 456,67
лв., от владението на М.М.К. от гр. ***, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан
по така повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
2
чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Й. Д. А. е
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от 213,00 лв. - разноски
по делото, направени по досъдебното производство.
Протестът е насочен срещу оправдателната част на присъдата. Изготвилият го
прокурор счита, че първоинстанционният съд не е преценил правилно всички
обстоятелства, довели до извършване на престъплението. Обръща внимание, че
подсъдимият С. П. работел към дружеството, ангажирано с поддържането на
гробищния парк в гр. ***, ползвал е помещение в същия парк, в което се съхранявали
инстР.ти и е знаел къде се оставя ключа за това помещение. На инкриминираната дата
П. бил извикал другия подсъдим Й. А., за да му помогне в изкопаването на гроба и
впоследствие заравяне на същия. След полагането на ковчега в гроба на покойника, П.
бил извадил поставения върху него чувал с различни вещи, който подал на А., а
последният скрил чувала зад намиращо се в близост дърво. След това двамата били
занесли чувала в помещението за съхранение на инстР.ти и там се запознали със
съдържанието му. После П. бил заключил помещението и оставил ключа на
уговореното със служителите на общината място. Прокурорът счита, че обясненията на
подсъдимия П., според които, когато започнали да заравят гроба той отишъл до
намираща се в близост чешма и през това време А. взел чувала и го скрил, били
защитна версия, която не следвало да се кредитира. Намира, че няма как П. да не е
видял, да не е помогнал и да не е оставил чувала в помещението за инстР.ти, за което
той знаел къде се съхранява ключа, като впоследствие и да види съдържанието на
чувала. По изложените съображения прокурорът от РП – Габрово претендира
въззивният съд да отмени присъдата в частта, в която подсъдимият С. П. е признат за
невинен и оправдан по обвинението, вместо което да се постанови нова присъда, с
която същият подсъдим да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 8, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и да му наложи наказание
от две години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години; да се измени
присъдата на подсъдимия Й. А. в частта за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 8, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и да осъди двамата подсъдими да
заплатят солидарно направените по делото разноски.
Във въззивната жалба от подсъдимия Й. А., изготвена от защитника му адв. Р.
Д., се развива оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел
фактическата обстановка относно извършеното престъпление и е достигнал до
необосновани правни изводи. Поддържа се позицията, изразена и пред районния съд,
според която процесната кражба е извършена от подсъдимия С. П., а подсъдимият А. е
действал като помагач. В жалбата се прави искане присъдата да бъде отменена, като
подсъдимият Й. А. бъде признат за виновен в извършване на кражбата в съучастие
3
като помагач с подсъдимия С. П. и му се наложи наказание при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, както и подсъдимият С. П. да бъде осъден за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 8, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ако са налице
основанията на чл. 336, ал. 2 от НПК.
Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено в отсъствие на
подсъдимия С. Ю. П., при наличието на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от
НПК – установено е, че същият се намира извън страната и местоживеенето му в
чужбина не е известно. Видно от приложените в материалите по делото книжа, на
26.07.2023 г. подсъдимият П. лично е получил преписи от протеста и от въззивната
жалба, връчени му на адреса в гр. ***, на който е регистриран. След тази дата обаче
същият отново е напуснал страната и се намира на неустановен адрес в чужбина,
поради което производството и пред въззивния съд се проведе в неговото отсъствие.
Както през районния, така и пред окръжния съд подсъдимият С. П. се защитава от
договорния му защитник адв. Р. И. от АК – Габрово.
Пред въззивния съд прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово заявява, че
не поддържа протеста и оспорва подадената жалба. По съществото на делото излага
съображения за потвърждаване на присъдата.
В пледоарията си адв. Д., в качеството на защитник на подсъдимия А., се
придържа към изразената във въззивната жалба позиция, че подзащитният му е
действал в съучастие с другия подсъдим, но не като извършител, както е прието с
присъдата, а като помагач. Излагат се съображения за преквалифициране на
деятелността на подсъдимия А., както и за отмяна на присъдата и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен и осъден за
извършеното престъпление.
При упражняване на правото си на лична защита подсъдимият Й. А. декларира
съгласие с позицията на своя защитник. В последната си дума моли да бъде признат за
невинен, тъй като не бил взел нищо, а е ходил само да помага.
По съществото на делото адв. Р. И. – договорен защитник на подсъдимия П.,
излага съображения за потвърждаване на обжалваната присъда.
Въззивният съд, след като разгледа жалбите, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Протестът и жалбата са допустими. Същите са депозирани от страни в процеса,
които са легитимирани да атакуват постановения съдебен акт и са подадени в срока за
обжалването му. Разгледани по същество както протестът, така и въззивната жалба са
неоснователни, по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като при
4
проведеното съдебно следствие са събрани относими към предмета на доказване
писмени и гласни доказателства и е приобщено заключението на изготвената в
досъдебната фаза на процеса съдебно-оценъчна експертиза. Въззивният съд, след
собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на доказателствените източници, поради което без да я
променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Към месец ноември 2021 г. подсъдимият С. П. живеел в гр. ***, ул. ***
подсъдимият Й. А. в гр. ***, ул. ***. Двамата били приятели. П. работел в частна
фирма, която имала сключен договор с Община *** за обслужване на гробищния парк
в гр. ***. Подсъдимият П. бил ангажиран често от работодателя си в изпълнение на
така сключения договор с общината, като задълженията му се свеждали до изкопаване
на гроб при погребение, полагане на ковчега с покойника и зариване на гроба с пръст.
Понякога при изпълнение на горните дейности П. молил за помощ подсъдимия А..
На 27.11.2021 г., около обяд, в Гробищен парк в гр. *** се състояло
погребението на Д.Ш.. Подсъдимият П. извикал подсъдимия А. да му помогне за
изкопаване на гроба на покойната и зариването му с пръст. Преди погребението
свидетелят М.М.К., съжител на покойната Ш., поставил в черен найлонов чувал нейни
лични вещи - 1 бр. чифт маратонки „Найк“, 1 бр. шише с надпис „Еllа“, 1 бр. флакон с
надпис „Prouve“, 1 бр. светло зелена хавлиена кърпа, 1 бр. лилав гребен, 1 бр. тубичка
със златист надпис „Неnnа REVERS“, 1 бр. силиконово въже за скачане с пластмасови
ръкохватки, 1 бр. 2 лилави чехли с надпис “IN-OX“, 1 бр. слънчеви очила със
сребриста рамка, 1 бр. паста за зъби „Aquafresh“ , 1 бр. раница марка „Найк“ , 2 бр.
бански от две части, 1 бр. икона, 3 бр. чифта чорапи , 1 бр. черна маска за лице, 2 бр.
горнища /оранжево и черно/ марка „Найк“, 1 бр. черно долнище марка „Найк“, 1 бр.
слушалки с черен и зелен цвят с надпис „Power locus“, 3 бр. слънчеви очила, 1 бр.
черна дамска нощница, 1 бр. черна четка за коса, 1 бр. синя четка за зъби с надпис
„Colgate“, 1 бр. розова самобръсначка, 1 бр. мицеларна вода „Bioten“ 3 в 1, 1 бр.
слънцезащитен лосион марка „TWIGA“ спрей 125 мл., 1 бр. шампоан „Loreal elsev“
250 мл., 1 бр. крем марка „Anew Platinum“, нощен крем против дълбоки бръчки 50 мл.,
1 бр. крем „Planet Spa Radiance Ritual“ масло за тяло с хидратиращ и успокояващ ефект
200 мл., 1 бр. лак за коса „BES Special Effects 2 Invisible Mist Strong Hold“ 500 мл., 1 бр.
преса за коса „Cindy First“ с четири приставки, 1 бр. електрическа четка за коса 3 в 1
„Nadin“. Предал чувала на служител на траурната агенция, която организирала
погребението, с уговорката чувалът да бъде поставен в гроба на покойната.
Двамата подсъдими положили ковчега с тялото на покойната в гроба, след
което подсъдимият П. поставил чувала с изброените по-горе вещи върху ковчега. След
като присъстващите на погребението си тръгнали, подсъдимият А. извадил чувала от
5
гроба и го поставил под намиращия се в близост бор, като сложил върху него два
клона. От обясненията на подсъдимия А. става ясно, че направил това, за да скрие
чувала, тъй като в близост имало две жени, които били на друго погребение. След като
подсъдимите заровили гроба, подсъдимият А. взел чувала и го занесъл в барака в
гробищния парк, където се съхранявали колички за пръст, кирки, лопати и други
инстР.ти. Там отворили чувала и установили, че в него има предимно дамски дрехи,
бельо и маратонки и го оставили в бараката, без да вземат нищо от него. Подсъдимият
А. видял в чувала и чифт нови маратонки, които искал да вземе, но се отказал, тъй като
се притеснил, че ако ги обуе и излезе с тях, някой може да ги разпознае.
От показанията на полицейските служители свидетелите С.П. и Г.М. става
ясно, че на 10.01.2022 г., след подаден сигнал, посетили гробищния парк в гр. *** и в
описаната по-горе барака, която била отключена, установили черен чувал, в който
имало дамски вещи. Свързали със свидетеля С.Ц.С., който отговарял за гробищния
парк. Същият предположил, че вещите са на подсъдимите П. и А., които имали навика
да събират и складират в бараката всякакви боклуци, които в последствие предавали за
вторични суровини. Заявил, че е видял вещите в бараката и взел две от тях – преса за
коса и електрическа четка за коса. Обяснил, че направил това с цел да попита
подсъдимите откъде са ги взели и да се свърже с полицейските служители, но до този
момент не сторил това. На следващия ден - 11.01.2022 г., свидетелят Г.М. отишъл пред
дома на свидетеля С.Ц. в гр. ***, ж.к. ***, където същият предал на полицейския
служител бяла преса за коса с надпис „Cindy“ и електрическа четка за коса, за което
бил съставен протокол за доброволно предаване от 11.01.2022 г.
На 11.01.2022 г. подсъдимите П. и А. били задържани в РУ ***. Подсъдимият
П. бил заведен от полицейските служители в бараката в гробищния парк в гр. ***,
където е съставен протокол за доброволно предаване, в който е отразено, че П. е
предал на свидетеля Г.М. вещите, предмет на обвинението, с изключение на пресата за
коса и електрическата четка за коса, които вече били предадени от свидетеля С.. В
протокола подсъдимият П. е вписал: “чувалът го взе Й. от гроба на Д. в деня на
погребението, преди да заровим гроба“.
На 23.02.2022 г. в сградата на РУ - *** вещите били предявени на свидетеля
М.К., който ги разпознал и заявил, че това са вещите, които е поставил в чувала,
оставен в гроба на покойната. С постановление от 17.08.2022 г. наблюдаващият
прокурор е разпоредил вещите, предмет на обвинението, да се върнат на свидетеля
М.К., който ги е получил на 18.08.2022 г. срещу разписка.
От заключението на назначената по досъдебното производство оценъчна
експертиза, което съдът възприе като правилно и обосновано и не се оспорва от
страните, се установява, че стойността на отнетите вещи е в общ размер от 456,67 лв.
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимият
6
Й. А. е неосъждан, след като е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от
НК по предходно осъждане.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Доказателствената съвкупност е анализирана по начин, даващ отговор на основните
въпроси, свързани с авторството на деянието.
Правилно, при обосноваване на извода си за авторството на деянието в лицето
на подсъдимия А., първоинстанционният съд се е позовал на неговите обяснения,
които е съпоставил с останалите доказателствени източници – показанията на
свидетелите С.С.., С.П., Г.М. и М.К., данните от протоколите за доброволно предаване
и заключението на оценъчната експертиза. На практика подсъдимият А. не е отрекъл
участието си при отнемането на инкриминираните вещи и установяване на трайна
фактическа власт върху тях. Факт са твърденията му, че не той, а подсъдимият П. бил
извадил чувала от гроба. Тези негови обяснения обаче съставляват защитна версия,
която се опровергава от доказателствата по делото. По несъмнен начин е установено,
че А. е присъствал при поставянето на чувала с вещите на покойната върху положения
в гроба ковчег, след това го е взел, като първоначално го е прикрил под разположен в
близост бор и го покрил с клони, за да го скрие, тъй като наоколо имало други хора.
След това занесъл чувала в бараката, където впоследствие вещите били открити.
Самият подсъдим описва съдържанието на вещите в чувала, което означава, че го е
разгърнал.
Настоящият съд не споделя твърденията, че подсъдимият А. нямал свободен
достъп до помещението за съхранение на инстР.ти. От показанията на свидетеля С.С..
става ясно, че ключът за въпросната барака стоял на скрито място, за което знаели
няколко човека, сред които и А., тъй като той, както и подсъдимият П., периодично
ходел да работи на гробищния парк. Макар и показанията на свидетелите П.в и М. да
са с производен характер, те също подкрепят извода за участието на подсъдимия А. в
отнемането на инкриминираните вещи. От показанията на свидетеля К., съпоставени с
данните от протоколите за доброволно предаване и заключението на експертизата, се
установяват обстоятелствата за вида на вещите и тяхната стойност.
Въззивният съд намира за неоснователен протеста, с който се изразява
несъгласие по възприетите от районния съд факти във връзка с обвинението против
подсъдимия С. П.. В мотивите на атакуваната присъда са изложени аргументирани
съображения, които се споделят от настоящия състав, за липса на доказателства за
участието на това лице в отнемането на вещите. Правилно е заключението, че
7
обвинението срещу П. се основава единствено на обясненията на подсъдимия А., тъй
като липсват други преки или косвени доказателства, а само въз основа на оговор не
може да се постанови осъдителна присъда. Споделя се заключението, според което
обстоятелството, че двамата подсъдими заедно са заривали гроба, след като чувалът е
бил изваден от него, не може да обуслови несъмнен извод, че кражбата е извършена в
съучастие, тъй като не е установено къде се е намирал П. по време на изваждането на
вещите от гроба на покойника. Не е доказателство за авторството на деянието в лицето
на С. П. факта, че той е предал вещите, тъй като, както правилно е посочил районният
съд, този подсъдим е бил отведен до бараката, до която е имал достъп във връзка с
изпълнение на задълженията си, целево - за да “предаде“ вещите. На следващо място,
аргумент за авторство не е и факта, че П. е имал достъп до ключа за бараката, тъй като
и както се посочи по-горе, мястото, където се пази ключа е било известно няколко
други лица – на подсъдимия А., на свидетеля С.С.. (който също е предал част от
вещите, предмет на престъплението), както и на поне още едно лице.
В протеста се предлага да бъде възприета фактическа обстановка, която
очевидно обслужва обвинителната теза, без обаче да са посочват източниците на
информация, които я обосновават. Видно е, че прокурорът прави критичен анализ на
обяснения на подсъдимия П., каквито не са приобщавани към доказателствената
съвкупност, тъй като са депозирани в досъдебната фаза на процеса и не са прочетени в
хода на съдебното следствие, поради липса на съгласие за това. На следващо място се
извеждат съждения, че оправданият подсъдим нямало как да не е видял, да не е
помагал и да не е оставил чувала в помещението с инстР.тите, без да става ясно откъде
се черпи подобна информация, т.е. на практика се иска постановяване на осъдителна
присъда на база на предположения, което е изцяло недопустимо.
При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Й. А. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба по чл. 195, ал. 1, т.
8, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. От обективна страна е установено, че подсъдимият е
прекъснал фактическата власт на владелеца върху вещите, предмет на престъплението,
като е установил своя фактическа власт. Не е имал съгласие за отнемане на вещите и е
демонстрирал намерението си да ги присвои, като след като ги взел от гроба на
покойника ги пренесъл в ползваната за съхранение на инстР.ти барака в гробищния
парк. От субективна страна е реализирал пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Не може да се сподели виждането на защитника на подсъдимия А. за
преквалифициране на престъпната дейност на подзащитния му като помагаческа. Не се
установи друго лице да е извършител на престъплението, за да е принципно възможно
8
обособяването на фигура на помагач. Същественото е, че доказателствата по делото
установяват, че подсъдимият А. е извършил действия, чрез които е прекъснал
фактическата власт върху вещите и е установил своя такава, което означава, че същият
се е проявил като извършител.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимия
С.П. за невинен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 8,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и е признал подсъдимия Й. А. за
невинен в това, че е извършил престъплението в съучастие като извършител с
подсъдимия П. и го е оправдал в тази част на обвинението.
За престъпление по чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия А. съставът на
първоинстанционния съд е отчел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
а като смекчаващи е взел предвид чистото му съдебно минало, направените
самопризнания, изразеното съжаление, сравнително ниската стойност на отнетите
вещи и връщането на вещите на свидетеля М.К.. При наличието на посочените
обстоятелства и след преценката им, районният съд е приел, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, при което така предвиденото наказание със специален
минимум се явява прекомерно, поради което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК е наложил на Й. А. наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Въззивният съд счита, че наказанието е правилно и законосъобразно
определено, като не са налице основания за намаляването му. Същото е наложено в
размер под специалния минимум, като допълнителното облекчаване на отговорността
на подсъдимия А. би било проявява не неоправдано снизхождение.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено и на подсъдимия е
определен изпитателен срок от три години. Налице са формалните предпоставки за
ангажиране на института на условното осъждане, като наред с това за поправянето и
превъзпитанието на А. не е наложително да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Правилно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия Й. А. да заплати дължимите на ОДМВР – Габрово разноски по делото.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
9
потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 08.06.2023 г. по НОХД № 7/2023 г. по описа
на Районен съд – ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10