№ 370
гр. Русе, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100468 по описа за 2021 година
Ищецът Гаранционен фонд София твърди, че по щета № 210200/2017 г. изплатил
на И.К.М. в качеството й на пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на
17.08.2015 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 32 584,00 лв., част
от тях определени с решение на УС на ГФ и друга част, присъдени й по гр. д. №
14168/2017 г., по което дело ответникът ЦВ. ЕМ. М. участвал като трето лице –
помагач на страната Гаранционния фонд.
Виновен за катастрофата, съгласно влязлото в сила Решение № 35, постановено
по НАХД № 1953/2016 г. по описа на РРС бил ответникът, който управлявал
собствения си л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № Р 0228 ВК без действаща към датата на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“.
Пострадалата от това ПТП И.К.М. се обърнала към Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 КЗ /отм./ и
УС на ГФ й определил такова в размер на 5 000 лв. при отчитане на 50 %
съпричиняване.
И.М. не се съгласила с размера на определеното й обезщетение, поради което
образувала против ГФ гр. д. № 14168/2017 г. по описа на СГС. Въз основа на решение
по това дело се снабдила с изп. лист в резултат на която ГФ й изплатил на 8.03.2019 г.
доброволно по банковата й сметка 25302 лв., от които 21600 лв. главница и 3702 лв.
законна лихва.
На 20.02.2019 г. Гаранционният фонд заплатил по сметка на СГС сумата в
размер на 1101лв. държ. такса, а на 15.02.2019 г. въз основа на издаден изп. лист
заплатил и 1178 лв. адвокатско възнаграждение по банковата сметка на адв. А.Т..
Ищецът твърди още, че поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но
той не сторил това.
Претендира ответникът Ц.М. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 32
584 лв., изплатена от Гаранционен фонд София по щета № 210200/2014 г. и включваща
1
обезщетение за неимуществени вреди, част от които определени с решение на УС на
ГФ и част присъдени по гр. д. № 14168/2017 г. по описа на СГС, законна лихва и
разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното й плащане. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЦВ.
ЕМ. М. чрез назначения му особен представител адв. С.В. АК Русе, с който намира
предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Счита, че липсва причинно-следствена връзка
между сочената щета и действително настъпилото ПТП с пострадала И.М., доколкото
щетата е от 2014 г., а ПТП –то от 2015 г. Заема позиция че заплащайки претендираната
сума по щета, заведена 1 година преди настъпване на ПТП, ищецът на практика е
заплатил тази сума във връзка с друг случай от 2014 г., по който отв. Ц.М. не бил
отговорен.
Намира, че въпреки влезлите в сила съдебни решения по НАХД № 1953/2016 г. на
РРС и по гр. д. 14168/2017 г. на СГС, не са доказани предпоставките за предявяване на
настоящия иск, а именно –противоправно деяние, от което да е причинена вреда, вина
на причинителя на вредата, липса на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка ГО и плащане по заведената щета. Заявява че ответникът е имал валидно
сключена застраховка ГО, че няма доказателства застрахователния договор да е бил
прекратен поради неплащане на някоя от дължимите вноски. Поради това според
ответника предявените срещу ГФ искове били изцяло неоснователни. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП И.М.. По тези
съображения намира предявения иск за неоснователен.
Отделно възразява, че исковата претенция включвала освен главница и лихви,
още и разноски пред съдебни инстанции, в т. ч. такси и адвокатски възнаграждения.
Намира за недопустимо върху тези суми да се присъжда законна лихва. Оспорва, че
изпратената до ответника покана за доброволно изплащане на сумите е получена от
него. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
лихви за забава.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали от 07.08.2015 г. /л. 4/,
от който се установява, че на 07.08.2015 г. в гр. Русе, в 21:10 часа, по бул. „Ген.
Скобелев“ на кръстовището с ул. „Борисова“ е настъпило ПТП с участието на И.К.М.
от гр. Русе като пешеходец и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р 0228 ВК,
управляван от ЦВ. ЕМ. М..
Установява се от представената справка от базата данни на Информационен
център към ГФ /л. 6/, че за управлявания към момента на ПТП лек автомобил с ДК № Р
0228 ВК е била сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите" със „ЗК Лев Инс“ АД, която е била прекратена на 05.03.2015 г.
поради невнесена вноска.
По делото е представено влязло в сила на 19.05.2017 г. Решение № 35 от
23.01.2017 г., постановено по НАХД № 1953/2016 г. по описа на РРС, с което отв. ЦВ.
ЕМ. М. е признат за виновен в това, че на 7.08.2015 г. в гр. Русе при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р 0228 ВК е нарушил правилата за движение и
причинил на И.К.М. по непредпазливост средна телесна повреда.
2
Представена е и писмена претенция от И.К.М., отправена до ищеца на 15.06.2017 с
приложени към нея медицински документи, с която същата заявила искане да бъде
обезщетена за причинените й от ПТП на 7.08.2015 г. вреди от ответника, който
управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С протокол № 22/29.06.2017 г. Гаранционният фонд приел решение 22-2, с което
одобрил обезщетение за неимуществени вреди на И.М. по щета № 210200/15.06.2017 г.
в размер на 5000 лв. като приел 50 % съпричиняване и й го изплатил на 03.07.2017 г.,
което се установява от преводното нареждане, приложено на л. 29.
Към доказателствения материал е приобщено и Решение № 7162/16.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 14168/2017 г. по описа на СГС, развило се с участието на
ответника ЦВ. ЕМ. М. като трето лице – помагач на Гаранционния фонд, с което
ищецът е бил осъден да заплати на увреденото лице И.К.М. 21 600 лв. обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица на
ПТП, настъпило на 07.08.2015 г. по вина на водача на лек автомобил "Фолксваген
Голф" с рег. № Р 0228 ВК, ведно със законната лихва от 30.06.2017 г. до окончателното
й изплащане, 1178 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска на адв. А.Т. по чл. 38 ЗА, 864 лв. държавна такса и 240 лв. разноски за СМЕ по
сметка СГС.
За събирането на тези суми били издадени изп. листи, по които ищецът заплатил
на 14.03.2019 г. по сметка на адв. А.Р.Т. 1178 лв. с преводно нареждане, приложено на
л. 26 от делото, на И.К.М. – общо 25 302 лв., от които 21 600 лв. главница и 3702 лв.
законна лихва с преводно нареждане от 08.03.2019 г., приложено на л. 27 от делото и
по сметка на СГС общо 1104 лв., от които 864 лв. държ. такса и 240 лв. разноски на
20.02.2013 г. с преводно нареждане, приложено на л. 28 от делото.
От приложената на л. 31 регресна покана от 05.04.2021 г. се установява, че
ищецът поканил ответника в едномесечен срок от получването да му възстанови
заплатената от него сума в общ размер на 32626,20 лв. относно щета № 21-
0200/15.06.2017 г. като посочил и банковата си сметка. Няма данни тази покана да е
получена от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Регресното право, вкл. това на Гаранционния фонд, се урежда от закона,
действал към момента на неговото пораждане, а този момент е датата на настъпване на
застрахователното събитие по риска "гражданска отговорност". В случая това е датата
на ПТП - 17.08.2015 г., към който момент е действал КЗ (отм.). Правото да получи
обезщетение от Гаранционния фонд възниква за увреденото лице от момента на
деликта, съобразно действащата към този момент нормативна уредба, което обуславя
приложението на тази нормативна уредба и към регресното право на ГФ към прекия
причинител. Моментът на плащане на обезщетението е свързан не с възникването, а
само с изискуемостта на регресното право.
По тези съображения съдът намира, че предявените обективно съединени искове са с
правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната
възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него
3
обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято
деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. Следователно,
възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири
групи материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил
обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във
връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България
и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Осъществяването на
горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ
/отм./.
От представените по делото платежни нареждания се установява, че ищецът е
заплатил на увреденото лице – И.К.М. обезщетениe за неимуществени вреди,
причинени от виновното и противоправно поведение на ответника, определено от него
доброволно в размер на 5000 лв. и определеното с решение, постановено по гр. д. № гр.
д. № 14168/2017 г. по описа на СГС в размер на 21 600 лв., както и дължимите лихви
върху него.
Що се отнася до останалите платени и претендирани от ищеца суми – за държавни
такси и разноски в исковото производство, следва да се отбележи следното:
Притезанието на фонда да иска заплащане на сторените разходи по определяне и
изплащане на обезщетенията е производно от суброгационното му право по ал. 12 на
чл. 288 КЗ /отм./. Според текста на чл. 288, ал. 6 КЗ /отм./ фондът определя и изплаща
обезщетения, като чл. 273 се прилага съответно. В чл. 30, ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционния фонд е предвидено, че при смърт или
телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от експертна комисия
към фонда по правила, приети от Съвета, или по съдебен ред, а в чл. 31, ал.8 – че
управителният съвет определя и изплаща обезщетението. Това сочи на извода, че
обезщетенията, дължими от ГФ, се определят по два начина - от УС на ГФ въз основа
на заключение на експертна комисия, или от съда при условията на чл. 32 от
Правилника - ако фондът не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 31, ал. 7
от Правилника, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението. При нормативно уредената възможност обезщетението да
бъде определено по съдебен ред, като разноски по смисъла на чл. 288, ал. 8 КЗ /отм./
следва да се приемат съдебно - деловодните разноски, сторени от фонда – заплатените
държавни такси и депозити за вещи лица в исковото производство пред СГС в общ
размер на 1104 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1178 лв.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, които разглежда гражданските последици от
4
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това всички оплаквания на ответника в отговора на
исковата молба, касаещи механизма на извършеното ПТП, деянието,
противоправността и вината на извършителя са преклудирани и не могат да се
пререшават в настоящото производство, предвид наличието на влязло в сила Решение
№ 35 от 23.01.2017 г., постановено по НАХД № 1953/2016 г. по описа на РРС,
приравнено по последици на влязла в сила присъда.
Видът и степента на получените от И.К.М. при ПТП увреждания, механизма на
получените увреждания, степента на съпричиняване на вредоносния резултат са били
предмет на доказване по гр. д. № 14168/2017 г, по което ответникът е бил трето лице
помагач на ГФ. Всички възражения, направени с отговора на ИМ, е следвало да бъдат
наведени от него по гр. д. № 14168/2017 г на СГС, респ. ако са били направени, са
обсъдени в мотивите на съдебния акт, от които ответника е обвързан като трето лице-
помагач съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК.
СГС в Решение № 7162/16.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14168/2017 г. е
обсъдил, както вида и степента на получените травматични увреждания от И.М., така и
механизма на получаването им и степента на съпричиняване, приел е съответната
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и я е
отчел при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С
влизане в сила решението на СГС поради СПН, въпросът за размера на обезщетението
за неимуществени вреди, респ. и за степента на съпричиняване на вредоносния
резултат, не може да бъде пререшаван. Всички възражения на ответника в тази връзка
са преклудирани.
Що се отнася до доброволно платеното от ГФ обезщетение в размер на 5000 лв.
законът не предоставя възможност на виновния водач да оспорва размера му, освен ако
не поддържа възражения относно това, че са нарушени вътрешните правила на фонда
за определянето му. Такова възражение не е направено.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че искът
за платените лихви е погасен по давност. В т. 14 от ППВС № 7/1978г е прието, че за
регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да
тече от датата на плащането на обезщетението на правоимащите лица. ГФ е изплатил
лихвите върху обезщетението на третото увредено лице на 08.03.2019 г. и до датата на
подаване на исковата молба в съда- 15.07.2021 г. не са изтекли пет години, поради
което погасителната давност за вземането не е изтекла.
Не се установи към датата на произшествието ответникът да е имал валидна
застраховка „ГО“. Установи се от представената справка от базата данни на
Информационен център към ГФ, че за управлявания към момента на ПТП от него лек
автомобил е била сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите" със „ЗК Лев Инс“ АД, която е била прекратена на 05.03.2015 г.
поради невнесена вноска. Неоснователни са доводите на ответника, че този
застрахователен договор не бил прекратен. Самият ответник е признал неизгодния за
себе си факт - несъществуването на "ГО" чрез конклудентни действия, изразяващи се в
5
сключването в деня след произшествието – 08.08.2015 г. на нова застраховка при
същия застраховател, с начало на действие от 08.08.2015 г. За последното липсва, както
житейска, така и правна логика, при поддържаното съществуване на такава.
Основателно е възражението на особения представител на ответника, че липсват
данни по делото изпратената от ищеца регресна покана да е получена от ответника.
Това обстоятелство обаче е без правно значение в настоящия случай. Пропускът да
бъде връчена регресна покана на деликвента би имал значение, ако се търси лихва от
датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба, но в случая претенция за
заплащане на мораторна лихва не е предявена. Ищецът претендира възстановяване на
платеното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, в който случай самата искова молба се счита като покана за плащане към
ответника.
Липсват доказателства, а и доводи ответникът да е погасил регресната претенция
на фонда чрез плащане или по друг начин.
Поради това се налага извод, че всички кумулативни предпоставки на съдебно
предявеното вземане са установени, поради което предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 32 584 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до изплащането й.
Неоснователни са въведените с отговора на исковата молба от страна на особения
представител на ответника възражения, че не следва да бъде присъждана законна лихва
върху платените от ГФ суми за адв. възнаграждение, разноски и лихви. Според чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 Фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8, каквито
според посочената алинея са разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Съобразно трайно установената съдебна практика касае се за единно регресно вземане
на Гаранционния фонд като произлязла за него щета в резултат на виновното
поведение на ответника, включващо размера на платеното обезщетение, лихви и
разходите по определяне и изплащане на обезщетението. Т. е. регресното вземане на
Гаранционен фонд е ново, имащо различно материално правно основание и единен
характер и поради това върху цялата претендирана сума следва да се присъди
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за платена
държавна такса в размер на 1303,36 лв. и 850 лв. възнаграждение за особен
представител, или общо 2153,36 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦВ. ЕМ. М., ЕГН ********** от гр. Р., ул. “М.л.” № **, вх. *, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
представляван заедно от Изп. директори М.К- и С.С. СУМАТА от 32584,00 лв.
6
/тридесете и две хиляди петстотин осемдесет и четири лева/, представляваща изплатени
от Гаранционния фонд обезщетение и лихви върху него за причинени неимуществени
вреди на увреденото лице И.К.М., вследствие настъпило на 7.08.2015 г. ПТП,
причинено виновно от ЦВ. ЕМ. М. с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № Р 0228
ВК без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и
разходи за определяне на обезщетението, представляващи съдебно - деловодни
разноски по гр. д. № 14168/2017 г. на СГС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.07.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЦВ. ЕМ. М., ЕГН ********** от гр. Р., ул. “М.л.” № **, вх. *, ет. * да
заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
представляван заедно от Изп. директори М.К- и С.С. направените в настоящото
производство разноски в размер на 2153,36 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на
Гаранционния фонд в Уникредит Булбанк АД, IBAN: BG66 UNCR 7630 1009 5185 01.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7