№ 2185
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231110212832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „К.” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № *** от ***
г., издадено от и.д. директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол
на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл.
68в ЗЗП.
С жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 43, ал. 1
и ал. 5 ЗАНН. Оспорват се констатациите и фактите в НП и извода, че е налице нелоялна
търговска практика от страна на дружеството. Сочи се, че средният потребител би могъл да
направи разлика между посоченото в брошурите и етикета. Счита се, че НП не съдържа
реквизитите по чл. 57 ЗАНН – не са посочени доказателствата в подкрепа на извода за
нарушение; смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и не е съобразена
санкцията с тежестта на нарушението. Оспорва се материалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган. Излагат се доводи за маловажност на нарушението.
Моли за отмяна на НП и претендира присъждане на разноски. Алтернативно, моли за
приложение на института на маловажния случай или изменение на НП, като бъде намален
размерът на санкцията.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. В писмен вид
добавя, че се доказва, че проверката е била незаконосъобразна, тъй като е била извършена
1
без да присъства представител на дружеството-жалбоподател, както и, че се доказва, че не е
извършено нарушението. Моли за отмяна на НП и претендира присъждане на разноски.
Алтернативно, моли за приложение на института на маловажния случай или изменение на
НП, като бъде намален размерът на санкцията.
Пълномощникът на наказващия орган оспорва жалбата. Излага доводи, че НП е
законосъобразно и за наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика и, че не
следва да се прилага чл. 28 ЗАНН. Сочи, че работното време на магазина е било от 07:00 ч., а
проверката е била извършена в 10:00 ч. и е недоказана тезата за смяната на етикетите в
понеделник сутрин, както е доказано и, че етикетите са били пред стоките, а не в кошове до
тях. Моли НП да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представено
писмено становище и възразява за прекомерност на искания да бъде присъден адвокатски
хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г. в 10:45 ч. св. К. извършила проверка в магазин за хранителни стоки „К.М.”,
намиращ се в гр. ***, стопанисван от „К.” ЕООД. Установила, че над мандарини в насипно
състояние имало поставен етикет в оранжев цвят с цена 1,89 лева за 1 килограм, а над
тиквички - етикет в оранжев цвят с цена 2,99 лева за 1 килограм. На двата продукта било
извършено контролно маркиране на каса и било установено, че на фискалния бон, генериран
от наличния в магазина фискален апарат, за мандарините била отразена цена 1,99 лева за 1
килограм, а за тиквичките – 3,59 лева за 1 килограм. При проверката присъствала св. С. –
супервайзър в магазина. За проверката св. К. съставила констативен протокол. В него като
представител на юридическото лице била посочена св. С.. Подписът срещу нейното име
обаче не бил положен от нея, а от неустановено лице.
Св. К. преценила, че дружеството-жалбоподател използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика, тъй като в магазина били обявени цени на мандарините и тиквичките различни
/по-ниски/ от действителните, с което информацията за цените на тези продукти е била
невярна и подвеждаща и това може да повлияе на средния потребител да вземе търговско
решение, каквото не би взел без използването на тази търговска практика. Приела, че с това
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в
ЗЗП и съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
*** от *** г.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
2
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля К., С.
и П., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 НПК, включително заключението на графическата
експертиза /ГЕ/.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. – те носят информация за извършената
проверка и констатираните факти. От тях се установи, че в магазина са бил изложени
продуктите мандарини и тиквички, за които са били обявени цени за един килограм,
различни от действителните. Нейните твърдения се подкрепят писмените доказателства. От
ксерокопията на етикетите с цените се установява, че за мандарините била обявена цена 1,89
лева за 1 килограм, а за тиквичките - 2,99 лева за 1 килограм. Ксерокопието на фискалния
бон дава възможност да се установи, че действителните цени на тези продукти са били други
- 1,99 лева за 1 килограм мандарини, а за 1 килограм тиквички – 3,59 лева. От фискалния бон
е виден и часът на проверката – 10:52. Тъй като показанията на св. К. намират опора в
писмените материали, съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на св. С. се кредитират само относно това, че е била извършена проверка. От
тях се е видно, че тя е присъствала на същата. Съдът не даде вяра обаче на казаното от този
свидетел, че етикетите с цени 1,89 лева за 1 килограм мандарини и 2,99 лева за 1 килограм
тиквички не са били изложени в близост до продуктите, а отстрани, тъй като в този момент
тя ги подменяла. Тези твърдения се опровергават от показанията на св. К.. Освен това, няма
логика смяната на етикетите с цените да се извършва толкова време /в 10:45 ч./ след
началото на работния за магазина ден /от показанията на св. П. се установи, че работното
време е било от 07:30 ч. до 21:30 ч./ Поради това, съдът не се довери на тези показания на св.
С., като ги намира за недостоверни, а нея за заинтересована от изхода на делото, с оглед
това, че и към момента на разпита й в съдебно заседание бе служител на дружеството-
жалбоподател, като следва да се вземе предвид и това, че проверката е била извършена в
нейната смяна и за констатациите относно разминаванията в обявени и действителни цени
работодателят би могъл да й търси отговорност.
Показанията на св. П. в частта, в която носят информация за работното време и
организацията на работа в магазина се кредитират от съда. В другата си част те пресъздават
информация, която той е получил от св. С., чийто показания относно същата съдът не
приема за верни, поради което не дава вяра и на тази част от казаното от П..
Заключението на ГЕ се кредитира напълно от съда като изготвено от лице с нужните
професионални знания. От него се установява, че подписът в констативния протокол срещу
името на св. С. не бил положен от нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
3
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и точно с всички съставомерни факти. Описанието отговаря на
правната квалификация.
Не се приема възражението, че в НП не са посочени доказателствата в подкрепа на извода за
нарушение – изрично е посочено, че наказващият орган се позовава на констативния
протокол за проверката.
Противно на твърдението в жалбата - в НП са обсъдени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и са изложени мотиви за размера на санкцията.
Не са нарушени чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН – актът е бил предявен на представител на
жалбоподателя, като в него е вписана възможността за предложение за сключване на
споразумение.
НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган. Със заповед №
670/06.07.2023 г. на председателя на КЗП издателят на НП е оправомощен като наказващ
орган. Със заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. председателят на КЗП е определил св. К. да
съставя АУАН за нарушения по ЗЗП.
Това, че подписът в констативния протокол срещу името на св. С. не бил положен от нея не
опорочава протокола и извършената проверка, която той удостоверява. От показанията на
св. С. се установи, че тя е присъствала при извършването на проверката и е узнала
направените в хода й констатации. Причината подписът срещу името й да не е положен от
нея не се установи, но това не променя факта, че при проверката е имало представител на
дружеството и това е била именно св. С..
По същество:
Раздел III от ЗЗП урежда материята за защита на потребителите срещу нелоялни търговски
практики.
Забраната за нелоялни търговски практика е предвидена в чл. 68в ЗЗП. В чл. 68г, ал. 1 от
закона се сочи, какво се разбира под нелоялни търговски практика – търговска практика,
от страна на търговец към потребител, която противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или
към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската
практика е насочена към определена група потребители. Следващите разпоредби уреждат
различни хипотези на такива практики. Така чл. 68г, ал. 4 ЗЗП предвижда, че нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Според чл. 68д, ал. 1
ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител,
дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от
4
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика.
Административнонаказателната разпоредба на чл. 210а ЗЗП, предвижда за нарушения на чл.
68в и чл. 68г, за юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2 000 до 50 000
лева.
Несъмнено дружеството–жалбоподател е осъществявало търговска практика по смисъла на §
13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че то е извършило деянието, за което е ангажирана
отговорността му. В случая то е приложило заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй
като обявените цени за килограм от два продукта /мандарини и тиквички/ са били различни
/по-ниски/ от действителните. Поради това, съдът приема, че информацията за цените на
тези продукти е невярна и създава заблуждение у потребителя относно същата, което от
своя страна има съществено значение за вземането на търговско решение за покупката на
стоката, тъй като цената е един от основните фактори при взимане на търговско решение.
Информацията за цената, ако сочи по-ниска от действителна, може да мотивира средния
потребител да вземе решение за покупка, каквото би могъл да не вземе, ако е бил наясно с
реалната цена. Невярната информация за цената би могла да въведе в заблуждение именно
средния потребител, тъй като независимо от това, дали той разглежда брошури с цени и
продукти, той се информира за цената най-вече от етикета поставен за всяка стока.
С тези съображения съдът не възприема възраженията в жалбата и приема, че в конкретния
случай, дружеството е приложило заблуждаваща търговска практика, с което от обективна
страна е реализирало състава на нарушението.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице и, доколкото
се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна.
Съдът намира, че случаят не е маловажен, тъй като деянието не разкрива отклонение от
типичните случаи на този вид нарушение, което да дава основание да се счита, че
обществената му опасност е в значително по-ниска степен. Освен това, в случая се касае за
заблуждаваща нелоялна практика относно цените на два продукта и разликата между и
обявените и действителни цени не е минимална, което сочи, на немалка обществена
опасност на деянието.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА САНКЦИЯТА:
Санкционната норма на чл. 210а ЗЗП предвижда за юридическите лица имуществена
санкция или глоба в размер от 2000 до 50 000 лева. Санкцията е определена в размер от 25
000 лева и се мотивира с това, че се касае за една от големите търговски вериги в страната и,
5
че засяга широк кръг потребители. Съдът намира, че този размер е прекомерен с оглед
естеството на нарушението. Предвид това, че се касае за заблуждаваща нелоялна практика
относно цените на два продукта, но и с оглед това, че разликата в обявените и
действителните цени не е много голяма, съдът приема, че размер от 10 000 лева на
имуществената санкция е съответен на тежестта на нарушението.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено в частта за
размера на имуществената санкция.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като за наказващият орган бе представено с преписката писмено становище от
юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на КЗП, следва да се
присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Претендира се
възнаграждение без да се иска конкретен негов размер. Съдът намира, че той следва да е
минималният, защото казусът не е сложен от фактическа и от правна страна, а и се касае
само за писмено становище, а не за процесуално представителство.
С оглед крайния изход на производството, жалбоподателят следва да бъде осъден да и
заплати направените разноски в размер на 420 лева – за възнаграждение на вещото лице,
изготвило СГЕ, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по
5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист - в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № *** от *** г., издадено от и.д. директора на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София
към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите в
частта относно размера на наложената „имуществена санкция”, като я НАМАЛЯВА от 25
000 лева на 10 000 лева.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД на основание 63д, ал. 4 ЗАНН да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
6
районен съд.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД на основание чл. 189 ал. 3 НПК да заплати направените по делото
разноски в размер на 420 лева, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист - в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7